събота, 28 май 2011 г.

МАСКИ - въпроси и размисли

Носим маски всякакви според случая, ситуацията и човека, за пред
родители,
учители, съпруг/а, шефа, приятеля, подчинения, купувача, продавача.
Представяме се в някаква си там в различна светлина волно или неволно,
с цел или без цел.
За да привлечем някоя жертва с лъжите си за парада и цирка или за да
 избегнем да бъдем жертва
на чужда маска. Някои ги носят за удоволствие, други по принуда. ;
И така минава
живота ни от сутрин до вечер в смяна на маски и фалш. Носим ги за да
придобием богатства,
за да направим кариера или за да се предпазим от нараняване. И кога ще
бъдем себе си? Кога ще живеем своя си живот, истински, без театър?
 Как ще узнаем целта на съществуването си и как ще
го осъществим, специалното и неповторимото в нас?
Как бихме могли да изявим скритото съкровище в себе си непрекъснато
 имитирайки някой друг или подражавайки, преструвайки се, сменяйки
 маски безчет? А те натежават,остаряват, заробват, погубват.
Идва момент, искаш да ги захвърлиш всички и да живееш освободен от
тяхното бреме, да разпериш криле и да литнеш свободен като птичка,
независим от хорските лъжи и преструвки, манипулации.
 Независим от чуждото мнение или само до толкова зависим доколкото
е нужно, доколкото може то да ни бъде ориентир в пътя , което мнение
е твърде променливо в този субективен и относителен свят.
Питам се можем ли да бъдем себе си в днешния свят на наука, маски и грим?
 Можем ли без страх, от това какво би последвало, да изявяваме истинската си
Божествена неповторима същност? Може ли да следваме вътрешният
си тих гласец на истината, заглушаван от многото суета?
Можем ли да оставим лъжите си заровени в пръстта и
да постигнем нещото, за което сме се родили на този свят? Животът не е само
 училище. След училището би трябвало да следва практиката, да се прояви
Божественото вечно начало в нас, което е общо от една страна и различно от друга,
което начало поставя всяка частица на мястото й и тя става уникална, блесва като
 диамант. Когато всяка частица е на мястото си в часовниковия механизъм, той се
задвижва и извършва работата си. Всъщност по-точно е сравнението с оркестър.
Защото в часовниковия механизъм не може една частица да работи, а друга да почива.
В оркестъра може и там се забелязват фалшивите тонове.
 Eденицата от цялото може да бъде щастлива единствено,
когато е намерила мястото си в цялото. А това място можем да го намерим единство
когато бъдем себе си и когато изявяваме себе си на света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар