понеделник, 13 януари 2014 г.

26, 27, 28, 29, 30-ти АПРИЛ

26-ти Април
СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
ШВЕЙЦАРИЯ
Светлинки от реформаторското дело, които просветват из Швейцария, идват от онези християнски общества, които остават като "неугасими огнища" по алпийските вериги и долини, запазили чистотата на апостолската вяра.
Когато френският реформатор Вилхем Фарел е принуден да напусне родината си, той преминава в Швейцария като изгнанник, но верен ратник на делото. Тук той продължава да работи с не по-малка сила и ревност. Изгонят ли го от един град преминава в друг, от село в село, пътува в лишения, студ и умора. Понякога църквата, в която още говори, е празна, другаде думите му са прекъсвани от викове и присмех, често с насилие е свалян от амвона, но Фарел знае, че делото за чиста и светла Евангелска вяра трябва да преуспява! И този дръзновен труд в Швейцария не остава без плодове:градове и селища - крепости на папството, започват да отварят вратите си за Евангелското благовестие. Малката далечна енория, където той започва работа на швейцарска земя, скоро приема реформираната вяра. Градовете Муртен и Нюшател отхвърлят старата обреданост в църквите си. Започва борбата за Женева! Много околни градове и села са спечелени. "А сега към Женева!- говори Фарел.
- Господи, делото е Твое, води ме Ти!
И придружен само от един помощник, ето ги в столицата. Опитът е несполучлив. Големият град още не е готов за евангелизация.
След това е извършен втори опит да проникне вестта на Евангелието в сърцето на Швейцария - Женева. "Употребен е по-скромен инструмент - един младеж Фроман, с толкова скромна външност, че към него се отнасят с пренебрежение дори и приятели на Реформацията."
-отбелязват историците. Какво би могъл да направи един такъв незначителен човек, когато Фарел, този лъв, претърпя неуспех, споделят ратниците на делото.
"Не с войнство и не със сила, а с Моя Дух" - казва Бог./Захария 4,6/
В тези думи се вслушва скромният син на планините и започва делото си като учител в Женева. Истините, които той изявява на децата, са повтаряни в домовете им. Скоро родителите идват в училището, за да чуят обяснения на библейски текстове, докато училищната стая се изпълва с внимателни слушатели. Новият Завет и брошури достигат до тези, които не се решават открито да слушат. Разбира се, Фроман е заподозрян. Принуждава се да напусне града. Но истините, които Бог изяви чрез своя скромен работник от Женева, пускат корени в душите на женевските жители. Семената са посети. Те постепенно израстват. Делото расте, разширява се. Прокудените вестители постепенно се връщат и започват отново работа, докато Евангелското богослужение е въведено в Женева.
Градът се е определил вече "за Реформацията", когато другият френски изгнанник Жан Калвин след дълги странствувания преминава в Швейцария.
Той пътува за Базел, за да продължи там своите научни трудове, но пътят е затворен от войските на Карл 5-ти и той спира в Женева. По това време сънародникът му изгнанник Вилхем Фарел има дълбоки прозрения за развоя на Евангелското дело. Женева е приела официално, административно реформите, но не толкова администрация, а обновени души са необходими. "Делото на възроденото сърце, осветеният разум и съвестта не се извършват чрез декрети и събори." - казва Фарел.
Жителите на Женева са отхвърлили авторитета на Рим, но те не са готови да се откажат от пороците, от последиците на това влияние. Фарел вярва, че Жан Калвин може да бъде достоен сътрудник. Не случайно Небето го изпраща в Женева в тези дни. Но Калвин се колебае. Тогава, човекът на смелото и открито дело Вилхем Фарел, разговаря с Калвин и му казва:
-Избягахме от терора на нашата родна Франция, Калвин. И ти, и аз. Небесният Промисъл те води тук сега, в страната, която ни даде братско убежище. Тази страна има нужда от работници като теб и като мен, за да се извърши великото дело. Ето, сам Бог ни призова тук, мене, зрелият вече мъж и теб - младия Калвин. Ще изпълним ли святата си мисия, мой съотечественико?
Калвин е дълбоко покъртен. Той се вглежда в човека до него. Лицето на Вилхем гори. Фарел потапя огнените блясъци на погледа си в очите на младия Калвин и изрича като заклинание:
- В името на Бога те заклевам, Жан Калвин, помогни ни!
Боязлив и миролюбив, Калвин трепва при мисълта за работата със смелия, независим дух на женевските граждани. Неговото здраве и ученолюбието го притеглят към уединение. Той жадува в тихо кътче да бъде полезен на делото. Но думите на Фарел идват до него като Небесна повеля. Той не може, няма право да откаже! По-късно Калвин признава:"Струваше ми се, че в този час Божествената ръка беше простряна от Небето, хвана ме за рамото и ме постави завинаги на мястото, което с нетърпение исках да напусна."/D''Aubigne/

27-ми Април
Срещу Женева с яростна сила се надига римското недоволство. Сдружени армии я заплашват с унищожение. Как ще устои малкият град на пристъпите на това духовенство, в което тъй често е принуждавало князе и императори да му се подчиняват? Рим търси все по-нови възможности, за да опази авторитета си.
Орденът на йезуитите! - ето едно от мощните средства срещу омразния "еретизъм". Членовете му са хора откъснати от земни връзки, от естествения живот. Те признават само една власт - тази на ордена.
Дадено им е Евангелието и те почерпват от там сили, за да посрещат всичко и да понасят страдания. Подбудени към страшен фанатизъм, за тях няма престъпление или измама, което не може да се практикува за целите им.
Затова се явяват под булото на святост:посещават болници, затвори, вършат благотворителност. Този орден така укрепва, че членовете му проправят път до люде с високи държавнически постове - съветници, крале - и направляват политическите дела на народите. Същевременно в Рим е издадена була, която отново въвежда инквизицията. В много страни хиляди образовани хора, чисти и предани духовни водачи са избивани или принуждавани да минат в изгнание. Историците отбелязват:"Такива бяха средствата, за да се угаси пламъкът на реформаторското дело за чисто Евангелско благовестие - да се отнеме Библията от обикновените люде, за да остане да живее невежеството и суеверието."
Над света бдеше великият Небесен Промисъл. Небето озаряваше смели, благородни и предани синове и дъщери на Светлината да последват примера на Христовите ратници през вековете и делото на Евангелието не бе унищожено. И понеже бе казано - "Силата ми в немощта се изявява" - малки страни и слаби народи ставаха негови крепости.
Ето, такава беше малката Жнева сред мощни врагове, готови да я унищожат. Такава беше Нидерландия/Холандия/ по пясъчните брегове на Северното море, малката Дания, Скандинавските страни, които в немощта си усетиха могъщата подкрепа на Божествения Дух и спечелиха победи за Евангелското свободно благовестие.
Жан Калвин прекарва близо тридесет години в Женева. Посвещава силите си в изграждане на църква, където да се проповядва и живее чистата нравственост на Евангелието, за напредъка на реформаторското дело в цяла Европа. Писанията и живото му слово са свободни от фанатизъм и заблуда. Той апелира:"Не живот на гордост и поквара, а живот, направляван от светите принципи на Благата вест трябва да бъде животът на всеки човек, осветлен от лъчите на Вечната Светлина!
Този призив намира широк отзвук. Това проличава във всекидневието на нова Жинева:тук работят неуморни учители, пишат се книги, разпространяват се указания. Към града са отправени погледите на преследваните от всички страни, търсят се наставления, съвети, подкрепа.
Тук се дава подкрепа на прокудени дейци. Цели столетия продължават бурните пристъпи срещу приятелите на реформаторството и гладни бегълци с окървавени тела и души, лишени от родина и свой дом, тук, в евангелска Женева, са горещо приветствувани и топло приемани като в свое огнище. С всичко, което тези изгнаници носят в себе си- способности, труд, знания - те са истинско благословение за града - покровител.
Историците са записали:Мнозина, които бяха потърсили убежище тук, после се връщаха във своите страни, за да се борят до победа там.
Храбрият шотлански реформатор Джон Кнокс, много от английските борци, евангелски дейци от Нидерландия и Испания и хугенотите на Франция занесоха от малката Женева факела на Истината, за да процепят тъмнината в своите страни.

28 Април 
Няколоко седмици след раждането на Мартин Лутер в една овчарска колиба на Алпите се ражда синът на Швейцария - Улрих Цвингли. 
Отраснал след внушителността, красотата на страховитото величие на високите планински вериги, чувството за Божествено величие, могъщество и върховенство рано се отпечатват в душата му. Бащата иска да го образова и тринадесетгодишното дете постъпва в известното училище в Берн. Там се изявяват неговите необикновени способности на писател и оратор, дарби за поезия и музика. Монасите-преподаватели преценяват тази изключителна надареност на младия Цвингли и се опитват да го спечелят. Предлагат му да постъпи в техния монашески орден. Но Всевечната ръка се издига срещу това посегателство! Бащата на Цвингли научава за замислите на монасите и се противопоставя енергично неговото дете да се заравя в монашеска килия, в откъснатост от потока на живота. Заповядва твърдо:"Синът ми да се върне у дома!" 
Младежът е послушен на бащината воля. Малко по-късно той отново напуска своето родно място и продължава учението си в Базел. 
Там чува проповеди за Евангелските истини. Когато Цвингли встъпва в житейско поприще, първото му работно поле е една енория в Алпите. 
Получил назначение за свещеник, той се отдава с целия пламък на младостта си в изучаване на Библейските писания. Един реформатор по-късно говори: "Цвингли добре разбираше колко много трябва да знае онзи, на когото е поверено Христовото благовестие." 
Улрих се труди да достигне до все по-правилни разбирания, да открие дълбокото значение на всяка Евангелска истина. Разбрал човешкото безсилие, горещо призовава самото Небе да го осени свише. И той наистина достига до големи прозрения. Библейските истини - учи Цвингли - идват от Небесното Върховенство, а не от човека, макар да са изявявани и чрез човеци, които са осветлени и знаят, че техният език е език на Бога. Всепобеждаващата Върховна Истина е представена чрез различни проводници-човеци, осветлявана е от различни страни. Но всички тези озарени люде, които е трябвало да я донесат на хората, предават всъщност Божественото познание. Всички заедно дават от пълнотата на нейната хармония. Откритите така истини образуват едно завършено цяло, което е в състояние да удовлетвори всички нужди на хората, при всички обстоятелства и оптиности на живота. 
Духът не бе даден, за да замести Библията. Това, което е говорил Бог, е пробният камък за всяко учение и всеки новороден живот. Казано е:"Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха на света."/1Йоан/. 
А пророк Исая учи: 
"Допитвайте се до Закона и Откровението . Ако те не казват като това слово/което чувате/, няма в тях Светлина!" 
Пазете се от човеци - предупреждава Цвингли - управлявани от впечатления, които те считат за "глас Божий". Духът, който ги въодушевлява, не е този на Бога. Това следване на лични впечатления, като се изоставя Библейското писание, довежда до смущения, объркване, измама. Такива хора отхвърлят великия принцип, който е основата на реформаторската вяра:Словото на Бога - единственото правило за вяра и живот! На мястото на този непогрешим водител поставят променливото несигурно становище на собствените си чувства и впечатления. И тръбят, заплашват:"Слушайте! Чрез мене говори Бог!" Словата на Бога са ясни, просветляват с благост и любов. Утешават, освежават, лекуват душата, говорят с езика на милостта. И човешкото сърце се свързва с Бога. 
Хората жадно слушат тези слова. Някои се осмеляват да го попитата"Вие не сте ли получили истината чрез Лутер?" Цвингли отговаря:"С Лутер не сем си писали нито една дума. Ако той проповядва Исус, тогава той върши това, за което и аз се трудя. Аз не желая да нося друго име освен на Христа, на Когото съм служител и Който е мой ръководител. Вие се учудвате, че учим еднакво и се питате защо, след като не сме разменили нито една дума? Ще ви отговоря. За да се разбере от всички доколко Духът на Бога е съгласен със Себе Си. Ето, без някога да сме се видели и прочели нашите трудове, без да сме говорили, ние поучаваме с така еднаквост истината на Исус Христост!"/D''Aubigne b8, ch9/ 

29 - ти Април 
През 1516 година Улрих Цвингли е проповедник в манастира при Айнсиделн. Там той разбира още по-добре покварата на Рим и като реформатор упражнява влияние, което се разпростира далеч зад Алпите. На поклонниците на обредността и суеверието той противопоставя свободата чрез Евангелието. "Не си въобразявайте - казва той от амвона - че Бог е повече в този храм, отколкото на друго място в Своето творение. Където и да сте, Бог ви чува. И то добре... Бог гледа само сърцето, а нашите сърца са далеч от Него." За много слушатели тези думи не са приятни. Пътят за Небето, трасиран от Рим, им се струва достатъчен. 
По-лесно е да се повери душата на свещеници и папа, отколкото да се стремят към сърдечна чистота. Но има и други люде, които приемат с дълбоко вълнение Благата вест за живота и силата на фанатизма и суеверието се пречупва. 
След три години Цвингли е повикан за проповедник в катедралата на Цюрих. Духовните лица, на чиято покана дължи новия си пост, му заявяват открито, че не желаят нововъведения. "Полагайтге всички усилия-казват те- да съберете приходи за църквите без да пропускате и най-малкия." Цвингли слуша мълчаливо и след като благодари за поканата на този важен пост, обяснява как ще работи:"Животът на Исус е дълго скриван от народа. Аз ще проповядвам, особено Евангелието от Матея, глава след глава, извличайки всичко от източниците на Писанието, изпитвайки неговите дълбочини. 
Сравнявайки пасаж с пасаж, ще търся тълкуванието му в постоянна молитва. И всичко не чрез някакъв нов метод, а по стария - така, както са работили вестителите в по-ранните и чисти времена." 
Народът се стича в катедралата да слуша с пробуден интерес. 
Цвингли не само проповядва. Той изнася смело и пороците на своето време. Много хора, след като са го слушали, излизат от катедралата и си казват:"Този човек е проповедник на Истината! Той ще бъде нашият Моисей, който ще ни изведе от египетската тъмнина." 
Вестителното служение на Цвингли събужда такъв интерес, че катедралата не може да побере множеството. Той внимателно, с любов и молитва ги въвежда в Евангелието. Неговот разбиране е: да спечели сърцата им за Хирстовото учение, да ги смекчи чрез Неговата Любов и когато те приемат вече свободно Евангелските принципи, техните суеверни вярвания ще отпаднат. Така крепне делото на Реформацията в Цюрих. 

30-ти Април 
Този, който носи светлина, не може да не се слъска със силите на невежеството и мрака. Улрих е нападан многократно. Започват публични обвинения:"Цвингли застрашава мира и добрия ред на обществото!" Вестителят отговаря:"От четири години изявявам Благата вест на Евангелието в Цюрих. Истината е, че този град е най-спокойният и най-миролюбивият в цялата Швейцарска конфедерация." Историците добавят - Реформаторството в Цюрих се затвърдява и плодовете му са явни. Пороците се ограничиха и се възстанови ред и хармония. Сам Цвингли пише на свои близки: "Мир царува в нашия град. Никакви разпри, лицимерни прояви, никаква злоба, никакви борби. Как да се обясни това единство? Учението на Христа ни изпълва с плодовете на мир и благочестие."/Wylie/ 
Спечелените победи възбуждат яростта на Рим. Учителят на "ереста" трябва да замлъкне! Организират диспут. Религиозният спор трябва да бъде проведен в Баден, но Цвингли не присъствува. Цюрихският съвет, който подозира замисленото срещу него, забранява на своя проповедник от катедралата да се излага на опастност. Определено е Йоколампад и Халлер да представят реформаторите, а д-р Ек да бъде защитник на Рим. Когато диспутът започва д-р Ек се явява придружен от цяла армия учени, доктори и прелати. Йоколампад, облечен просто, заема място до един грубо изработен стол срещу украсената катедра на д-р Ек. Ревноста му е разпалена от жаждата за злато/защото защитникът на Рим ще бъде богато възнаграден/ гърми с оглушителен глас и клевети с безгранична самоувереност. Йоколампад, по природа смирен и свенлив, изненедва с ясната си мисъл. Той започва с протест: 
"Аз не признавам друго правило за вярата, освен Словото на Бога. 
Обичаят няма голяма цена в нашата Швейцария, освен когато е в съгласие с Конституцията. В областта на вярата нашата Коституция е Библията!"/D''abugnie/ 
Контрастът между противниците не остава без влияние. Срещу щеславните буйни домогвания на д-р Ек - спокойното и ясно изложение на реформатора спечелва симпатиите на народа. 
Диспутът продължава осемнадесет дни. Макар Цвингли да не присъствува, влиянието му се чувства осезателно. Той получава всеки ден верен доклад за онова, което става в Баден. Един студент, който присъствува на диспута, резюмира аргументите представени през деня. 
Двама други студенти изпращат всеки ден тези ценни редове на Цвингли, заедно с всекидневните писма на Йоколампад. Реформаторът отговаря, дава съвети и напътствия. Неговите редове, написани през нощта, се връщат в Баден рано сутринта от студентите, които за да избягнат подозрението на стражата при градските врати, носят върху главите си кошници с домашни птици. "Той, Цвингли, работи чрез размишления - отбелязва Миконий - чрез безсънни нощи, чрез съвети и напътствия повече, отколкото ако бе присъствувал на диспута." 
Повече от делегатите на религиозния спор са привърженици на Рим. Диспутът завършва със следното решение:"Реформаторите заедно с Цвингли - водителят им, са отлъчени от църквата!" Но скоро става ясно кой е истинския победител. Резултатът от спора е нов мощен тласък на делото на Евангелизма. Не след много градовете Базел и Берн се обявяват за Реформацията. Над алпийска Швейцария разсъмва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар