понеделник, 13 януари 2014 г.

16, 17, 18, 19, 20-ти АПРИЛ

16-ти Април
Ето го отново доведен пред събора. Лицето му не издава нито следа от страх или смущение. Спокоен и отново величаво храбър, Мартин Лютер заговаря без пламенност или възбуда.
-Височайши императоре, знаменити князе и уважаеми господа! Явявам се пред вас днес, съгласно даденото ми нареждане и чрез Божията милост ви умолявам да изслушате защитата на едно дело, за което съм сигурен, че е справедливо и вярно. Относно тези мои писмени трудове аз не твърдя, че съм безпогрешен, но не мога да ги унищожа, защото подобно дело би насърчило враговете на истината. Аз съм само човек, а не Бог - продължи той-затова ще се защитя с думите на моя Небесен Учител Христа:"Ако съм говорил зло, покажете ми злото." Умолявам всички ви, проверете писанията на пророците и апостолите дали съм се заблуждавал. Ако бъда убеден в това, аз ще се отрека от всяка заблуда и ще бъда първият, който ще хвърли в огъня книгите си.
Пълномощникът на папата се обърна към него гневно:
-Вие не отговорихте на зададения ви въпрос. От вас се иска ясен и определен отговор-искате, или не искате да се отречете?
Реформаторът отговори:
-Аз давам моя отговор и той е:Не мога да подчиня вярата си нито на папата, нито на Събора, защото е ясно, че много пъти са се заблуждавали и са си противоречали. Ако, прочие, не бъда оборен чрез текстовете на Светото Писание или чрез очевидни истини, аз не мога и не искам да се отрека от нищо! Ето ме, не мога друго яче. Бог да ми помогне. Не мога!
"Този искрен и верен радетел на Евангелието бе стъпил на твърда основа-Божието Слово-продължава историкът. Небесната светлина осия лицето му. Сърдечният му мир и радостта му бяха видими за всички, когато той свидетелствуваше за вярата, която е победила света."
Цялото събрание беше онемяло от учудване. При първия си отговор през вчерашния ден Лютер бе говорил тихо, почитателно, почти покорно. Самият император Карл 5-ти, вгледан в неговия страдалчески лик, обикновеното му облекло и простотата на словото му, бе казал:Този монах никога не може да ме направи еретик! Но твърдостта и смелостта, която той прояви сега, а също и мощта и яснотата на неговите съждения изненадаха всички. Сега императорът извика:
-Този монах говори с неустрашимо сърце и непоколебим дух!
Много от знатните мъже, присъствували на събора, явно се гордееха с този представител на тяхната нация. Привържениците на Рим бяха победени. Тяхното дело пролича в най-неблагоприятна светлина.
Ораторът на събранието се обърна към реформатора:
-Ако не се отречете, императорът и държавниците ще се съветват как да постъпят с един непоправим еретик.
Лютер отвърна спокойно:-Бог да ми бъде закрилник. Аз не мога да отрека нищо!/D''Aubigul,b7,ch8/
Представителите на германската нация чувствуват добре отговорността на решителния час. Категоричния отказ на Лютер може да има последици в църковната история за вековете. И решават да му бъде даден още един случай да се изкаже. Довеждат го за последен път. Отново му задават познатите въпроси-дали желае да се отрече от учението, което проповядва и за което се бори. Лютер повтаря:"Аз не мога да дам друг отговор, освен този, който вече дадох!" "Невиждано! Нечувано!"-крещят папските представители. Как може да бъде презряна от един прост монах властта им, пред която са треперели крале и благородници? И някои изричат заканително:"Ще почувствува той тяхната ярост в смъртните изтезания, които му готвят!" А Лютер говори спокойно. Думите му са свободни от гордост и страх. Той е забравил кои го обкръжават. Усеща само, че е в присъствието на Един безкрайно по-висш от папи, прелати, принцове и императори.


17-ти Април
Сред членовете на събора във Вормс се оформят две противоположни мнения. Представителите на Рим заявяват:Рейн трябва да приеме и пепелта на Лютер, тъй както преди столетие прие пепелта от тялото на Хус. Немските държавници, макар и сами по вяра римокатолици, протестират срещу такова посегателство, което би оставило петно върху нацията.
Слуховете за кроежите срещу Лютер се носят нашироко. Непозната възбуда цари из града. Реформаторът е спечелил много приятели те решават да го защитят. Стотици благородници го пазят. По вратите на къщите са поставени плакати "за", или "против". На един от тях е написано:"Горко ти земьо, когато кралят ти е още дете!"/Еклисиаст 10:16/ Монархът заявява: "Аз твърдо съм решил да следвам примера на моите праотци!" Карл 5-ти отказва светлината, както бащите му. Ала общият ентусиазъм за изявената чиста евангелска истина чрез Лютер и сподвижниците му убеждава както императора, така и народното събрание, че една несправедливост, показана към смелия борец, би застрашила мира в империята, дори сигурността на трона."Фридрих Саксонски - човекът, който има смелостта да заклейми публично делата на римоцърковната йерархия, запазваше мъдра сдържаност - добавят историците- -Като прикриваше грижливо своите истински чувства към реформатора и делото, за което се бори, той го следеше с неуморимо бдение. Наблюдаваше всички негови действия така добре, както и тези на неприятелите му."
С императорско нареждане Лютер остава жив. Историческите хроники са регистрирали:"При заминаването си от Вормс високопоставени духовници, принцове, графове, барони и други влиятелни духовни и светски лица приветствуваха "отлъчения монах". Лютер дори е принуден да проповядва, въпреки императорската забрана. Това прави без угризения, като обяснява:"Аз не съм се обричал, че някога ще престана да изповядам Божието Слово, нито пък ще направя такъв обрек." /Martin vi, p.420/
Реформаторът знае, че застрашаващите облаци ще го придружават из пътя му, но когато напуска Вормс сърцето му е изпълнено с радост. Той споделя:"Самият дявол пазеше папската крепост, но Христос направи в нея процеп и лукавият бе заставен да признае, че Бог е по-силният."
Лютер искрено желае неговата твърдост да не бъде разбрана като подбуда за бунт, затова пише на императора:"Бог,Който е сърцеведец, ми е свидетел, че съм готов да се подчиня с почит на Ваше Величество във всичко, с изключение на Божието Словото, чрез което живее човек.
Когато се засягат вечните неща, Бог не желае човекът да се подчинява на човека. Защото подчинение в такива неща е истинско Богослужение, а то подобава да се отдаде само на Създателя."/D''Aubigue,67,ch 11/
Наскоро след отпътуването на Лютер папските привърженици убеждават императора да издаде едикт против еретика. В този указ Мартин Лютер е обявен за "същ сатана в образ на човек, облечен в монашеска дреха". Издадена е заповед, че щом изтече срокът на охраната му, където и да се намира, да бъде уловен и предаден на властите. Забранява се да му се дава подслон, храна, даже вода. Последователите му също да бъдат предавани, а имуществата им конфискувани. Писанията му да бъдат унищожени и всички, които се осмеляват да действуват против този указ, да бъдат незабавно ликвидирани. Хората на официалната църква ликуват. Съдбата на омразния реформатор е решена...
Но Бог мисли другояче. Ето че пак се намесва Божественият Промисъл. Едно бдително око е проследило лютеровото отдалечаване от Вормс и едно благородно сърце бе решило да работи за неговото избавяне. Това е Фридрих Саксонски - човекът, който единствен издигна глас в събранието на държавните мъже във Вормс, за да изрази истинския лик на римокатолическата йерархия. Неговото око бе бдяло за всичко, което става и около реформатора и сред противниците му. Сега Бог бе разтворил сърцето му за помощ към безстрашния изявител на чистите Евангелски истини в дни и часове, когато Лютер е в смъртна опасност. Историческите данни свидетелствуват, че Фридрих Саксонски разбира ясно опасността за живота на реформатора и че единственото средство Божият свидетел за истината "да бъде запазен от челюстите на лъва", е да го скрият на потайно място. Със съдействието на верни приятели и под закрилата на Божествения Дух Свети, пътуващият реформатор е скрит и от приятелите, и от враговете му. Докато пътува към Витемберг, неочаквано е ограден от непознати, прикрили лицето си люде, отделен е от съпровождащата го охрана и отведен върху бързоног кон през гората във Вартбургската кула - самотна крепост, построена на връха на планина. Всичко става така строго секретно, че и самият Фридрих Саксонски дълго време не знае къде точно е Лютер. Докладвано му е, че реформаторът е в сигурност и това е достатъчно.

18-Април
Мартин Лютер е в безопаснастта на кулата. Отначало е доволен. Но свикнал на деятелен живот и борби, той не може да понася спокойствието, бездействието. "Няма ли да бъда обвинен в страхливост?"- се пита той. И започва активен труд в усамотение. Перото му работи неспирно и противниците, доволни, че са го принудили да мълчи, не след дълго получават доказателства за неговата дейност. Много брошури излизат от крепостта и обикалят Германия. Тук е осъществен и неговият най-сериозен труд - Лютер превежда Новия Завет на немски език. "От височината на своя скалист Патмос - отбелязват историците - през повече от една година Лютер продължава да проповядва Евангелието и да порицава заблудите на своето време."
Из историческите хроники за делото на Реформацията се срещат въпросите:Защо Бог е оттеглил от живия поток на духовния живот своя служител Мартин Лютер? Само за да го избави от гнева на враговете и да осигури спокойни дни за трудовете на перото му? Отговорът на тези въпроси е само един. В усамотението и неизвестността на планинското си убежище реформаторът е отдалечен от всякаква подкрепа и човешка похвала. Така той е спасен от гордостта и самоувереността, които често са спътници на успехите. Чрез страдание и смирение Лютер трябваше да се научи как да пристъпва със сигурност по "височините", където бе въздигнат по волята на Бог. Бе му дадено и малък отдих, за да набере сили, знание, опит, да направи преглед на изминатия път, за да се втурне със заряд от нови сили и увереност в предстоящата трудна борба.
Долу в равнините, по градовете и селата истинското чисто дело на Реформацията трябваше да воюва само с "меча на Духа", без да се пролее капка невинна кръв. Във второто си писмо до курфюрста на Саксония Лютер заявява:"Боя се да не би в Германия да избухне кървава революция, чрез която Бог да смири нашия народ."
Борбата се води в три направления:
1. С рационализма/хората на разума/.
2.С римокатолицизма.
3.С фанатизма в самото реформаторско дело, който в същност не изгражда, а руши това, което е вече създадено.
Историците отбелязват:"Всяко от тези направления фактически по свой начин отхвърляше Библията, а издигаше човешката мъдрост за изсточник на религиозна истина и знание."
Рационализмът се прекланя пред човешкия разум /наука, филосовия и пр./ и от него прави "основа на религия".
Римокатолицизмът признава за господар папата, който притежава вдъхновение, получено направо от апостолите /според това вярване/ и така дава широка възможност разточителството и покварата във всичките им форами да се прикриват под булото на святост.
Фанатизмът в самото реформаторско дело - както казва Лютер - "е страшна язва". Водачите му се отдават на свои впечатления и си въобразяват, че са получили особени откровения от Небето, считайки своите впечатления и мисли като Глас Божи.
Самият Витемберг, център на Реформацията, се поддава бързо на фанатизма.
И плодовете са смут и безредие./D, Aubigue/
Това е резултат от Лютеровото еретическо дело - заявяват открито римокатолиците и потриват самодоволно ръце.
"Умовете на хората, започнали вече да се освобождават от игото на папизма-пише историкът- не желаеха да търпят сега и контрола на гражданската власт в страната. Томас Мюнцер, амбициозен да спечели авторитет и влияние, сам не бе научил основните принципи на вярата в Евангелието. Той беше завладян от копнежа да реформира света, а забравяше, че реформирането трябва да започне от самия него. Учението му удовлетворяваше онези, които търсеха чудеса. Той представяше учението си като направо идващо от Бога, затова хората, които го следваха, достигнаха до пренебрегване на всеки вид контрол. Отпуснати бяха всички задръжки на предразсъдъците и страстите. В резултат последваха страшни сцени на метежи и насилия. И всичко това се преписваше на реформаторското дело!"
С огнено безстрашие Лютер защитава Евангелието чисто и свято. Защитава чистата вяра срещу атаките, идващи отвсякъде. И в тези борби верните синове на Бога издигат за единствено оръжие Словото Божие. С него те воюват против насилието на Рим, против схоластичната философия и пак чрез това Слово те остават твърди като скала срещу фанатизма и срещу всичко, което се опитва да злоупотреби с великото възродително дело.
Историческите сведения говорят:"Борбата за изявяване чистата светлина на Евангелието не беше човешка, макар и провеждана чрез човеци, а направлявана от Всевечния Божествен Промисъл. Очите на хората трябваше да видят борците като тълкуватели и вестители на Евангелската Истина, за да могат душите им да живеят с надеждата към Този, Който бе дал на света тази Истина! Величавото дело за пробуждане в Германия крепнеше. Всичко чисто и светло от проповедите, личния пример и писаните трудове на истинските реформатори се усещаше от хората със сърцето и с разума и се разпространяваше с непреодолима сила. Където бе възможно да се съберат няколко души, гладни за чист Небесен хляб и за Жива дова - мястото ставаше
храм!"
Следват призив след призив:"Да се унищожи ереста!" Напразни усилия! Хиляди запечатват своята обновена вяра с кръвта си. Гоненията усилват огъня в душите за още по-ревностна дейност, а фанатизмът вътре в самото реформаторско дело само прави по-ясна разликата между светлината и тъмнината. Евангелските реформи в Германия бяха градили върху Христовото дело, тук на земята, и Божественият Дух бдеше над тях. Из средновековния мрак над Германия се роди ново утро.

19-Април
СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВНИЯ МРАК
"На греха нощта е тъмна,
бясно там вълна бучи,
търси брод душата морна
и спасителни зари..."
За първи проблясъци в годините на средновековната духовна тъмнина във Франция може да се говори преди още да е познато името на Мартин Лютер. И в тази страна Всевечният дух на Бога работи - осенил е ума, душата и сърцата на люде, които да предадат тази светлина на другите. В пътят през мрака на кладите, през гилотините и бесилките, през кървавата "Вартоломеева нощ" с огнени букви трептят имената на верните синове на светлината във Франция. Старецът Лефевр - ревностен римокатолик, професор от Парижкия университет, се среща с Библията. Просветлен от потока светлина, която нахлува у него, разбира, че не може да я спира, изявява я на младите хора, които слушат жадно думите му:"Ако ти си член на Христовата църква, то ти си част о Неговото тяло, а щом си от Христовото тяло, тогава ти носиш от Неговата Божественост, защото пълнотата на Бога обитава в тебе. Ако хората биха могли да разберат тази привилегия, колко чисто и свято щяха да живеят те и колко нищожна би им се виждала всяка слава от този свят, сравнена с вътрешната слава, скрита за плътските очи!" Лефевр, старецът, изрича тези слова още през 1512 година. Отминава той от тази земя не без следа. Делото продължават неговите ученици между които особено ярко се очертава Вилхем Фарел.
Фарел е възпитан от родителите си в сляпа римокатолическа вяра. По-късно той повтаря думите на ап. Павел:"Като фарисеин съм живял според най-строгото учение на нашата вяра."/Деяния 26:5/ Предан до фанатизъм, той гори от ревността да унищожи всички, които се противопоставят на църквата. Сам признава:"Аз скърцах със зъби като разярен вълк, само когато чуех някой да говори против волята на папата." Неуморим в своето обожание на светиите, заедно с учителя си Лефевр обикаля църквите на Париж, моли се пред иконите и ги обсипва с дарове. Но тази ревностна преданост на "обредната вяра" не дава мир на душата му. За това Фарел приема като глас от Небето думите на реформатора, учителя си професор Лефевр:
"САМО ХРИСТОВИЯТ КРЪСТ ОТВАРЯ НЕБЕТО."
Фарел приема с дълбока радост истините на Евангелието в новата светлина. Тази светлина го озарява, той се освобождава от робуването на предания, ритуали и догми и преминава "в свободата на Божиите синове". Вместо с жестоко сърце на "свиреп вълк", той започва дейността си на пламенен изявител на Христа. И докато Лефевр продължава да пръска от лъчите на Вечната Светлина сред своите студенти в Парижкия университет и своите отбрани верни ученици, Вилхем Фарел излиза из университета, за да прогласи чистите Евангелски истини публично. Благословен от Небето е неговия труд. Пръснатите семена прорастват, укрепват и дават плод. Епископът на епархията от областта Мо се присъединява към делото, което дръзновено изявява Фарел. Също идват и много известни учители от училищата. Обновената чиста вяра в Евангелието печели привърженици от всички класи на обществото - от занаятчиите и селяните до бароните. Сестрата на Франциск 1-ви, Маргарита Наварска, приема реформираната вяра.
Делото на реформацията бележи бързи успехи. Епископът от Мо работи ревностно в своята епархия и наставлява както клира, така и народа. Той желае да даде Библията на своите хора и скоро това се осъществява. Лютер започва превеждането на Новия Завет и почти в същото време, когато Лютер издава Писанията на немски език във Витемберг, Новият Завет е преведен и на френски в Мо. Епископът не пести нито труд, нито средства, за да го разпространи във всички свои енории и скоро селяните притежават Евангелието. Ето какво говорят историческите данни:Тези души приемаха Небесната вест също както уморени пътници приветствуват воден поток. Вечер вместо да се събират по кръчмите, те се отправят към домовете си, за да четат Евангелието, да се молят по домашните олтари, да пеят химни.
Промяната във всички страни на всекидневния живот бе явна-издигащата и възраждаща сила на Благата вест за живота пролича в техния живот. Скромни, чисти, любещи, те бяха живи свидетели за онова, което Евангелието може да извърши в искрените и верни души. Запалената светлина в Мо разпръсва лъчите си далеч. Числото на обновените души расте всеки ден. Ентусиазирани от тези успехи работниците - реформаторите се надяват, че Франция ще бъде спечелена за Евангелието.

20-ти Април
Тъмните сили в поднебесната са будни! Всяка светлина е процеп в царството на мрака. Те бдят и чрез проводници - човеци вършат своето разрушително дело. Светлината, разпръсната от Мо, предизвиква гневен и жесток изблик на официалната църковна йерархия към всяка осветена душа. Изпити на вярата и гонения очакват учениците на Христа, неговите живи свидетели през Средновековието във Франция. Обуздаван за известно време от краля, който ненавижда тесногърдия фанатизъм на монасите, набраният гняв се излива със страшна сила. На епископа от Мо е поставен въпроса:"Отричане или огън!" ."Този мъж може би се надява - пише историкът - че ще бъде все пак по-полезен ако е на земята, отколкото в земята, и приема да живее." Но хората, на които бе свидетелствувал, остават твърди. Тези верни деца на светлината говорят с думи и с живия пример на своя живот. Говорят и от горящите клади. Когато изгарят един такъв Христов свидетел, присъствуващите споделят:
"Тези хора продължават да говорят. Ето те ни говорят и сега и ние ги слушаме, а в дни на мир не бихме чули тяхното свидетелство." Не само смирените и бедните се осмеляват да дават свидетелство за Христа сред презрение и страдания. И из замъците има благородни души, които уважават истините на Евангелието повече от чина си, униформата , дори от живота си. "Дворянските дрехи покриват по-благородни и храбри сърца, отколкото мантията и митрата на епископите." Историята съхранява в страниците си името на такъв храбър рицар - Луи дьо Беркен. Един негов съвременник е обрисувал не с багри и четка, а с перо и слова неговия портрет"
"Беркен беше крайно ревностен пазител на римокатолическите наредби, посещаваше всички богослужения и проповеди...и като корона на своите добродетели презираше реформаторските писания на Лютер."
По-късно историците рисуват чрез факти същия портрет:"Воден от Небесния Промисъл към изучаване на Библията, Беркен бе учуден когато намери в нея не учението на Рим, а онова, което учеха реформаторите."/Wykie,b13,ch9/
Наричан "най-ученолюбив между френските дворяни", закрилян от краля поради героичната му ревност, красноречие и рядка смелост, мнозина се надяват, че Беркен ще се изяви като бъдещ реформатор на родината. Теодор де Вец казва: "В лицето на Луи дьо Беркен Франция ще има един втори Лютер, ако той би намерил в лицето на Франциск 1-ви втори Курфюрст." Римокатолиците съскат свирепо:"Той е по-лош от Лютера!" И го анатемосват като еретик, а после го лишават от свобода. Но Луи Беркен е освободен от краля. Франциск 1-ви се колебае между Рим и реформацията, като ту ограничава, ту насърчава дивата ревност на монасите. Три пъти Беркен е затворник и три пъти е освобождаван от краля, който отказва да го предаде на злобата и яростта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар