ЗА ВЪТРЕШНИЯТ ЧОВЕК

Кой е този вътрешен човек, който според писаното всеки ден се подновявал?

2 Коринтяни 4:18Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, паквътрешният всеки ден се подновява.Ефесяни 3:16да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез НеговияДух във вътрешния човек,От тези библейски стихове разбираме,че вътрешният ни човек всеки ден се подновява и утвърждава чрез Божият дух.

Вътрешният човек го свързвам с божествената искра в нас, която може да осветицялото ни тяло. В Библията се споменава като око.Матей 6:23но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!Лука 11:35Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

На друго място се споменава като светило2 Петрово 1:19светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

Когато зорницата изгрее в сърцата ни, цялото ни тяло се осветява, прояснява ни се като ден, започваме да виждаме ясно. Искрата или неразцъфналото цвете разцъфва.

От Матей 6:6 също научаваме за вътрешния човек и молитвата, че вътрешният човекизраства в молитвата. Тогава Бог му дава наяве, изявява скритото от вътрешния човек наяве, в този свят. Светлината вече не е скрита и почва да огрява, защото светлината не може да се скрие.

Борбата между вътрешният и външният човек можем да я сравним с тази между духа и плътта и може биот тук можем да свържем вътрешният човек с духа, а външният с плътта. Те непрестанно се противят един на друг.Вътрешният човек иска да те води по Божествените пътеки и да изявява Божествения Дух, а външният по пътеките на плътта и да я изявява. Единият се грижи както синът за повереното му наследство от бащата,;а другият се държи като слуга в дома, не го интересува какво ще стане с имотите на господаря.От писаното в 1Кор.15:45 си правя извода, че първият човек е жива душа, а последният чрезХристос се превръща в Животворящ дух.Тоест Божественият дух израства в него и взема надмощие над душата, душата се покорява на този Дух и по този начин човек се превръща в Дух, душата му става едно с Духа или нещо подобно. Тоест вярвам, че човек е дух, душа и тяло.Преди Петдесятница, Духът също е бил на Земята, но доколкото разбирам оттогава насам може да се проявява с пълна мяра, докато преди това мярата му е била ограничена и Бог не е можел да го дава на всеки искренно вярващ, а според определени там закони на единици.Важното е човек чрез вътрешният човек да разбира и следва общия поток на движение на Вселената или с други думи Божията воля! 

Иначе никой не би могъл да устои, движейки се в обратна посока, срещу течението на Вселената!Разбрах още, че вътрешният човек е Божията същност в нас, вечната същност, Вечнатабожествена същност, която не се притеснява от утрешният ден, не се безпокои от бурите вморето и от пекът на Слънцето, от виковете насреща. Тази Божествена същност в нас просто знае както бъдещото, така и миналото и настоящето. Нея временните неща, които идват иотминават не я впечатляват. Тя е вечна и се интересува от вечността. А другата ни същност- плътската - тя се интересува от всичко временно  и преходно. Тази същност е наречена още его. Тя се бои от промените, тя се бои от смъртта. Тя създава толкова много проблеми и битки. В нея няма мир. Но от друга страна, колкото и да я слушаме, тя е обречена на смърт.Затова човек трябва да потърси истинската си същност в себе си и да се води от нея,от вътрешния човек. А този вътрешен човек, както разбираме от Библейските стихове можеда ни освети като Зорницата, но може и да настане мрак в нас, ако не му дадем възможностда се прояви. Тоест егото с неговите непрекъснати променливи величини на страх и заблуда,лъжа не е нашата истинска същност. Ние не може непрестанно да се променяме и да казваме,че сме ние, но и не може да разберем кои сме преди да познаем истинската си същност,вътрешният човек или Бог в нас.В Библията се казваше, че този, който знае откъде идва и накъде отива неговото свидетелствое истинно, тоест може да му се вярва. Единствено човек, който е познал Бог в себе си можеда знае откъде идва и накъде отива, защото Бог/вътрешният човек/ знае всичко и минало и бъдеще. 

x