понеделник, 30 септември 2013 г.

ТРИТЕ ЙОД ОТ КАБАЛА

С тях изобразяват Отец, Син и Свети Дух в Кабала. Йод се изписва като запетайка и има стойност десет.
Може някои неща да се повтарят от статията за Отец, Син и Дух, но там съм се опитала да кажа толкова много неща, че едва ли някой ще разбере какво точно казвам.
А тук ще синтезирам най-важното, доколкото е възможно.
Според писаното в Кабала от Папюс, стр 85
Първото йод в кръга символизира
Отец, Вечността от която се поражда времето с минало, настояще и бъдеще
Второто йод в кръга символизира
Сина, Безкрайността от която се поражда пространството с широчина, височина и дълбочина
Третото йод в кръга символизира
Духа, Субстванция от която се пораждат всички видове материи, видими и невидими-течни, твърди и газообразни

Това е всичко, което пише в книгата. Останалото са мои изводи и разсъждения, откровения и заключения.
Може да се съгласите с тях, може и да не се съгласите. Просто тези три изречения на мен ми говорят толкова много като море от безкрайна информация, че няма как да не се опитам да я споделя. Надявам се да е достатъчно разбираемо.

От писаното в Библията за Отец, Син и Дух, че Те са Едно Цяло следва също, че пространство, време и материя са едно цяло, съединени са в Едно. Ние имаме навика да ги делим, дори във физиката - времето трудно се изучава и понякога се пренебрегва като фактор, но то си е част от Вечността.
От тук следва още, че нищо не се губи според известния закона, а само преминава от едно състояние в друго. Следва, че и миналото не се губи, както настоящето, нито бъдещето.
Все едно Отец да се загуби или да изчезне част от Него.
Следва още, че пространството също не се губи. То може да се разширява или да се събира в една точка Христос, но не се губи и началото му винаги е свързано с края.
Затова Христос казва в Библията "Аз съм Началото и Края, Алфа и Омега".
Материята, също не се губи, само се видоизменя, преминава от смърт в живот също.

Всичко това следва от първите три изречения. И можеш по този път, да извлечем още хиляди следствия.

Да съпоставим още един стих от Библията в който е писано "Видял си Мене(Христос, видял си Отца".
Какви изводи следват от този стих например - Видял си Пространството, видял си Времето.
А времето е невидимо по принцип, както и Отец е Невидим.

Ако се впуснем да разсъждаваме в тази насока, стигаме до бездънен океан.
Човека понякога може да забрави за пространство и време, човека е материя която произхожда от Духа. Ако поставим Духа и човека в центъра. Можем да извлечем нужните ни съждения само за човека.
Например материята може да бъде твърда, течна или газаобразна някъде в пространството и времето съответно. Като не забравяме, че пространството има свойството да се раширява и стеснява. Материята също може да бъде видима и невидима, откъдето следва, че и човек може да бъде видим и невидим ли? Духът е невидима материя, която може да присъства във видимата, което интересно, защото човек представлява дух, душа и тяло.
Засега смятам, че няма смисъл да продължавам нататък. На който е дадено ще разбере повече.


2 коментара:

  1. Здарвейте ,всичко е много симатично , ако не ставаше дума за употребата на кабалла(получаване) - юдейския мистицизъм , който няма НИЩО общо с бащи , синове и дух. Вземете прочетет малко .

    ОтговорИзтриване
  2. Според писаното в Кабала от Папюс, стр 85

    "Отец, Вечността

    Сина, Безкрайността

    Духа, Субстванция " се оказа цитат от известния кабалист Агрипа. А щом той казва значи има много, много общо, което вие не може да свържете. Това си е ваше лично субективно мнение, което мен не ме интересува. Та може да прочетете малко преди да пишете.

    ОтговорИзтриване