понеделник, 13 януари 2014 г.

1, 2, 3, 4, 5-ти АПРИЛ

1-ви Април
БОГ ЗАКРИЛЯ И ДНЕС
Един първоармеец разказва: "В моята непрекъсната четиригодишна служба по фронтовете през последната световна война мога с радост да твърдя, че в каквито и опасности да съм бил, Бог никога не ме е оставил без закрилата Си.Като Баща ме е ръководил и пазил. Ясно изпъква в паметта ми една случка:След преминаването на река Драва, нашата част получи заповед за общо настъпление. На моя взвод престоеше задачата да атакува селище в Хърватско. Беше привечер. Тръгнахме. Всички мълчахме. Може би всеки от нас мислеше дали отминалият ден няма да бъде последен в живота му. Не бяхме изминали и петстотин метра, когато немците ни забелязаха. Започна обстрелване с картечен, артилерийски и минен огън. Не мога да предам какво чувствувах в тези минути, часове... Но над всичко се налагаше една мисъл - мисълта, че съм длъжен да направя нещо за войниците си. Ние пълзяхме или прибягвахме сред огнен дъжд от куршуми и пръскащи се мини и снаряди. Чувството за отговорност изпълваше съзнанието ми. Трябваше да направя нещо, но какво? Точно тогава, не зная как, посегнах към джоба си. Пръстите ми спряха о нещо твърдо. Едва тогава се сетих, че това беше моето джобно Евангелие, което носех през цялата военна служба.
"Евангелието", "Бог", "Молитвата" - това бяха като искри, които блеснаха в съзнанието ми. Знаех вече какво трябва да направя: да се моля за себе си и за войниците си. И докато пълзяхме напред през огъня, аз гласно изрекох така, че да бъда чут поне от най-близките до мен момчета:"Господи, Ти виждаш положението, в което се намираме. В твоите ръце е животът на всички ни. Закриляй ни. Не по своя воля сме тук, в тази канонада. Всеки от нас има дом, близки хора." В същия момент си спомних и хубавата духовна песен:
Господ Сам ни води нежно
през неравен път във бой...
нас отвред закриля Той.
После извиках високо:"Момчета, Бог няма да ни остави. Само вярвайте, че Той е силен да ни пази, и милостив - да ни закриля." Тези думи ободриха войниците и всички продължихме с нови сили и вяра напред. Огънят ставаше по-зловещ и ожесточен. Куршумите свистяха край нас. Мините свиреха, снарядите виеха, сякаш адът се бе развихрил над и около нас. След повече от час нощният мрак ни обви. Огънят намаля и постепенно спря. От моите войници нито един нямаше и малка драскотина. Бог ни бе закрилял. За да поддържа важна позиция, войсковата част се окопава край бреговете на една река. Войниците страдали за няколко глътки вода, макар че реката била под тях. Никой не смеел да напусне окопите, за да напълни манерките. Неприятелят на отсрещният бряг обстрелвал яростно. Жаждата изгаряла устинте. Един скромен млад човек събрал безшумно манерките от войниците, колкото може да носи с двете си ръце, и като изрекъл тихо - "Господи, Ти знаеш, че другарите ми ще умрат за няколко капки вода, закриляй ме...", смело се възкачил над окопите. Пред зорките очи на хората от отсрещния бряг, войникът освободил от манерките едната си ръка, свалил фуражката си и коленичил:знак, че се оставя в Божествената закрила. От двете му страни свистели куршуми. Той се изправил и поел по една пътека към реката. Върнал се на същото открито за наблюдение от неприятеля място, прегърбен под тежестта на пълните съдове с вода. Застанал неподвижно. Внезапно стрелбата спряла. Настъпило необичайно затишие, а след това се чул спонтанен вик. Войниците от другия бряг поздравили войника "неприятел", който носел вода за другарите си под закрилата на Бога.

2-ри Април
БОГ И ДНЕС ИЗБИРА СВОИ СВИДЕТЕЛИ
"Първом търсете Царството Божие и Неговата
правда и всичко останало ще ви се прибави."

През всяка епоха Бог е избирал осветени души, изпълнени с Божествения Дух, чийто живот е бил пример и уверение, че Бог е същият и по Своите пътища наставлява, води и закриля онези, които Го търсят. Това са хора-светлинки от светлината на живота, пламъчета от жизнения пламък, души, в които е проговорил сам Христос. Исус изпълни Своята мисия на земята, но остави Своите ученици - апостолите, чийто живот е свидетелство за вечно живия Бог.
В "Деянията на апостолите", първа глава, е записано:"Първата повест написах о, Теофиле, за всичко, що вършеше и учеше, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." "Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите." /Посл. Юда 1:1-3/ "Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието за Бога/което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания/, за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по дух на светост бе със сила обявен като Божи Син чрез възкресението от мъртвите, черз Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи"/Послание към Римляните 1:1-5/

3-ти Април
СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА ОТ РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Всичко е готово. Чакат само да настъпи нощта, за да започне страшният празник в градините на Нерон. А над Рим бавно се спуска топла и светла августовска вечер. Огромна шумна тълпа, окръжена от телохранителите на цезара, със запалени факли в ръце и див рев се предвижва като жива стена по моста на река Тибър, на път към мястото на кървавото пиршество. Дочуват се конски стъпки и тропот от колела. Показва се колесница с оси от тежко масивно злато, теглена от осем снежнобели коне впрегнати по четири на ред. Тълпата е познала цезара и вика опиянена:"Да живее Нерон!" А той стои прав върху колесницата с високо вдигната глава. Покрит е с бяла одежда от полупрозрачна тъкан. През рамото му има пурпурно наметало. Мускулестите му ръце са оголени до раменете. Върху тъмните коси стои златен кръг украсен със скъпи камъни, от които излизат осем дълги и заострени зъбци. Червеното отражение от пламъците на факлите осветява подпухналото му лице, оживено от самодоволна усмивка. В лявата ръка държи лира. Нерон е щастлив. Но ако някому се отдаде да го види отблизо би се отдръпнал ужасен от погледа му. В тези очи няма живот. Това са очи на безумец.
Колесницата преминава с грохот по моста, следвана от кортежа на телохранителите:едри, здрави, русокоси мъже, избрани между германците, които служат на своя господар с няма покорност. И колесницата, и телохранителите отминават. Тълпата се придвижва. Викове и крясъци пълнят въздуха. Езиците се преплитат, хората се люшкат... Та нали виното се лее без мяра. Във всички разговори се чуват само едно име - Нерон. В размътените глави на тези хора живее една мисъл:"Нерон, приятелят на римляните, тази вечер ще наказва онези, които подпалиха Рим. Който пали, трябва да умре от огън. Когато тази тълпа с кръвясали пияни очи се придвижва напред, отдалеч се спират минувачи, оглеждат я и тихо шептят:"Носи се слух, че не християните, които наказва, са подпалили града, а сам той, Нерон. Ще изгори тези мирни хора, а казват, че стоял на стените на двореца си на Палатинския хълм, с неговата неразделна лира в ръка и когато огненото море беснеело под нозете му, той възпявал пожара на Троя, като си пригласял със струните."Ясно е като ден, че някой е запалил Рим - говорят неприятелите на Нерон - Но кой? Дали не е самия той? Този безумец... А вини християните." "Но кои са тези християни?" - питат се хората из улиците. Някои отговарят: "религиозна секта, каквито в Рим ги има доста. Събирали се нощно време в пещерите и празните гробници, говорели някакви слова, пеели песни и вярвали в някакъв Исус - човек от Юдея, Който наричал Себе Си Бог." "Имало и жени - допълват други. - Даже жени от патриациански семейства. Момичета увлечени от това ново учение, отивали нощно време на сборищата им." "На всичко това дойде краят - отбелязват охотно невежите. - Сега ръката на цезара посегна в дупките им и ги измъкна оттам, за да види целият народ тези врагове на човека."
А шумната тълпа върви... отдалеч се придвижват двама пътници, прикрили с наметала лицата си. Те вървят и си говорят тихо. "Добре го измисли безумецът - подема по-високият, леко приведен мъж. - Християните, тях обвини..." "Но трябва да признаем - отговаря другият, слаб, дребен човек - че сектантите се държаха с достойнство. Всеки един от тях питаха поотделно признава ли, че е християнин." "Християнин съм - отговаряше всеки. -После го питаха признава ли, че е подпалил Рим и поотделно отговаряха все едно и също:"Не, никой от нас не е подпалвал Рим.!" "Вярно ли е?" - пита първият пътник - че когато ги привързвали по стълбовете в градината на цезара, те отивали без съпротива, дори и едрите здрави мъже?" "Вярно е. Сам се чудя какви са тези хора. Какво ще е това ново учение?" "А пък аз, знаеш ли, се питам, какво ли ще прави Нерон тази вечер, след като издаде заповедта си да запалят съчките под нозете на обвързаните за стълбовете нещастници?" Така се питат тези двама римски сенатори и не знаят, че когато обезумелият властелин ще изрече на телохранителите - "Запалете", и те поднесат горящият факел към сухите съчки под нозете на християните, сам сластолюбецът ще се разхожда победоносно докрай в кървавия си пир.

4-ти Април 

Жестокостта на тиранина е удовлетворена, трапезата свършена, жертвите изгорени. Съвршват се гърченията на измъчените тела по горящите стълбове. Последният предсмъртен хрип е възгласът "Осанна". Утолена е жаждата за зрелище и кръв у тълпата. Свършва кървавото пируване. Всичко, което още може да се държи на крака, тръгва към дома си. Онези, които не могат да вървят или да стоят, падат по земята - по двама, по трима и повече, и образуват тъмни купчини от тела, наподобяващи истинала лава, изхвърлена от кратера на "вечния град". Стихва всеки шум. Меката августовска нощ хвърля своя благоуханен покров над извършените от човека безчинства. Ала след всичко това започва нов, почти невероятен живот из градините на Нерон. Неизвестно откъде се появяват отделни човешки фигури и с тихи стъпки вървят насам-нататък. 
Отначало поотделно, после прииждат все повече и повече. Разговарят помежду си с едва забелижими знаци, готвейки се да започнат общото дело. Това са християните, останали неоткрити и избягали от общата съдба. Те са дошли да отдадат последна грижа на починалите братя, да приберат и погребат останалото от тях. Обгорените дървени стълбове тлеят в нощната тъмнина, а в основата им - там, където не са прегорели въжетата, стоят още вързани части от онова, което доскоро е било човешко тяло. Работата е тежка, но трябва да се свърши незабавно, докато ги прикрива още нощният мрак. Ръцете бързо и грижливо работят, придърпват се чувалите, но не се чува нито дума. Само при един стълб се долавя шепот. Работата спира. Всички са се обърнали с удивление към привързаното младо красиво момиче. Разрушението не го е докоснало. Стълбът, върху който е била привързана девойката, има форма на кръст. Към напречното дърво са превързани ръцете й, невкоравени от смъртта. Главата й е отпусната ниско на гърдите. Дългите тъмни коси покриват раменете. Лицето е обрънато малко встрани и девойката изглежда че спи. Някои предпазливо произнасят едно име:"Верония" И ръцете неволно се събират за молитва. Чудо ли е това? Пламъкът е достигнал само краката и ги е обгорил до коленете. Купчината съчки в основата на стълба, като че са разпръснати от някаква ръка. Тогава един се приближава и показва на другите мястото точно над сърцето, откъдето смъртта е влязла в младото тяло. Там има рана и изсъхнала кръв. Кой е нанесъл тази рана? Ръката е била опитна, умеела е да си служи с оръжие. Този човек е знаел къде се крие животът на тялото и откъде той може да свърши с един удар. Ето защо лицето на девойката е спокойно. Смъртта е засегнала направо сърцето. И пок този безмълвен въпрос:"Кой? Защо?" Но за дълги размисли време няма. Скоро трупът на Верония е увит грижовно в мека тъкан. 

5-ти Април 
Работата свършва. Тихо, както са дошли, тайнствените фигури изчезват и когато се показват първите лъчи и заиграват по лицата на хъркащите, купчините по тревата се раздвижват и удивени хората се оглеждат. Мястото е чисто. Само стълбовете стърчат черни, обгорели. "Но къде са телата на християните?" Този въпрос се надига от всяка гръд и се понася като несдържан вик. Някои изричат твърдо:"Необходима е бдителност. Както се вижда, плевелите не са изтръгнати от корен. Всеки римлянин от този час трябва да търси християните." 
През утрото след празника Прискила, преданата другарка на стария тъкач на килими, се връща от пазара. Къщата, в която живеят с Акил, е далеч от града, на Апиевия път. Прискила крачи с ускорена стъпка. Това я уморява, защото годините й вече тежат, но тя трябва бързо да се прибере у дома. Когато се изправя пред вратата на неголямата стара къща, тя се оглежда предпазливо, бързо се промъква, заключва вратата. Отзовава се в тясно коридорче, оставя кошницата с провизии и се отправя към една от двете стаи. На овехтяло от годините легло Акил дълбоко спи. Прискила тихо се приближава. Тя знае добре, че мъжът й не е спал тази нощ, че заедно с другите е участвувал в общото дело за прибиране на загиналите братя в градините на Нерон. Тя предпазливо свива колене пред постелята и се допира до ръката на заспалия:"Акиле..." Старият тъкач на килими трепва. "Акиле, чуй какви вести нося. Струва ми се, че нашият час е близо." Старият сяда на постелята. Очите му, още мътни от съня, изведнъж просветват. "А нима ти забеляза нещо? Мислиш ли, че са по следите ни?" 
"Ако беше чул какво говорят на пазара! Но има и нещо друго... Когато вървях по Апиевия път, видях един от цезаровите телохранители, от тези, чужденците." Ръцете на старата потреперват. "Спря ме и ме попита не зная ли къде живее тук някъде тъкачът Акил?" "Той спомена моето име?" Прискила отговаря с мъка:"Така е." Старецът се изправя, приближава я и леко докосва ръката й. "Спомни си, мила, какво ни учи Христос." "Този, който вярва в Мене и да умре, ще живее." А ние вярваме в Неговите думи, нали-" Прискила мълком навежда глава. "Тогава да бъдем достойни Негови." Може би само минути са изминали и някой настойчиво почуква. Тъй като къщата е застроена направо до улицата, без двор, ударите отекват силно. Съпрузите се изправят. Те дишат тежко. Зад вратата е смъртта. Още веднъж се тропва. "Да бъде волята Му" - изрича Акил и решително пристъпва към вратата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар