четвъртък, 9 юни 2011 г.

ДВЕТЕ СЪЩНОСТИ НА ЧОВЕКА - ВЕЧНА И ВРЕМЕННА


От как свят светува две природи в нас се борят, коя да надделее, вечната борба на Духа и плътта "родения по плът , гони родения по Дух", за да се изяви свободната човешка воля. Описана е една библейска история, която много добре обрисува двете човешки природи в символизма на слугинята и на свободната жена и съответно плодовете от тях - синът на слугинята и синът на свободната. Родения по плът човек се роди от слугинята, а родения по Дух, се роди по обещание от законната жена. Слугинята и синът и не остават вечно в домът или това значи - временната природа не остава вечно и още е дописано, че човека изгони слугинята и синът й и в дома останаха само законните наследници -духът с вечната природа. Значи това рано или късно се случва с всеки в нас. Кой по-рано, кой по-късно изгонва слугинята и синът и и остава само вечната природа в човека да живее или както споменават писанията Христос се изобразява и расте в нас, докато се изобрази в цял ръст , каквото и да значи това. Той е символ на вечната, божествена природа в нас. Временната природа в човека непрестанно се страхува, критикува, притеснява се, че няма достатъчно време, притеснява се от много неща, живее в страх от смърт. Притесненията и страховете знаем до къде водят, до болест на отделната личност или на цяло общество, нация, държава. Временната природа в нас така или иначе е обречена на смърт и тя добре знае това, наричат я още и его. Вечната природа в нас си е вечна и тя не се безпокои от време, срокове и тем подобни временни неща. Там са мирът и любовта, и отговорите. Вечната природа в нас търси вечността и мира. Всеки сам решава коя от двете си природи да храни и възрастява дали тази на мира и любовта или тази на страха. Храненето на егото е загубена кауза, защото така или иначе егото е обречено, но чрез него познаваме вечната си природа. Егото винаги се чувства самотно и наранено, а вечната природа в нас усеща връзката на всичко живо, единството. Не знам точно как бихме могли да я наречем тази вечна природа в нас, може би вечен Дух чрез когото всички и всичко е сътворено и чрез който живеем.
Сетих се за още един пример от писанията за Христос и тълпата. Тълпата в писанията е също преобраз на временната природа в човека, а Христос на Божествената. Тълпата винаги реагира точно по този начин както в случката - променя своите чувства, желания и представи за секунди. Забелязали ли сте колко са преходни нашите временни чувства и желания. Та тълпата, преобраз на временната човешка природа единият ден искаше да прави Христос цар, защото той можеше да и помогне, да задоволи всичките и нужди. Да, временната природа търси сигурност, а нищо сигурно няма в свят, който се променя непрестанно, освен вечността. Или ние трябва да открием къде е нашата сигурност и тя не е в променливия свят, а във вечната непроменима същност на Христа. Христос отказа на тълпата с думите, че неговото царство не е на този свят. Той като истински Учител, знаеше, че истинската помощ за човека не е да го правиш зависим и да го учиш да чака помощ от теб или от други личности или от други неща в света, а истинската помощ за човека е отвътре да открие своята сила и потенциал, Божествените си заложби, вечната си същност и да ги прояви. Около Цветница са описани тези събития. На другия ден същата тази тълпа обяви Христос за разбойник и викаше "Разпни го" на палачите. Самият палач не смееше да го разпъне, Пилат. . Да, интересно е как се променя мнението на тълпата за ден. Това представлява колективната егоистична природа, която няма изразена своя индивидуалност. Имитира другите, чака от другите все някой нещо да направи, не разчита на себе си. Тази временна природа си променя мнението и чувства и емоции със секунди, защото не е установена, не е намерила баланса и мирът си. Същата тази временна природа може единият ден да те вижда като цар, а другият ден като най-големия престъпник, а ти си си все същият. Не случайно авторката на Хари Потър споделя, че докато била бедна и пишела книгата в едно кафе с количка и дете, никой не я забелязвал. Когато забогатяла всички започнали да гледат различно на нея. А тя казва, в мен нищо не се е променило - аз съм си все същата. Да, ние сме си все същите, независимо от ситуациите в които попадаме или от хората, които срещаме. Нашата истинска Божествена същност не се променя, тя си е все същата. Това което се променя в нас, това е временната ни обречена на преминаване във вечност природа. Интересно е, че временната природа няма изразена индивидуалност и се чувства самотна, не вижда единството на всички души, а вечната има изразена индивидуалност, но не се чувства самотна, защото вижда цялостта и единството на всичко живо.
Затова когато много се лутате като в лабиринт от въпроси, да знаете - това няма общо с вашата Божествена същност, а с човешкия ограничен ум. Не осъждам умът, защото той е част от цялото. Просто се опитвам да отделя Божествената същност от обречената временна същност, за да можем да ги познаваме по-добре и да знаем какво точно подхранваме в себе си и дали наистина е това, което искаме да подхранваме.
Човек е едно цяло от Дух, душа и тяло. Това са основните учения, макар че и до сега не съм наясно какво значи душа. Изчела съм сума ти страници по въпроса, просто казвам че вътре в себе си не съм наясно, нямам лична опитност по този въпрос.
Разбирането което имам в този момент за Духа - той е вечен, чрез него световете са създадени, чрез него дишаме и живеем, сътворил е всички видове материя и видима и невидима. Всяка материя произлиза от Духа.
И това е объркващо, че нашата плътска материя се противи на този същия Дух, от който е създадена. Желанията на Духа са през призмата на Вечността
За тялото се предполага, че всеки има знанията. Тялото желае да е нахранено, да е облечено ... така наречените плътски желания.
Желанията на душата понякога могат да се преплитат с Духа, понякога с тези на тялото. Това е разбирането, което имам в мен.
Душата живее като тълпа, докато не се осъзнае и прероди от Духа, тогава се превръща в Личност, която знае откъде идва и накъде отива, знае коя е. За пример отново Христос. Той казва:Аз знам откъде идвам и накъде отивам. ... Аз знам кой съм ... Това е много важно за една душа, да знае коя е, да намери себе си. Защото иначе ще е като сираче, което не знае родителите си и семейството си.
Основно се водим от душата. Това разбирам до момента. Но тя може да ни води според желанията на тялото и според желанията на Духа. Въпросът е да намерим баланса между тези желания и разбирания, които идват от временната и вечната природа.
Не случайно Христос споменава, че на двете най-големи заповеди се крепи целия закон и пророците.
Първата - Да възлюбиш Господа Своя Бог с цялата си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила
и втората подобна на нея, да възлюбиш ближния като себе си ... и въпросът ... кой е моят ближен ...
Хм, ключът го виждам в тези думи "като себе си". Не възлюбиш ли себе си, не познаваш ли първо себе си и не обичаш ли себе си в цялостта, няма как да възлюбиш нито ближния, нито Господ.
"Опознай родината, за да я обикнеш" казват. Същото е. Опознай себе си, за да се обикнеш. Наблюдавай и се опознавай. Защо нещо те ядосва, защото ти нарушава мира, защо си губим радостта, защо се притеснявам, защо се безпокоя?
От както почнах да се наблюдавам като страничен наблюдател, много неща почнах да разбирам за себе си и за света. Например, че най-много се притеснявам от липса на време, че няма да ми стигне времето и все бързам, даже когато няма причина да се притеснявам пак се притеснявам. Това е просто някаква програма, в която рушащите мисли и чувства, трябва да бъдат заменени с градивни.
Не случайно съм си записала молитвата "Имаме всичкото време на света". Не значи, че всички трябва да си повтарят точно тези думи, а просто да намерят точните думи, които действат за тях. На мен тези ми действат, защото си ги разбрах след някои преживявания. Те си дойдоха като откровения за мен и ми говорят много, знам че е така и имам пълна увереност и затова винаги ме поставят на правилното място и позиция, когато си ги припомням.
Да обичаме с цялата си душа, с всичкия си ум, с цялата си сила и сърце. Ще успеем, колкото повече се познаваме, толкова повече почваме да се обичаме, защото във всеки един от нас живее Божествено същество.
Душата се води от Духа и от тялото и от ума също и от сърцето. Умът е нож с две остриета, лош господар и добър слуга. И след ограничения човешки ум, стои Божественият безграничен разум. Хубаво е, човек да намери баланса също. Ние не можем да съхраним смъртната си същност и природа, но можем да се погрижим за развитието на Божествената природа в нас като следваме знаците. Много дълго смятах, че сме дошли да учим уроци на тази Земя. Божествената същност в нас знае всички уроци. По-скоро сме дошли, за да намерим пътя към дома, да разчитаме и следваме знаците, за да може да се прояви Божествената вечност в нас.
Затова е писано "Христос да расте, а аз да се смалявам". Това е, което можем да направим - да храним и възрастяваме Божествената природа в нас.

Първоначалното разбиране за тези две природи в нас дойде в мен след медитация от книгата на Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта. Медитацията е страхотна, просто действа.

Определено всеки вижда в другия, това което собствената му призма отразява, тоест през своите си очи. И в дъжда едни виждат най-прекрасното нещо, а други най- гадното. Всичко е относително в този свят. Затова си струва да се съсредоточим върху вечното и да наблюдаваме, и да изучаваме и да четем и разбираме знаците. Индианците нямат грешка в четенето и разбирането на знаци и са най-близко да природата, познават и знаците на природата.

КАК ДА СЕ ОТВОРЯТ ЧАКРИТЕ. ОБЯСНЕНО В ШОУ ЗА ДЕЦА

Няма коментари:

Публикуване на коментар