понеделник, 6 януари 2014 г.

21, 22, 23, 24, 25-ти ФЕВРУАРИ

21-ви Февруари
"Беше ли "успешен" животът на Исус на земята?"
Така питат мнозина. Ако се преценява животът на Исус с днешните критерии за успех, той не беше успешен. възпрепятствуван от отрицателни разбирания и противоречия, следван почти без ентусиазъм от малко рибари и селяни, оклеветяван и ненавиждан от учените по това време, осъден и разпънат на кръст като опасен богохулник . това бе животът на Исус. Но ако мерило за успех е постигането на крайната цел, успехът на Исус е нещо много повече от социална и духовна победа. Неговия живот и слова станаха мярка за достойнството на човека. Той издигна отношенията между хората на висотата на братството. Исус живя в Галилея. Равинската наука не познаваше. Историята и литературата на това време не бяха дастогинали до Назарет. Египет, Елада, Рим с изкуствата, науката, философията, със строителството си и военни завоевателни походи бяха далече. Всичко, което хората приемаха тогава, а и до днес като белег на цивилизация и културност, не засегна Неговия живот. Платона, Аристотел, Конфуций, Буда дали са Му били познати?
Богочовекът живееше сред народа. Слушаше разговорите на селяните в дърводелската работилница на Йосиф, а вечер излизаше и под звездното небе размишляваше за това, което бе чул и научил през деня.
Но ето че Той заговори! Заговори като Един, Който имаше власт и разгласи нови идеи. Призова дванадесет обикновени люде и когато те оставиха всичко и Го последваха, ги нарече Свои ученици. Из Галилея и Самария, просто, но с дълбоко проникновение, разкриваше на тези, които идваха при Него, величавите истини на живота. Скоро любопитни множества започнаха да Го притискат. Той се докосваше до техните тела, до помръкналите очи, до наранените сърца и им вливаше нещо "непобедимо". Тези хора идваха от полето, от занаятчийските работилници, от рибарските ладии. В това множество Той виждаше разноликия човешки живот със страданията, с невежеството, с малките човешки радости.
Но Той виждаше, усещаше с най-дълбокото в Себе Си и техните неосъществени копнения, недостигнати въждиления. И тогава беше изречена онази проповед - "Словото на планината", отправена към хората от всички и за всички.
който желае и днес да опознае истинския Христо, ще Го намери в Евангелията:Христос - човека от народа, приятеля на презрените. Той не създаде догматика, не измисли литургии, но прогласи най-високите достойнства на мовешкия живот. Ако би дошъл сега, в двадесетия век при нас, къде ли бихме Го намерили? Върху трон? Облечен в бляскавите одежди на високите духовни сановници, с жезъл в ръка? Или бихме Го видели да председателствува конференции от църковни величия? Повече от сигурно е, че ще Го срещнем по селските пътища, из крайните предградия на многомилионните градове, до езерата и реките, окържен от отрудени хора да докосва техните сърца с прости, но чисти истини, как да живеят храбро и всеотдайно за доброто на другите./Из сп."Readers Digest"/

22-ри Февруари
Защо някои хора обичат Исус, а други не Го приемат? Ако Исус от Евангелията би дошъл между нас, в епохата на грандиозния материален прогрес, на атома и междупланетните полети, едва ли ще се приближат при Него потомците на тези, които и тогава, преди две хиляди години не Го приеха. "Нашият, съвременният човек е крайно практичен както във философията си, така и във всекидневния живот" - пише в своя голям духовен труд д-р И. П. - "Днешният човек е изгубил вярата в съществуването на някаква "обективна истина". За него истина е това, което има практични последици - лична полза. Животът за него е върховна ценност, но в какво се състои тази ценност - не знае и не желае да знае. Религия, Бог, безсмъртни истини - това са за него отвлечени, ненужни понятия. Ако някой все пак се опита да им заговори за тях, по лицата се явява израз на недоумение, някакво съжаление към тези хора, толкова изостанали и неразумни, че се лишават от "благата на живота" заради някакви "фиктивни" духовни ценности. Когато чуят името на Исус Христос, чувствуват се някак неудобно, отбягват - не им е приятно да се занимават с Неговата личност, а някои дори започват да Го отричат, да ругаят, да оскърбяват..."
Но един величав, знаменателен факт се налага:няма човек, който да не притежава определено становище относно Исус от Назарет, Който раздели човешката история на стара и нова ера. За Него говорят и приятелите и неприятелите Му. Тогава, какъв е Този Христос, че едни да Го отхвърлят, да говорят с присмех или ненавист за Него, а други да Го обичат така, ча да са готови /както древните християни/ да умират по арените сред лъвовете, да горят като живи факли из градините на Нерон, да не трепват пред острието на гилотината, да изгарят на кладите с песен или да изгниват между влажните стени на тъмниците? Явно е, че не малко хора не приемат Исус. Защо? Кои са причините за това отрицание?
Кои хора не търсят, не могат да приемат Христос? Преди всичко значителен е техният брой между материално обезпечените, чийто идеал е, както казва Ибсеновата Агнеса - "живот дълъг като сън, блажен като легенда". Всяка грижа и труд за доброто на другите според тях е измислица на фантазьори -мечтатели, които не умеят да ценят личното си спокойствие. Това са самодоволните люде. Ще ги чуем често да повтарят:"Животът е красив и приятен. Той трябва да бъде изживян добре." И това "добре" за тях са апартаменти, вили, коли, ресторанти, барове. Бихя ли се понравили на такива хора словата на Исус? Не! И, разбира се, Го отхвърлят.
Друга категория хора, които много трудно биха приели Христос, са полупросветените, полуосведомените. Духовно просветен е онзи, който е озарен от духовната светлина на живота. Тази вътрешна светлина му позволява да разграничава сляпата безпросветна вяра от градивната победоносна вяра. полуосведоменият, полупросветеният човек отрича глубо, критикува безогледно, а понякога безпринципно и поддържа фанатично онова "малко", което е разбрал. Много от тях отричат грубо извън материалната действителност като рожба на един миров разум. Писателят-есеист Г. Т. отбелязва:"Да кажеш или да напишеш, че откриването на природните закони е достатъчно доказателство, за да отречеш съществуването на Товореца/Този, Който ги е съз0вал/ показва, че ти не познаваш достатъчно нито Твореца/Този, Който ги е създал/ показва, че ти не познаваш достатъчно нито Твореца, нито законите. Да се успокояваш, че науката тие дала вече ключа за разгадаване световните тайни показва, че не разбираш науката, тъй като творците и създателите на тази наука мислят по-другояче от тебе. Само полуосведомените твърдят, че науката е отрицател на духовните истини. Чрез фанатизма, научен или религиозен, не може д а се достигне до истината. Тя не се долавя нито със средствата на научния опит, нито с религиозното лековерие на фанатизирани духовници." Стара истина е, че за да може един човек да отсъжда, а още повече да отрича нещо, трябва да се доближи до него, да го изучи и да го опознае основно. А някои хора, без да са се приближили до Исус, без да са прочели от Неговите слова, без да са проникнали дълбоко в тези слова, бягат от Него. А за да видим Христос, трябва да чуем Неговия глас дълбоко в себе си, както го е чул големият учен Паскал, който ни е оставил редовете:"Аз чух гласа на Исус, когато ми каза:"В моята смъртна мъка аз мислех за тебе..." Това го казва не някой свещеник или евангелски пастор, а всеизвестният учен Паскал! И не само Паскал. Големият син на Франция Анри Барбюс в глъбините на своите изживявания споделя:"Аз видях Исус. Той ми се откри в красотата на съвършенството."

23-ти Февруари
Христос потърси човешката душа. Може ли да разбере словото на Исус онзи, който изобщо отрича, че човекът притежава душа? Други имат неправилно разбиране относно личността на Христос и Неговото спасително дело на земята. Популярният им аргумент е:"Вярата в Исус сковава духа на човека. Това се отнася особено за младите - отвлича ги от живота, лишава ги от творчески импулси." Всеки, който прочете Евангелията с отворен ум и непредубедена мисъл, сам ще почувствува, че не само духът му не е скован, а Духът на Евангелията дава крила, за да лети високо над обикновеното, дребното, суетното, преходното. Един истински последовател на Христос е в непрестанно израстване, развива се, усъвършенства се, защото знае, че в тези Евангелия е казано:"Бъдете съвършени, както е съвършен вашия небесен Отец."
Други твърдят, че Евангелието прави младите колебливи, слаби, нeзакалени за живота. Доказан факт е, че истинските Христови ученици през вековете са били и са способни да водят голямата и трудна борба за тържество на красивото, светлото, чистото. Вярата в Исус закалява мъжеството на човека, укрепва силите му, увеличава неговата смелост.
Древните християни от катакомбите в Рим или по високите скали на Алпите, приютили се там да воюват за чиста вяра, доказаха това. Когато към такава чиста, ясна, дръзновена вяра се прибави знанието и мъдростта, човекът става годен за велики дела. Има и още една категория хора, които не желаят да се поучат от опита на други, надживели тези предразсъдъци. По-леко им е да не приемат Христос и така да бъдат "спокойни".
С подобни предупреждения е живял и руският философ Николай Бердяев - закърмен и отрасъл в безбожие. Но когато минава през трагизма на личната си опитност, сам признава:"Аз дойдох при Христос чрез свободата. Моята вяра е придобита чрез мъчителния опит на живота, отвътре, и чрез свободата." Не обичат Исус и тъй наречените "модерни", "еманципирани " хора. Така, както някои разбират понятието "еманципирани" наистина съвсем не е съвраменно такъв "еманципиран" да се занимава с "отвлечености" като личността на Христос. Това е "демоде" - отговарят те - отживелици, белег на несъвременност. Разбира се, че съвсем не е в хармония една "модна" дама с екстравагантни накити, с фризура и коси боядисани по последния моден цвят, седнала в аперитив или кафе- сладкарница, дръзко изпускайки пушек от цигарата си, закрепена между орловите й нокти, жена, която изпразва смело чашата с коняк или водка, или "Манастирско шушукане" - нима е "модно" такава жена да се интересува за неща извън този неин "бляскав свят"?

24-ти Февруари
Не приемат Христос и други категории "модерни хора". Те заявяват:"Христос е един мъдрец, времето на Когото е отдавна отминало. Евангелието, това е книга, която се чете по стара традиция и не събужда вече интерес. А още по-малко бихме могли да третираме Библията като ценност." Това са техните аргументи. Но ако тези хора биха могли да чуят енергичния протест на всички люде по земята, които са се приближили с ум, сърце и душа към Исус чрез Неговото Евангелие - биха потреперили из основите на своето битие. Не, не, не - биха чули те и това "не" би процепило вековете.
Евангелието не е дори църковна книга! Евангелието е книга на живота... За живота! Книга, която не познава никакви граници на влияние, книга, която обгръща в себе си всичко и всички!
Доказателства? Ето някои:"Всяка душа жадува за Бога."/Омир/
Шопен е на смъртно легло. Устните се раздвижват, а думите идват като радостна въздишка:"Сега пак съм при "Извора на радостта". Една майка загубва и петте си деца. Последните две - само за двадесет дни. И тази жена става майка на всички деца в квартала, осакатени от родителска немара. Скромно, безшумно тя върви по стъпките на Исус и остава като величав пример - как се работи в името на любовта и в живот, и в смърт.
Ако такива майки не са здравия, градивен елемент на едно човешко общество - да отречем Христа! Хората жадуват за мир. Мир между людите и мир в душите им:ето нерушимият идеал на човечеството. Такъв мир може да бъде изграден в една човешка душа само чрез словото на Евангелието. Ако за вас това е нещо незначително - отречете Христос!
Един от знатните представители на френската мисъл през деветнадесетия век е на смъртно легло, но е запазил бистротата на своя ум и добротата на душата си. Приятелят му го пита:"Как се чувствуваш?" Отминаващият отговаря:"Моето заминаване от този свят ми прилича на свечеряване в тих и ясен майски ден."
"Не вярвам в Бога и в безсмъртието на душата - споделя един измъчен в съмнения и противоречия човек. - Разбираш ли, приятелю мой, ако има Бог, Той не ми е дал вярваща душа." Приятелят, свързан с него още от детските дни, внимателно заговаря:"Какво разбираш под понятието "вярваща душа", та чакаш да ти бъде дадена на готово?" Болният е затруднен. Не намира отговор. Приятелят продължава:"Бог ти е дал разум. Не си ли разбрал, че целта, висшата цел на еидн човешки живот е духовното усъвършенствуване? Този разум ти казва чрез хиляди примери, че мисията на човека не трябва да бъде друго, освен възход към доброто, правдивото, красивото, че благодат има там, където има изпълнен дълг към човека-брат. Твоят разум, приятелю, повелява ли да вършиш добро? Разбрал ли си, че добротата е велика сила в живота? Ти искаш моя съвет и аз ти го давам чрез опита на моите шестдесет години. Повярвай в доброто и ще повярваш в Бог. Или иначе казано - направи себе си достоен за закрилата и поддръжката на Бога. Преобразувай себе си така, както повелява съвестта, този "глас Божи". Изгради в себе си нещо чисто и светло, нещо ценно и полезно, нещо, което да заслужава обезсъмртяване. Остави светлината на всемира да нахлуе у теб без да затваряш вратите и прозорците на душата си и тогава ще се видиш надарен с крепка и непоклатима вяра. Тогава ще почувствуваш Бога в себе си."

25-ти Февруари
Евангелието е книга на живота...
Книга, която не познава никакви граници,
която обгръща в себе си всичко за един успешен,
достоен човешки живот.
Къде да търся Бога? - пита един човек и отправя въпроса до редакцията на известно списание. Не след много върху страниците на списанието този въпрос се явява неписан с големи букви. Мнозина изпращат свои отговори. Ето един от тях:"Къде да търсиш Бога? - питате Вие, който и да сте. Ето Ви моя отговор: Бога чувствуваме, но не можем да Го опишем или определим. Богопознанието не е игродумство. То е нещо действително, реално. То е знание. Бога знаем, Бога познаваме. Как Го знаем? - навярно ще попитате вие. Как ние хората можем да се издигнем до сияйните висини на Неговото всемогъщество - това не можем точно да предадем с човешката реч. Сам Бог обаче ни говори за Себе Си в Своето всевечно слово - Библията:
"Аз обитавам на високо и свято място, още и с оногова, който е със съкрушен и смирен дух."/Исая 59:15/
"Очите Ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с Мене."/Псалом 101:6/ И така, братко мой, който търсиш Бога, знай, че Той обитава не в нашите мъдродумства, не в нашите проповеди, колкото и блестящи да са те, а в нашето сърце. Бог обитава вътре в сърцето и така ни дава доказателства за Своето съществуване. Други доказателства необходими ли са Ви? Хиляди запалени свещи биха ли прибавили нещо на всемощната дневна светлина?"
Един известен писател се разхожда из околностите на многомилионния град, без да намери покой в самотата сред природата. Когато се завръщал, чул камбанен звън. Заслушал се."И странно- питал той - нима за първи път чувам камбана? Защо сега така настоятелно отеква в мен?" Огледал се и видял малка църквица. Поединично или групово влизали хора от квартала - скромно облечени и забързани мъже, жени, младежи. Не разбира как се озовава в църковния салон. Няколко картини из живота на Исус и един "открит олтар" в цветя, над който с едри букви било написано "Бог е любов" - това видял той. От амвона говорил млад човек. Дошлият слушал не някаква блестяща проповед. Скромният благовестител просто разговарял със своите събратя в църквицата. Но в очите му блестяла непозната светлина - не огнени езици, а по-скоро меките синкаво-виолетови отблясъци на добре разгоряна жерава. Писателят седял на последната скамейка. Той изчакал богомолците да се оттеглят и тогава се приближил към скромния благовестител за Бога. "Бихте ли отделили и за мен няколко минути?" - запитал той. "Защо не?" - чул топлия глас на младия човек. - "Щом желаете - моля" И благовестителят го погледнал с доверчивите си очи.
"Слушах внимателно това, което говорихте, и анализирах... Преценявах и Вас, и думите, и държанието Ви - всичко. Не се учудвайте, писател съм, работя с човешки души. Има ли Бог или няма, аз не зная. Но зная едно - невъзможно ми е да обичам лице, което не познавам.
А Бог е лице, Което не познавам. Бихте ли ми казали нещо в този род на мисли?" Благовестителят не отговорил веднага, а леко привел глава в размисъл. В храма нямало никой. там, близо до вратата, сами стояли двамата мъже:младият вестител на Христовото слово и зрелият известен писател, избягал от шума на град. "Ще Ви задам няколко въпроса - подел вестителят. - Нали няма да ви оскърби?" "Говорете свободно, млади човече." "Добре, благодаря Ви. Отговорете ми честно обичате ли реда?" "Да" - бил твърдият отговор. "Обичате ли мъдростта?" "Да" "Обичате ли правдата?" "Да" - бил твърдият отговор. "Смятате ли, че един достоен човешки живот трябва да бъде израстване, стремеж и труд към усъвършенствуване?" "Разбира се, че да!" "Тогава всичко е добре. Бог е Ред, Бог е Мъдрост, Бог е правда, Бог е самото Съвършенство. Бог е Святост. Вие цените, уважавате и обичате всичко това, нали?" "Да" - бил отговорът на писателя. "Вие обичате Бога.Как тогава говорите, че не Го познавате?" "Значи, у мен има неосъзната любов към Бога - това ли искате да кажете?" - запитал явно заинтригуван писателят. "Не - чул се гласът на скромния вестител на малката църквица. Не, вашата любов към Бога не е неосъзната. - Но струва ми се, вие не сте наясно със самата дума Бог. А тази дума е човешки израз. В богопознанието важното не е титлата, как ще наречем Бога. Наричаме Го още Вечен,Всемощен, Вездесъщ...Важното, същественото в богопознанието е съзнанието за една неизмерима благост, за безпределно съвършенство. Ако вашето сърце жаднее за усъвършенствуване, вие не може да отричате извора на всяко съвършенство - Бога."

Няма коментари:

Публикуване на коментар