11, 12, 13, 14, 15-ти АПРИЛ

11-Април
Над тези верни свидетели за Бога бди Божествения промисъл. Библията трябва да бъде учебник за цялото човечество. Тях са ги учили бащите и майките им и те сега учат децата си, че подобно на скрита под повърхността на земната мина, богата на залежи, чийто съкровища се разкриват само на онези, които копаят неуморно дълбоко и все по-дълбоко, така и Светото писание притежава съкровища на истината за живот, който се откриват само на чистия, смирен и верен търсач. Тези хора са научили и още нещо:Христовия Дух е мисионерски Дух! Първият подтик на едно обновено сърце е да предаде като факел светлината, която е получил. Историкът отбелязва:"Те чувствуваха, че Христос изисква от тях значително повече, отколкото само да запазят чистите истини на Евангелието за своите църкви и общества. Те носеха у себе си чудната увереност, че им е отредена сериозна отговорност - да просветне светлината и между онези, които са в тъмнина." Затова и духовните им работници са обучавани като мисионери. И когато истинската светлина озари умовете и сърцата им, те извикват с радост:"Христос е моят Спасител и Учител, кръвта Му моя жертва, олтарът Му - моя светлина!" Така те доверчиво слагат ръка в ръката на Исус и нозете им се закрепват към Вечната скала." Всеки страх от смъртта, от гоненията и от Рим изчезва. Така подготвеният вестител-мисионер поема по прашните пътища. Понякога той ще извади от тайните джобове на дрехата си трепетно пазен ръкопис на откъс от Евангелието и в потайно място ще пояснява съхранените истини в тези редове пред една душа. Друг път пред малка група ще покаже чистия бликащ извор на живата вода и ще им прочете думите на Исус, отправени към самярянката:"Водата, която Аз ще дам, ще стане извор за вечен живот." Синът на високата планина говори...Радост, удивление, светлина трепти по лицата на тези, които слушат. И така по цели нощи. Понякога този "светъл друмник" го посреща и изпраща мълчание, друг път парещи ръце стискат до болка ръката му, а той се е научил да разбира какво му говори това огнено ръкостискане. Нерядко той чува и думите:"Ще приеме ли Бог и моята жертва? Ще просветне ли светлината Му и в моето сърце? Ще протегне ли Той ръка на милост и към мене?"Тогава вестителят прочита отговора:"Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и ще намерите покой за душите си." Странна сила се крие в тези слова. Те прозвъняват в душите като звън на утринна камбана, която зове... И се чува радостен отклик:"Значи аз мога да дойда при Исус такъв, какъвто Той ме знае, не свят? И Христос не ще отхвърли моята молитва?" Тези озарени души се връщат по домовете си, за да повтарят, до колкото могат, новата си опитност на другите. Вестителят продължава своя път, но неговото смирение, предаността и ревността му, неговата детска простота и жанр оставят назаличима следа. И когато той вече е поел по прашния, или кален, или скован от мраз път, след него се чува благоговеен шепот:"Да не би да беше ангел от небето?" В повечето случаи те не го виждат вече. Вестителят за Бога е преминал в други страни или прекарва дни и години в някоя незнайна тъмница, а може би костите му само са останали да се белеят на мястото, където е свидетелствувал за истината. Но думите, отгласът на словата му вършат делото си в измъчените човешки души. В работата на тези смирени пътници папите виждат много сериозна опасност за римокатоличеството. Самото съществуване на тези, които пазеха чистотата на Евангелското слово във време, когато се продават "опростителни писма" за греховете на хората, църкви биват анатемосвани, светли умове обявявани в еретизъм, а папата укротява гордостта на монарсите, самото съществуване на тези чисти души и тяхното дръзновено, огнено служение е живо свидетелство против тези, които вършат беззакония в името на Христос. И отсъждат:"Да бъдат заличени от земята!"
Започват кръстоносни походи срещу този тих, дълбоко вярващ и миролюбив "Божий народ" в планинските им домове. Инквизитори тръгват по техните дири. Опустошени са плодородните им полета, помитани са църквиците и жилищата им. А те се защищават в планинските си крепости, оградени от вековни гори и скалисти върхове. Историците пишат:"Единствената им вина беше, че се трудеха да живеят с вяра в Христос. Срещу това обвинение - продължава историкът - беше издаден папски едикт, в който се осъждат като еретици и ги предават на огън и меч. Лично папата нарежда:"...Ако тази зложелателна и гнусна секта на злонамереници отказва да се отрече, да бъде смазана, както се смазват отровни змии." /Wylie, b. 16,ch 1/


12-Април
СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
ГЕРМАНИЯ
В голямото реформаторско движение за духовното пробуждане на народите и очистване на църквата от обредност, догми и суеверия, през 16 век ярко се откроява името на Мартин Лютер. За него в историческите хроники четем:"Ревностен, ентусиазиран, благочестив, боящ се само от Бога, признаващ за база на вярата само Библейските писания, Лютер, воден от Божествения промисъл, дойде да работи за реформа в църквата и просветление духовно на света." Лютер се ражда в бедност, в скромния дом на еидн немски земеделец - интелегентен, деятелен, честен и решителен в своите убеждения. Неговото здравомислие го предупреждава и той е недоверчив към монашеския живот, затова се огорчава, когато неговият син Мартин отива в манастир без да е искал разрешението му. Мартин постъпва в Ерфуртския университет. Там, в голямата библиотека, намира латинска Библия. С една смесица от чувства, страхопочитание и учудване прелиства страниците й. С тръпнещо сърце чете думите на живота, спира от време на време и възкликва:"Ако Бог ми дадеше една такава книга да бъде моя, собствена..." лъчи от светлината откриват на разума му съкровището на истината и Мартин закопнява да се освободи от всичко, което сковава неговия дух. По-късно пише:"Аз бях благочестив. Ако някой монах някога можеше да спечели небето чрез монашеските дела, аз сигурно щях да имам това право." Мартин Лютер е ръкоположен за свещеник. Напуска манастира, за да заеме професорска катедра във Витенбергсия университет. Изучава Библията на оригиналните езици. Пленява слушателите студенти с красноречието си. Яснотата и силата, с които представя истините на Евангелието, убеждават разума, а пламенността му докосва сърцата. Удава му се да посети Рим. И когато вижда седмохълмовия град, обхванат от някакво непреодолимо дълбоко чувство той се спира, коленичи на земята и извиква:"Свети Риме, проздравявам те!" Но когато броди из него вижда неща, които го изпълват с учудване и ужас - разточителство и падение на духовниците, скверност вместо святост. И напуска "свещения град" като си говори:"Ако има пъкъл, Рим трябва да е съграден върху него - той е бездна, откъдето произлизат всички грехове." Дълбоко в себе си решава да изучава и вярно да прогласява през всичките дни на живота си словото на Бога, а не указанията и нарежданията на папите. Лютер е вече доктор по теология в университета във Витемберг, а не безволев ленив монах - упълномощен вестител на Библията. Той разбира, че е призован да даде небесна храна на всички, които гладуват за евангелските истини. Когато облича в слова тези свои разбирания и мисли, папската йерархия потреперва. Така във Витемберг бе запалена светлина, чиито лъчи трябваше да достигнат до най-отдалечени места по земята. Но светлина и тъмнина не могат да съжителствуват в мирна хармония. Между истината и заблудата има нестихващо противоречие. Да се поддържа и защитава светлината - значи да се отхвърли тъмнината - така си говори Лютер, когато остане сам със себе си. Сам Господ Христос заяви:"Не дойдох да донеса мир, а меч!" /Матея 10:34/
Няколко години по-късно Лютер споделя с близките си:"Бог ме подтикна и води, аз не съм господар на себе си, искам да съм тих, но съм подхвърлен на вълнения.: И когато навлиза в началото на борбата, добавя. "Всичко, каквото върша, желая да го правя не по човешка мъдрост, а съгласно Божия съвет. АКо делото е Божие, кой ли ще го спре? Ако ли не е от Бога, кой ще може да го въздигне? Да бъде не моята, не тяхната, не нашата, а Твоята воля, Свети Отче, Който Си на небето."/D''Aubigue/

13-Април
Мартин Лютер се обрича пред Бога в посвещение, но силите на тъмнината не бездействуват. Борбата е жестока. Към него се изсипват укори, изопачават се намеренията му, като стихийно наводнение към него бушуват водите на зложелателството и не остават без влияние. Лютер не намира подкрепа от училищните и народните водители. Монго негови приятели уплашени се отдръпват. Да се просветлява чрез чистото Евангелско слово народната душа, значи да се подкопава авторитета на Рим, да спрат много потоци, които се вливат в неговата хазна. Да се научават хората да мислят и чувствуват като отговорни същества, следвайки примера на Исус Христос, би значело да се събори авторитета на цялата официална йерархия! Затова мнозина отричат предложеното им познание за Бога и като се съпротивляват срещу човека-реформатор, който се труди да ги просветлява, те всъщност не приемат, а отхвърлят Христос и евангелската истина. Мартин Лютер потреперва, когато се вижда сам срещу най-могъщите земни сили. Понякога дори се пита дали наистина е ръководен от Бога. Но когато човешката подкрепа не идва, младият реформатор се обръща към Бога и се учи да се осланя на Неговата могъща десница. И Бог не го оставя без благословеното Си ръководство. Това, което учи Лютер, постепенно привлича вниманието на сериозните умове от цяла Германия. Проповедите и писанията му са като лъчи, които събуждат хиляди. Жива вода замества формализма на римокатолическото християнство. Суеверието, поклонение на мощи, изповядване пред свещеника-човек, отстъпват пред общение с Духа на възкръсналия Христос. Словото на Бога си проправя път в сърцата на хиляди. Събужда се копнеж за духовно израстване. На лице са глад и жажда за правда, незапомнени до тези дни. Този интерес събужда страха на хората от официалната църква. Лютер е повикан в Рим, за да отговаря на обвиненията в еретичество. Лично папата предупреждава:"Ако Лютер постоянствува в своята упоритост - да бъде преследван навсякъде из Германия, да бъде изгорен, да бъде прокълнат и да бъдат отлъчени от църквата всички негови привърженици, а християните да избягват неговото присъствие."
В това време, когато дръзновеният борец за реформирана възродена вяра в Евангелието има нужда от обичта и съветите на верен приятел-сподвижник, Божественият промисъл изпраща във Витемберг Меланхтон - млад, скромен, но със здрави съждения, широки познания и дълбоко красноречие.
И всичко това съгласувано с чистота и честност. Меланхтон спечелва почит и възхита. Бляскавите му дарби не са по-забележителни от благородството на сърцето му. Скоро той става усърден ученик на Лютер. Неговата благост, проницателност и благоразумие са като допълнение на Лютеровата смелост и енергия. Тяхната задружна работа влива нова сила в делото на Реформацията. Прониква в Швейцария и Нидерландия/Холандия/, Франция, Испания, Англия и Белгия и дори в самата Италия. Хиляди и хиляди са пробудени от летаргичен сън и вкусват радостта на един живот на надежда и вяра. Лютеровите трудове се приписват и разпространяват бързо и тайно в знатните домове и манастирите, в замъците, в академиите и кралските дворци. Отвсякъде се надигат храбри люде, за да подкрепят борбата за истинската, чиста и свята вяра в Евангелието.

14- Април
Борбата и от двете страни все повече се разгаря, но Лютер и приятелите на великото възродително дело още по-смело изявявяват Божествените истини. В един подим към императора и германските благородници Лютер пише за папата:"ужасно нещо е да виждаш този, който се нарича заместник на Христа, да блести във великолепие, каквото даже никой император не е имал. Но Христос, чийто заместник той претендира да е, бе казал:"Моето Царство не е от този свят." "Може ли властта на един заместник да се простира над тази на неговия господар?"/Aubigue, b6, ch3/
В отговор е отправена нова була, която обявява Мритин Лютер за окончателно отлъчен от църквата. Голямата борба става вече величава. Лютер и сподвижниците му търсят сила в думите на Спасителя:"Няма слуги по-големи от Господаря си. Ако Мене гониха и вас ще гонят. Ако Моето Слово опазиха, и вашето ще опазят."/Йоан 15:19-20/
Често реформаторът им говори:Духът на света днес не е повече в съгласие с Христовия Дух, отколкото в по-ранните времена, и онез, които проповядват Божието Слово в неговата чистота, няма да бъдат приети с по-голямо благословение сега, отколкото тогава. Съпротивата против истината за живота и неговия смисъл, както е дадено в Библията, може да мени формата си през вековете. Съкровището беше поверено на земни проводници, но то произхожда от Небето. След като новия монарх на Германия Карл 5-ти влиза във владение на своите права, свикано е народно събрание на германските държави във Вормс. За първи път представителите на германските отделни държави ще имат среща с младия си монарх, здатова са дошли хора от всички краища на родината: люде от знатен произход, ревниви и мощни в своите наследствени права, духовни князе, горди в съзнанието за своето придимство по сила и чин, придворни рицари със своята въоръжена свита, представители на чужди /близки и далечни/ страни - "Всички се събраха във Вормс - пише историкът. Но онова, което възбуждаше най-голям интерес в това внушително събрание, беше делото на саксонския реформатор Мартин Лютер и неговите сподвижници. Самия Карл 5-ти бе натоварил курфюрста на Саксония да доведе Лютер на събранието, уверявайки го в своето височайше покровителство, обещал му свободно разискване с компетентни люде върху духовните въпроси, които реформаторът прогласява."
Здравето на Лютер по това време е сериозно застрашено и той пише на курфюриста:"Ако не мога да отида във Вормс здрав, ще бъда отнесен така, както съм болен, защото като ме вика императорът не се съмнявам, че това е зов от Бога. Ако те искат да употребят спрямо мен насилие/защото не ще ме викат да ги наставлявам/, аз оставям всичко в Божиите ръце. Онзи, Който запази тримата млади в огнената пещ, все още живее и царува. Ако Той не желае да ме спаси, моят живот би имал малко значение. Нека само се стремим да не оставяме Евангелието за гавра на безбожниците. Не е моя работа да реша дали животът или смъртта ми ще допринесе повече. Вие можете да очаквате от мен всичко, с изключение на бягство или отричане. Да бягам не мога, болен съм, а още по-малко да се отрека."/D''ubigia, b7,ch1/

15-ти Април
"Лютер ще се яви пред събора!" - тези слова се носят между приятелите, но с особена сила отекват сред враговете. Те разбират, че една доблестна защита на Лютер ще ги уязви дълбоко и това ги смущава. Папския пратеник Алеандър не се спира пред никакви средства, за да осигури осъждането му. Влиза във връзка с прилати и принцове, знатни членове на събранието и обвинява бунтовника в измяна, неблагоприличие и богохулство.
Но действията на папския пратеник и неговата разпаленост показват на хората с буден ум какъв дух ръководи самия Алеандър. Не е трудно да се разбере, че този римски пратеник е ръководен повече от омраза и отмъщение, отколкото от ревност за Бога и благочестие. Той успява да заинтригува и самия Крал 5-ти, който приема пратеникът на папата да представи искането си.
Докато римският пратеник и хората от Рим очакват със затаен дъх деня на мъст в съда, реформаторът цели две седмици пътува към Вормс. Огромно множество се тълпи пред градските врати, за да го поздрави с "Добре дошъл!" Според историческите данни такова множество не се е събирало да поздрави дори императора. Целият град е възбуден. Хората искат да посрещнат дръзновеният вестител на благата вест.
Лютер едва се е съвзел от боледуването, но желанието да го видят е толкова наудърживо, че благородници, рицари, свещеници и граждани се тълпят и притискат до него. И приятели и врагове идват да видят "неустрашимият". Той ги посреща спокойно и отговаря на всекиго с мъдрост и достойнство. Лицето му изразява светла приветливост.
Дълбоката сериозност на думите му придава сила, на която дори неприятелите не могат да устоят. Чуват се тихо нашепвани слова:"Божественото влияние го придружава." Един стар генерал, победил в много сражения по фронтовете, извиква:"Ако твоето дело е право и ако ти си сигурен в него, върви напред в името на Бога и не се страхувай от нищо!"/D''Aubigul, b7,ch8/
Събранието във Вормс започва. Речта на ричския пратеник прави дълбоко впечатление. Историческите сведения говорят:Никой не се намери там да оспори победата на папския пратеник. Никой не направи опит да защити реформатора. Изпратеният от Рим бе представил римокатолическото християнство в най-хубавата му страна. Членовете на събора бяха почти единомислени за предаване на Лютер в ръцете на противниците му.
Но в тези критични часове отново се намесва Великият Божествен Промисъл, чрез присъствуващия там Георг Саксонски. Той става и с поразителна точност описва измамата, суеверието и пороците на римокатолическата йерархия и посочва открито гибелните последици от всичко това. Към края на изказването си той предупреждава:"Тези са някои от злоупотребите, които сами протестират срещу Рим. там са пренебрегнали всеки страх и единствената им цел е пари, пари, пари! Проповедниците, които трябва да поучават в истината, в същност говорят само неистини, и не само се търпят, но се и възнаграждават, защото колкото по-големи са заблудите им, толкова по-голяма е и печалбата им. От този скверен извор текат замърсени води! Безпътицата простира ръка към алчността... Духовенството е причинило скандал, който хвърля много бедни души в безизходица и гибел. Обща реформа се налага и трябва да се извърши!"/D''Aubiguе, b7,ch4/
Едно е особено важно и трябва ярко да се отбележи-тези слова са изказани от един решителен враг на реформацията.
Най-после, след колебаният на монарха, Мартин Лютер застава пред събора. Историците разказват за този ден:"Императорът седна на трона заобиколен от най-знатните личности на империята си. Самото явяване на Лютер беше блестяща победа. В присъствието на тези знатни люде, скромният по рождение реформатор в началото се почувствува смутен. Някои от принцовете, които наблюдаваха неговото вълнение, се приближиха и един от тях му каза:"Не се бойте от тези, които убиват тялото, а душата не могат да убият."
Лютер бе поставен до трона на императора. Дълбоко мълчание. Тогава един императорски офицер стана, посочи колекция от писаните трудове на Лютер и покани реформатора да отговори на два въпроса:Признава ли той посочените книги за негови, или не, склонен ли е да се отрече от това, което е изложено в тях? Лютер призна, че книгите са написани от него. "Колкото до втория въпрос -каза той-понеже това е въпрос на вяра и засяга Божието Слово, което е най-великото съкровище на небе и земя, аз бих постъпил неразумно ако отговоря без да размисля."
"Той постъпи правилно - шептят в събранието.- Така той увери събора, че не действува по страст или внушение от някого." На следния ден трябва да се яви, за да даде своя окончателен отговор. Но историците не отминават тежката борба, която води в себе си. Сам Лютер не скрива изживяванията си през тази паметна нощ. Като вижда силите, сдружени срещу истината, вярата като че се разколебава.
Непонятен за него страх пропълзява в душата му. Струва му се, че мрачните облаци го отделят от Бога. Измъченият човек копнее за уверение, че Божественото присъствие ще го придружава в тези съдбоносни часове. И прегъва колене. С чело опряно до земята, извиква към Небето в ридание:"Всемогъщи и вечни Боже! Моят последен час е дошъл. Моята присъда предварително е решена. О, Ти мой Господи, помогни ми да устоя срещу мъдростта на този свят. Делото, което защитавам, не е мое, а Твое... И то е право и вечно. Не се уповавам на никой човек. Всичко човешко е несигурно. Ти ме избра за това дело. Действувай, о Боже. Бъди до мен за името на Твоя Син Исуса Христа, Който е моя защита, щит мой и крепост моя."
/D''Aubiguе, b7,ch8/
По-късно сам Лютер се пита:Защо Бог в Своята мъдрост беше допуснал той да осъзнае опасността от своята безпомощност? Не страхът от лични страдания, нито мисълта за мъките и смъртта го бяха сломили. Този неустрашим борец за Христовата истина бе достигнал кризата, а се чувствуваше неспособен да я посрещне. И поради неговата слабост делото можеше да претърпи поражение. Не за собствена сигурност, а за победата на поруганата истина викаше той към Бога за подкрепа. Страхът и душевната му борба бяха като тези на Израил в нощната борба край самотния поток. В своята безпомощност Лютер простря ръце в дълбока вяра и упование към могъщия Освободител - Христа. И получава уверение! Той знае вече, че когато утре се яви там... няма да бъде сам! И мир изпълва отново душата му. Вместо страх, бликва радост и благодарност към Бога, че му се дава възможност да говори за истината Христа пред това събрание от първенците на немския род.