вторник, 21 януари 2014 г.

16, 17, 18, 19, 20-ти ОКТОМВРИ

16-ти
Как обикновеният вярващ човек трябва да изразява във всекидневния си живот кротостта, като плод на Духа? Словото на Бога отговаря:Да бъдем кротки към онези, които са направили някакво "опущение", защото и ние можем да извършим същото, но не трябва да отговаряме на тези, които ни питат за надеждата, която имаме. "със страх и кротост"/1Посл. Петър 3:15/, а да свидетелствуваме дръзновено, че от Духа на Христос иде силата на нашето свидетелство. Ние трябва да приемаме с кротост всаденото в нас Слово /Яков 1 глава/. Лично отговорни сме да станем "добра почва" за истината, защото поради духовна гордост Словото на Бога понякога не намира място в сърцата, за да ги освети. Много вярващи мислят, че всичко им е добре познато или някак не приемат стила или личността на някой духовен работник. При всички тези случаи върховна необходимост е смиряване на ума - кротост. Защото е казано още, че в Божието царство, което ще дойде, първите ще станат последни, а последните първи. Ала най-хубавото обещание, дадено на кротките, е :"Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си."/Матея 11:29/ Нерядко и тези слова на Спасителя и Небесния Учител се разбират непълно или неправилно. Преди всичко трябва да бъдем наясно, че "покоят", който се обещава, е духовен. Тази почивка-покой е за неспокойните и загрижените, чието своеволие и гордост ги правят арена на дълбоки умствени и сърдечни смущения. У тях има дълбоко заседанала дисхармония с Бога, макар често и самите те да не я осъзнават ясно. Кротостта е небесен успокоител. Мирът на душата е неизмеримо благословение. Той е върховно небесно обезщетение за кротките.
И така, кротостта, като плод на Духа, е скъпа пред Бога, но има голяма цена и за нас. "Да бъдеш кротък, това значи да си в пълно пребъдване с духа на Бога. Това е много повече от физическо изцеление или духовни дарби - заключва известният богослов Доналд Джи. - Кротостта, това е доброволно приемане на по-висшата воля - Божествената, която ни поставя в хармония с всемира според Божествения план. Именно в това нашият Божествен учител Исус Христос беше върховно кротък и смирен по сърце." Затуй животът на тези, които са се разтворили за Неговия Дух и Го изявяват чрез плода на Духа в посвещение и святост, вече са получили своето небесно гражданство още от живота на земята. Те са разбрали добре думите на Исус:"Аз избрах вас и ви отделих да излезете в света и дадете плод." И те са посели. Духът е възрастил посятото от тях с любов, дълготърпение и милост, благословил ги е за техния искрен труд в себеобуздание, благост, вярност и кротост. И Духът на Бога се възрадва зедно с техния дух за "жетвата на радост".

ИМА ЛИ МЯСТО ЗА ХРИСТОВИЯТ ПОСЛЕДОВАТЕЛ ДНЕС
17-ти
"Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призовава от тъмнината на своята светлина:Възлюблени,умолявам ви като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътските страсти, които воюват против душата, да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват ... да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /Из 1 посл. на Петър2/
Времето, в което живеем, е бурно, динамично време - епоха на огромно материално строителство, техника и ярки прояви на човешкия интелект в многобройните му изяви. Има ли право Христовият последовател днес да се затваря в себе си, да се изолира от повика на времето за един интензивен, динамичен живот? Има ли право да не влага своя труд за изграждането на по-добра материална база на нашия живот като знаем, че ние, последователите на Христос, сме наистина "граждани на небето", но сме и жители на земята. Какво говори Словото на Бог чрез апостол Петър:"Но вие живейте благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват/говорят за вас/, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." "Живейте разумно и трезво -съветва също апостол Павел - според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат." Христовите апостоли са говорили така на хората от онова време, но думите на Словото на Бога имат еднаква валидност за през всички векове. Те са еднакво валидни и за вас днес.
Апостол Петър на два пъти споменава думата "одумват". А в какво ни одумват? В какво обвиняват съвременните Христови последователи? "Одумват" ни, обвиняват ни за нашия "неблагоприличен", недостатъчно разумен и трезвен подход към Христос. Присмиват ни се като виждат как изявяваме в живота си нашата вяра, намират, че сме изостанали, че сме се вкостенили в догми, обреди, че се откъсваме от духа на времето, хванали сме се за едно лично "спасение", което цял живот отработваме. Нямаме никакво право да си затваряме очите пред това, за което ни одумват. Виждайки как ние показваме вярата си в Христос, някои намират, че нямаме място в днешното динамично време. Или в най-добрия случай ни считат като живи музейни експонати и снизходително очакват нашето доизживяване. Имат ли право хората днес да ни "одумват" така?

18-ти
Ученията в живота на човечеството се раждат, за да помогнат на човека животът му да бъде по-лек, по-мирен, по-добър. Но едно учение, колкото и добро да е то, колкото благородни и полезни да са целите и задачите му, си остава само "учение", ако хората, които приемат да го следват, не живеят според неговите изисквания. Човекът, поради плътското му естество, което се стреми да господствува над неговата душевност, се поддава трудно на превъзпитание. Ние трудно се отказваме от онова, което е по-леко, по-приятно и мъчно успяваме да контролираме мислите, чувствата, действията си. Така може да се обясни фактът, защо и най-добрите учения са били изкривявани, изкористявани, към онова, което се нрави на човека. Затова и много от ученията през хилядолетията са били само "хубави, добри учиния", а хората са си оставали и зли, и алчни, и жестоки, и двулични, и завистливи и още какво ли не, та и до наши дни. Строили са някога древните люде и Вавилонската кула, и висящи градини с водоскоци, богати дворци и красиви храмове, статуи, пирамиди. Рисували са прекрасни картини. Звездобройци са изследвали просторите. Но всичко грациозно и красиво се е превръщало в развалини, когато се е надигнало "животниското" у човека. Хората са се качвали на конете си, изваждали са мечове и ... е започвала страховита сеч. Проливани са реки от кръв, разпалвали са се димящи огньове, препъвали са се в още неизстиналите трупове, за да продължат "победния" щурм под звуците на барабани тръби. А после, когато са изтрезнявали от безумието си, същите тези човеци са оплаквали развалините и около себе си, и в себе си. Това е животът на "гордия" естествен човек, човекът, който е издигнал себе си над всичко, дори и над своя Създател. Това ни говори историята.
Такава беше картината на света преди мъдреците от Изток да съзрат на небето една необикновено звезда - звезда по-бляскава и по-различна от другите. Звезда, трептяща като огнено око. Звезда-вестител на великата милост на небето към едно човечество, което се валя в собствената си кръв, макар и да строи богати дворци и крепостни стени, блестящи храмове, гробници, висящи мостове. Бог изпрати Своя Единороден Син като Богочовек, за да припомни на забравилия се в гордостта си човек, че не животинското начало, а Божественият Дух у него е истинското му естество. Исус дойде, за да пробуди Божественото у човека, да оживотвори неговия дух, умъртвен чрез греха, да свърже отново връзката между Бог и човека. Небето изпроводи Божествения Пратеник, за да ни покаже чрез примера на Своя живот как трябва да живеем, за да имаме мир в себе си чрез мир с другите в любов. Светлината дойде в света, но хората не я приеха, "защото делата им бяха зли." Гониха, хулиха, отричаха Исус! Обвиниха Го в богохулство, съдиха Го и осъдиха на смърт, разпънаха Го на Голготския кръст между двама злодеи. Небесният Пратеник трябваше да изпълни всичко пророкувано за Него в Писанията, стих след стих... И всичко се изпълни! Чуват се ясно думите Му:"Свърши се..." И остават да стърчат на хълма Голгота три кръста с три разпънати тела, под едно буреносно небе, в един притъмнял пролетен ден. "Една уредена сметка - мислят мнозина - една свършена история..."

19-ти
А дали всичко, което стана на Голгота, беше "една свършена история"? Първо небето проговори. В Евангелието от Матея 27 глава е записано:"И ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу, земята се разтърси, скалите се разпукаха, гробовете се отвориха.." В същата глава по-надолу четем:"А стотникът и онези, които видяха всичко, що стана, думаха:"Наистина Той беше Син на Бога!" Това беше първото потвърждение от отрицателите за Богосиновността на Исус след Неговата смърт на кръста. А после?... - грубият дървен кръст, върху който човешката злоба, безсилие и дързост разпънаха Богочовека, се открои по небосклона на човечеството като най-ярък знак на любовта, зад който сияят зарите на Възкресението.
Исус бе умъртвен. Тялото на Богочовека бе погребано. Но ликуването на враговете бе смутено от една необикновено, странна вест, която се понася из града:"Исус е жив! Той възкръсна на третия ден, както Сам бе казал на учениците Си преди Великото Си страдание." И ето, че не друг, а Сам Той -пише апостол Павел на коринтяните - се яви на Петър, след това на единадесетте, после се яви неведнъж на повече от петстотин братя, после се яви на Яков, след това на всички апостоли." Той, Исус, беше до бреговете на Тивериадското езеро, където Петър, Тома, Натанаил, Яков и Йоан се бяха отправили да ловят риба и не бяха уловили нищо. А когато няколко седмици по-късно Божественият Пратеник се откъсва от учениците Си и понеже Сам Той бе светлина, се разтопи в светлината, Той не си отива окончателно. "Присъствието на Възкръсналия трае още - пише Франсоа Мориак, от Френската академия.- Неговото възкресение не е прекъснало присъствието Му между човеците. Няколко месеца след като учениците Го видяха да изчезва във висините, Той ослепи с блясъка Си по пътя за Дамаск, Своя упорит гонител Савел и му каза:"Савле, Савле защо Ме гониш? Не ти е лесно да риташ срещу остен..." И след тази огнена среща Савел, гонителят Христов, стана Павел...Оттогава -продължава френският академик -оттогава този Бог е в съдбата на всеки човек. И във властта на човека е да Го приеме и възлюби да Го отрече.
Потвърдена от историята истина е, че милиони и милиони последваха Христос и тръгнаха по "тясната пътека" нагоре след Него. Ето близо две хилядолетия вече живеем в така наречения "християнски свят". Милиони люде на земята се назовават с Неговото име - християни. Но истина е и това, че днес хората от двадесетия век се питат: Нали живеем в уж християнски свят? Словата на Исуса са достигнали вече до всички континтенти, а защо хората не живеят в мир? Защо не живеем по законите на любовта, а неправдата, злобата и ненавистта, притворството и лъжата, грубата сметка и себичността, пожеланията на плътта са ръководни фактори в този уж християнски свят? Тези и още колко подобни огнени въпроси се носят днес по земята! Какво ще отговорят християните на тези справедливи въпроси? Какво ще отговорят реформираните християнски църкви по света - рожби на великото дело на духовното възраждане? Та нима в самите тези църкви днес няма чисти и светли души, които се питат:"Между нас ли е Духът на Христос? Къде е Духът на Евнагелието Му? Къде е духът на духовното ренесансово пробуждане? Напразно ли горяха кладите през хилядолетния средновековен мрак? Напразно ли работиха брадвите на гилотините? Мечовете? Зъбестите колела? Напразно ли висяха труповете по дърветата? Напразно ли беше кървавата Вартоломеева сеч? Бог говори и днес! Той и днес пита:Къде е Духът на Христос- в църквите ли? В обществата по света, изградени в Негово име? В нашите домове ли е Христовия Дух? Или в душите ни? В отношенията един към друг? Къде е огънят ви? Той, Всевечният жив Бог, пита християните по земята и чака отговор. Чака ответ от църквите, от работниците Си, от всеки, който е дръзнал да се назовава с Неговото име. Бог чака отговор от теб, от мен... Бог пита всеки един от нас:"Какво стори с наследството, което получи?"
А истината е, че църквата "Христова" по земята днес не поддържа вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. Има църкви, където като влезеш, виждаш посещаемост, хората се моялт, четат Словото на Бога, събират се на групи по домовете и се молят, имат дух, дарби... Всичко в църковния живот външно изглежда добре, а вътрешно са настръхнали едни към други, критикуват се, злословят, оскърбяват се, разцепват членството на църквата, после прогонват и пастира си, когото уж ценят и обичат. Къде е Духът на Христос в такива уж успяващи църкви? Тъжна, скръбна истина е, че реформираните, наричани "евангелски" църкви се разпадат в разделението си, губят силата си, гонят и гасят Духа на Христос. Нима евнгелските християни живеят по законите на любовта? Не живеем по законите на Бога! Ние сме разединени във вътрешни вражди по догматични въпроси, отричаме се едни от други, задушавани от религиозен фанатизъм - само в нашата църква се проповядва истинското слово, само ние сме на прав път, само при нас има спасение! И какъв е резултатът? "Христови" църкви без Христов Дух! Това е победа на онзи, който започна тъмното си дело още в небето и днес го продължава по земята победоносно.

20-ти
Живеем във време на гигантски материален прогрес. Мобилизирани са огромни сили, енергия, труд, воля за преуспяване. Нека бъдем безпристрастни и трезви. В тази грандиозна борба всяка обществена група, всеки народ, всяко верую, всеки човек трябва да намери мястото си, ако не желае морето на живота да го изхвърли на брега като ненужна морска пяна. И нека не говорим вече за "християни само в празничните дни, християни само в нужда, християни, които извикват към небето, само за да изхвърлят мътилката в душите си, да не говорим за християните по амбиция или корист, християни, които сами не разбират, че не са християни. Нека говорим за Христовите последователи по тази земя, в чиито души е проговорил сам Христос - призовал ги е, те са чули гласа Му и са Го последвали по тясната стръмна пътека нагоре и Го следват по Неговите стъпки. И понеже хората от света не ни разделят на "християни" и "христови", те одумват, обвиняват всички, че не живеем по законите на Бога, че не даваме нищо ценно и полезно за живота. А това ли е истината за един истински Христов ученик днес? Не! Тогава? Какво трябва да направим, за да видят хората от нашето съвремие, че не сме живи музейни експонати, че не сме някакви жертвени фигурки в този свят, а сме живи човеци, че имаме свой дял, свой принос, труд, свое място в живота на човечеството, сред своя народ и родина? Словото на Бога учи ясно как трябва да живее един истински Христов последовател, истински Христов свидетел.
1. Преди всичко трябва да кажем нещо за Исус на тези, които ни обвиняват в изостаналост и безполезност. Кой е Този, в Когото вярваме, Какъв е Той, какво донесе на човека и живота. Хората от нашето съвремие трябва да знаят неоспоримата истина, че през всички епохи след Христос са живели честни, верни, искрени, правдиви, добри и полезни хора, изградили живота си върху здравите Евангелски принципи, човеци, живели по онази висше конституция, дадена ни от Небесния Пратеник, Богочовекът Христос, чиито закони са:Закони на светлината, чистотата, на красотата и любовта, добротата, правдата и мира - мир в човека, за да има мир между човеците Един много известен държавник нарича тези хора "спасителният елемент през вековете, уравновесяващата сила в цивилизацията, хора най-добри и в управлението, и в обществената дейност, и у дома, и навсякъде." И когато от пепелищата на опожарения живот през хилядолетията е било необходимо да се твори отново красота и братство, тогава са отправяли поглед, изпълнен с надежда, именно към тези дълбоко духовни човеци.
2. Ние трябва да попитаме тези, които ни "одумват"- как са се изградили тези силни характери, от които е имало такава нужда човечеството - хора, отразили светлината на живота? Евангелието на Христос, основано на хилядолетен опит, заявява смело, че е създало човеци -"сол" на земята и "виделина" на света. И всеки, който вниква във все по-голяма дълбина и разбере вечните спасителни истини, които изяви Христос, и ги изпълнява -става нов човек. Защото Христовият Дух е Този, Който прави да зарастват по-бързо раните в душата. Неговият Дух превръща колебанието в сила. Той прави да се носят по-леко тежестите на живота и очите по-малко да сълзят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар