петък, 17 януари 2014 г.

1, 2, 3, 4, 5-ти ЮНИ

1-ви Юни
ЖИВОТ, ГРОБ, ВЕЧНОСТ

Каквото и разбиране да има човек за живота, дали с отрицание или скептицизъм ще се отнася към реалността на душата, всяко сърце се изпълва с особено чувство, когато мисълта спре на проблемите свързани със смъртта. Какво ще стане след гроба? Какво означава безсмъртието, вечността.
Когато мисълта се спре на смъртта, много въпроси пронизват съзнанието ни -след като сърцето престане да тупти, да твори, какво става с животът?
До пределите на отворения гроб и купчината пръст ли се простира съществуването на духовната личност? Какво става с тази "динамична стихия"? Когато такива въпроси започват да се плискат о бреговете на нашето съзнание, хората са неспокойни. Те търсят отговор... Защото не може успешно да премине един живот, без човек да има свое лично разбиране по тези огнени въпроси. И по колко различен начин хората се отнасят към смъртта! Едни, като Людовик 14, не могат да понасят в тяхно присъствие да се говори за нея. Разказват, че той настоявал да спускат пердетата на кралската карета, когато преминавали край погребално шествие или гробище.
Други, като лекарите, гробарите, понякога така свикват със смъртта и всичко около едно изстинало вече човешко тяло, че не изпитват особен трепет или вълнение. За тези хора смъртта става обикновено явление. Една млада жена, постигнала върхове в своя интелектуален живот, при мисълта, че смъртта може да дойде неочаквано и да прекъсне плановете й, се провиква:"Най-озвереният човек на моето погребение ще бъда самата аз. Не желая да умра! Но ако тази проклета смърт дойде не на време, кажете на хората да пеят песента "Аз любя живота."
Истинския Христов последовател не е проповедник на смъртта. Той пази живота, но същевременно никога не забравя, че един ден и при него ще удари звънчето смъртта. Той знае от Словото на Бога, че трябва да бъде готов за този час. Християнинът не си затвря очите пред смъртта, нито се стреми да я забрави, но не е в ужас и в паника пред нея. Художникът Вьоклин в своя автопортрет е схванал и изобразил смъртта в много дълбок символичен образ. Той достига прозрение, до които идват малко хора. Вьоклин представя себе си с четка и палитра пред един триножник. Зад него е изправена скелетната фигура на смъртта. Тя свири на цигулка, а художникът, без да изпада в ужас, се обръща към неканената гостенка и се заслушва в мелодията на смъртта, която вглъбява и изкуството, и и живота му.

2-ри Юни
Какво е смъртта? И по този въпрос ще чуем или прочетем толкова различни отговори! За тези, които отричат реалността на душата, смъртта е пълно унищожение. Живот, смърт и след смъртта - гроб и червеи. Погребалното шествие и купчинката пръст - това е последният акорд на живота. Науката ни учи да живеем добре и затова чрез наука и техника е създаван и се създава мощен материален прогрес. Човекът трябва да бъде нахранен, да бъде облечен, да живее в уютен дом, децата му да се учат в хигиенични и добре обзаведени училища, институти, университети. Човекът трябва да развива своето тяло чрез многобройните дисциплини на спорта - човекът трябва да израства интелектуално. За това ще му помогне изкуството - библиотеки с хиляди томове, концертни зали, театри, киносалони, на негово разположение са картинни галерии и музеи. Философската мисъл през вековете също е на негово разположение. Човекът трябва и да отдъхва от уморителния труд. И за това е помислено. Хиляди и хиляди места има за почивка:почивни станции-истински дворци, крайморски плажове, планински хижи, лифтове до високите върхове. Но като ни учи да живеем все по-добре, науката с нищо не може да смекчи или премахне ужаса пред отворения гроб.
Някои хора твърдят:Смъртта е като болката. Страхуваме ли се от нея, правим я всемогъща, не се ли страхуваме - побеждаваме я.
Попитали Сократ:"Мъдри учителю, страхуваш ли се от смъртта?" "Не!"- отговорил древния елин. "Значи у тебе няма никакъв страх? А който не се страхува от смъртта, не се плаши от нищо." "Слушайте мои приятели -казал атинският мъдрец.-Смъртта не е някаква личност, някаква стихия или сила. Тя е момент бързо преходен и неуловим, дребна частица от вековете, малък, съвсем малък откъс от онова, което наричаме "време", угасваща искрица, откъсната от огъня, който никога не угасва - вечността. От смъртта аз не се плаша, както не се боя от времето. Но ако не се страхувам от смъртта, аз се страхувам от себе си, понеже съм човек - боя се от своята слабост, страхувам се да не изпадна в малодушие. Или просто казано, смъртта не ме плаши, плаша се от страха смъртта!" "Тогава за теб какво е смъртта?"
Сократ отговаря просто:
"Първите лъчи на безконечната зора."
Друг философ от по-късна епоха пише:"За човека, който люби Бога, който възхожда към Бога с всичките сили на душата си - смърт не съществува. Любовта към Бога, всеобемна и всепобеждаваща вътре в нас, е като една вселена.
Може ли да се изгуби всред вселената онзи ,който носи вселена в себе си?"

3-ти Юни
Всеки човек, който размисля сериозно и вглъбено върху живота и смъртта, ще достигне до не малко истини за самия живот. Преди всичко този човек ще има правилен поглед върху живота.
Той ще се убеди, че смъртта е необходимост за отделния човешки живот и за цялото човечество. Животът на земята става красив и добива смисъл, защото е в движение, в динамичност, защото е в непрестанна промяна, а не се простира в сива безкрайност - отбелязва богословът. И.П. в своя голям духовен труд по пътя му към Бога. Какво би бил денят без ноща? - продължава същият автор. - Кой би понасял вечен слънчев пек, вечно спокойно лято? Как копнеят жителите от тропическите страни за свежата зеленина на пролетта, за прохладата на есента. Какво би представлявал човешкият живот без смъртта? Ден без нощ. Лято без пролет. Безкраен нажежен път! Този несъвършен човешки земен живот с неговите неправди, несгоди, лишения, с болестите, с мъката и огнените страдания, би бил грозен ад, ако продължаваше вечно. Човешкият живот е тъй ценен, защото е краткотраен и неговите мигове са така красиви, защото са неповторими. Те идват... и никога не се връщат пак. Ето защо всеки миг от живота ни придобива съдбовно значение и трябва да бъде изпълнен с високо и ценно съдържание. Когато размисляме с вяра, дълбоко и отговорно за смъртта, ние научаваме много истини за живота. И разбираме, че човешкият живот придобива красота и значимост именно върху фона на смъртта. Защото смъртта е факт с дълбок смисъл. И човекът, който размисля за нея без страх, се издига над низкото, над пошлото, над нищетата на всекидневността, а животът му придобива значимост и смисъл. Колко правдиво отбелязва един наш съвременник: "За да се освободите от гнета на земните грижи, за да издигнете мислите си по-високо от дребнавото, суетното, недостойното-минавайте по-често край гробището. При гроба на баща, майка, брат, приятел, вие ще укрепите вярата, че крайният земен живот не е нищо друго, освен една учебна школа за безконечния живот след гроба."



4-ти Юни
Друга истина, която откриваме след задълбочен размисъл за смъртта е, че тя има очистителна сила. Каква дълбока житейска правда присъствува в тези слова! Защото мислим ли по-често за смъртта, този размисъл наистина освобождава човешкото сърце /разтворило се за Бога/.
От всеки страх и от всичко онова, което би изпълнило кратките съдбоносни мигове от нашия живот с недостойно съдържание. Мисълта за смъртта не само пречиства и освобождава, но и извежда човека на по-висок и светъл друм, на ведри простори и слънце - онази топла, чиста и благодатна среда, където душата общува с небето.
"Смъртта да ви бъде учител!" е казал св. Августин.
Защото всеки, който е отправил поглед към "този учител" на живота и се вслушва в неговия възпитателен урок, няма да пропилее дните си бездейно и в разпътство. И понеже смъртта ни учи да ценим живота, да разбираме неговия дълбок и висок смисъл, за да надхвърлим границите на временното и да се потопим във вечното, тя - смъртта, не може да бъде завършек и край на този живот. Смъртта не може да бъде бездна, в която всичко потъва и изчезва.
Смъртта е край и начало едновременно! Тя счупва черупката на живота, но не го унищожава.
Тя счупва само черупката на живота, но не го унищожава. Смъртта само разбива веригите на живота като тяло, но не унищожава неговата ядка/същност/. Исус Христос със своя Божествен авторитет потвърди истинността на вярата във вечния живот. Той каза:"Аз Съм възкресението и живота, който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И всеки, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века."/Йоан 11:25-26/
И още:"Който пие от водата, която Аз ще му дам, той няма да ожаднее до века, но водата, която му дам, ще стане в него извор на вода, която извира живот вечен"/Йоан 4:14/ Така призоваваше някога Исус човеците и им даваше "жива вяра", която ги понасяше върху вълните и ги потапяше в непресушимите потоци на вечния живот. Но имаше някога, имало е и има хора, които оспорват, осмиват или пренебрегват тази вяра. Така са се оформили двата основни възгледа в живота - вяра и неверие. Ние, хората, които вярваме във великата възродителна сила на Христовата блага вест за живота и човека, ако сме наистина Христови, а не само християни по име, трябва да сме съгласували у нас това, което сам Христос ни е казал, това, което вековете са ни завещали, това, което човекът винаги е носил в дълбините на своето битие с копнежа по безсмъртен живот, потвърден и от словата на небесния ни Учител, Който с Божествена мъдрост възвести на човечеството, че след смъртта има възкресение и Сам Той възкръсна.

5-ти Юни
Трета основна истина, която научаваме когато сериозно и вглъбено размисляме за смъртта е, че от това дали вярваме, или не вярваме в живот след гроба - с различно съдържание би се изпълнил и нашият земен живот. Щом смъртта за нас е краят на нашето съществувание, ще се стремим да оползотворим всеки миг от живота:ще протягаме алчно ръце към повече и повече блага, ще удовлетворяваме необузданите повици на нашата плът, ще се стремим да постигаме нашите цели без да щадим другите, ще стъпкваме воли, ще погазваме човешкото достойнство без да трепне нищо в сърцето ни. Всичко трябва да служи на моята цел. Аз, човекът, съм всичко. Над мен не съществува друга сила! Природата? Няма такова нещо. Моята воля е единствената и последна справедливост!Но ако аз приемам с вяра думите на Хрисотс:"Понеже Аз живея, и вие ще живеете" и "Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки", аз ще се стремя да изпълня малкото дни на своя живот с правда, с дела на милост и любов към човеците мои братя, защото зная повелите на моя небесен Учител на любовта, на моя жив Бог. Аз съм Негов син или дъщеря, наследник на всичко, което е Той и сънаследник с Христос. И когато в молитвено общение се свържа с този могъщ всемирен център, когато се разтвора за Неговия Божествен Дух и се вслушам в тишината - ще чуя Неговия глас в сърцето си, който ми говори
Не скърби. В сърцето ти кърви жива рана от раздялата с близък, свиден човек, но ти укрепи светлата надежда у себе си, че смъртта е само един буреносен облак, от който излиза благодатен дъжд. Тя е огън, през който преминава човешката душа, за да се пречисти и стане годна за по-съвършен живот. Не се плаши. Смъртта е вечерно здрачаване и нощен мрак, след който идва изгревът на утринното слънце - идва ново разсъмване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар