петък, 17 януари 2014 г.

26, 27, 28, 29, 30-ти ЮНИ

СЛОВОТО НА ИСУС И СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ
26-и Юни

Пpез историческото развитие на човечеството твърде малко се е говорело за "обикновените винтове или пружини" - т.е. обикновените хора, които изграждат ... От много преобразователи през вековете те са наричани "човешки множества", "масите", "народа", "живите нули в живота". Пратеникът на небето направи друго. Той насочи Своята огнена проповед към отречените люде, към "народа", към "живите нули" и чрез просвета и лично възродително влияние измъкна много от тях от тежкия мрак, в който живееха. Изведе ги от моралното тресавище и ги поведе по пътя на себе жертвения подвиг. "Върховната Единица" търсеше "нулите", а нулите - Единицата, Която осмисля всичко и дава стойност на нулевия знак. Един млад човек пише вдъхновено: "Богочовекът знаеше това, което много "всесилни реформатори" и днес още не искат да разберат-магията, всепобедната мощ, която е стаена в дълбините на отречените нули. И Той, Богочовекът, заработи не за едно малобройно християнство, не за едно малко " субективно небе" - вместилище на съсухрени идейно и нравствено хора, а за спасението и напредъка на човеците изобщо. Идете по целия свят и разнесете благата вест за спасение" - повели Той на учениците Си. А Сам започна Своята дейност за обнова и възраждане от обикновените хора:рибари, занаятчии, митари...- нулите, Защото само когато "нулите в живота" намерят своята ръководеща, спасителна Единци-Бога, ще се изтръгнат от властната прегръдка на нищетата и себеподценяването и ще сe превърнат в могъщ фактор на прогреса."

27-Юни
Ели Гунел пише:"Хpистиянският социализъм не може да се резюмира чрез девиза на Св. Августин:"Бoг и душата, душата и Бог!" Това е само първият момент в реда на духовните ценности-основния, но цялата истина се изразява с думите на Исус:"Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави." А това на съвременнен език е:На първо място е тоношението на душата към Бога, а "всичко останало" е цялото човечество. Там е "новата земя" с човешки общества от озарани души и възродени сърца, където ще владее правдата с нейните закони, институти, политически, социални и международни отношения. Душата не може да бъде глуха за социалните или интелектуалните грижи. В същност, когато душата има усещането, че се намира пред Бога, именно тогава човекът се чувствува солидарен с цялото човечество. Човекът може да стигне до Бога само заедно с братята си. Точно това означава първата и втората заповед на Христоc:"Да възлюбиш Господа, твоя Бог.." и " Да възлюбиш ближния като себе си." Оскар Уайлд в "Исус и социалния строй" добавя: "За Исус личността бе най-важното-душата, мислите, чувствата. Именно тя рисува "Преображение Господне" или "Исус в Гетсимания", тя гради катедрали, създава вълнуващи поеми, възстава против неправдите, нанавижда злото. За Христос най-важното е душата. "Какво ще спечели човекът, ако придобие целия свят, а изгуби душата си?" -това са Негови слова. Той търсеше душата, която се жртвува за истината и приема мъдростта. Исус работи, за да покаже пътя на истинското развитие и усъвършенствуване на личността. Кaкво проповядваше Той? Каза на човека:Ти имаш душа, развий я до крайния предел на възможностите си. Бъди това, за което си роден. Cъвършенството не се състои в натрупване на външни неща. То е вътре в тебе. В твоята душа се таят безценни съкровища, които никой не може да ти отнеме. Ти ще успееш да изградиш себе си не чрез това, което имаш, нe чрез това, което говориш, а чрез това, което си! Той каза на богатия младеж:Материалното богатство ти пречи да развиеш душата си. То ти е бреме. Пpодаай всичко, що имаш и го радзай на другите и тогава ела и Ме следвай." И известният английски писател-естет заключва: "Който желае да успореди пътя си с пътя на Исус, трябва да се труди да опознава себе си, да обръща поглед към себе си, да проследява пътя на мислите, чувствата, волята си, да разбира себе си и да бди над себе си!" В една драма на Бернард Шоу намираме словата, които имат белези на неговото лично признание: " След шестдесет години изследване на живота, аз се убедих, че ако човечеството желае да излезе от своята мистерия-друг, по-градивен път от този, който се открива в Христовото учение няма. Христос трябва да стане върховен Управник в съвременен и пpактически смисъл. Формалното християнство днес, не е действената, слънчева възродителна вяра, завeщана ни от Христос."

28-и Юни
Получило е твърде голяма популярност твърдението на "полу-осведомените", че науката И Библейското знание са две отделни, взаимноизключващи се величини. Такава констатация означава, че не се разбира както същността на науката, така и естеството на Бога. В своите изследвания науката си поставя за задача да отговори на въпроса "как". Мъдрият учен никога не се одързостява да изследва "защо". Да откриеш истинската цел на живота и неговите вечни закони-това е личен въпрос. Аз мога да взема една епруветка и да събера сълзите на някое разкъсано сърце. Ученият може да ги изследва и да им съобощи химическия състав и физическите свойства на тези сълзи. Но той не може да ми отговори защо са пролети. Нежността и милостта, ревността и омразата, радостта и отчаянието, отмъщението и любовта принадлежат на един свят извън представите на чисто физическото, един свят, който ще трябва да изследваме, но не с епруветки, а с наблюдение, опит, установяване на причинността и така ще набираме знание и мъдрост. Не е правилно да се мисли, че науката е открила реалността, загадките на живота. Колкото по-задълбочено изследв
а, тя открива неизброими тайни и в света на безкрайно голямото, и в света на безкрайно малкото. Атомът и eлектронът ни изправят пред толкова изненади и странности, колкото планините, океаните и космическите простори.
"Нима науката е разчистила джунглите на хаоса? - пита един млад човек - Тя само е откривала
 и открива съществуващи закони. "

29-ти Юни
Анаксимен учел, че земята има форма на маса, Лефций, че земята прилича на барабан, Пиндар, че е подпряна на греди. Други твърдят, че земята стои на главата на Атлас или на гърба на голяма костенурка, която се движи и по земната повърхност се появяват трусове. Платон, Аристотел и Питагор поддържали, че земята е живо същество и когато се вълнува, изригват вулкани. Телескопът, спектроскопът и компасът са разбили всички тези учения. Пет хиляди години преди Христофор Колумб Библията заявява: "Той окачва земята на нищо."/Йов 26:7/ "Той седи над кръга на земята."/Исая 40:22/ Стоиците учели, че Луната е по-голяма от Земята. Хераклит, Парменид и почти всички древни философи също са вярвали, че Луната е по-голяма от Земята и Слънцето и че свети със своя собствена светлина. А ето какво намираме в Библията "Бог създаде двете големи светила - по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта" /Битие 1:16/ "Ето и самата Луна не е светла."/Йов 25:5/ Днес знаем, че Луната е по-малка от Слънцето и от Земята и че няма своя светлина. Древните учели, че има най-много хиляда звезди, а в същото време Моисей пише, че потомството на Авраам ще бъде като звездите - без брой./ Битие15:5/ До преди две столетия още се шуми по Птоломеевата астрономическа система. А според нея Земята е център на Сълнчевата система. Библейското астрономическо знание е в съгласие със системата на Коперник. Тоoва, което този астроном твърди, намираме в Библията преди да са се явили учените астрономи. Йов говори за "празния простор" на север. Скептиците се смеели на това твърдение. Но какви са фактите? Съвременните астрономи отбелязват:"На която и посока да се обърнем телескопа, виждаме безброй звезди. Само на север-празно пространсто." Не е странно тогава защо един бележит астроном пише:"Телескопът преразказва това, което Творецът е написал в книгата Си."

30-ти Юни
"От своето детство медицината е вървяла успоредно с Библейското знание-пише Маркус Ли.-От половин век част от хората на науката се опитват да ги разделят и поставят на две различни плоскости. Но новите изследвания отново ги събраха. Съществените приноси в разпадането на атома, лъчистата енергия, който отделят клетките при делението си, изследването на нервните токове, влияниеото на радиевите лъчи, в лечението на туморите -всичко това потвърди, че съществуват сили, които се отъждествяват с Библейските истини, че тези сили се изразяват в материя при неодушевения свят и сензитивни схващания при одушевения свят."Двойнствеността е позната на медицината от най-древно време. Още от тогава, макар и грубо, тя е разделяла заболяванията на органически и духовни. Първото християнство подкрепя пскихотерапията, поставя я на здрава основа. Схващането, че душата боледува, е една хилядолетна опитност. В тази ранна епоха на християнството всеки по-способен човек е бил лечител. Търсел е начин и средства за борба със заболяването. Полученото знание върху болестите се е натрупвало, предавало се е от човек на човек, а по-късно това знание е приминало като изкуство на свещениците." Тези наблюдения нe сa повърхности и наивни-отбелязва Меркус Ли.- Ако разтворим Библията на Левит:13 глава, ще разберем, че описанието на проказата съперничи на едно класическо описание в съвременна медицинска книга. Засегнат е не само проблемът на заболяването, но и проблемът за разпространението, начинът на диагностициране, варианти от заболяването, различаването й от сходни заболявания. Също и начинът на изолиране болния, изгарянe на дрехите му и пр." Ако Библейскотo знание за това, което днес знаем, е толкова точно за органичните заболявания, то би трябвало да се приеме същото и за душевните заболявания, защото същият есет и същата наблюдателност е движила и размисъла за душевните заболявания. Преди Христос медицината има свой разцвет в Eгипет. Там Моисей изживява годините на младостта си и се запознава с нея. Като духовен водач на народа си и човек на дълбока вяра, той е лeкувал с успех, защото е познавал не само човешката душа, но и онези сили, нам познати и непознати, които движат света. По времетo на Христос медицината, в името на една непоколебивма вяра, е вършела чудеса. Всичко това е резултат на онези духовни сили, които Сина Божи е излъчвал и раздавал на страдащите. Тези сили са по-мощни от рентгеновите лъчи, които топят туморите. Официалната мeдицина, която някога владееше Изтока, бе преродена в огъня на Христовото Слово. С рядката чистота на своята космополитична етика, ранното християнство е най-близо до медицината . Да помогнеш на ближния си, да го излекуваш не само физически, но и духовно, да създаваш истински трезвеници, да организираш семейството, да предпазиш отделния човек или цялото общество - ето една и съща цел, която така добре реализираха ранното християнство и медицината . Маркус Ли отбелязва:"Ако християнството не бе превърнато в държавна религия или бе отклонено от неговия космополитизъм, то днес и в областта на медицината ние бихме били свидетели на хармония и разцвет." Езичеството, проникнало в държавната църква, довежда до упадък в духа, упадък и в медицината. Това продължава дълго. Медицината е под влиянието на средновековните врачки, баячки... Период, отразен от Гьоте във "Фауст".
Но след всяка нощ идва ден. Идеите на богомилите, преминали през огъня на очистването, създават условия за духовнoто възраждане-в Англия/Д. Уйклиф/, Чехия/Хус/, Германия/Лютер/. Настъпва пробуждане и в медицинската наука. Моралните стимули отново обхващат хората. Започва надпреварване в научните дисциплини, която продължава до времето на Вирхов. И отново застой. Медицината загубва духовно хуманитарната си основа, елиминирайки душата . Настъпва третият период в развитието на медицинската наука, когато атомът във физиката и клетката в медицината се оказват цели лаборатории. Светлите умове и души по земята трябва отново да подемат спасителната мисия на Христос, защото е енеобходимо не само да променим материалната среда на живота, за да настъпят по-добри дни за хората, а трябва да променим човека!

Няма коментари:

Публикуване на коментар