понеделник, 13 януари 2014 г.

21, 22, 23, 24, 25-ти АПРИЛ

1-Април
Луи дьо Беркен е предупреждаван многократно за опасностите, които ще срещне по пътя във Франция, и е съветван да последва примера на тези, които са намерили сигурност в доброволно изгнание. Еразам Ротердамски - този велик ум на Средновековието, " на когото при целия блясък на ученост му липсва онова морално величие, което подчинява живот и чест на истината", пише на Беркен:"Искай да бъдеш изпратен като посланик в някоя чужда страна, иди и пътешествувай из Германия. Познаваш Беща и подобните му:той е хидра с хиляди глави, която хвърля отровата си на всички страни. Твоите противници се наричат "Легион". Ако делото ти би било по-добро дори от това на Исуса Христа, те няма да те оставят, докато не те унищожат жестоко. Не се уповавай твърде много на кралското покровителство. За всеки случай, не ме излагай пред Богословсия факултет."/Wylie,b13.ch9/
Ревността на Беркен се увеличава с нарастващите опасности. Не само проповядва Евангелието, но и изобличава заблудите. Обвинението на папистите, че е подбудител на еретичество, той хвърля върху самите тях. Най-дейни негови противници са учените и монасите от Сорбоната-богословския факултет при Парижкия университет, един от най-висшите църковни авторитети за цялата нация. От писанията на тези доктори и професори Беркен извлича дванадесет положения, които обявява публично за "противни на Библията" и следователно еретически, и се обръща към краля с молба той, самият монарх на Франция, да бъде съдия в диспута/обсъждането им/. Засегнатите се виждат надвесени над ямата, която сами са изкопали за Беркен, и ужасени се питат как да се спасят.
Същевременно духът на злото и отрицанието работи неуморно. При ъгъла на една улица е намерен обезобразен скулптурен образ на Дева Мария. Тълпи се трупат и обсъждат с възмущение стореното. Кой е извършил това кощунство? Прекалената ревност или провокация? Всичко остава в тайна. Явява се особено благоприятен случай, който може да бъде използуван за удар срещу реформаторското дело. И тази възможност не е пропусната."Това са плодовете на учението, проповядвано от Беркен! - чуват се настойчиви гласове. - Благодарение на това лютеранско съзаклятие всичко отива към провал:религия и закони, дори самият трон."
Беркен е задържан отново. Кралят отсъствува от Париж и монасите действуват свободно. Реформаторът е осъден на смърт. Поради опасност от ново височайше покровителство, присъдата трябва да бъде изпълнена в същия ден, когато е произнесена. През обедните часове Беркен е заведен на мястото на екзекуцията. Събират се огромни множества. Историкът отбелязва:"Уплаха, негодувание, презрение и омраза се четяха върху много лица. Само върху едно лице нямаше никаква сянка. Жертвата явно мислеше за неща отдалечени от всичко, което ставаше в тези часове. Беркен усещаше Божественото присъствие. Грозната кола, върху която стоеше, свъсените лица на неговите гонители, смъртта-като че нямаха значение за него. Онзи, Който живее, Който е жив завинаги и има ключовете на смъртта и ада, беше пред него.
Лицето на Беркен блестеше в небесна светлина и мир. Бе облякъл най-хубавите си дрехи. Той ще засвидетелствува вярата си в присъствието на Царя на царете, затова нищо не трябва да засени неговата радост.
Процесията се движеше бавно през изпълнените с хора улици - продължава историкът. - Всички бяха учудени, смутени от спокойствието, мира и радостния триумф на неговия поглед и държане. На кладата Беркен се опита да отправи няколко думи към народа, но монасите, като се страхуваха от резултата, започнаха да се провикват, а войниците да дрънкат оръжията.
Така в хиляда петстотин двадесет и девета година Сорбоната, най-висшият литературен и богословски авторитет на Франция, запуши на ешефода последните думи на един умиращ."/Wylie.b13.ch9/

22 Април
В "Историята на Реформацията" Aubugne отбелязва:"Луи дьо Беркен беше умъртвен, а тялото му хвърлено в пламъците. Вестта за неговата смърт бе скръбно посрещната от приятелите на великото дело на Реформацията из цяла Франция. Но неговият пример остана! Ние сме готови! - си казаха мъжете и жените, свидетели на Христовата блага вест. - Ние ще посрещнем с радост и смъртта, защото ще отправим поглед към бъдещия живот."
Лефевр не след дълго се прехвърля в Германия. Вилхем Фарел се връща в родния си град /Източна Франция/, за да проправя пътя на светлината из родните места. Там научава, че хората вече знаят за това, което бе станало с епископа от Мо и с Беркен, намира възприемчиви за новото благовестие души и дързостно благовестува. Изпъждат го от града. Но той не замлъква. Обхожда равнини, села, градове, поучава в частни домове, а връхлети ли опасност, Фарел намира закрила из горите, в пещерите и скалните дупки. Така Небето го подготвя за по-големи изпитания. "Не липсваше кръст, преследване, сатанински зломислия, за които ме бяха предупредили-признава сам Фарел.-Те са даже много по-жестоки, отколкото мога да понеса само с моите човешки сили. Но Бог е мой Баща. Той ми е давал и ще дава винаги необходимата сила да понеса." Фарел е принуден другаде да търси поле за дейност. Преминава в Швейцария със своите писани трудове той подпомага активно делото на швейцарските реформатори.
Народът, душите, до които бе достигнало Евангелското чисто благовестие, не замлъкнаха. " Както в апостолските дни - отбелязват историците - гоненията укрепиха Благовестието. Изгонените от Париж и Мо благовестуват. Така светлината на Истината Евангелска достигна до най-отдалечените провинции на Франция."

23 Април
Бог подготвя и други работници за делото си. В едно от училищата в Париж има внимателен и сериозен младеж с буден и проницателен ум. Известен също със своята непорочност, разумна ревност и религиозна преданост. Това е Жан Калвин. Всички очакват, че той ще стане един от най-способните защитници на църквата. Лъч от Божествената светлина прониква през стените на схоластиката и суеверието, от които Калвин е заграден. Той чува за новите учения с ужас и е напълно убеден, че еретиците заслужават огъня и гилотината. В Париж живее неговият братовчед Оливетян, приел реформата. Двамата се срещат често, разговарят по въпросите, които разделят християнството.
-Има много религии, Жан, създадени от човеци - казва му Оливетян. - И в нашата вяра в Христа е имало, има и ще има хора, които ще виждат от различни страни истините на Евангелието и ще изграждат свои учения. Но едно помни от мен, в същност има само една неподправена, могъща и всевечна Истината - Истината, чистата Истината на Евангелието, без прибавки, без примеси от човешки умувания.
Жан отговаря възбудено:
-А мислиш ли, че аз съм проживял досегашния си живот в заблуда/Wylie/

В неговия ум се събуждат мисли, които не може да прогони. Сам в стаята си Жан размисля върху думите на своя братовчед. Зает с вътрешните бури, той се решава да присъствува при публично изгаряне на еретик. Младежът е поразен от това, което вижда, и се пита: "Какъв е този мир върху лицето на мъченика?" Той знае, че еретиците имат за основа на вярата си Библейското познание и решава да изучава Библията и да открие, ако може, тайната на тяхната радост. В Евангелието Калвин намира Христос.
Жан Калвин е подготвян за свещеник, но сега разбира, че не може да стори това. Прехвърля се в правния факултет. Изучаването на гражданското право не го задоволява и той се отдава на Евангелието. По природа е боязлив и
се колебае да приеме кръста на проповедничеството, обаче верни приятели настояват... Напуска Париж и започва работа по домовете в един провинциален град под покровителството на Маргарита Наварска. Чете има Библията, открива им спасителните истини. Тези, които чуят, предават на други. Скоро учителят е търсен извън града. В замъци и колиби Калвин намира прием,организира общества и църкви. След няколко месеца е отново в Париж. В кръговете на "учените мъже" се чувствува необикновена възбуда. Изучаването на древните езици е довело хората до Библията и мнозина разискват оживено върху нейните истини. По вътрешен подтик Калвин разбира, че трябва да изпълни по-висока мисия от тази на прочутите мъже.
"Умовете на хората на науката са пробудени-говори той.-Не е ли дошло време да се открие Върховната Истина?" И докато залите на университета ехтят от теологични диспути, Калвин посещава къща след къща, открива Библията на народа и им говори за разпнатия и възкръснал Христос.

24 Април
Жан Калвин е заподозрян. Сам не подозира опасността, когато неочаквано се втурват приятели в стаята му и съобщават, че са изпратени хора да го заловят. Чува се нетърпеливо хлопане. Някои от приятелите задържат дошлите, докато други помагат на вестителя да се спусне през прозореца. Намерил прибежище в един приятел на делото, работник, Калвин се преоблича в неговите дрехи и с мотика на рамо се отправя на юг, към владенията на Маргарита Наварска.
Щом бурята около него притихва, той търси ново поле за работа в Поатие, където има университет и новите възгледи са намерили прием.
И пак благовествува по домове, градини или извън града. Уговорено е Калвин да отиде незабелязано към една подземна пещера, прикрита от надвесени скали и дървета. Малки групи също напускат града от различни страни и се придвижват към пещерата. Там Калвин чете Словото на живота. Там, в тази пещера, се отслужва и първата Господня вечеря от протестантите във Франция.

"Моята родина трябва да приеме реформацията" - често си повтаря Жан Калвин и отново се отправя към Париж. Но сега намира почти всички врати затворени. Хората са уплашени. Движат се плахо из улиците, като се оглеждат внимателно. Кладите димят непрекъснато, гилотините не спират своята сеч. Да се проповядва Евангелието значи сигурна смърт. "Не! - казва Калвин.-Аз мога и трябва да бъда полезен на делото за духовно пробуждане. Има ли значение къде ще работя? Във Франция засега е смърт и проклятие. Навсякъде по света има гладни и жадни души за Небесен хляб и жива вода. Те чакат някой да им донесе първите лъчи." И преминава в Германия. Едва пресякъл границата и във Франция избухва ураган от мъст и ярост срещу обновените души. Само часове са отделяли Калвин от общата участ. Историците отбелязват:"Те умираха като победители. Твърдостта им беше непоколебима, мирът им - непомрачен. Мъчителите, не успели да разклатят непреклонната им твърдост, сами се чувстваха победени. Явно преимуществото беше на Евангелието. Париж можа да види какви хора бе създало то. Тихата радост, която просветляваше лицата на тези мъже и жени, тяхното мъченичество и героизъм всред пламъците променяха в много случаи гнева в съчувствие, омразата в топло чувство. Всичко това свидетелствуваше с неустрашимо красноречие в полза на Евангелието"/Wylie/

25Април
Реформацията бе донесла на света отворената Библия. Безкрайната Любов беше открила на човеците принципите и предписанията на Небето.
Благодатта се бе явила над света, но Франция, след като бе видяла нейната сила и святост, след като хиляди и хиляди души се разтвориха за нея, градове и села бяха осветени от нейните лъчи, се отвърна от нея и предпочете тишината. И не Евангелизмът, а неговото подтискане донесе нечувани бедствия на Франция три столетия по-късно. Идват дни, когато чрез тържествен публичен церемониал Франция обявява поход за пълното унищожение на протестанството. Денят 21 януари 1535 година е определен за тази ужасна церемония.
Историците пишат:"Траурна процесия из улиците на Париж. Знамена и кръстове, граждани по двама носят факли, следвани от монашеските ордени. След тях огромен сбор от прочути мощи, следвани от църковните князе в пурпурни и багрени дрехи, в разкошни украси върху своите коне. Причастието се носи от епископа на Париж под скъпоценен сенник, поддържан от четири князе. След причастието върви кралят Франциск 1-ви без корона и без кралско облекло, свел очи към земята. След него кралицата и сановниците със запалени факли. Шествието спира пред епископския дворец. Кралят изнася реч към висшите чиновници на кралството в голямата зала на двореца на епископа. С печално лице и с покъртително красноречие държавинят глава на Франция оплаква "престъплението, богохулството на еретиците, денят на скръб и позор", които връхлетели народа. Той призовава всеки верен поданик да помогне за изкореняването на пагубната ерес, която заплашва страната им с гибел. Цялото събрание плаче и вика единодушно:"Ние ще живеем и ще умрем за католическата вяра!"/b,ch12/
Тържествената клетва е положена в катедралата "Нотр Дам". Отново се образува процесия и представителите на Франция започват делото, за което се бяха заклели. "На близки разстояния - свидетелствува друг историк - бяха съградени ешафоди, на които да бъдат изгорени живи еретици. Кладите трябваше да бъдат запалени в момента, когато приближи кралят. "Отказваш ли се?" - питаха палачите всеки поотделно. Един от осъдените отговори:"Аз вярвам само това, което са проповядвали някога Христос и апостолите и това, в което са вярвали всички светии. Моята вяра е в Бога и ще преодолее всички сили на пъкъла!"
Процесията достига кралския дворец. Тълпата се пръсва, а кралят и прелатите, доволни от извършеното, си пожелават успех в започнатото дело срещу ереста и се оттеглят в дворците си. Така през мрака и кладите Франция вървеше към... светлина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар