понеделник, 20 януари 2014 г.

21, 22, 23, 24, 25-ти СЕПТЕМВРИ

"К А К Т О  Е Т О Й"
21-ри

Да бъдем както е Той в Неговата синовност. Според Библейското познание нашата небесна синовност е свята. Ние не сме създадени като ангелите или Адам, но чрез новото раждане в дух, което ни прави съпричастни на Божественото естество чрез нашето лично единение с Христос - живот на пребъдване в Него, получили освещение - ние участвуваме в Неговата синовност като синове н аВсевишния, както е Той. Според думите на Йоан: "Както е Той... така трябва да бъдем и ние в този свят и в Неговата правда и святост. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които биват освещавани, всички са от Едного, затова Той не се срамува да ги нарича братя." Нашето освещение е както беше и Неговото. Това ясно личи от молитвата на Исус преди Гетцимания към Отца:"Заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат те наистина осветени." Христос ни дава Своята святост. Това трябва да окриля, да дава дръзновение на нашата любов. Той не ни укорява за нашите слабости и неуспехи, а за това, че приемаме малко от Него. Да бъдем, както е Той и в Неговите планове. Небесният ни учител казва:"Не ви наричам вече слуги, но ви наричам приятели." Ние не се трудим като роби, а като Негови съработници в небесно приятелство, в което споделяме мисли и планове в Неговата работа. "Елате да разискваме..." - казва Господ Бог. Не сляпо послушание иска Той от нас. Той ни доверява неизвестни тайни, разкрива ни източниците на небесните съкровища и сила, ръководи ни чрез Своята мъдрост и любов. Разкрива ни тайната на Своето царство, работи с нас и чрез нас във великия план на света.

22-ри
Ние сме на тази земя, както е Той и във вселяващия се Свети Дух. Ф.Христос ни е дал от Своя дух. На бреговете на Йордан Той получи Светия Дух от Бога. Преди да напусне този свят, казано е, че духна върху учениците Си и им предаде Светия Дух, чрез Който бе извършил всички чудеса и изговорил всички слова. Да бъдем изпълнени с Духа на Исус - това е тайната на любовта, която прогонва всеки страх. Да бъдем изпълнени с Духа на Исус - това значи да потънем в съзнанието на Неговото единство с Бога. Бог не даде на Исус духа с мярка. "Имаме ли Го наистина - казва Симсън - ние сме изпълнени с пълнотата на Бога и сме получили несравнено повече, отколкото искаме или мислим, според действуващата в нас сила." Да бъдем както бе Той в Неговия физически живот. Дори и в нашето физическо тяло можем да бъдем както е Той. Това е тайната на Божественото изцеление: да бъдем така съединени с Христос в тялото си, та и в тези "глинени съдове" да споделяме живота и силата на възкръсналия. Това беше тайната на Павловата издържливост. Той можеше да бъде блъскан от всеки вятър, излаган на мъчнотии, гонения и пак да не бъде съкрушен. Наскърбен, но виги радостен, сломен, но не унищожен.
Ето го великият апостол, тържествуващ сред всички житейски несгоди. Тайната? "Всичко мога чрез Христос, Който е моята сила!" Същият Този Христос не облекчава ли и нашите страдания? Колко болки и болести Той е излекувал, крепко е държал в ръката Си нашата ръка когато сме преброддвали дълбоки води, благославял ни е в нашата тъга, нежно е опасвал нашето смъртно тяло, както майка, която люби.
23-ти

Както е Той и ние сме в този свят и в Неговото молитвено служение. Едва ли другаде Христос е по-пълно с нас, както пред престола на билостта! Затова ни заръча да се молим в Неговото име. Да имаме всичко, на което Той има право. И не само това. Той ни дава от Своя дух да се моли вътре в нас, учи ни как да се молим. Тайната на всяка молитва е:да се молим и да искаме каквто Той би поискал, каквото Той би желал и както Той би искал. За такава молитва обещанията са абсолютни. "Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото и да поискате, ще ви бъде." Ние трябва да бъдем едно с НЕго и в нашата служба за Христос."Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас!" Ние сме изпратени в света така определено, както Господ Исус беше изпратен. Тук не беше Неговият дом, но Той дойде с поръчение от Отца Си - за великото изкупително дело на света. Той живя в човешката плът като чужденец и напусна тялото, след като изрече на кръста:"Свършено е ..." Великият апостол добре бе разбрал това, когато писа на ефесяните:"Ние сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." Каква увереност! Да знаем, че в нашето служние Той е с нас и в нас. И както Той, така сме и ние в този свят на служба за Бога. Тогава как ние стоим в тази службе за Бога? Ние сме, както бе Той в този свят, и в нашите страдания. Не само Христос страда. И ние сме призвани да страдаме с Него. "Да допълним недостатъка на скърбите Му зариди Неговот тяло, което е църквата." Колко често дълбоко в духа си скърбим за другите - за тези, за които се молим! Това са трепети от самото сърце на Христос, което страда за онези, за които Го молим или им служим, като носим тяхното бреме и го издигаме за благословение. Така че "страдание с Христос", това не е нашата болест или тегота, а страдание за другите, състрадание към моя брат, съчувствие, молитва за него, помощ в името на Исус за него. Колко дълбоко значими са думите Му към Павел, когато той гонеше светиите:"Савле, Савле, защо Ме гониш?" Да страда за другите - това беше върховната служба на Христос. Това е и нашето върховно служние.

24-ти

Ние трябва да бъдем както е и Той и в нашата вяра! Исус Христос е най-величавият пример за вяра. Той е нейното вдъхновение. Вярата на Христос - това е вяра на пълно упование в Отца. С тази вяра Той посрещаше и отблъскваше изпитанията. С тази вяра Той отблъскваше стрелите на неприятеля и в спокойно упование дочака победата. Чрез същата вяра пред гроба на Лазар Той изрече: Отче, зная, че Ти винаги Ме слушаш, а после извика - Лазаре, излез от гроба! Чрез същата тази вяра дори на кръста можеше да каже: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Чрез тази вяра Той по-късно можеше да изисква и обещае на учениците Си участието им в славата на небесното царство и благослов в благовестието им. Това е същият Христос и днес, който живее в нас и ни вдъхновява с вярата на Божия Син за нашите борби, страдания и победи. Този, Който каза:"Имайте вяра в Бога"- ще удържи обещанията Си за през всички векове, защото Сам предупреди:"Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат." Ние трябва да бъдем, както е Той в радостта! Животът на Христос беше живот на радост. И при най-тежките изпитания Той се радваше в Духа. Позна, както никой друг, и дълбините на болките, и висините на родастта със същата сила. Ако наистина сме изпълнени с Христовия дух, ще имаме Неговата радост и ще бъдем в състояние да приемаме с еднаква благодарност към небето както слънчевите, така и мрачните дни в нашия живот. Колко добре е разбрал това един от най-известните поети на Америка, като е казал:"Няма лошо време. Има само различни видове хубаво време." Една дълбоко вярваща душа споделя:"Днес небето над моята душа е сиво, но аз ще пусна лъчи от вътрешната си светлина. Ако и тези лъчи са бледи, ще се разтворя за грейката на "Слънцето на живота", за да просветлее у мене. Но ако "нещо" все пак застане между лъчите от небето и моята душа, тогава се оставям да почувствувам красотата на един дъждовен ден в живота ми. Вслушвам се в ромона на дъждовните капки и у мен прозвънява радостта, че те ще ми дадат необходимата влага, за да прорастнат в сърцето ми нови цветове." Затова апостолът съветва:"Радвайте се, и пак ви казвам, радвайте се, всякога се радвайте." Осветленият ще има дял и в Христовата слава. В паметната молитва пред Гецимания и Голгота Исус говори на Отца Си:"Славата, която Си Ми дал, Аз я давам на тях, да бъдат едно, както и Ние сме едно." "Не е еоще станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Нему, защото ще Го видим както е."/Йоан 3:2/ И ако сме били, както беше Той в този свят, така ще бъдем /както е Той/ и в световете на вечността!

СВЯТОСТ И ДУХОВНИ ДАРБИ
25-ти

Човешката природа е такава, че сме склонни да се възхищаваме от ефекти /ефектни неща/. Ние хората /и вярващи и невярващи/ обичаме чудесата, нравят ни се бляскавите, шумните, ефектните прояви. Но Сам Христос, с Божественото у Себе Си разбра, че твърде често желанието ни за чудеса има в основата си неосъзнато неверие. И затова казва:"Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате."/Йоан 4:43/ Той завърши притчата Си за богатия и Лазар така:"И от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да повярват."/Лука 16:31/ Има евангелски църкви по света - пише Доналв Джи - където в дейността им се предпочита очебийното, необикновеното, чудното и дейности, които събират множества. Но това основаване на чудотворния елемент в Словото довежда до повърхностна вяра. Ревността към чудеса не трябва да достига дотам, че да ни прави негодни да разбираме основните истини в нашата вяра. Н Новия Завет "белезите" и "знаменията" бяха само едно от средствата за евангелизирането. Истинската, дълбоката цел на апостолския евангелизъм беше новораждането в дух за един живот на чистота и мир. А това идва чрез освещаването на духа. Сам Господ Исус не беше преди всичко чудотворец чрез Духа Си, а един вселяващ се просветител и осветител, "Който ни изкупи и очисти за себе си люде ..., ревностни за добри дела."/Тит 2:14/ Дарбата от Духа, каквато и да е тя, не изгражда здравия Христоподобен характер. Това идва от освещението чрез плода на Духа. Апостолът сумира всичко това в една дума - любов. Това е най-висшето качество, което трябва да бъде налице у всеки истински Христов ученик. Вярно е, че се нуждаем от мъдрост, но и мъдростта, която е отгоре, е изявление на Божествената любов. Дори първата от духовните дарби "говоренето с мъдрост"/Коринт 12:8/ трябва да се подчинява на любовта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар