четвъртък, 16 януари 2014 г.

21, 22, 23, 24, 25-ти МАЙ

21- Май
ЕДИН ЖИВОТ ПОД ЗНАКА НА ЧУДОТО

"Ако имате вяра колкото синапово зрънце - планини ще премествате."
Върху тези слова от Вечното Слово на Бога един млад човек, наш съвременник, реши да изгради и себе си като човек и личност, и своето дело. През 1933 година двадесетгодишният ирландец Едуин Ор присъствува на разговор между духовници. Мисионери, завърнали се от Китай, разказват за своя опит. Няколко мъже разбрахме, че призванието ни е да донесем светлината на Евангелието там, където хората още живеят в суеверен мрак. Тръгнахме из необятния Китай. Тръгнахме с дълбоко упование, че Бог е жив, че е същият вчера и днес, че е верен на обещанията си когато ние вървим по Неговите стъпки и пребъдваме в Него. Възложихме целия си труд в Неговото име върху думите Му: "И опитайте Ме сега - казва Господ на силите - дали не ще ви разкрия небесните отговри и да излея благословения върху вас така, че да няма къде да ги поберете." /Малахия 3:10/. Бог наистина потвърди думите Си в пълнота - продължава мисионерът. Имахме Неговото ръководство, закрила, помощ, грижа и благословения без мяра. Но и нито един от нас не се поколеба пред нищо, не отстъпи! Живеехме в името на Бога, потопени в Неговата благодат и устоявахме срещу всичко и всички." Младият ирландец слуша мисионерите. и решава лично да опита дали тези слова на Бога са верни и днес във времето на атома. В седем книги той описва своя живот из различните страни на света. В книга първа "Може ли Бог?", Едуин разказва за работата си в Англия. В "Опитайте ме..." пише за пътуването си из Северна Европа, до Москва и обратно. Третата книга - "Обещанието за теб", е посветена на Палестина. В четвъртата - "Освежителни времена", описва дейността си в Канада. Петата - "Тази е победата!" - за Съединените щати. Шестата - "Всяка ваша нужда ...", е посветена на служението му в Австралия и седмата книга - "Ако пребъдвате!" - службата му в Юона Африка. Нека прелистим няколко страници от този "необикновен" за много хора живот на Едуин Ор.
Младият ирландец няма никакви лични средства, но е пропътувал вече десет хиляди мили из Англия, ръководен само от "вътрешния глас у себе си", който говори:"Тръгни!/Определя се мястото/
Там трябва да послужиш на хората чрез живо слово довечера." Той няма средства за никакъв превоз. Тръгва пеш. Изминава повече от половината път, а денят преваля. Една мисъл прекосява съзнанието му:"Няма да успея да стигна навреме." Само няколко минути след това, без да е дал някакъв знак, го застига лека кола и спира за него. Непознатият го кани. Небесната проверка е направена. Ор устоява! Пристига навреме и говори.Ор е без средства. Казва си - щом Бог ме изпраща, Той ще помисли за всичко. Когато го питат откъде намира все пак за най-обикновените разходи, той отговаря:"Моят баща е много богат, но ми изпраща само за предстоящата нужда."
А запитан за проектите му, заявява:Живея и благовуствувам само за настоящия ден. Бог планира.
22-Май

Едуин Ор чува ясно гласа на своя върховен разпоредител в себе си:"Замини за Норвегия"." "Как, Господи? Без пари, без да зная езика?" Но така става, че докато изчаква деня на заминаването на парахода, чрез непознати хора получава билета си и няколко дребни норвежки монети. Пристига в Осло. Намира пощата и започва да се разхожда пред нея. "Какво да правя сега? - пита се той. - Така да се разхождам през целия ден? Гладен съм! Студено ми е!" "Ще трябва да се върнеш обратно" - му нашепва съмнението. Но веднага чува в себе си гласа на вярата:"А Божиите обещания не са ли и за теб? Нали искаш сам да ги опиташ? Опитай ги сега." След минута - две в паметта му се откроява норвежко име. В една английска редакция е видял това име написано върху пакет книги, предназначени за Норвегия. Ор бързо се отзовава в телефонната кабина и потърсва в указателя името. Оказва се ,че е име на пастор от една църква в Осло."Ало, обажда се Едуин от Англия, Вие ли сте Орн?" "А-а-а, г-н Ор - чува се гласът на норвежецът. ние ви очакваме Сега ще дойда да ви взема."
По-късно става ясно, че църквата, където служи Орн, се молели горещо за вътрешно раздвижване на душите. Някой от членовете прочел първата книга на евангелизатора "Може ли Бог?" и споделил с други свои братя. Спонтанно се родило желание у тях да се молят Бог да изпрати Едуин Ор и в Норвегия, в Осло. Последвали покани от всички евангелски църкви в Осло. Ор говорел пламенно, искрено и ..."благодатта тече като река". От Осло заминава за Дания. същото се случва в Копенхаген. Потърсва едно име в телефонния указател, отзовава се на посочения адрес. И говори...говори!
След това пристига в Швеция. И отново, разбира се, без средства. Разхожда се по улиците на пристанищния град. Неочаквано го настига непознат мъж в зряла възраст. И странно, настоятелно се вглежда в него. "Говорите ли английски?" - пита Едуин. Непознатият отговаря отрицателно, но продължава да се вглежда. После му протяга ръка и бързо отминава. В дланта на Едуин лежат няколко шведски банкноти. Ор отсяда в хотел. След няколко часа го потърсил скромно облечен мъж с измъчено лице. Едуин чува пак "онзи глас" в себе си:"ДАй му една от банкнотите, които получи." "Но нали ще са необходими в тази непозната страна?" - пита се той. "Даром си приел, даром давай."
Едуин разбира добре. Подава една от банкнотите на дошлия. Посетителят е смутен. Отказва да я приеме, но Едуин не отстъпва. "Така трябва да бъде, братко мой, разбери ме. Аз съм син на Бога и Той така повелява."
Мъжът благодари с овлажнени очи:"Знаете ли, непознати братко - успява развълнувано да изрече той. - Бог е жив! Знаете ли тази сутрин как съм се молел Той да промисли за една моя тежка нужда?
Излязох. Крачех из улиците в молитвен размисъл. Нещо като че ме водеше, упъти стъпките ми тук. Чух едно име, попитах в хотела и ето ме при вас. Бог е жив, братко мой..." Непознатият си отива, а Ор има изключително живи събрания в Швеция. Но когато трябва да напусне тази страна, отново няма с какво да заплати сметката си в хотела.
Вестителят на Евангелието прегъва колене и изрича само три думи:"Господи, Ти знаеш." Един час след това портиерът чука на вратата на стаята му и подава бележка. Един от шведските братя дава подарък на Ор. И това е сметката за разходите му в хотела.
Ето го във Финландия само с няколко монети. На параходната палуба се запознава с беден финландец. Слизат заедно на брега. Ор е гладен и си мисли:"Ще хапна нещо сам. Ако поканя този беден човек, няма да остане нищо. Какво да направя?" Тръгва сам. Но незабавно "гласът у него" проговаря:"Нали твърдиш, че твоят Баща е много богат? Защо сега у теб има страх?" Едуин Ор се спира, оглежда се и се връща. Наистига познайника от парахода и го поканва да закусят заедно. И този човек му доверява, че просто е гладувал. "Последното, което можах да си купя - казва той - беше парче сухар преди два дни." И аз имам само билет до Хелзинки, братко - успокоил Ор бедния си познайник. - Но моят Небесен баща е верен и няма да ме остави." Какво било учудването му малко по-късно, когато извадил кърпичката от джоба си. Там имало голяма финландска банкнота. Кой и кога я е оставил - не се знае. И така през Русия, Естония, Литва, Летония, Полша, Германия, Холандия, Белгия. И все същите доказателства за Божествената грижа и любов към онези, които пребъдват в Неговото име.
Едуин Ор! Това е един живот под знака на чудесата в наши дни.
Той не иска от никого. Не говори за нуждите си. И през всички страни е бил винаги нахранен, облечен, приютен. "Никога не съм преспал в нечисто легло" - пише той. Изразено в проценти 70 на сто от средствата са били анонимни, пъхнати в джобовете му или изпратени в пликове без подпис. 30 на сто са му давани като благодарност, от препълнени с любов сърца. Едуин Ор не знае друг език, освен родния английски. Преминал толкова страни, той говори чрез преводачи. Често отива на определеното място без да знае кой ще превежда. Едва в последния момент се явява преводачът - някоя потопена в Божествения Дух душа, и превежда с благословение. Трябва да се добави, че Ор не е имал връзка с хора в страните, които е посещавал. Никъде не са предизвестени за неговото посещение, а всичко става като по определен план.

23- Май

След тези пътувания вестителят на Евангелието и Неговите истини се връща в родината. "Сега накъде, Господи?" - мълви той тихо в благоговеен трепет. Не минава много и разбира, че трябва да се отправи към Франция. Средства, както винаги, няма. Но ето че един приятел му предлага сума, достатъчна да замине. Ала в същия ден среща свой брат в крайна нужда. Дава му всичко, което има, макар да знае, че трябва да говори във Франция през следващия неделен ден. "Господи, Ти знаеш.." - на колене мълви той. В Париж никой не знае за неговото пристигане. Но до неделния ден говори четири пъти в различни евангелски църкви. И за всичко е промислено! От Франция през Швейцария, Австрия, Унгария и Югославия, без да познава никого. Говори искрено, дръзновено и топло, сгрява души и сърца, укрепва отслабнали воли и хиляди души приемат ново посвещение, укрепват връзките си с Бога или се замислят в преоценка на живота си.
През 1935 година Едуин Ор пристига в София. Когато се разхожда из улиците, пред него спира един студент и го пита на немски:"чужденец сте, личи, не познавате нашата столица. Мога ли с нещо да ви бъда полезен?" Ор благодари на младежа топло и отговаря с въпрос:"Как да намеря някоя евангелска църква?"
"Бих могъл да ви придружа. На улица "Солун" 49 има такава църква." Било сряда. В молитвения дом има събрание. Пасторът Асен Симеонов поканва младият чужденец-благовестител да говори. И Едуин Ор говори на другите за Онзи, Който е жив и непроменим през хилядолетията, дал на човеците виделина, за да не живеят в тъмнината:Който излива благословенията Си върху вески, който Го търси с чисто сърце. Разтворили се душите от Божествения лъх на Христовата Любов, раздвижила се мисълта, изпълнили се сърцата с благодарност. Никой не знаел как пътува вестителят, но пасторът с овлажнели в блясък очи се приближава към младия изявител на живото огнено слово и изсипва събраното с тройно по-голям от друг път дискус в джоба на палтото му. Това е за пътни до Букорещ.
същото се повтаря в Букорещ, Цариград, Атина, Палестина. Вестителят припомня на стотиците, на хилядите, които слушат:"Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте и каквото и да желаете, ще ви бъде." Но...
"Първом търсете Царството Божие и неговата Правда, и всичко останало ще ви се прибави."
Ето го в Рим. Чрез молитва намира братя и им говори. Те може би са една малка група... може би са трима или двама. Едуин Ор, вестителят на Евангелското слово, им говори за това, което Бог прави с него и чрез него. Този, който търси светилната, може би е само един... Вестителят е до него. Те си говорят, говорят с душите си и се разбират. Ноща преваля. Вестителят си отива. Но в душите остава светла диря. Отзвучават огнените му слова, а хората се споглеждат и се питат:"Дали това не беше ангел от небето?" Ето го в Мадрид. Обясняват му, че в католическа Испания такова свободно благовестие не се практикува. Дават му само няколко адреси на евангелски братя - свободни християни. Събота е. Ор през целия ден е гладувал. Но си казва, че и апостол Павел често е гладувал. Настъпва топла южна нощ. Синът на светлината, чийто баща е много, много богат, е без подслон. Навлиза в просторен парк и ляга на една скамейка. Ръчната чанта е възглавницата му. Умората надделява и той заспива. Спи няколко часа и се пробужда. Чантата е измъкната леко изпод главата му. В джоба дори перодръжката липсва. "Защо допускаш това, Господи? - мълви тихо той.-Небесна проверка за моята вяра и издръжливост ли е?" Но пак си казва:"Апостол Павел е страдал и от разбойници." И му става леко и ведро. Запява тихо:"Нямам друго, но имам Христос". Той ми е достатъчен за всичко." После се моли за крадците. Утрото още не е настъпило. Ор отново заспива.
През неделния ден потърсва един от посочените адреси. Там намира малка група свободни християни, събрани за духовен размисъл.
Вечерта е поканен да им говори. И пак посрещат словата му с овлажнели очи, пак се разтварят душите и се раздвижда "нещо" в дълбина.
През следващите дни търси и другите адреси. Всеки от тези домове е малко, но живо огнище, където пламти разгоряната жарава на вяра в Исус.

24- Май

Отново на родна земя! До него достигат слухове за Всесветската църковна конференция в Кезик. Едуин Ор има дълбоко вътрешно убеждение, че трябва да бъде там. Без храна, без средства, с прокъсани дрехи, но с твърда увереност в Божествените обещания, Ор слиза на гарата в непознатия град, изпълнен с чужденци. Крачи из улиците. "Ей, Ор, кога си пристигнал? - чува той топъл приятелски глас. - Ела с нас."
Едуин се приближава до малката група. "Запознавай се с когото не се знаеш - реди сърдечно приятелят и му представя хората около него. Те всички знаят за тебе." Едуин Ор е настанен в квартира, нахранен... Но всички, които среща из улиците, дошли да присъствуват на конференцията, са облечени добре или поне прилично. Едуин оглежда прокъсания си костюм. "Господи-говори с душата си той - как ще се явявам пред хората в тези дрехи?" И се упреква:"Но защо Ти казвам това? Нима, Ти, моят небесен Баща, не знаеш?" На другата утрин го търси непознат евангелски брат, който знае много за вестителя. Той ностоятелно го кани да го посети още преди обед в бюрото му. Едуин го придружава. Оказва се, че братът има свое ателие за горни дрехи. Той му показва платовете по рафтовете и го моли да му достави малка радост, като избере плат, за да му ушие костюм - малък спомен от него в пътешествията му.
"Такъв костюм никога не съм имал." - признава по-късно Ор.
Колко чудно, почти нереално е всичко това - говорят хора, които са имали възможност да прелистят някоя от книгите на Едуин Ор. - Чудо, просто чудо. А това са живите факти на един живот! За някои може да е нереално, неправдоподобно, но за хората, които имат Евангелската виделина, това е живата действителност на живот, потомен в Божественото присъствие. Това е идн син на светиланат, който е проникнал до дълбините на онова, което апостол Павел пише на Филипяните:"Не се безпокойте за нищо:Но във вяско нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение, и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата и мислите ви в Христа "/Фил. 4:6-7/
"А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда оспоред своето богатство в слава в Христа Исуса./Фил. 4:19/
И през цяла Канада, Съединените щати, Австралия и Южна Африка Едуин Ор - огненият вестител на Евангелските истини, получава нови доказателства за Божествената любов и грижа към човека, чийто живот е непрекъснат инз от омилтва и вестителство:обществено, на групи ил ис отделни души, гладни за небесния хляб и жадни за живата вода на живота. Той отдава на Бога мислите си, силите си, времето си. и Бог благославя щедро работата му. Живо свидетелство за това благословение са хилядите души, възстановили връзката си с Бога, хилядите приели в живота си истинско посвещение, хилядите, които са се слели в нерушимо единство. За това обилно небесно благословение на вестителя свидетелствуват множествата Христови следовници, чиято вяра е заздравена, укрепена, придобила криле.

Няма коментари:

Публикуване на коментар