В обикновения всекидневен живот тези, които жертвуват "нещо", които се отричат от нещо, изглежда като че губят. Не! Те само преодоляват самолюбието си, надвиват себичността, гордостта си, своето малко "аз".
А именно това, според думите на Христос, е "придобиване на истинския живот". "Защото, който иска да спаси душата си, ще я загуби."
А това на понятен език значи - човекът, като образ и подобие на Бога, трябва да се стреми във все по-голяма пълнота да изявява Божия образ у себе си. Великият Сърцеведец знаеше как човеците алчно протягат ръце да заграбват повече материални блага и някои успяват ... От гледище на личните дребни сметки и интереси себичният човек е придобил "нещо" от света - име, обезпеченост, власт. Но от гледище на върховните закони на живота неговата загуба е очeвидна. Придобитото/времното/ е обсебило и погълнало истинските ценности. Не е ли това много скъпа цена? Не сме ли платили много скъпо нашата известност, нашата материална обезпеченост, нашата вила или лека кола? Човекът не е ли загубил твърде много? А би могъл да не загуби, ако разбере дълбокото съдържание на понятието "име". Тогава би разбрал, че чистото иде от ценоста на душата.
Съвременният човек може да се изправи пред своя век богат със знания във всички страни на живота, с изключителни материални постижения, с бляскава култура. Да, ние днес можем да се гордеем с такова, но и с много мъка трябва да изречем:"Каква полза от всичко?"
Защото върху яркия фон на съвременната цивилизация и прогрес неизбежно ще се открои човешкото страдание. Колко огнища на война горят по снагата на нашата земя? Колко ненавист и озлобление таят зад привидните си добри отношения и общества, и народи, и отделни хора? Вярват ли си днес хората по света едни други? Обичат ли се? Помагат ли си без користна умисъл?
Съвременният човек може да се гордее със своя век, богат на знания, космически полети, изкуство, но с много мъка трябва да повтори думите на Христос, след като ги е проверил в собствения си живот:"Каква полза за човека ако спечели целия свят, а загуби душата си?"
Защото именно тя, човешката душа, дава истинската стойност на човека. Останалото у него е купчина пръст, системи от органи и функции, което може да се изрази чрез физически и химико-биологични формули. "Когато душата ръководи - пише Тайлор - тя се грижи разумно за своя другар - тялото. Но ако тялото започне да приписва закони, като се подчинява на своите желания, затъмняващи разума и волята, тогава човекът е злочест глупец." Ако душата не управлява, тя се подчинява. Тя трябва или да води, или да бъде робиня. Исус знаеше всичко това, затова каза на учениците Си от всички времена:"Каква полза за човека, ако спечели целия свят, а загуби душата си?" Какво сме спечелили, ако сме загубили онова, чрез което човекът е личност - син или дъщери на Бога, онова, което определя истинската стойност на човека?
Силен е онзи, който може сред шума и тревожните сигнали на живота да беседва със своята душа. Тогава човекът се прониква от нейното величие и сам става велик. Стефан Цвайг предупреждава: "Преди да може да чуе своята душа, човекът трябва да осъзнае нейното присъствие."
УТРЕШНИЯ СВЯТ
"Бъдещето на света и човека" - това е великата тема, въпрос, който извира от много дълбок извор. Спрял пред величествената катедрала в Кьолн, Х .Хайне казва: "Старите люде можеха да строят, понеже имаха догми, а ние -хората от нашето време, имаме само мнения. Само с мнения не се строят катедрали." Едва ли е много по-различна от времето на Хайне нашата съвременност. Хора от най-различни среди, с най-разноцветни социални и политически платформи стоят пред силуета на "новия свят", светът на бъдещето, който трябва да бъде построен, и дават най-чудновати съвети, внушения, предложения. Мнения... Мнения... Мнения...
Същевременно в живота е доказана истината, че с едностранчиви възгледи не може да се построи нещо солидно и трайно. Животът е многолик и сложен и който и да е възглед, ако действува изолирано от другите, не може да строи успешно. Ще победи и ще остави трайни следи в историята онзи мироглед, който успее да внесе хармония между двете начала - духовното и материалното. С тези две весла ладията на човечеството ще се придвижва напред успешно.
Как би изглеждал утрешния свят? Един бележит критик и писател пише:"В утрешния свят всички ресурси на всемира, заедно с атомната енергия, ще бъдат впрегнати за доброто на човека. Човекът ще бъде освобoдeн от робствотo на ежедневието. Машината ще работи вместо нас. Има само една мъчнотия в перспективата на това видение, и тя не e от материално естество. Въпросът е преди всичко да се приеме такава дълбоко-етична основа, която ще доведе човечеството решително и непоколебимо до системата за всеобщо ползуване на основните блага, до съзнание за премахване естеството на конфликтите. И тук ще бъде потребно едно решение от духовен порядък, което ще се съгласи да разгледа човешкото съществуване като задача от нравствено естество.Писателят есеист В.В. добавя:"Тайната на живота не е в пространствените, количествeнитe притежания. Човек не става по-умен, нито по-щастлив, нито по-добър, че има десет стола в къщи, вместо пет. Тайната на живота е да докоснеш сърцето, да отидеш в дълбина, да стигнеш до познанието, че щастието не се състои в това "да имаш", а "да бъдеш".
23-Юни
Къде води това "да бъдеш"? Естествено, до нравствените принципи. А къде да се търсят тези възвишени принципи? Друг един писател Г.Т. отговаря:"Има едно кътче в човека, което остава незасегнато от преходните ценности на живота, чисто от страстите на епохата и неподкупно от блясъка на многоликите измами. Нижат се епохи, идват и се въздигат царства, човечеството минава от мотиката към машината, от керваните към самолета, но това малко кътче си остава неизменно и вечно. Ще се променя обществената обстановка, ще се променя и нашия живот, но това живо пламъче у нас ще свети незасегнато и вечно." Споделените мисли добиват по-голяма яснота от една случка, станала със същия автор. Той споделя:"В провинциален град посетих работилницата на майстор на цигулки. Попитах го: "Техниката няма ли и теб да задуши? няма ли да започне масово производство на тези музикални инструменти?" Майсторът усмихнат отговори:"Всичко може да направи техниката, но не ще може да постави "душицата на цигулката". Има вътре една клечица, която трябва да се постави с ръка. Никаква машина не може да направи това. "Значи, цигулката си има "душа", така ли? "Така е!"- отговори майсторът. Щом е така, тогава светът е спасен! Щом има "нещо" в този свят, което трябва да се направи с жива сила/с творческа ръка/, тогава няма опастност. Да гърмят машините, да бумтят язовирите, да трещят генераторите! Има "нещо", което ще спаси човечеството- "душицата", онова свято кътче у човека...
И разказващият заключва: Излязох от работилницата и си мисля за конференциите. Конференциите, конференции... - все за доброто на човека.
Но дали светът не ще спести една конференция на майките и децата, които ще повдигат очи "нагоре" и призовавайки неповикания досега Велик пpедседател на Президиума, ще прошепнат: "Отче наш..." Защото, без Христовия дух в живота ни, човечеството ще продължава да се валя в собствената си кръв."
ЕВАНГЕЛСКОТО ПОЗНАНИЕ КАТО ГРАДИВНА СИЛА
24-Юни
Всичко живее: от малката мушица, чието съществуване е само един ден, до царствения орел, горската тревица, брезата, вековният дъб, детето, старецът ... А защо хората не ценят живота? Един общественик отговаря: " Защото все още не сме се научили как трябва да живеем. Още не сме разбрали, че живее само този, чийто живот има стойност. " Някои хора биват забравяни още след второто поколение. Споменът за други проживява по-дълго. А има люде, за които са отредени столетия. Защо? Жан Жак Русо пита настоятелно:"Къде е ключът към прогреса и надеждата на бъдещето? Къде да го търсим? В коя наука?" Ромен Ролан отговаря:"Първата наука в света е науката да живееш така, че да вършиш по възможност най-малко зло и най-много добро. " А как ще стане това? -питат милионите хора по света. Кoе учение, коя академия, кой институт може да обучи люде, които да вършат най-малко зло и най-много добро? Ето, ние хората се трудим зa нещо по-добро, по-чисто , по-светло, по-възвишено. Борим се в лютите борби на живота, често падаме окървавени по пътя на нашето израстване като личности, раните в душите ни кървят... Хирургът ще изреже тумора в плътта ни, а кой ще лeкува болестите на душата? Средствата на медицинската наука не помагат там, антибиотиците не дeйствуват. Как ще се изреже туморът на злобата в тъканта на душата? Как ще се отстрани гангрената на себичността или язвата на притворството и фалша? А това са все гнезда, загнояли гнезда в душата на човека. Понесени от ентусиазма на благородни идеи, можем ли да крачим бодро във вeличавия поход за осъществяването им, ако носим "заразни огнища"?
25-Юни
Светлината! Чистота! Любовта! - говори на хората вече две хилядолетия -"Познатият" и все още "Непознатият" Галилеянин. И хилядолетният опит потвърждава Неговите слова. Заразни огнища не могат да виреят в души, разтворени за светлината на живота. Смелите идеи се раждат и прорастват в светлина. Недъзите не се лекуват с мехлеми, а със слънце т.е. светлина за душата, светлина за разума, светлина за сърцето. Светлина търси сърцето, за да даде някому топлинка. В светлината на разума волята набира енергии за деятелност. В светлина се ражда всеки нов ден. "Аз свелината дадох на света" - казва Исус за Себе Си. Чистота! Всяко лекуване започва с чистота - в стерилност на материалите, на медикаментите и ръцете. А нима не е необходима чистота на мислите, чистота на чувствата, чистота на погледа, чистота на сърцето? С чисти пориви и ясен поглед леко се крачи напред. А силата на любовта? Преди две хиляди години хората по света познаваха добре закона на отмъщението, познаваха бездните на омразата, но не и висините на любовта. Древният свят познаваше неумолимия закон нa осъждението, но беше чужд за величието на опрощаването. Kакво се случи тогава? Исус от Hазарет възвести нови повели, които си проправихa път дълбоко в човешката душа, развълнуваха я, раздвижиха я, разтърсиха я и възвисиха. Пробудиха сърцето. В живота на гордия човек в епохата на междупланетните полети, кибернетиката и водородната бомба понятието "любов" така е принизено, така е пригодено към разбиранията на отделни хора, така е oсквернено, че едва ли не е загубило вече своята истинска значимост. А любовта е многостранно, сложно понятие, съставено от много изяви. Трудно е да се определи, да се дефинира какво значи да обичаш. Но едно си остава неоспоримо-че любовта е мощният двигател на човешкия живот, че първият белег за достойнството на човека е любовта, която нoси в себе си. И по размера, в който човекът изявява тази любов, многобройните форми и нюанси, той е повече или по -малко истински достоен човек. Защото Сам "Бог е Любов".
Няма коментари:
Публикуване на коментар