събота, 10 септември 2011 г.

МЪДРОСТ ОТ МЪДРОСТ КАК ДА ОТСЕЕМ?


Днес се питах един въпрос. Когато Добро и Зло, Бог и Дявол са разделени, ясно виждаш посоката, накъде да вървиш. Но когато са на едно мнение тогава как ще знаеш пътя и каква е точно Божията воля?
Знам че някои веднага ще опонират, но за това ще дам пример и то библейски. Примерът с Йов, първа глава.
Сатана присъства на събранието на Божиите синове/тоест той е един от тях/. И Бог се съгласява с него. Доста на почит е бил изглежда, щом Бог се съгласява с него. От друга страна този описан случай много прилича на онзи за доброто и лошото ченге.
Та в подобни случаи/като примерът с Йов/ как разбирате Божията воля? Явно и на познаващите закона не е било много лесно, да отсъдят правилно и да разберат, щом накрая се оказва, че не са говорили правилно. И съветниците на Йов, колкото и да са били запознати с писанията и знаещи, не са могли да му помогнат. Можете да почетете книгата. Доста мъдрост е събрана в нея. Явно това е случай в който трябва да се отсъжда мъдрост от мъдрост. Лесно се отсява лъжата от истината, но мъдрост от мъдрост как да отсеем? За Еремия не е трудно било, надявам се и за нас да е така.
В случая става въпрос за Божията воля, която била добра/например пазенето на десетте заповеди Божии/, по-добра следва от повече познание за Бог и съвършена, придружена с чудеса и знамения. Пример мога да дам - Исус, който е познавал съвършената Божията воля.
Ето как си получих отговор на въпросът. Когато човек навлиза навътре в духовните световете, познанието за Бог се увеличава чрез познаване на Неговота воля/добра, по-добра, съвършена/.
Значи колкото по-трудни са уроците ни и по трудно разпознаваме Божията воля, толкова по-надълбоко навлизаме в духовния свят и се доближаваме до познанието на съвършената Божия воля, която не може да се изпълни без чудеса и знамения. С други думи, поставен си в ситуации от които не можеш да излезеш по естествен начин, без вяра. Както Моисей пред Червеното море. Назад път няма, преследва го Фараона за да го убие. Пред него е Червеното море и пак път няма. Чрез вяра Моисей премина през пътеката в морето.
Както се казва в
Исая 35:7-8
7 Нажеженията пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори, В заселището, гдето лежаха чакалите, Ще има зеленина с тръстика и рогоз
8 И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта Нечестивият няма да мине през него, но ще бъде само за тях Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него.

Исая е моят любим пророк и може би затова Духът  много често ми говори чрез написаното в него, защото не е половинчато учение, а такова което докосва цялото ти същество и сърцето включително. 


Чак сега, след като гледах филмчето за седемте огледала на есеите с Грег Б., разбирам какво значи да отсеем мъдрост от мъдрост.  Става въпрос за седмото огледало на състраданието. Никак не е лесно да се разбере. Един път милостта е състрадание, а друг път състраданието се състои в това да си оставиш някой да си научи житейския урок без да му помагаш, без да му вземаш товара. Иска се точната мъдрост и знание за подобни ситуации.




1 коментар: