петък, 11 март 2016 г.

ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ

"Ние нямаме задължение към никого, не дължим нищо на никого. Имаме само задължение към себе си да обичаме Себе си."
Йоги Баджан
Да обичаме себе си – как?
"Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, колкото и всеки друг, заслужаваш собствената си любов."
Буда
"За първи път прочетох, че трябва да обичаме себе си, преди 4 години. Днес това ми звучи смешно и странно, но преди 4 години тези думи ми се сториха кощунство. Бях възпитана, както много други хора, да мисля за удовлетворяването на нуждите на другите хора и да чакам някой да се сети за моите нужди. Последното, разбира се, се случваше твърде рядко. Все по-малко разбирах защо нещата не се получават, докато един ден си зададох този въпрос от сърце и душа. И тогава открих една книга, в която пишеше следното:
"Няма нищо страшно да откриеш, че си не­щастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъч­но."
Авесалом Подводни
Спомням си усещането си в онзи момент – беше истинско недуомение. Как бих могла да обичам себе си, като имам толкова недостатъци и си ги зная всичките?? Умът ми не побираше това. Но тези думи докоснаха дълбоко душата ми и продължих да търся информация в тази насока.
Прочетох много книги, посетих курсове, срещнах добри учители. И всички те казваха едно и също – когато се научите да се обичате, тогава всичко в живота ви ще се подреди по магически начин.
С ума си разбирах, че да обичаш себе си е жизнено важно за здравето, за отношенията, за всичко в живота. Но не знаех как да обичам себе си. Открих много техники и упражнения и ги правех с желание и усърдие. Започнах да променям светогледа си, но усещането ми към мен самата оставаше същото. Започнах да постъпвам по различни начини, но чувствах себе си по същия стар и добре познат начин.
В системата на Норбеков има едно упражнение с огледало. Всяка сутрин трябваше да се усмихваме на себе си в продължение на 10 минути. Първият път, когато правих това упражнение, се почувствах изключително дискомфортно. Тогава осъзнах до каква степен не можех да приема себе си. На курса от време на време ни проверяваха – оказа се, че това упражнение е дискомфортно и неприятно за почти всички хора. Най-простото нещо – да погледнеш на себе си с усмивка, се оказа толкова трудно за хора, които съзнателно и целенасочено бяха решили да направят нещо за себе си и за живота си.
Подсъзнанието ни работи с образи и чувства. Целта на това упражнение е да покаже на подсъзнанието ни, че лицето отсреща заслужава неговата любов, неговата грижа и всичко най-добро. И когато убедим подсъзнанието си, че заслужаваме любов и всичко най-добро, тогава няма за какво повече да се грижим – всичко автоматично започва да се получава по най-добрия за нас начин.
"Ако съзнателно решите да бъдете по-малко от това, което сте, трябва да ви предупредя, че ще бъдете нещастни през остатъка от живота си."
Ейбрахам Маслоу
Преди един месец в живота ми се появи критична и много болезнена ситуация. Ситуация, която ми се беше случвала и преди, с други хора. Смятах, че съм затворила тази страница, но явно бях преживяла ситуацията, но не бях променила причината за нея – тоест, себе си. Изпитах огромна болка и отчаяние – след всичко, което бях преживяла, след последните години, през които се опитвах да направя живота си по-добър, този проблем отново се появи. И тогава осъзнах, че ако не го реша, той ще се появява отново и отново и тази болка ще се връща отново и отново, независимо кой ще ми я причинява. Хората са различни, ситуациите еднакви, болката – също.
Изпитах много твърда решимост този път да се справя с това. Взех огледалото и започнах да си повтарям, че се обичам. В началото не си вярвах много, после започнах да се чувствам добре, а в един момент усетих, че когато изпращам любов на себе си се чувствам по същия начин, по който се чувствам, когато получавам любов от друг човек. Тялото ми започна да реагира. Правих това с часове, седях, гледах се и си повтарях, че се обичам. Всеки ден, в продължение на две седмици, по 3-4-5-6 часа, хиляди пъти си повтарях, че се обичам. Постепенно в ума ми започнаха да изплуват други проблеми, всеки от тях водеше към следващ и за всеки от тези проблеми ми идваха подходящи думи. Казвах си ги, гледайки се в огледалото, повтарях си ги с часове. И всяка стъпка водеше към следващата, интуитивно и спонтанно.
Толкова дълго се бях чудила какво значи да обичаш себе си. И си го представях по много по-различен начин – представях си любов, хармония, умиротвореност. Но се оказа съвсем различно.
В един момент изпитах непоносимост към всякакво ровичкане в душата си – нямах нужда от това. Не исках да променям повече нищо в нея. Изпитах желание просто да седя сама със себе си, без да мисля за нищо, без да разрешавам проблеми, без да говоря с други хора. Изпитах удоволствие просто да бъда, без да правя каквото и да било. Започнах да си позволявам отдавна забравени неща – да спя, когато ми се спи, да ям, когато и каквото ми се яде, просто да загубя един ден в мързелуване или нещо, което ми е приятно. Осъзнах, че през годините си бях организирала душевна казарма – кога, какво и как да правя. Изпитах абсолютна непоносимост към това и просто спрях да го правя.
"Моралът, който изповядва схващането, че стойността на духа е по-висока от стойността на материята, заклеймява проститутката, която отдава безразборно тялото си – но същият този морал изисква от теб да раздаваш безразборно душата си."
Айн Ранд
В живота ми има близки хора, които много обичам, но които не се държат с мен по начина, по който аз бих желала. Винаги съм се опитвала да поддържам отношения на любов и приятелство с тях, каквото и да са правили – прощавах и продължавах с любов. Излишно е да казвам, че щом непрекъснато ни се налага да прощаваме нещо, значи не получаваме отношението, което желаем – и само любовта ни ни кара да търпим поведение, което иначе не бихме позволили. Това също се промени. Изпитах истинска непоносимост към начина, по който тези хора се държаха с мен и просто ги оставих. При цялата си любов към тях, която все още изпитвам, аз си тръгнах от връзки, в които не получавах удовлетворение и радост. Не вярвах, че го правя дори в моментите, в които се случваше. При най-малкия знак на неуважение и незачитане на моите нужди, аз си тръгвах и напусках хора, които все още много обичам. Техните реакции, разбира се, не бяха особено приятни – от изненада до гняв. Осъзнах колко компромиси съм направила със себе си и много плаках заради това – за първи път плаках не заради друг човек, а заради себе си.
Загубих желание да се усмихвам, за да създавам комфорт на хората около себе си, да говоря неща, които не мисля, да слушам неща, които не желая. Някак в един миг започнах да бъда себе си без да ме интересува какво впечатление ще направи това на другите. Мълча, ако ми се мълчи, и говоря, ако ми се говори. Смея се, ако ми е смешно, и плача, ако ми се плаче. Някак изведнъж започнах да усещам чувствата си и да се отдавам на тях – дори на силната болка. Изведнъж започнах да изпитвам удоволствие от това да бъда себе си, точно каквато съм.
Преди 10 дни разбрах, че Жана Баскакова ще води основен курс за развитие на интуицията. Към тази жена изпитах любов от пръв поглед, мога да кажа, че тя е моят учител. Харесвам силата й, харесвам строгостта й, харесвам обичта, която изпитва към хората, мъдростта й, чара й. И през ум не ми минаваше да ходя на курс, но исках да видя нея, а в деня преди курса я сънувах, и така реших да ида. Оказа се, че и тя не е смятала да идва в България, но много странни обстоятелства се стекли така, че се оказала точно тук и точно сега… За мен появата й тук беше отговор на моите молитви.
Един ден говорихме за чувствата, за усещанията и Жана каза:
"Любовта към себе си започва с това да обръщате внимание на чувствата си. Любов към себе си означава да си доставяте удоволствие и радост и да отхвърляте болката. Време е да започнете да се грижите за себе си така, както се грижите за другите."
Винаги съм си представяла любовта към себе си по съвсем различен начин. Но усещам, че след толкова години на търсения и на опити, наистина започнах да обичам себе си сега, на прага на огромна болка, на прага на усещането, че вече няма накъде. С цялото си същество осъзнах, че ако искаме коренна промяна в живота си трябва да се превърнем в коренно различни хора. Това значи, че трябва да избираме между комфортното старо и добре познато усещане, поради което животът ни е такъв, какъвто е, или ново усещане – непознато, дискомфортно, много по-различно, което ще доведе различни неща в живота ни.
Осъзнах също, че много от най-близките ни хора просто злоупотребяват с нас – и да им позволяваме това не е признак на любов нито към себе си, нито към тях. И не е необходимо да го правим. Хората, които отстраних от живота си, са добре дошли обратно, когато започнат да се държат с мен по начин, който ме прави щастлива. Това значи те да станат малко по-емпатични, по-състрадателни, по-отворени към някой друг освен себе си – по-добри хора.
Не можем да обичаме себе си, без да отхвърлим всичко, което ни наранява и ограничава. Ако започнем да обичаме повече себе си, отколкото досега, това означава да сложим край на разрушителни отношения и ситуации, да променим вредни навици, да започнем да се отнасяме със себе си по съвсем друг начин. Затова и не е лесно да обичаме себе си.
Най-важното обаче е, че с настоящия си начин на мислене ние не можем да си представим нищо коренно различно от настоящата си реалност. Едва когато направим различна крачка и се почувстваме по различен начин, можем наистина да осъзнаем разликата между старото и новото ни състояние.
Сега разбирам защо ми е било толкова трудно да си представя какво означава да обичам наистина себе си – едва сега разбрах колко далеч съм била от това през целия си живот."
~ Мая
Обичта към себе си и нашите избори
"Ако ние обичаме и приемаме себе си, и другите ще ни приемат, ако ние вярваме в себе си, и другите ще ни повярват. Ако връзката с нас самите е здрава и изпълнена с обич, ние ще можем да се справим с всичко, което се изпречи на пътя ни.
Луиз Хей казва:
"Когато хората започнат да се обичат все повече с всеки изминал ден, удивително е колко по-добър става живота им и колко по-добре се чувстват те. Те намират работата, която желаят. Получават доходите, които са им нужни. Отношенията им с другите или се подобряват, или лошите се разтапят и започват нови. Това е много просто предварително условие – да обичаш себе си."
Затова да се научим да обичаме себе си, е първата стъпка към промяна на живота ни в положителна посока.
Много от вас ме питат в писмата си – "Но как да се науча да обичам себе си, как да започна наистина да обичам себе си?".
Вие споделяте как от месеци повтаряте пред огледалото – "Аз обичам себе си, aз обичам и одобрявам себе си", но не достигате до някакви видими резултати и историите в живота ви продължават да се повтарят. Защо се получава така?
Утвържденията са чудесни помощни средства, които ни настройват на нова вълна и постепенно преобразуват старите ни мисли и убеждения.
Но само повтарянето на "Аз обичам себе си", без да правите никакви други реални промени, едва ли би довело до забележителен резултат.
Какво всъщност означава да обичаш себе си?
Да обичаш себе си не означава да си самовлюбен, високомерен, егоистичен и да се отнасяш с пренебрежение към другите, стремейки се да си винаги над тях. Напротив – високомерието, агресията към околните и властването над тях като ги унижавате и потискате не е избор, воден от любов към себе си. Вътре в себе си вие крещите: "Не съм достатъчно силен и ценен, нямам достатъчно самочувствие, затова трябва да използвам другите, за да се почувствам важен и над тях".
Да обичаш себе си означава да осъзнаеш, че най-важният човек в твоя живот си ТИ. Да осъзнаеш, че най-важната и единствената вечна връзка, която някога ще имаш, е тази със самия себе си.
Да обичаш себе си, означава да знаеш, че заслужаваш най-доброто, да се подкрепяш и приемаш с всичките си недостатъци и слаби страни.
Да обичаш себе си означава да спреш да се критикуваш и обвиняваш. Да обичаш себе си, означава да си простиш.
И нещо много важно – да обичаш себе означава да поемеш отговорност за своя живот и да правиш избори, воден от любов към себе си.
Само тогава можеш да живееш в хармония със себе си, да променяш живота си към добро, да се развиваш и разгъваш потенциала си. Само тогава ще си най-полезен и за другите.
Когато разчитаме само на утвържденията, в нас се извършва промяна, но често тя е само на повърхността, а дълбоко в нас продължават да действат стари механизми и модели.
В много случаи ние си казваме, че обичаме себе си и че заслужаваме, но постоянно правим избори, които говорят обратното. Tъй като истинските мотиви за нашите избори, решения и действия често са замаскирани, ние дори не си даваме сметка, че действаме против себе си, че се наказваме и по този начин излъчваме негативни послания към и за себе си.
Кои избори имам предвид:
• Когато постоянно поставяме нуждите на другите пред своите.
Типичен пример е когато се поставяме винаги на второ място във връзката. Водени от страх да не бъдем отхвърлени или изоставени, ние правим все нови и нови компромиси, постепенно отдалечавайки се от себе си и от собствените си стремежи.
Друго често срещано поведение е при родителите – много от тях смятат за свое задължение да се жертват за децата си, да живеят заради тях, а себе си и своите нужди да поставят на последно място.
Когато винаги се поставяме на последно място, това не само посочва собственото ни неуважение, но и другите свикват да ни поставят на последното място. Ние сякаш им казваме "Моите нужди не са важни, аз не съм важен. Аз пренебрегвам себе си, така че можете да ме пренебрегвате и вие". Изпращаме такива послания, а после се оплакваме, че околните не ни зачитат, че са неблагодарни и никога не се сещат за нас. А тяхното отношение е просто следствие от собственото ни отношение към себе си.
В други случаи продължаваме да бъдем с някого от съжаление, признателност или чувство за вина. Жертваме се за него, а не осъзнаваме, че това е автоагресия, защото ние извършваме насилие над себе си, а в същото време е некоректно и за другия. Такъв избор не е воден нито от обич към нас самите, нито от любов към другия, и е вреден и за двамата.
Когато не можем да кажем "НЕ" на хора и ситуации, които не са добри за нас, ние отново подхождаме с неуважение към себе си, пренебрегвайки своите нужди и желания заради фалшиво чувство за дълг.
Да се жертваме за другите, да пренебрегваме собствените си чувства, желания и стремежи заради тези около нас може да изглежда много красиво и възвишено, но всъщност на по-дълбоко ниво, ние си казваме: "Аз не заслужавам да поставя себе си на първо място, не съм достатъчно ценен. Моите нужди не са важни". Когато избираме да пренебрегваме своите нужди, ние всъщност не обичаме себе си.
• Когато се натоварваме с прекалено много работа, задачи и отговорности.
Някои хора са особено горди от това, че постоянно работят и че по всяко време на денонощието могат да се заемат с възникнал служебен въпрос. Но недоумяват защо въпреки тяхната отдаденост, не получават признание. Освен това постоянно се чувстват преуморени, а мотивацията и продуктивността им прогресивно започват да намаляват.
Когато отдаваме цялото си време на работата и се обсипваме с безброй задължения и задачи, без да си оставим мъничко лично време, дълбоките ни вътрешни убеждения са "Аз не заслужавам почивка. Трябва да работя много, за да съм оценен. Нямам право на почивка."
• Когато не отделяме достатъчно внимание на себе си.
Много хора копнеят за внимание и се вкопчват в някого или нещо, което би могло да им го даде. Някои се пристрастяват към сайтове за запознанства и прекарват цялото си време в усилия да получат дозата си внимание, за да се почувстват добре и да повдигнат самочувствието си. Разбира се, няма нищо лошо хората да общуват и да се забавляват в такива сайтове. Лошото е, когато се вкопчват в тях, разчитайки това да поддържа самочувствието им и да повиши самооценка им.
Парадоксът е, че действайки по този начин, хората получават обратното на очакваното. Несъзнателно те се поставят в ролята на просяк, който спешно се нужда от внимание. В един момент те стават зависими от външните стимули и като наркомани искат още и още от необходимата им доза. Но понеже оставят въпроса за самооценката си в ръцете на другите, а и стават все по-прилепчиви и настойчиви, това общуване по-често им носи болка и разочарование, отколкото нужното внимание.
Какво се случва реално – те искат внимание, а самите те не обръщат внимание на себе си и не се ценят.
Нужно е самите ние да си обърнем специално внимание, за да го получим и от другите. Определете си специална среща със себе си, проведете разговор и отдайте цялото си внимание на вас самите. Помислете какво точно искате, как може вие да се погрижите за себе си, за се почувствате по-добре? Може да си подарите разходка, да почетете книга, да правите упражнения, да идете на фризьор, да започнете нещо ново, което отдавна замисляте…
Защото, помислете – как може да очакваме да се почувстваме специални ако самите ние не гледате на себе си сериозно, как може да очакваме другите да отделят време за нас, ако ние не отделяме време за себе си?
• Когато продължаваме връзката, дори когато няма взаимност от другата страна.
Когато другият във връзката ясно е показал, че няма чувства към нас, а ние отчаяно се вкопчваме и унижаваме, отказвайки да приемем достойно раздялата и да поемем своя път, това също е избор, който не е воден от любов към себе си. В тези случаи ние се стремим отчаяно към тази връзка, мислейки че само тя ще ни донесе щастие, но всъщност ни кара да страдаме.
Нужно е да сменим фокуса – от страха, отчаянието и липсата- към любовта и самоуважението. Защото в противен случай, посланието, което се излъчва от нас е "Аз не съм достоен за взаимна любов, аз не съм достатъчно ценен и спешно се нуждая от доказателство, че това не е така."
• Омаловажавате проявите на насилие към вас и се оставяте да бъдете унижаван.
Много хора, водени от страх, избират да омаловажават или игнорират агресивните и унижаващи действия на някого към тях. Тъй като не се чувстват достатъчно ценни и силни, те не поемат отговорност за себе си и не се опитват да защитят правата си. Опитват се да "не обръщат внимание" на случващото се, но дълбоко в е себе си страдат и се чувстват все по-малко стойностни.
Чрез всеки свой избор ние излъчваме определена енергия, която се усеща от другите, Тя носи скрити послания и ние привличаме хора и отношение, съответстващи на тях. Унижаващият избор привлича към нас хора, които ни унижават.
Защо постъпваме така, защо правим избори, насочени срещу нас самите?
Обикновено правим такива вредни за нас избори, водени от страх и нужда.
Понякога си мислим, че тези избори ще ни донесат това, от което имаме нужда, но всъщност се получава точно обратното- ние все повече губим уважението към себе си, а по този начин привличаме и подобно отношение от страна на хората около нас. Със посланията, които изпращаме, ние сякаш им казваме да постъпят точно така (макар да твърдим, че това не ни харесва).
Затова, за да се научите да обичате себе си и да водите живот с обич към себе си, осъзнайте изборите, които правите всеки ден и започнете да ги променяте.
За всеки избор, който правите, си задайте въпроса: "Този избор кара ли ме да се чувствам уважаван и ценен или ме кара да се чувствам унижен, пренебрегнат, използван и наранява достойнството ми? От любов към себе си ли правя този избор, или воден от страх и нужда? Какво послание изпраща за мен този мой избор?"
Когато си задавате тези въпроси, постепенно ще откривате отговорите, които ви носят сила, самочувствие и увереност в себе си. По този начин, енергията, която излъчвате ще се променя и ще започнете да привличате нов тип отношения- отговарящи на вашето отношение към себе си. Обстоятелствата в живота ви ще започнат да се променят, ще се случват нещата, които искате. Защото вие вече наистина обичате себе си, и не само на думи, а и действате, водени от любов към себе си.
Сандра Ан Тейлър казва:
"Истинското самоуважение изисква равновесие между отговорност, предпочитания и лична цел."
А вие какво мислите? Какви ежедневни избори правите и водени ли са те от любов към себе си?"
~ Росица Вакъвчиева
"Обичай себе си достатъчно, за да поставяш граници. Твоето време и твоята енергия са скъпи. Ти избираш как да ги използваш. Всеки път, когато взимаш решение дали да приемеш или откажеш нещо, ти учиш другите как да се отнасят с теб."
Анна Тейлър
"Знаеш, че си на правилен път, когато спреш да предаваш себе си! Когато спреш да се притискаш. Когато няма нужда да правиш компромис със себе си. Когато престанеш да се буташ през ситуации и моменти, които те нараняват. Когато имаш чувството, че постъпваш правилно към себе си, със избора, който правиш.
Знаеш, че си на правилен път и когато не плащаш за избора си с цената на твоята вътрешна енергия, когато не се чувстваш изтощена и демотивирана. Може да се чувстваш уморена, но не трябва да се чувстваш психически изтощена или вътрешно изцедена, сякаш живота ти носи все по-малко смисъл. Промяната не трябва да ти носи чувство на конфликт на ниво ценности. Не трябва да имаш усещането, че пренебрегваш това, което е важно за теб. Не трябва да имаш чувството, че губиш себе си.
Понякога ще ти се налага да правиш компромиси, но те трябва да са по твоя воля и желание. Никога не трябва да излизаш от компромис с чувството, че си изневерила на себе си, че си се съгласила на нещо, което наистина не искаш, че си казала нещо, което наистина не си искала да кажеш.
За да можеш наистина да промениш нещата, които те потискат и изцеждат, трябва да бъдеш готова да застанеш зад себе си с избора си.
Трудностите в живота ни са следствието от всички избори, с които сме застанали срещу себе си, а не до себе си. Докато продължаваш да правиш избори, които те нараняват, ще се чувстваш изтощена, несигурна и уплашена, защото няма да има никой, който да застане зад теб.
В момента, в който започнеш да избираш това, което подкрепя твоите желания и всичко, което е ценно за теб, ще усетиш, че е правилно!"
~ Анелия Терзиева
Когато започнах да обичам Себе си
"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!"
~ Чарли Чаплин

Няма коментари:

Публикуване на коментар