неделя, 12 януари 2014 г.

11, 12, 13, 14 15-ти МАРТ

11-ти Март
Сега Георг Фридрих Хендел може да си отиде... Но преди този ден и час има още нещо, което ще остане записано в историята. Шести април, 1959 г.
Макар и тежко болен, шестдесет годишният Хендел моли приятелите си за последен път да го заведат в концертната зала. Ето го, седи там ослепелият исполин.Загаснал и неподвижен е погледът му. Но когато отново чува устрема на бурята от звуците на "Месия", когато го залива стихията на радостните възгласи, изтръгнали се от стотици гърла, огънят на просветлението припламва по измъченото му от болестта лице, ръцете се раздвижват, той замахва в такт и запява пламенно заедно с инструментите и хоровете. И тази последна негова песен е молитва... Хендел се моли, молил се с последните искри живот, но не вече за себе си, а за всички.
Дълбоко потресени, приятелите го завеждат у дома му. И разбират, че това е неговото последно прощаване с творчеството, с оркестрантите и диригентите, с музикалните инструменти - с цигулките и флейтите, с тромпетите и контрабасите, с виолите и ...с хоровете, с онези множества човешки гласове, в които звучи по частица от всевечната Божествена хармония. Хендел се прощаваше и с хилядите слушатели, които в степента на своето духовно израстване възприемаха звуковите вълни на творческата тонова стихия, която бе преминала през този исполин, за да достигне до техните умове, души и сърца. Когато го настаняват в леглото, те чуват едва доловимия му шепот:"На великия петък бих искал да умра." Тези, които са около него, не знаеха - пише Цвайг - че денят, когато една могъща ръка беше повалила тялото на Хендел, бе денят на Разпятието на Исус Христос. Тези хора не знаеха, че отново беше денят на Разпятието, когато за първи път прогърмя "Месия". Сега неговото последно земно желание е да умре в деня на великото Христово страдание.
След физическото му възкресение от смъртната прегръдка/първото чудо/, след духовното му новораждане - когато духът на Хендел даде онова, за което бе дошъл на земята /второто чудо/, сега Бог отговаря на последната му земна молба. Настъпва Великият петък на 1759 г.
"Силите го напуснаха - отбеляза Цвайг. - Георг Фридрих Хендел не виждаше, не чуваше, не усещаше... Тялото му лежеше като огромна празна мидена черупка. И както в такава черупка се таи ехото на морското бучене, така и в него, и около него се носеше чудна и неуловима музика - музиката, с която бавно се понасяше душата му към безкрайността."

12-ти Март

ДЕВОЙКАТА ОТ АВСТРАЛИЙСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Недалеч от широката шосейна артерия за Мелбърн, един от най-големите градове на Австралия, сред избуяла зеленина се поселил известният търговец Бенцион Натан, човек от знатен еврейски род. Родителите, закърмени и живели във вярата на дедите си, научили трите си деца - най-голямата дъщеря Клара, сина си и най-малкото момиче Бети, че ако някой спомене името на Исус, това ще бъде проклятие за тоя дом. Наближава празника на Пасхата и в голямата богата къща оживлението растяло.
Майката - красива стройна еврейка, е неспокойна. Смущават я "чудатите" прояви на Бети. Неотдавна тя запитала:"Мамо, защо ме мъчите да посещавам службите в синагогата? Не искам да ходя. казвате ни, че това е Божи храм, а делят жените от мъжете. Мъжете седят важно напред, жените и децата сме там назад. И нали виждам, никоя от жените не слуша какво се говори. Разговарят помежду си, а съм чувала да си шепнат и такива неща, че ме е срам да ги кажа." Майката споделила тревогата с бащата. На другия ден Бенцион Натан повиква малката дъщеря. Тъмнокосото мургаво момиче приближило и погледнало баща си:"Ти си казала на майка си..." - започнал бащата, но Бети почти го прекъсва:"Папа, ти нали ще ми позволиш да не ходя в синанготата?" "Не! - отсекъл бащата. - Аз няма да имам езичница в моя дом."
Момичето навършва осемнадесет години. И понеже е девойка с необикновена хубост, родителите я "въвели в обществото". Получила добро образование, дъщеря на знатен търговец, красива - успехът й сред това общество бил блестящ. Когато се върнала в дома си след една такава "бляскава вечер", майката като в опиянение изрекла гласно мислите си: "Мое мило момиче, очаквам за тебе достоен другар - някой богат и издигнат евреин." Какъв бил ужасът на тази майка, когато две години след внезапната смърт на бащата Бети й доверява, че е обикнала с първата сила на сърцето си един християнин. За да я застави да се откаже от "авантюрата си", съпругата на Бенцион приложила към дъщеря си всичко, каквото може да измисли една наранена до смърт в гордостта си майка. Напразно. Сега тя разчитала на два последни коза:Раздялата и времето. Разделила ги. Отдалечила ги докато младежът измъчен и без надежда, потърсил друга девойка. Майката направила тъй, че той сам да й съобщи това. Били в градината до къщата. С обезкървено лице, смазана под непосилния удар, девойката с усилие се придвижила към своя дом. "Какво се е случило? - извикала в тревога майката. - Къде е той?" Вместо отговор младото момиче се свлякло на пода. Бети боледувала дълго и сериозно. В годините, когато възторзите са най-чисти и копнежите най-жарки, тежките покруси на сърцето, остават следи за цял живот. Майката се решила на нещо необичайно за законите на еврейските домове. Повикала сестра си, неомъжена зряла госпожица, преживяла в годините на младостта подобна сърдечна драма, и й казала:"Мери, на теб поверявам Бети. Без да се бавите заминете по крайбрежието."

3-ти Март

Ето ги, Бети и лелята, отседнали в един от най-красивите хотели. Сама преминала през пламъците на сърдечните бури, тя разбирала добре племенницата си. Съзнателно не й натрапвала присъствието си повече, отколкото момичето желае. Бети се разхождала по брега чужда на пищната му красота. Крачела като в унес, от който не желаела да се освободи. Преди залез девойката се спира до брега и се вглежда в синята безбрежност на океана. и неволно изрича гласно мислите си:"Не искам да живея! Не мога да живея! Кому е нужна една птица с пречупени криле? В душата ми няма вече нищо. Знатен евреин... дом... живот като този на майка ми? Не, не мога!" И обзета от неподозирана смелост, добавя:"Тази вечер трябва да свърши всичко. Океанът ще мълчи." и както при всяко решение, бликва сила, девойката се отправя към хотела да се приготви за замисленото. Бавно се изкачвала по стълбите, забравила всичко, освен невъзможността да влачи в душата си тази пустота, това безцелно съществуване без светлина и радост, без никаква надежда. И може би в тази минута мъката така неудържимо преляла, че се оформила във въздишка, звънка, дълбока... която накарала да се спре жената, слизаща в същото време по стълбите на хотела. Нека за миг си представим какво направи майката от дъщерята заради своя фанатизъм!
"Извинете, моля - казала тази млада жена, облечена изящно, но скромно. - вашата въздишка, която може би не усетихте, дойде от такава дълбочина, че не мога да ви отмина въпреки всички правила на благоприличието. Изживявате някаква мъка, нали?" "Да - отговорила просто Бети. - Мислех, че животът не заслужава да се живее!" "Погледнете ме, мило момиче. Аз също искам да Ви кажа нещо, дошло от опита на моите години. Аз Ви моля да запомните, че животът заслужава да се живее!" Бети приближила към нея. В уморения й поглед пробягвало недоверие, но в очите на жената до нея имало толкова ведрина и странна радост, че запитала:"А Вие изглеждате доволен човек. Мога ли да зная как постигате това?"
"Защо да не Ви разкрия "тайната" си? - отговорила дружелюбно непознатата. - За да живея моя не особено радостен живот, аз черпя сили от един извор, който никога не пресъхва." "Защо се шегувате, госпожо?" "Така ли мислите?" Допускате ли, че мога да бъда толкова лоша? Аз искам да повторя:познавам един вечно бликащ извор." "И къде може да го намери човек?" - запитала девойката нетърпеливо. "В страниците на една Книга, която е надживяла хилядолетията." Бети я погледнала недоверчиво:"Какво казахте?" "Да, има една такава Книга. Аз мога да Ви я дам. Тя е с мен, тук. Никога не се разделям с нея. Ще Вия дам. Но ще я прочетете ли?" "Ще чета - отговори Бети. - Ще я прочета, каквото и да е!"
"Тогава, почакайте ме тук. Скоро ще се върна." И след малко:"Ето, тази е Книгата" - изрекла запъхтяна в бързането непознатата жена. "Коя е тя?" "Сама прочетете." Младото момче разтворило на първата страница и прочело - Новият завет. "Не съм дори и чувала за такава книга." "Затова пък сега можете да я четете свободно. Ще я четете ли? Обещавате ли ми?" "Ще я прочета - изрекла бавно и вглъбено Бети Натан. - Обещавам Ви, госпожо, непременно ще я прочета." И без да се бави, девойката изтичала нагоре по стълбището към тяхната стая. В нейната наранена душа напирали две противоречиви чувства - пълно отричани на щастието в живота и някаква светла струя, някакво непознато обещание за надежда...

14-ти Март

ЧУДОТО

Много по-късно Бети Натан разказва за това, което е последвало след тази съдбовна среща на двете непознати жени по стълбището на един от най-красивите хотели на австралийското крайбрежие, недалеч от Мелбърн. "Аз влязох в стаята си след срещата с тази жена и седнах върху леглото. Разтворих книгата Новия завет на първата глава от Евангелие на Матея и прочетох за родословието на Исус Христос. Та това бяха имената на прадедите ни! Някак страх пропълзя в сърцето ми и аз се поколебах дали да продължа. Но нещо по-силно от мене ме водеше и аз не пропусках нито едно име, което значеше толкова много за мен. Когато в същата глава дойдох до стиха "И ще наречеш името Му Исус, защото Той ще избави людите си от греховете им.", гласно се попитах:Този ли непознатата наричаше "Извор"? В голямото си смущение почти се разколебах да продължа. Защото наистина това беше името, което не бе позволено да премине през еврейски устни. Но аз го прочетох... И то гореше като огън на устните ми. Стигнах до чудното Слово на планината."... Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." И се питах:Какъв трябва да е бил Този човек, за да може да изрече:"Блажени скърбящите, защото те ще намерят утеха!" Почти извиках: Та в моето сърце няма ли скръб и болка, и разочарование, и още какво ли не? Ако мога само да се доближа до Него. И си рекох:Не, не е възможно! Това не е Онзи, Чието име ми е забранено да споменавам. Този Исус е безкрайно добър. Не! Не ще да е Тоз, Когото ние очакваме. А ако е Той? Колко е чудно. И странно. Та ние, хората между които Той се е родил, ние Го отхвърляме! И аз отидох до там, че изрекох:"Боже, прости ми, но аз почти вярвам това, което научавам." Продължих да чета по-нататък и когато достигнах как Той изцерява прокажения и дава нов живот и радост на тези, които бяха в тъга - сърцето ми започна да Го люби. А когато благославяше малките деца, казах си:"Вярвам...Вярвам!"
Така беше - продължава разказа за своя живот Бети. - Сред смута в душата ми Неговият образ оживяваше, ставаше все по-реален, все по-близък до мене. Истината се налагаше на ума ми. Не можех да я отстраня, да я избягна. Размислях, размислях и продължавах да чета. Дойдох до заговора срещу Него и извиках високо:"Ще намразя народа си! Ще ги намразя ако извършат неправда към Пратеника от небето!" Последваха редовете на Неговия съд от Пилата, на Неговото поругание, на Неговите мъки и цялото ми същество се бунтуваше неудържимо. А когато Петър се отрече от Него, просто го намразих. Достигнах и до най-великата трагедия - разпятието на Исус."Те няма да Го убият! Той ще слезе от кръста и ще победи!" И чаках...чаках със секнал дъх. И когато Той наклони глава и издъхна, шумно затворих Новия Завет."
Бети потърсила притежателката на книгата. Тя пак я гледала, като да й била родна дъщеря. Но девойката казала:"Вземете си книгата, госпожо. Аз чаках и търся жив Спасител. Вашият Христос е мъртъв, Умрял Христос! Но когато нашият Месия дойде, Той ще бъде жив Месия!" "Чакайте мило момиче, та вие не сте прочели до края. Достигнали сте до смъртта на Исус. Но прочетете по-нататък..." И Бети продължва своя разказ:"Тогава отново прочетох чудните страници и за онази първа велика утрин на възкресението на Исус, за победата над гроба и смъртта, за разговора Му с Мария, за явяването на учениците Му. Тогава коленичих до леглото си с Новия Завет и като издигнах неволно ръце към небето, изрекох бавно, с много вътрешна сила:"Господи, аз вярвам, че Христос е Месия! Моя Спасител! Моя Бог!" Бети се завърнала у дома си. Радостта протича като пълноводна река. Благодатта прелива бреговете и девойката желае да сподели с най-близките хора. Първо към майка си пристъпва и доверява радостната тайна."Млъкни, проклетнице! - чува как изкрещява тя. Аз съм родена в горд еврейски род и ще умра, както съм родена." "Мамо - изридало момчето - прочети само тази книга." "Махай я! Предупреждавам те - ако ти някога проговориш за това, ще трябва веднага да напуснеш дома ни."

15-ти Март

ВТОРОТО ЧУДО

"Вие д-р Робинзон ли сте?" - пита влязлата в двора девойка, когато пред себе си вижда един висок слаб мъж."Да, аз съм д-р Робинзон" - чува се отговорът на този човек, чието лице е озарено от вътрешната светлина. "Никога не съм чувала името ви. Не ви познавам. Нищо не знаех за тази къща. Стоях в безизоходица с тези два кухфара недалеч от моя дом. Той беше затворен вече за мен. Само не разбирам защо и как извиках към един файтонджия. Човекът от капрата спря конете и попита:Къде да карам? не зная... - се чух да отговарям. И както стоях така с наведена глава, сама не разбирам как стана това, но у мен, не някъде отвън, а дълбоко някъде в мен прозвуча едно име. Никога не бях чувала това име, но казах на файтонджията:Заведете ме при д-р Робинзон, в неговия дом. И ме докара до тук. Нямах пари да му заплатя, но той не се разгневи, а ми се усмихна и рече:"Ще се видим пак и тогава ще се наплатиш. Поздрави от мен доктора." Аз съм еврейка - продължила Бети. - Приела съм Исус Христос и затова съм изгонена от дома. Прокълната съм от собствената си майка. Сама съм и не притежавам нищо, освен тези два куфара. Имам увереност, че сам Бог ме изпраща при вас. Ще ми помогнете ли?" "Дали ще ви помогнем?" - чува се отново топлият глас на човека до нея. "Девойко мила, добре дошла в нашия дом! Ние се нуждаем от дъщеря..." И д-р Робинзон извиква, за да го чуят:" Йоанна, слез долу, мила." След няколко минути дребна белокоса жена идва при тях. Докторът повтаря думите на еврейката и добавя: "Тя иска да знае дали ще й помогнем." "А нима може да не й помогнем? - наивно прозвучава гласът на съпругата, сложила ръка на младото рамо. - Ти си оставила една майка, момичето ми, но си намерила друга. Добре дошла при нас."

Няма коментари:

Публикуване на коментар