петък, 17 януари 2014 г.

16, 17, 18, 19 20-ти ЮНИ

16-ти Юни
"Величие и трагедия - две думи, две понятия, две състояния, две възможности" - пише Д. Х. Животът на човека се движи в тази неизмерна амплитуда. Малко са хората, които достигат хармонизиране на своя живот. Ежедневието е пропито от много и различни драми. "Но в какво изобщо се състои човешкото величие? Исус Христос го определи само с няколко думи:"Вие сте синове на Всевишния", т.е. синове и дъщери на светлината.
А това значи всевечно поданичество, небесно гражданство.
Какво достойнство за човека! Но и каква отговорност! Значимостта на човека се изявява в три направления:творческо, нравствено, социално. Онова, което издига човека и го отличава от всички по-нисши индивиди е, че човекът мисли, има свободна воля, морално повeдение. Човекът може да се самонаблюдава, самоанализира, самоконтролира. Човекът носи белезите на своя Създател - той е личност. Може да действува съзнателно и разумно, или неразумно - да твори и руши. Сам Христoс говори "разумните" и "неразумните" зидари, които строят, т.е. изграждат разумно или неразумно околната среда: своя дом, семейство, професия. Но преди всичко човекът изгражда себе си. Апостолът Христов отбелязва: "И за всекиго ще стане ясно какво е градил".
Човекът е творческа личност. Той се ражда с една начална даденост и същевременно възможност за развитие. Творческото вдъхновение и творческият труд са в основата на човешкия прогрес, цивилизацията, културата. Но достойно творчество е това, което е съобразено с висшите закони на живота /Божествените закони/. Това творчество ще помогне на човека да осъществи себе си като син на светлината, мъдростта и любовта. Човекът е нравствена личност. Неговото нравствено достойнство е, че той има познание за добро и зло. Човекът притежава свободна воля. Той има право да избира свободно своя път в живота си. Но тук лежи и неговата отговорност - чрез свободата на избора той вече е отговорен, носи отговорност за своите действия, за себе си. Нравствеността издига човека. В нейните недра се ражда стремеж за чистота на сърцето, повече светлина за душата и крилат дух. Човекът е и социална личност. Той не живее сам. Съвместният живот на хората повелява да бъдат спазвани и зачитани определени нравствени норми на поведение. Ето защо достойнството на човека като социална личност е практически резултат от значимостта му като нравствена личност. Участието на човека като съратник на Всевечния Божествен Дух в процеса за обновяване на личността:тялото да бъде храм на Бога, душата обител на чистота, а сърцето олтар на любовта - ето истинското негово величие!

17-ти Юни
Човекът се ражда с една начална даденост и същевременно възможности за развитие. Развитието ни може да се движи главно по две основни посоки:"нагоре"/възходящо, положително, градивно/, или "надолу""/низходящо, отрицателно, негативно, разрушително/.
Толстой еизразил това графически в схема.
/Схемата представлява слънце с лъчи. Първия и последния лъч образуват прав ъгъл. В кръга на слънцето е записано "човек", а на първия лъч от долу на горе пише МАТЕРИЯТА, на последния СИЛАТА НА ДУХА./

Човек -МАТЕРИЯТА
- разрушително
- отрицателното
- негативното

- новораждане
- живота на посвещение
- живот на освещение
- СИЛАТА НА ДУХА

Следователно животът се движи между силата на Духа и силата на материята /по-низшето естество у нас/. Духът води човека "нагоре", материалното му естество го тегли "надолу" по линията на земята.
Животът на обикновено вярващия човек, който не е достигнал до рождение на Духа/новораждане/, се движи по средната равновесна сила. И колкото тази линия се приближава към силата и влиянието на Духа, толкова този живот е живот на посвещение, живот на святост. А колкото повече линията на живота се наклонява към земята/материалното/, толкова този живот е приближава до едно чисто физическо съществуване по посока на негативното, отрицателното.

18-ти Юни
Различаваме главно три категории прояви на човешката душевност - на ума, на чувствата и на волята. Умът е основен фактор в живота ни.
Много и различни са проявите му. Ето способността на ума да придобива знание:към нея принадлежи паметта, тази чудна особеност, която възсъздава миналото и складира впечатленията , за да бъдат те извор на радост, или на болка. Въображението е друга способност, която позволява да се пренебрегват разстоянията, да се придвижва далечното по-близо до нас, да се наследява пространството. Приятел на въображението е очакването. То гледа на бъдещето с увеличителното стъкло на въображението и се понася на пред с крилата на надеждата. Сред всичко това - пише един съвременен философ - до кормилото на характера, като кормчия сред огнените пътища на душата, стои разумът, който хората наричат разсъдък. Какво различава тези две сродни понятия "ум" и "разум"? За едното е казано "ум", за другото "раз-ум". Умът, това е самият мисловен център, а разумът е осмислянето. Никак не е маловажно какво мислим. Защото мислите ни в същност формират нашия физически и духовен образ. Мислите не са някаква невинна или безотговорна игра. Те се носят като вълните на водите, като радиовълните. От човек към човека се носят трептящи лъчи, които Ралф У. Трайн нарича "мисъл - сили".
Изключително важно е как мислим. Истинско нещастие за човека е да няма "правилно мислене", т.е. да не е в състояние ясно и точно а преценява фактите, да ги съпоставя и достига до здрави логични заключения.
Правилното мислене е особено необходимо в живота ни на вяра при възприемане величавите Евангелски и Библейски истини. Защото всички християни по света четат едно и също Евангелско Слово - Словото на Бога. Но едни достигат духовните висини на посвещение и святост, а други затварят същите истини в тесния кръгозор на тяхното лично мислене, достигнало до религиозен фанатизъм, който суши живителните сокове на вярата. Обаче действията на човека се влияят и ръководят не само от ума. В значителна степен те са плод и на чувствата. Нашите чувства! Колко често им се подчиняваме, а понякога им ставаме роби. Слепият нагон на темперамента, неовладеният изблик на гняв, на нашите вътрешни емоционални бури - какви опустошения правят в човешката душевност! Колко думи изричаме всекидневно, плод на нашето настроение! Колко писма пишем! Има и такива, написани под сляпата диктовка на нашата наранена чувствителност. Уравновесен е онзи човек/вярващ или не/, който не позволява да бъде ръководен от изблиците на настроенията си. Изблиците на нашите чувства не ограничават влиянието си само върху нас. Те излизат от нас за добро, или за зло. Хората могат да научат чрез чувствените ни изяви много неща за нас. Те усещат както чистата, здрава и благородна мисъл, така и колебанията ни, притворството или неискреността, равнодушието или завистта ни. Като личност е израснал само този, който не се подчинява на изявите на чувствата. Той работи спокойно и разумно, макар около него други да шумят, да кипят... "Такива хора вървят към целта на своя живот с мъдростта, ритъма и царствеността на небесните тела." Нашите мисли и изблици на чувства трябва чрез волеви действия и с Божията помощ да бъдат овладявани, контролирани и насочвани към доброто, полезното, ценното, великото.
Всемирът и всичко в него се управлява от закони:физически, биологични, психически, икономически. Но нарушавайки законите на нашата съвест, ние нарушаваме висшите духовни закони на живота, което подкопава нравствените устои на човека и го лишава от истинско достойнство и истинско величие.


19-ти Юни
Кое дава истинската стойност на човека? Дали това е така нареченият "биологичен човек" - този, който се храни, спи, работи ... И като физико-химическо-вегатативна същност човекът е нещо достойно за удивление, но това не е истинския човек? Казахме вече, че човекът е мислещо същество. Ценна е мисловната способност у него, но по-ценна е насоката на неговата мисъл. Човекът е способен да чувствува. Той може да изживява високи, благородни чувства към себеподобните, към всичко в живота. Но винаги ли човекът е изпълнен с добри чувства? Егоизмът, алчността, порочността също така издигат човека над животинското усещане, но ценни ли са те? Творческата способност у нас е нещо изключително. Човекът твори и това засилва съзнанието за собствената му ценност. Но културните придобивки не всякога служат за добро. Човекът има воля! Той може да приеме, или отхвърли нещо, да направи, ли да не направи, да тръгне по този, ли по онзи път в живота си... Обаче "злата воля" не е рядко явление. Ценна е нашата волева способност, но само волята за добро. Къде тогава трябва да търсим истинската стойност на човека? Според Библиейското познание - никъде в изброените способности поотделно. Тя е в онова живо начало, което обединява всички тези способности и им дава насока. Това е душата, човешката душа! Тя е, която прави от слабия, незначителен и понякога безличен човек горд откривател, смел изследовател, просветен служител на истината, светлината, любовта. Но над всичко прави от човека личност, човек-син на Бога. Душата на човека... Тя е открито око към един непознат надземен свят. Тя е ухото, което долавя гласа на Всевечната воля за правда и човечност. Душата не само вижда и познава творенията на Божествената воля, но и изживява величието и красотата, духовността на природата. Душата у човека търси Духа на Бога, Който действува във всемира и се стреми да влезе в общение с Него. На нея Този Дух се открива. Чрез ума и сърцето душата разбира вечните закони на Бога. Тя се стреми към Бога, тя Го търси. Душата се моли... Тя стене пред чуждите болки, нейни са воплите на страдащата обич, тя води към жертвен подвиг в името на правото, на доброто, в името на любовта.

20-Юни
Душата на човека е съсредоточие на мислещия, чувствения и волевия свят у нас.
Тя е обединителното звено на всички способности у човека, затова и езикът на душата е най-разбираемият. "Когато душите заговарят, людете са близо до истината." Ето защо истинската стойност на човека се крие в неговата душевност. Над душата трябва зорко да се бди, защото животът на душата е животът на нашата цялостна личност.
Затова и нашият небесен Учител и Спасител каза на тези, които скоро щяха да видят Неговите земни страдания,Неговата Гетсимания, Неговата Голгота:"Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а загуби душата си?" "Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене, той ще я спаси".
Какви странни слова! Няма ли да се уплашат Неговите ученици? Няма ли да се разколебае тяхната вяра? Ще Го следват ли, ще Го търсят ли и тогава, когато Той няма да е вече с тяло между тях? Няма да е леко. "Пазете душата си." - така говори чрез словото Си и днес Същият, Който е бил, е, и ще пребъде. Говори на всички, които Го следват:"Пазете душата си. Загубите ли душата си, загубили сте всичко!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар