понеделник, 20 януари 2014 г.

26, 27, 28, 29, 30-ти СЕПТЕМВРИ

26-ти

Много съществено, жизнено важно за нашия живот във вяра е правилното разбиране и изявяване на духовните дарби. Дарби, изявени без святост, без любов, могат да бъдат опасни за други души, особено новоповярвалите, защото за тях е от голямо значение личността и личната вяра на благовестителя. Някои могат да възразят:"Не гледайте на човека, който изявява дарбата, а отвъд човека - на Бога". Доналв Джи предупреждава:Онези, които са дарени с дарби,никога не трябва да забравят, че за още неузрелите духовно хора, за тяхната не особено стабилизирана вяра, едно разочарование в характера и личността на този, който им благовествува чрез дарбите си, може да получи тежък удар. Тази неукрепннала вяра при разочарование може да умре преди да е прораснала. А новоповярвалите са особенно склонни да приличат на духовните си родители. Ако благовестителят сам не живее това, което проповядва чрез изява на дарбите, всичко ще бъде без реална полза. Какво е направила вярата в Христос от вярващия човек, какъв е той като характер, като личност, това ще реши и нашата последна награда. Доналв Джи, който разглежда много сериозно и светостта, и духовната дарба, отбелязва с тъга:Ще има много изненади за хора с дарби в деня на нашия върховен изпит пред Христос. "В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, та не ли в Твоето име пророкувахме? Не ли в Твое име бесове изгонвахме? Не ли в Твое име направихме добри дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не Съм ви познавал."/Мат.7:22-23/ Мерилото е това, което е написано в 1Коринт13:1-3. Много пристияни трябва да претеглят духовните си дарби върху тези везни и да се съобразят с онова, което е казано:"Ако говория с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти и кимвал що дрънка." Иначе тежко разочарование в небесното царство очаква онези, които са разчитали на дарбите от Духа, а не са се трудили да изграждат своя вътрешен човек, своя характер, своята личност чрез истинско посвещение и святост, за да се дойде до плода на Духа като жетва. Святст и духовни дарби! Има много християни, за които този проблем е непонятен, за други не съвсем ясен, а трети са в някаква неопределна обърканост. Някои дори ги разделят - светостта едно, духовните дарби, друго. А един истински Христов последовател е длъжен да бъде в яснота както за светостта, така и за духовните дарби.

27-ми

За един истински Христов ученик, особено днес, е повече от необходимо да бъде в яснота и по един друг въпрос. Често вярващи хора питат:"Бог само на осветените ли дава проявленията и силата на Духа?" Нека се отнесем до богопосветените люде, чрез които Той работи и които са достигнали до дълбоки прозрения, като са изследвали Библейските текстове и многобройни духовни опитности на искрено вярващи хора. Ето какво отговарят те: Дарбата е изявление на Божията благодат и не може да се приема като някаква награда поради лични заслуги. Бог често си служи с човешки съсъди, които не са достигнали до по-пълна святост. В книгата "Съдии" ще намерим, че Бог е употребявал такива мъже и жени, но те са послушни на Бога за работата, която се изисква от тях.
Понякога те не са били дори както трябва послушни и все пак Божият Дух ги е използувал в своя план. Тук трябва да се разбере нещо важно:това, че Божият Дух ни е удостоил да ни направи свои проводници, не значи някакво възнаграждение за човека-проводник. Нашата работа чрез силата на Духа е само за прослава на Бога! Щом у човека, когото Бог употребява като проводник, има вяра, а вярата, това е отношение на упование в Бога, че Той ще изпълни словата Си, Божият Дух може да действува със сила. Така се обяснява - изтъква Доналв Джи - че понякога евангелизатори, които не са достигнали до личната святост в голяма мяра, са свидетели на проявление на Божествено изцеление в служението си. Бог е почел изявената им вяра в словото Му. Той е възнаградил смелостта им да проповядват на стотици и хиляди души вярност към Бога и небесните закони. Това пък Божествено внимание ги е насочило към по-пълна святост. А има и противоположни случаи - продължава Доналв Джи- има дълбоко посветени, осветени души, чийто живот е красив с дела плод на Духа, но у които не се вижда ясно проявлението на петдесятната сила. нямат изявени дарби. Те бихамогли /поради святостта им/ да пророкуват, да говорят мъдрост, да изцеляват ако можеха само да се отпуснат и оставят Бог да действува чрез тях. Щом те не се разтварят в пълнота, за да действува Бог, те могат дори да погасят духа./Солунци 5:19/ Такива са били, изглежда, вярващите в Солун. Но да се погасява огънят на духа - това значи съгрешаване против самата същност на петдесятното изливане. Нашата отговорност е да подранваме светия пламък./1Тим. 4:16/ и 2Тим.1:6// Ходене в "по-превъзходния път" на любовта не значи да не копнеем за дарбите. Не свясто или духовни дарби, а святост и духовни дарби заедно!

28-ми

Друг много съществен въпрос стоящ пред всеки, който желае да разбере правилно /според Евангелието/ въпроса за светостта и дарбата, е: "Как е възможно онези, които са богато надарени с духовни дарби, да не са успешни в любовта ?" Упражняването на дарбите ще освети ли човека? "Не винаги!" - отговаря един известен английски духовник от 20 век. И по времето на апостолите хората са се учудвали на чудесата, но не много души са достигали до новораждане /раждане в дух/. Също така и вдъхновеното изявяване на дарбите не освещава. Освен това, ако наблюдаваме вярващи, които упражняват духовни дарби ще разберем, че тези хора понякога се стремят към показност пред другите вярващи, имат лично удовлетворение, което в много случаи достига до изтънчена форма на духовна гордост. А Библията много ясно посочва, че такова упражняване на дарбите е дело не на Святия Дух, а на собствените им духове./1Коринт 14:14/
Освещението на вярващия човек идва от изграждане Христоподобен характер чрез плода на духа. Ако ви подадат вода в чаша, от която е пил човек, хранил се с риба, и тази чаша не е била добре измита, то водата ще има дъх на риба, макар че е прясно налята. Дори и "живата вода" на Духа, дадена чрез нас на други души, може да бъде опетнена от нечистотата в собствените ни духове. Едно упражняване на дарбите на Духа налага безуслоно отговорността "да очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота като се усъвършенствуваме в светост със страх/благоговение/ пред Бога"./2Коринт 7:1/ Истинската свясто не дава отрицателни прояви.
Тя е във всичко положителна. Тя е любов! Всички нередни прояви в духовните дарби, за които четем в 1Кор.14 глава, имат в корените си липса на истинска Христоподобна любов. За да бъдам изпълнени с плода наДуха чрез Исус Христос значи да сме достигнали такова извисяване на нашия собствен дух, щото всяко проявление на силата на Светия Дух чрез нас да бъде за благословение на другите и за слава на Бога. За да достигнем до "добра жетва" в делото на благовестието, абсолютно необходимо е всеки от нас да има преди всичко правилно разбиране и за плода на Духа /така, както е даден в послание към галатяните 5:12/, и за дарбите на Духа.

29- ти

Преди всичко ние се нуждаем от лична вяра и послушание на Бога, които ще претворят дадените ни духовни привилегии в жива наша опитност. Светостта не е доктрина, не е правило - тя е живот. Така и духовните дарби са нещо повече от едно верую: те са Светият Дух, изявяващ себе си чрез тялото на Христос/църквата/. Колко ясно и определено не друг, а Сам Христос казва:"Както пръчката не може да дава плод от само себе си ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод." "Дава много плод..." Как да разбираме тези слова? За какъв плод става дума? Тук може да има и има различни разбирания. Пастирът и учителят ще видят в "принасянето плод", когато учениците им израстват в духовния живот. Евангелизаторът ще счита за плод души, спечелени за Христос, а работникът за общественото благо ще разбере под "плодовитост" дейно християнско служение. Всяко едно от тези разбирания съдържа известна част истина, но нито едно от тях не е цялата истина. Христос казва:"Който пребъдва в Мене, ще има много плод." "Който пребъдва в Мене..." - това значи послушание към Христовите повели. А не може да има послушание без Хритоподобен характер - светостта, която пък се постига чрез плода на Духа. Никаква благовестителска ревност - отбелязва Д. Джи - не може да замести христоподобния характер на вярващия. А върховните качества на този характер е "вършене волята на Отца Ми, Който е на небесата.".

30-ти

И най-внушителните, но външно показани дела, и най-убедителните пророчества се опровергават "ако сърцето не е в изправни отношения с Бога." Във връзка с това Уйлям Темпъл отбелязва:Възможно е човек да бъде привлечен към Христос, да следва Неговия зов, да благовествува и все пак да не дава плод. Тук трябва да се отбележи нещо съществено:понятието "духовна безплоднаст" трябва да се разбира като непринасяне плод от плодовете на правдата, а не като липса на дейност или служение.
У. Темпъл продължава - Апостол Павел говори за ревностни, но неодобрени проповедници./1Коринт9:27/ Защо? Зашото не са успели в себедисциплината, не са дали плодовете на Христоподобен характер. А Доналв Джи изтъква: И пак кръгът се затваря. Пак се връщаме към светостта на работещия за Бога. Светостта в плода на Духа /в характера на Христовия последовател/ не е като лукс. Тя е необходимост за повече плод, защото /според Евангелието / не е достатъчно принасяне на "малко плод". Бог желае да увеличи духовната плодовитост на Своя работник.
Как това ще се постигне практически в живота на всеки истински Христов ученик? Казано е ясно, че себичния живот /нашият естествен човек/ трябва да умре, за да може Божественото естество, на което сме станали причастници /2Петрово 1:4/, да има място да расте. Житното зърно трябва да падне в земята и да умре. И ако умре, дава плод. /Йоан 12:24/ Любовта заведе Исус до Голгота. Любовта винаги води Христовия последовател по пътя на кръста. И той ще бъде плодовит, ако пребъдва в Христос.
А какво значи истинско пребъдване? В притчата за лозата /Йоан 15/ думата "пребъдвам" се среща дванадесет пъти. Тя е ключът за практическото приложение на великата истина. Явно е, че "пребъдването" е едно състояние на ума и сърцето. То е тихо уповаване, свободно от борби. Това пребъдване е възможно само пре безусловно послушание. Или:пребъдването в Христос практически значи послушание. Един истински Христов дотолкова е плодовит, доколкото е послушен на Бога. Христовият последовател, който поддържа живот на непрекъснато общуване с Бога/пребъдване/, ще достигне до жетва! Защото плодът на Духа е изявление, живот по Христос у вярващия, а "духът" е Неговият вселяващ се Дух у нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар