събота, 28 май 2011 г.

ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ДОБРОТО И ЗЛОТО


Според теорията на Айнщайн всичко в този свят е относително, което значи
променливо. Променя се с времето, мястото/пространство/, спрямо човека.
Ражда се, развива се, остарява ...
Единствено вечността можем да свържем с Бог, чиято същност не се променя,
 понеже тя не се ражда, не умира и не би трябвало да е относителна величина,
 не е с начало и край, но от друга страна в нея се съдържа времето което е с
начало и край, което включва в себе си миналото, настоящето и бъдещето.
Доброто и злото като относителни величини се променят с време, пространство,
 материя, спрямо човека.
Конкретни примери има много. Един човек издържа на повече студ, друг на
 повече топлина, трети под
вода. За едни медът е добра храна, защото го зарежда с енергия. За другине,
 защто им носи алергии, болест.
Всички тези примери и многото други неизброени от живота ясно говорят за
 относителността на добро и
зло/един яде три яйца и му прилошава, друг изяжда четирдесет и пита за още,
 спомнете си за рекордите
 на Гинес/. С други думи казано доброто и злото са относителни понятия,
 променливи понятия. Не са вечни и не са абсолютни величини, константи,
като числото пи например. Те са променливи както човека и както всичко в
този относителен свят се променя.
Доброо и злото обикновено ги свързваме с греха и правдата с Божият закон.
Но какво всъщност Божият закон определя като добро?
Всичко, което ни носи живот тоест енергия Божият закон го определя като
добро и всичко което ни отнема енергията, живота, силата Божият закон го
определя като зло. Откъдето следва, че при едни променени нетленни тела
 на човека описани в 1Кор. 15 в Библията ще има различен закон и различни
 разбирания за добро и зло.
Змията хапе и отровата й е смъртоносна, но апостол Павел не бил засегнат от
 отровата на змията, която го ухапала и затуй тамошното население взело да
 го боготвори, оприличило го на Бог.
След като отровата не му е действала отровно, то тя не е зло за апостола,
 което също говори за относителността на добро и зло.
Нашият относителен свят преминава във вечността.
По същия начин и доброто и злото ще преминат във вечността. Те не могат
да бъдат постоянна величина
 за всички времена. Затова съществуват Стар завет описващ доброто и злото.
 Съществува и Нов завет описващ доброто и злото. А също така в Откровение
 се говори за вечен завет, навярно за вечни хора.
Откъдето разбираме, че с развитието на човека и понятията за добро и зло се
 развиват и усъвършенствуват.
Най-много злини в този свят пораждат чувството на собственост и отдалечеността
 на човека от Бога.
Затова и НЗ е обобщен в две заповеди
Първата и най-голяма и втората подобна на нея цитирани в Матей 22
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата
си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. 
Тази статия съм я написала, за да не съдим различните от нас според променливите представи, закони и принципи за добро и зло, да не се съдим за празници, месеци, новолуния, ядене, които са само сянка която преминава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар