ЗА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

Вярата без наука куца и науката без вяра също се казваше някъде в този смисъл. Така че нека не пренебрегваме мъдростите на един учен и Божи човек - Елифас Леви. Цитати из уроците му в науката за живота.
"В Бог е живота:Животът се проявава чрез движението. Движението не се прекъсва благодарение н аравновесието на силите. Хармонията произтича от аналогията н апротивоположностите...
Метафизиката предсставя законите и действията, аналогични както в умствен, така и в нравствен аспект от една страна неотменната истина, а от друга-фантазиите и метчите. От една страна доброто, което е истина, а от друга злото, което представлява грешката и благодарение на техния сбълсък се разкриват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се образува от доброта и справедливост. От гледна точка на добротата, добродетелтта е снихоздителна-строга. Тя е добра - зцащотго е справедлива, а е справедлива - закото е добра, ето защо тя е прекрасна....
Следователно-Бог... В Него са добротата и справедливостта, съставляващи идеала за красота. В Него винаги е победоносното движение и великото спокойствие"/противоположности както доброта и справедливост, милост и строгост/.
"...Това е изображение на великия закон на поляризацията и равновесието, пораждащо хармонията, благодарение на аналогията на противоположностите"
Противоположностите държат везната изправена, балансирана. Така човек може да живее цяла вечност с Бог, в хармония.Но когато везните се наклонят, тази хармония и вечност се нарушават. Човек се отдалечава от Създателя Си. Още се казва, че "равновесието на полюсите на живота било нарушено" от първият Адам, или с други думи са се наклонили везните, посоката се е сменила. За да се възстанови баланса на везните, или за да се възстанови посоката е било нужно да се завърти кормилото в обратна посока т.е. с други думи казано от Е. Леви - "мярата на любовта и молосърдието по такъв начин била изменена в мяра на строгостта" т.е. по този начин се възстановява нормалното равновесие на полюсите на живота, възстановява се вечният живот и хармонията чрез възстановяване на равновесието на полюсите
Целият ни свят е изграден от противоположности/дуалност/ - добро и зло, любов и омраза, красиво и грозно, топло и студено и т.н. Не е нужно да унищожаваме противоположностите, защото така трябва да унищожим целият свят създаден от Бога, а да намерим равновесието между тях- хармонията, вечния живот. Да намерим доброто в злото, Бог в себе си и себе си в Бог и т.н.


Какво е грях и какво правда? Две противоположности като живота и смъртта в безкрая, светлината и тъмнината, любовта и омразата. Грях е липсата на любов и светлина. В греха има страх. Любовта стопява страха. А писаното за скрижалите ще е подобно на писаното в Сефер Йецира-пълнота и хармония.... Томове събрани в редове. И Господ открива тайните си, говори на сърцето ти - милост, любов, топлина, радост те изпълва, издига. Свободна воля и робство. Труден въпрос. Свободна воля ни е дадена, за да се заробим доброволно, а робството, за да станем свободни. Всичко е относително като движението и покоя и времето, което не разбирам като място, специално място, на етажи. То тогава времето е илюзия. Място, миг, като запечатан стоп-кадър от филмова лента и склад за кадри. То е различно, отделно за всеки, но сме запечатани чрез него, за да не става бъркотия във вселената. Съществува и още една илюзия този свят-отражение в огледало. Минало, настояще и бъдеще - вечност. Да, без бъдеще няма минало и без минало няма бъдеще. Животът е настоящето от миналото и в бъдещето.

Човек извън време и пространство, в света, годината и в човека - на три места. Спокойно можем да отмахнем годината със зодиите. Остава света и човека. Той ще се мести от точка в точка, в света, ще се движи с различна скорст. Може с крака, кола, самолет - от точка в точка в света. Но и точките на света не са толкова важни. По-важно е промяната която предизвиква движението в човека спрямо Бог. Всяко движение е с цел приближване към Твореца или отдалечаване. Затова хората сменят честотите на радиоапаратите си, за да се почувстват в друг свят, също и каналите на телевизорите си, за да познаят други светове, летят в космоса. Всичко е с цел познаниена действителността поради самите нас. А някои намират нови светове в книгите, компютрите и т.н. Пространството се оказва същата илюзия като времето, но и двете са с цел познание и усъвършенствуване. И след като времето не ни интересува, нито пространството. Остава единствено човека и движението към Твореца или в обратна посока.
Остават желанията в човека - егоистични/отдалечаващи от Твореца/ и Неговата същност и алтруистични/приближаващи към Твореца/.

Извън времето и пространството остава само движението, което съответно ни приближава или отдалечава от Твореца. До тук стигнах, но има и още. Според Айнщайн "движението е относително", както и покоят според моите разбирания. Той казва, че "всички видове ускорения причиняват изкривяване в пространството" и времето. Всяко различно съзнание, различна честота на съзнание е свързана с различна духовна реалност - пространство-време, различно измерение. Казва "Колкото човек е по-далеч от центъра-толкова по-бързо се движи т.е. времето тече по-бвно. Не е задължително скоростта да зависи от близостта с центъра, нали всяко правило си има изключения.