четвъртък, 16 януари 2014 г.

11, 12, 13, 14, 15-ти МАЙ

11-ти Май
Бог подготвя нови свидетели, нови носители на Евангелската светлина. Защото истината е, че официалното протестанство /с върховен глава кралят - човек/ в Британия довежда до упадък на вярата. Господствува някакъв нов фанатизъм. Народът е в невежество и пороци, а църквата не притежава нито вяра, нито дръзновение да поддържа делото на Истината. Пред братята Веслей и пред техните съработници застава огненият въпрос:"Как ще се оправдае човек пред Бога?"/Йов 9:2/
След като са ръкоположени за проповедничество, Джон и Чарлс Веслей са изпратени в една американска мисия. На борда на парахода те срещат група моравски братя, избягали от гоненията в тяхната страна. Застига ги страховита буря. Изправен срещу смъртта Джон Веслей разбира, че не е примирен с Бога. Душата му е смутена. "А моравските братя - казва сам той - проявиха спокойствие и упование в Бога, непознати за мен. - Друг ден през време на богослужнието им нова буря се изви - продължава Джон Веслей. - Вълните се кръстосваха върху парахода като разкъсаха главното платно. Викове и писъци се изтръгнаха от много гърди. Само моравците бяха спокойни. Даже не прекъснаха пеенето на псалма." По-късно Джон Веслей пита един от тях:"Не ви ли беше страх?" Дребният мъж на средна възраст отговаря:"Благодаря Богу, не." "Но вашете жени, деца?" Мъжът отвръща кратко:"Не. Нашите жени и деца не се страхуват от смъртта."
След пристигането в Саванна, Джон Веслей прекарва в по-тясна дружба с моравските братя и разбира неща, които дълбоко го разтърсват. За една от техните служби, проведена в поразителен контраст с мъртвия формализъм на английската църква, той пише:"Голямата простота, чистота, преданост и естественост на тези хора ме накара да забравя седемнадесетте столетия, да се върна преди тях в едно от тези събрания, където нямаше форма и фанатичност, където ръководеше Павел-майсторът на палатки, или Петър, но с прояви на Дух Свети."
При завръщането си в Англия Джон Веслей получава още по-ясно разбиране за Библейската вяра чрез един моравски проповедник. Уайтфилд и братята Веслей са подготвени за делото, което има да вършат, чрез дълбоко лично убеждение. Те срещат съпротивата на държавната църква, но Бог ръководи събитията така, че реформацията в тъй наричаната "реформирана църква" да започне в самата нея. И църкви, и общества, които са били вкаменени от формализъм, сега оживяват. "Тези нови реформи - отбелязват историците - вървят по необработен път. Влиятелни мъже се надигат против тях и успяват да увлекат голяма част от духовенството. Така вратата на църквата отново е затворена за чистата и светла вяра. Порицавани от висотата на амвона, духовенството възбужда против тях силите на тъмнината, на невежеството, на фанатизма." Джон Веслей разказва:"Как нежно Спасителя ни подготвя за извършването на Неговата воля!
Преди две години парче тухла удари раменете ми. След една година ме удариха с камък между очите. Миналия месец получих един удар, а тази вечер два 0 един преди да вляза в града, а друг след като бяхме излезли вече. Но и двата не усетих особено, макар че един мъж ме бе ударил в гърдите с всичката си сила, а другият по устата и то с толкова малка болка, като че само ме бяха докоснали."/Wesliy''s works, vol.3pp.298-299/

12-ти Май
СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА В ШОТЛАНДИЯ

Още в началото на Средновековието тук има християнски общества от ранната апостолска църка. Когато езичниците сакси завладяват страната, започват гонения срещу християните в Шотландия и те са принудени да се оттеглят в планините и дивите степи. Там вярата в Евангелието се запазва чиста. Оттам слизат мисионери из равнините и градовете и светилната на Евангелиските истини прониква все по-дълбоко сред народа. И докато църквите в Англия от векове вече са подчинени на Рим, тези в Шотландия запазват свободата си. Но през дванадесетото столетие римокатолизизмът се установява и в тази страна и с голяма сила упражнява пълната си власт. Според историческите сведения от тази епоха, духовната тъмнина в Шотландия е плътна. И все пак и в тази тъмнина проникват лъчи. Утринните зари идват чрез лолардите, дошли от Англия с Библията и писаните трудове на бащата на английската реформация Джон Виклиф, писанията на Лутер и преведения от Тиндал Нов Завет. Тихо и тайно тези ветерани вършат делото на евангелезирането, обикалят планини и долини и запазват в Шотландия полу-угасналия светилник на Истината.
Папската йерархия предава на изтезание и огън много от най-благородните синове на Шотландия, но кръвта на мъчениците дава нов тласък на реформаторското движение. Всяка гилотина и клада се превръща в амвон, от който думите на умиращите свидетели се разнасят из цялата страна и вдъхновява шотландския народ към непоколебимо решение - да отхвърлят веригите на духовното робство. Хамилтон и Висхарт, тези двама благородници и в живота си, и в делото, завършват на клада. Историците твърдят:"Но от мястото, където загина Висхарт, излезе мъж, който подкрепян от могъщата Божествена ръка, трябваше да удари погребалния звън на римокатолическото владичество в Шотландия."
Той се нарича Джон Кнокс. След вътрешни борми и колебания, делото на Висхарт затвърдява решението на Кнокс да излезе от римокатолическото християнство и да поеме пътя на гонените евангелски дейци за реформирана църква. Приел поста на вестител, през целия си живот върви по избрания път с непреклонна решителност. Изправен пред шотландската кралица, той не трепва нито пред заплахите, нито пред ласкателствата. Кралицата го обвинява в ерес:
-Вие учите народа да приеме забранената от държавата религия. Така сте нарушили Божията заповед, която задължава поданиците да се покоряват на държавния глава.
-Истинската вяра в Христос не е получила началото и авторитета си от светските управници, а от Вечния Бог. Защото често се случва те да са по-невежи в истинската Евангелска вяра, отколкото другите. Ваше Величество, макар че поданиците трябва да се покоряват на светските власти, те не са зависими от тях в своята вяра.
Така работи шотланският реформатор Джон Кнокс. Огньовете на мъченичеството, в които изгарят неговите братя по вяра, усилват ревността му. Изградил вярата си върху учението на Христос, той я устоява с гранитна твърдост и когато над него е надвесена опасността от тираническата брадва, и когато го застрашава огънят на кладата.

13-ти Май
И ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОКЕАНА ПРОСВЕТВА

"...и явявате се, че сте Христовото писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът - на сърцето."/2Коринт 3:3/

Английските реформатори, макар и отхвърлили римокатолическото разбиране, оставят някои стари богослужебни форми в англиканската църква. "Нека намалим пропастта между реформираните църкви и Рим" - обясняват те. За някои тези аргументи изглеждат логични. Но други не ги приемат. "Това са робски знаци - заявяват те. - В Словото Си Бог ни е показал ясно как трябва да Го следваме. Хората нямат право произволно да прибавят или отнемат нещо от онова, което е дадено."
Англиканската църква, подпомогната от гражданската власт, не позволява никакво неподчинение. И така, условията за нов сблъсък през седемнадесетия век са налице. Събранията извън църковните са забранени. За неподчинение се отрежда отново наказание със затвор, изгнание или смърт.
Преследвани, затваряни, хората, които желаят да служат на Бога в съгласие с Евангелските истини и съвестта си, разбират, че Британия престава да бъде "обитаемо място" за тях и някои се решават да потърсят убежище в Нидерландия. Изоставили домове, имоти и средства за преживяване, те се чувствуват чужденци в чужда земя и само дълбоката вяра им дава сили за борба със суровите условия. Събрани в духовно общение, те отправят очи към Небето в горещо моление, а безупречният им живот сред трудностите е образец за нидерландците. И когато в дълбоко прозрение за волята на Бога Божествената ръка им сочи отвъд океана една друга страна, където биха могли да основат свои общества и да оставят на децата си спокоен дом и главно чиста вяра, те не се колебаят, а дружно се готвят да потеглят. Още преди да напуснат Британия, тези хора - пуританите, взаимно са си обещали, че като човеци на свободната съвест, те ще вървят заедно, където и да ги насочи Божествената ръка. Така сплотени и до сега, изгнаниците от Британия напускат Нидерландия и поемат пътя за Новия свят.
Когато се разделят със своя пастир Джон Робинзон, той им казва:"Братя мои, ние се разделяме сега и само Бог знае, дали някога ще се срещнем пак. Заклевам ви в името на Христос, следвайте вярно и неотклонно пътя на виделината, която Бог ни даде! Стремете се към все повече и повече светлина! Не мога да не призная, че реформираната църква в родината ни се издигна до известно стъпало по пътя на истинския дух на реформа. Но не мога да скрия и моето дълбоко огорчение, че те не желаят да отидат по-далече от това , което получиха чрез своите водачи-реформатори. Лютераните не се стремят да отидат по-далеч от всичко, което видя Лутер. Калвинистите остават там, където беше ги оставил този велик Божи мъж, който не виждаше тогава толкова неща, родили се в по-късно време. Защото макар тези мъже да бяха в своето си време светилници, светлината им бе толкова голяма, колкото можеха хората по това време да я схванат/да поемат/. И ако те живееха днес, биха приели възторжено допълнителната светлина от Словото на Бога, както бяха готови да приемат и тази, която им бе дадена тогава. Помнете, мои мили, вашия обрек пред Бог - да ходите в пътищата Му. Помнете обещанието си и един към друг. Но в същото време внимавайте, моля ви, да сравнявате и преценявате във виделината на други стихове онова, което приемате като истина, защото не е възможно християнската тъмнина или пък съвършенството на знанията ви да се яви изведнъж."/By Neal histori of the Puritans/
С тези слова пуританите - изгнаници в Нидерландия потеглят на път през Атлантика.

14-Май
Единадесет години след основаването на първата християнска /пуританска/ колония в Новия свят - Америка, тук пристига и Роджърс Уйлям, за да се радва на религиозна свобода. Той вижда онова, което други малко забелязват през неговото време - че религиозната свобода е неотменимо право на всички. Той заявява открито:
"Народът или гражданските власти могат да решават какви задължения има човек към човек в страната, в която живее. Но когато се опитват да предписват задължения на човека към Бога, те излизат от рамките на своите длъжности и ние, хората, не можем да им се доверяваме." И в Новия свят посещението на църковните служби е задължително под страх от глоба или наказание. Уйлям порицава тези наредби:
"Всяка принуда, в каквато и форма да е тя, е нарушение на естественото право на човека. Да се водят на публични събрания хора, които нямат определено отношение към Бога, не би ползувало никого."
Роджърс Уйлям е уважаван и обичан като човек с редки дарования, с безкомпромисна честност и искреност. Но неговите откровени изказвания за правото на гражданската власт в страната да началствува над църквата и борбата му за "свобода на съвестта", пораждат страх в управляващите.
"Тези принципи на Роджърс биха уязвили основата на управлението в страната" - негодуват те. И Роджърс е осъден на заточение. Той обаче успява да избегне присъдата и сред зимните студове и бури търси убежище в девствената гора. Там намира прием при едно индианско племе, чието доверие и любов му помагат да ги насочи по пътя на Евангелието. По-късно Уйлям се придвижва към бреговете на Нараданзет - Бай, където основава колония - първата държава в Новата епоха, признаваща пълното право на свобода за служение на Бога. Основният принцип на новата колония е:
"Всеки ще има свобода да служи на Бога според познанието, което е придобил, и светлината, която е достигнала до него."
Малката държава на остров Роде става убежище на угнетените. Нейното влияние нараства така, че основните й принципи - гражданска и вероизповедна свобода, се превръщат в крайъгълен камък на Американската република. Съставителите на американската конституция оценяват великия добродетелен принцип, според който отношенията на човека към Бога стоят над човешкото законодателство и човешките права на съвест са неотчуждими.
"Не е необходимо мъдруване за доказване на тази истина-заявяват те. -Нея ние разбираме и съзнаваме в собствените си сърца."
Историкът отбелязва:"Та това не е ли съзнанието, което въпреки човешките закони, гореше като жив факел? Не беше ли това несекващият подтик у мъчениците през вековете, който не можеха да угасят нито гилотините, нито инквизиторите?"/Cont. Documentes, serial 200, Document 271/

15-ти Май
"Моето Царство не е от този свят."/Йоан 18:36/
Когато в Европа научават, че съществува страна, където всеки може да се радва на плодовете на своя труд и да живее в свобода на съвестта, хиляди и хиляди започват да нахлуват по бреговете на Новия свят. Чрез специален закон щатът Масачузетс предлага прием и помощ на християни от всяка народност, които търсят прибежище оттатък Атлантическия океан, за да се спасят от войни, от глад и от гнета на техните гонители. Тези преселници идват и работят с благодарност и признателност. Те обработват земята и чакат благословение за своя труд. Чужди им са измамните видения за злато. Понасят търпеливо лишенията и поливат със сълзите си и с потта си дървото на свободата, което пуска все по-дълбоки корени. Историкът отбелязва:"Евангелието беше основа на вярата им, източник на мъдростта им. Принципите на Евангелието бяха изучавани в семейството, в училището, в църквата, а плодовете му бяха: знание, преуспяване, чистота, трезвеност. Човек можеше да приживее години в колониите на пуританите без да срещне нито един пиян, без да чуе клевета, без да види порочност."/Bdkcroft/=
Пуританските християнски колонии, отначало слаби и отделени, стават една мощна федерация на държави и светът вижда да се развива в мир и успех една "църква без папа и държава, без крал."

Няма коментари:

Публикуване на коментар