понеделник, 6 януари 2014 г.

1, 2, 3, 4, 5-ти ФЕВРУАРИ

1-ви Февруари
Учителят от Назарет пристига в страната на гадаринците, разположена срещу Галилея, близо до селото Курси, днес в развалини. Защо бе преплувал Той езерото? На този бряг, из запустелите гробове излиза едни гол мъж, обсебен от бесове. Лукавият му е дал сила да разкъса веригите, с които е бил обвързан. Този човек изтичва към Назарееца и вика високо:"Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи." Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Исус го попита:"Как ти е името?" А той каза Легион, защото много бесове бяха влезли в него. Много бесове и излизат от него, след като Сина Човешки вдига ръка и получават милост да влязат в едно стадо свине. Цялото стадо се втурва към езерото и изчезва във водите му. Но хората от селото Курси се плашат вече от посетилия ги Назарейкски Учител. Те не търсят отговора на въпроса Кой е Той? За тях това беше човек, който подлуди свинете им. И какво ли още можеше да стори, ако остане между тях? И гадаринците молят Исус да си отиде.
Синът Човешки не се гневи. Вглежда се в освободения от бесовете. Той е облечен. Седнал е до нозете Исусови и Го моли, да го последва. Но тук става нещо необикновено. Исус бе призовал толкова много люде и те оставяха всичко, за да тръгнат към Него. Тук става нещо друго. Излекуваният моли Исус да Го последва, но седналият при нозете на Исус човек получава ясната поръка да остане там, където е, и като разказва за своето освобождение, да работи за "Царството Божие" сред този злочест народ - хора, погълнати от своя занаят, от грижите за хляба, от своята себична сметка, отдадени на свинете си. От огъня се боят те по-малко, отколкото от тази "въплатена любов", която дълбае бразди в самата плът, чисти и реже, прониква дълбоко... Те желаят да останат при своите свине. Гадаринските жители имат потомци през вековете, които повтарят техните думи:"Иди си, Исусе!" Грижата им не е малка - труд за хляба, за обществено място, за известност, за надмощие над другите...
Исусовият път Го изведе до Голгота. Кръст...рани...страдание!
Не, това не е за тях. Не е тяхна работа да стават светии.

2-ри Февруари
Тъжен е Исус. Може би страда ,че бе изплашил градинарите. Влиза в ладията, за да се върне на отсрещния бряг и вижда как идва към Него възпламененият и близък Нему род. Възрадва се духът Му. Сега Той няма нико да им откаже, на тези, които не се плашат от Него, а се притискат и не Му позволяват да крачи. Ето началникът на синагогата Яир, пред когото хората се отдръпват. Яир "падна пред Исуссовите нозе" и Го моли да отиде в дома му, защото дъщеря му умира. Обаче навалицата около Исус е плътна. Той не може да се придвижи. В това време Богочовека усеща, че сила излиза от Него и пита:"Кой се допря до Мене?" Една трепереща жена пада на земята. Боледувала е дванадесет години. Никой не и е помагал. Тя тайно се допряла до Исусовата дреха и веднага получила изцеление. Исус я гледа благо и казва:"Твоята вяра те спаси, иди си миром." Жената се изправя. Осмелява се да вдигне поглед към Изцелителя. И пак, само в няколко минути душите си проговарят. Той знае, че тази жена ще Го следва. Но изтичва човек на Яир и съобщава:"Дъщеря ти умира, не прави труд на Учителя." Исус потърсва погледа на Яир. Този ден е ден на нежност и на чудеса. "Не бой се Яире. Само вярвай." Ето какво иска и търси Този Небесен Пратеник - не боязън, а вяра! Яир и жена му въвеждат Исус в техния дом. След тях влизат само Петър, Яков и Йоан. Събраните около леглото прекъсват риданият, за да се надсмеят на Чужденеца Чудотворец, който иде след като всичко е свършено. Но Той рече:"Тя не е умряла, а спи." И като я хвана за ръката, извика:"Момиче стани!" /В стих петдесет и пет от осмата глава на Евангелието от Лука четем:"И върна се духът му, и то на часа стана..."/Лука 8:40-56/


3-ти Февруари
Назарейският Учител е в синагогата на Капернаум. Той говори:"Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето, а Моят Отец ви даде истинският хляб от небето, който дава живот на света."
А те Му казват:"Господи, давай ни винаги от този хляб." Исус отговоря:"Аз съм хляба на живота, който дохожда при Мене, няма никога да огладнее."
Учителят /чрез тези думи/ вече навлиза дълбоко в същността на това, което проповядва.Не вече пред жената на Сихор трябва да се разкрива Той, а пред лицето на своите врагове и на своите приятели. Той не се смущава и сега от виковете на фарисеите в синагогата, нито от шепота на неодобрение, който прекъсва думите Му. Той бе застанал сега пред тях с цялата Си любов и правда и ще отиде все по-далеч. Изумителните слова следват едно след друго:"Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Истина ви казвам, който вярва в Мене, има вечен живот. Аз съм хляба на живота. Бащите ви ядоха манна в пустинята и пак умряха, а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него не умира.Който яде от този хляб, ще живее вечно, а хлябът, от който Аз ще му дам, е моето тяло, което ще отдам за спасението на света." Викове, ропот, въпроси, присмех. Тълпата е разделена "за" и "против" Него. А Той стои сред тях и ги гледа. И всичко чува. И всичко разбира - и изказаното и неизказаното. Но едно е ясно - пламъците, които с толкова труд беше запалил, започват да гаснат. И върху тези угасващи пламъци Небесният Пратеник продължава да пръска струи от Истината."Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, тъй и който приема Мене, ще живее чрез Мене!"
Много от последователите като чуват Неговите думи през този ден, казват:"Тежка е тази дума, кой може да я слуша?" И се отдръпват.
Роптаещата тълпа се разпръсва. За Сина Човешки не е необходимо да търси пустинята, за да се скрие за отдих. Изоставянето започва.
В мрачната синагога остават само дванадесет смутени мъже, които не намират думи. Учителят се вглежда във всяко лице и им задава един тъй човешки въпрос:"Да не искате и вие да си отидете?" Тогава Петър/Симон/, който вярва, че говори от името на всички, извиква:"Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на живот вечен." На тези слова, които трябвало да утешат Изоставения, не последва никакъв отговор. Дали наистина това очакваше Учителят им? Дали това беше отговорът, който Неговите ученици трябваше да Му дадат в този тежък за Него час?

4-ти Февруари
Синът Човешки е прекарал ноща на Елеонския хълм и още в зори се отправя в храма, където народът вече се събира. И ето, до Него се приближава тълпа. Влекат една трепереща и разплакана жена. Току-що е намерена в блудство под закрилата на нощта. А законът Моисеев повелява, че такива жени трябва да бъдат убивани с камъни. Веднага книжниците окръжавта Исус. Питат Го:"Ти какво ще кажеш?" Сега пак ще богухулства, шептят те. И докато неприятелите шумно се събират около Исус, крещят, задават въпроси, жената стои права, с разпуснати коси, полусъблечена. Вцепенена от страх, тя е устремила поглед в този Непознат, Който свещениците бяха определили за съдия. Исус не я гледа. Наведен пише с пръст по земята Синът на Бога знае, че тази жена трепери повече от срам, отколкото от стах и не я гледа, защото има часове в живота на всеки човек, когато истинското милосърдие е да не го гледаме. Той изчаква тълпата да притихне и заговаря:"Нека този, който е безгрешен, да хвърли пръв камък на нея." И отново се навежда и започва да пише по земята. В Евангелието на Йоан, осма глава, стих девети, четем:"А те, като чуха това, разотидоха се един по един, почнаха от по-старите и следваха до последните, и Исус остана Сам, и жената, гдето беше насред."
Обвинителите са избягали. Тя също би могла да се укрие, но стои там. Ясновиждащият разбира мислите й. Тя вече не мисли за своята продажност, за паданието си. Тя мисли за Този непознат Съдия, Който я гледа, защото сега не бе унижавана. Тя все още е преизпълнена със срам, но не вече със същия срам. Тя мисли за това, което е вършила до тази нощ. Тя издига поглед към непознатия човек. Какъв е този покой, който прониква у нея?
Покой настъпва в нейното сърце и в нейната плът. Нищо човешко не е чуждо на Сина, но понеже бе Бог, Той знаеше това, което никой мъж не разбираше -че жена може да лежи в праха поради непобедима слабост.
И една от най-големите победи на Човешкия Син бе, че този легион грешници Той превърна в легион свети жени. На тази, която сега стои пред Него, Той говори:"Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?" А тя отговаря:"Никой Господи." "Аз също няма да те осъдя. Иди си и не греши повече." Жената прелюбодейка се отдалечава. Но Исус с Божественото у Себе Си вижда, че тя ще се върне. Или по-вярно, не е необходимо да се върне. Те вече са свързани завинаги. Тя бе чула Неговия безмълвен зов - ела след Мене. И с дух и сърце беше вече тръгнала след Него. Така Исус събираше "своите хора" от низините на живота - отхвърлени човешки дрипи, заровени в прахоляка и сметта на света. Той откриваше в човеците, покрай техните видими пороци онзи извор на страдание, нежност и топлота, над които имаше власт.

5-ти Февруари
"Истина, истина ви казвам,
ако някой опази Моето учение,
няма да види смърт до века."
/Йоан 8:51/
Четирите големи светилници, запалени първата вечер на празника на шатрите в женското предверие на храма, вече не горят. В предверието на съкровищницата Исус говори:"Аз Съм Светлината на света."
И понеже юдеите се присмиват, че свидетелства сам за Себе Си, Той потвърждава открито Своята двуяка природа:"Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми." Мнозина в негодувание споделят:"Да се прави равен на Бога! Какво нечувано и невиждано деяние!"
По-прозорливите целят да го заставят ясно да признае богохулството Си и Го питат:Кой Си Ти?" Исус отговаря:"Аз Съм Началото. Аз, Който ви говоря. Тогава, когато издигнете Сина Човешки, тогава ще знаете, кой Съм Аз."
Ако те не бяха служители на мрака, не можеха да познаят Христос в тези дни, когато човешкото у Него беше само прозрачност. И най-необходимото доказателство за това е, че никой нищо не отговаря, когато Той пита:
"Кой от вас ще ме изобличи в грях?" Те само в безсилие подхвърлят:"Ти Си обсебен от дявола."
Но в това разнолико ожесточено множество има и други души, колебаещи се още сърца, които трептят с любов, там някъде на границата на истината. Човешкия син усеща тези сърца. И равнодушен към всички оскърбления, поставя във везните великото обещание ,което ще натежи в сърцата на тези все още колебливи души:"Истина, истина ви казвам, който упази Словото Ми, няма да види смърт до века."
И ето Го смъкнал човешкото от Себе Си и застанал открито пред всички заявява:"Авраам, вашият баща, се възрадва, че ще види Моя ден, той го видя и възсия." Юдеите възразяват:"Нямаш още петдесет години, а си видял Авраама!" Исус отговаря:"Истина ви казвам, преди Авраам да беше, Аз Съм."
Тогава те грабват камъни и ги хвърлят върху Него.
Но Исус е вече излязъл от Храма. /Йоана 8:51-59/

Няма коментари:

Публикуване на коментар