ДРЕВЕН КОД ПАЗИ БЪЛГАРИЯ
четвъртък, 30 януари 2014 г.
КОЕ ПРОМЕНЯ ЖИВОТА НИ?
Какво променя живота ни?- Научените уроци.
Сега гледах филмчето за седемте огледала на есеите, Грег Брейдън и разбрах, успях да навържа нещата. Много се говореше за положителните мисли. Да, и те си имат своята роля
но не са достатъчни. Също и думите са важни и думите, които говорим променят живота ни, смърт и живот има в силата на езика е казано в Притчи, Библията. Но и това не е достатъчно.
НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ и приложени в живота, това е което променя живота ни. Затова дай Боже на всички, да си научаваме по-бързо уроците, за да живеем, живота който желаем.Нека си припомним историята
с Христос след като беше кръстен в река Йордан и Духът слезе на него. Първото нещо, което направи Духа е да го отведе в ПУСТИНЯТА, за да бъде изпитан, изкушаван от дявола.
От как свят светува, изкушенията за човека и човечеството са същите. Описани са в
Лука 4:1-12
1 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -
7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;
11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
Първото изкушение е за хляба, за храната. Второто за властта и поклонението. Третото - да не изпитваш Господа.
Христос, който беше Богочовек, беше изкушаван от дявола, забележете, а колко повече ние. И той издържа, следствието на което е - дявола се оттегли от Него.
И още пише за известно време. Това са трите изкушения, които човек трябва да преодолее. Те са от как свят светува и досега същите.
Учението на Дънов е същото. То учи абсолютно същото, че човек е дошъл на Земята, за да си научи уроците.
Учи още, че ако житното зърно не падне в Земята, не умре за егоистичната природа, не може да даде плод, да се възроди за нов живот с други думи казано.
Ако непрекъснато бягаме от неприятностите и от всичко, което училището живот ни е приготвило, никога няма да си научим уроците.
Ще бягаме от едно място на друго, от един човек на друг, но уроците ще ни преследват, докато ги научим. От тях не може да избягаме, те все ще ни намерят, където и да отидем.
Грег Брейдън учи почти същото. Всъщност това знание за огледалата дава общи принципи според които човек по-бързо да познае себе си и връзките си със света и на какво се дължи едно или друго преживяване.Обяснява причините и следствията.
Също обяснява или поне аз стигнах до този извод, че ако човек е привързан към вещи, закони, принципи... Всяка привързаност пречи и съответно представлява урок, който трябва да научим и да променим чрез този урок живота си.
Например желанието ни да виждаме честност и почтеност в другите е също вид привързаност. Както желанието в мен, да не виждам осъждение в другите е вид привързаност, която колкото и хубаво да звучи в един момент пречи. И затова е възможно както да се появят хора в живота ни,
които да отразяват самите нас, също както огледалото ни отразява. Възможно е да се появят и хора, които да отразяват точно това, което не желаем да виждаме и да срещаме, което осъждаме, критикуваме. Вид пристрастност е това - желанията и нежеланията.
Не казвам, че не трябва да имаме желания, както Буда учи, винаги съм била против това. Но сега разбирам къде е разковничето - не трябва да се хващаме за нищо,което преминава през нас било то желание или мисъл, или нежелание или чувство положително или негативно. Просто трябва да го
наблюдаваме и да си учим урока, да си правим заключенията и изводите и да вървим напред. Да бъдем един вид ефирни, свободни, да се държим свободно и да действаме според свободата.
Свободата няма общо със собственичеството. Всяко чувство за притежание е вид собственичество. А и всъщност какво притежаваме като се замислим? Че да се вкопчваме в него? На този свят всичко е временно, преходно, идва и си отива. За нищо не можеш да се хванеш и то да не ти се изплъзне.
Всичко, което притежаваме също е временно и ни е дадено - било то живот или дрехи, или храна, или жилища, или власт, или слава. Единственото ценно нещо за което сме дошли на Земята е, за да си научим уроците. И те навярно са Предопределени от Предопределението. Можем да бягаме, но от тях няма да избягаме, защото ще ни преследват. Затова най-бързия начин
за промяна на живота ни е, не само повтаряне на заучени думи или голата вяра в положителните неща, а научаването на уроците, които съдбата ни е определила. Учим си урока, действителността ни се променя. Това е истината и пълната истина, не половинчатата. Не си учим урока, живеем си по старому.
Вярно е, че всеки учи в различни училища. По аналогия, същото както и в земните училища, така са и духовните, различни. Едни минават интензивно обучение и живота им никак не е лесен, а други имат да научат по-малко уроци и живота им е по-лесен. Дай Боже на всички да си научим по-бързо уроците не само на теория, а и на практика и това да промени
живота ни в желаната посока - към Свобода, Мир и Любов.
сряда, 29 януари 2014 г.
петък, 24 януари 2014 г.
ПАУЛУ КОЕЛЮ - ЦЕННИ МИСЛИ
Паулу Коелю е бразилски писател, роден 1947 г.
1. Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.
2. Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.
3. Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
4. Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.
5. Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
6. Съществуват два вида глупаци — едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.
7. Любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее.
8. Ти си онова, което вярваш, че си.
9. Всичко, абсолютно всичко на тази земя има смисъл и дори най-дребните неща трябва да бъдат зачитани!
10. В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят – не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато войните са се събирали около огъня и са си разказвали истории.
11. Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си. Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах, че съм свободен да избирам съдбата си.
12. Всъщност малко хора ми казват, че са нещастни. Повечето заявяват: "Чувствам се чудесно, постигнах всичко, което исках." Тогава ги питам: "Кое ви прави щастливи?" Отговорът е: "Имам всичко, за което мога да мечтая - семейство, дом, работа, здраве." Питам ги още: "А замисляли ли сте се дали това е всичко в живота?" Отговорът е: "Да, всичко!" Повтарям въпроса си: "Тогава излиза, че смисълът на живота е в работата, семейството, децата, които ще пораснат и ще ви напуснат, мъжа или жената, у които истинската страст ще отстъпи място на приятелство. А един ден ще спрете и да работите. Какво ще правите, когато това се случи?" Отговор: няма отговор. Сменят темата.
13. Голямата житейска мъдрост се състои в това да проумеем, че можем да бъдем господари на нещата, които се опитват да ни държат в робство.
От "Ръкописът, намерен в Акра"
14. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим.
15. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти.
16. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност."
От "Захир"
17. Съществува език, който е отвъд думите! Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света.
18. Защото когато тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.
19. Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта.
20. Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
21.Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.
22. Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.
23. Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа...
24. Съдбата познава много начини да провери нечия воля. Понякога - като не се случва нищо, а понякога - като всичко се случва накуп."
"Победителят е сам"
25. Човек се нуждае от най-лошото в себе си, за да достигне до най-доброто, което притежава. Всъщност ние сами сме си виновни за това, което се случва през живота ни. Много хора са преминали през същите трудности, които изпитваме в момента, но са реагирали по различен начин. Ние търсим най-лесното: една различна действителност.
26. Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпитaние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята, да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта.
27. Не се страхувайте да мечтаете на Коледа. Само мечтаейки, може да се стигне до истината. Ако помислите са чисти, след тях ще дойде щастието.
citati.bg
МОЛИТВА - НИКОЛЯ КРИСТИ
МОЛИТВА
С цялото си сърце, аз освобождавам всички дългове, карма, клетви, споразумения, договори и обещания от Изминалия ми Живот. Моля всички те да бъдат отстранени от Договора на моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, аз освобождавам всички дългове, карма, клетви, споразумения, договори и обещания от Бъдещия ми Живот. Моля всички те да бъдат отстранени от Договора на моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля всички слоеве на моето енергийно поле да бъдат изчистени, всички блокажи да бъдат отстранени, разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
Моля всички блокажи в сърцето ми да бъдат премахнати и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля Всички травматични спомени от всички инкарнации да бъдат отстранени от моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля цялата отрицателна енергия, намираща се в моето физическо тяло и във всички мои енергийни тела, да бъде отстранена, разтворена и преобразувана в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля за прошка за всички мои прегрешения
в миналото, настоящето и бъдещето, моля те да бъдат отстранени от Договора на моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля цялата ми клетъчна памет и моята ДНК да бъдат изчистени от всички травматични следи и отрицателни енергии, и в мен да остане само най-чиста Любов и Светлина, с най-високи вибрации.
С цялото си сърце, моля животът ми сега да започне да отразява само най-голямата и най-чиста Любов и Светлина, и аз да мога да живея живот, изпълнен с безусловна любов, радост, жизненост, магия, чудеса, бодрост, позитивност, щастие, веселие, перфектен баланс, приключения, чистота и истинско изобилие.
Моля сърцето ми да се изпълни с покой, аз да стана радостна и перфектно центрирана в Любовта. Нека Светлината и Любовта на Душата ми да се изливат през моите очи, усмивката ми и цялото ми същество.
С цялото си сърце, моля сега да се превърна в олицетворение
на Мира и Любовта, винаги да чувствам покой в себе си,
да чувствам най-възвишеното и чисто изражение на безусловна любов, да изживявам това лично и да го излъчвам към хората и към всички живи същества на Земята.
С цялото си сърце, моля от този ден нататък да бъда дарена
с Океани от Любов, Чудеса, Радост, Щастие, Смях, Мир, Блаженство, Красота и Истинско Изобилие.
С цялото си сърце, моля животът ми да е благословен,
от този момент нататък.
С цялото си сърце, моля да получавам и да изпитвам Истинска, Дълбока, Свята и Постоянна Любов.
С цялото си сърце, моля моето време на Земята да ме дари със съкровищница от незабравими, магически и красиви спомени, които да взема с мен, когато дойде време да се завърна У ДОМА.
АЗ СЪМ ЛЮБОВ
С цялото си сърце, аз освобождавам всички дългове, карма, клетви, споразумения, договори и обещания от Изминалия ми Живот. Моля всички те да бъдат отстранени от Договора на моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, аз освобождавам всички дългове, карма, клетви, споразумения, договори и обещания от Бъдещия ми Живот. Моля всички те да бъдат отстранени от Договора на моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля всички слоеве на моето енергийно поле да бъдат изчистени, всички блокажи да бъдат отстранени, разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
Моля всички блокажи в сърцето ми да бъдат премахнати и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля Всички травматични спомени от всички инкарнации да бъдат отстранени от моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля цялата отрицателна енергия, намираща се в моето физическо тяло и във всички мои енергийни тела, да бъде отстранена, разтворена и преобразувана в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля за прошка за всички мои прегрешения
в миналото, настоящето и бъдещето, моля те да бъдат отстранени от Договора на моята Душа и да бъдат разтворени и преобразувани в Светлината на Любовта.
С цялото си сърце, моля цялата ми клетъчна памет и моята ДНК да бъдат изчистени от всички травматични следи и отрицателни енергии, и в мен да остане само най-чиста Любов и Светлина, с най-високи вибрации.
С цялото си сърце, моля животът ми сега да започне да отразява само най-голямата и най-чиста Любов и Светлина, и аз да мога да живея живот, изпълнен с безусловна любов, радост, жизненост, магия, чудеса, бодрост, позитивност, щастие, веселие, перфектен баланс, приключения, чистота и истинско изобилие.
Моля сърцето ми да се изпълни с покой, аз да стана радостна и перфектно центрирана в Любовта. Нека Светлината и Любовта на Душата ми да се изливат през моите очи, усмивката ми и цялото ми същество.
С цялото си сърце, моля сега да се превърна в олицетворение
на Мира и Любовта, винаги да чувствам покой в себе си,
да чувствам най-възвишеното и чисто изражение на безусловна любов, да изживявам това лично и да го излъчвам към хората и към всички живи същества на Земята.
С цялото си сърце, моля от този ден нататък да бъда дарена
с Океани от Любов, Чудеса, Радост, Щастие, Смях, Мир, Блаженство, Красота и Истинско Изобилие.
С цялото си сърце, моля животът ми да е благословен,
от този момент нататък.
С цялото си сърце, моля да получавам и да изпитвам Истинска, Дълбока, Свята и Постоянна Любов.
С цялото си сърце, моля моето време на Земята да ме дари със съкровищница от незабравими, магически и красиви спомени, които да взема с мен, когато дойде време да се завърна У ДОМА.
АЗ СЪМ ЛЮБОВ
сряда, 22 януари 2014 г.
ЗА СВЕТЛИНАТА
Основни неща за Светлината от които ще се водя и разсъждавам нататък
1 Източници на светлина
1.1 Естествени
1.2 Изкуствени
2 Свойства и характеристики
2.1 Скорост на светлината
2.2 Електромагнитен спектър (цветове)
2.3 Пречупване и отражение
2.4 Поляризация
2.5 Енергетичен поток и енергетичен интензитет
3 Физични теории
3.1 Корпускулярна теория
3.2 Вълнова теория
3.3 Електромагнитна теория
3.4 Специалната теория на относителността
3.5 Втори прочит на корпускулярната история
3.6 Квантовата теория
3.7 Корпускулярно-вълнов дуализъм
3.8 Квантова електродинамика
4 Символизъм на светлината в изкуството и религията
5 Светлината и здравето
6 Външни препратки
7 Източници
Всичко се роди в мен от една прочетена статия. Там се казваше, че тъмнината трябва да стане светлина или поне аз това разбрах, че ние трябва тъмнината да превърнем в светлина. И една много добра моя позната с която споделих, ме поправи. Тя ми каза, че тъмнината не се превръща в светлина. И е така и според писаното в Библията също. Светлината е създадена и свети в тъмнината, а "тъмнината я не схвана" - според апостол Йоан. Значи когато натиснем копчето(източникът) и лампата се запалва, възпроизвежда светлина, става светло. Тя още ми каза, че Космосът е тъмнина, тоест пространството, а светлината е енергия, която се запалва. И чак тогава разбрах, като го свързах с физиката казаното.Първоначално си мислех, че говорим за едно и също, но не. Различни неща са и за различни принципи става въпрос. Това е някакъв закон от Вселенските закони, който действа за светлината и тъмнината.. Едни неща се създават на база на други неща, едни неща се променят, обръщат, а трети са вечно съществуващи, не се създават. Злото може да се обърне в добро, а доброто в зло. И навярно по тази аналогия съм направила аналогия със светлината, защото много често свързват злото с тъмнината и тъмните мисли, а доброто със светлината и светлите мисли. Светлината и тъмнината не се обръщат едно в друго. Когато присъства едното, другото липсва. Всъщност и когато присъства доброто, злото също липсва, но добро и зло са много относителни понятия.
Понеже учените се страхуват да ползват писаното в Библията, а вярващите да взаимстват от писаното от науката. Аз ще го направя, защото умът е неограничен.
Какво ни казва Библията за Светлината?
В Битие 1:3, Бог казва: Да бъде светлина. И стана светлина.
А Друнвало обяснява в книгата си, че Светлината и Тъмнината са едно и също, но с различни честоти и ние съответно ги възприемаме като светлина и тъмнина.
Йоан 1:5 пояснява, че Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не схвана.
Йоан 1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците
Животът бе Светлина! Разбираме от писаното или Светлината е Живот.
За Христос четем, че всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало-
Йоан 1:3
Йоан 1:9-Христос е наречен Истинската Светлина.
От писаното, че всичко чрез Него стана, следва, че всичко останало е сътворено от Светлината и нищо не е станало без Светлината.
Науката потвърждава този извод. От статията за ДНК-то, която възпроизвежда Светлината. Това е първото нещо, което ДНК-то възпроизвежда, за да се съхрани - Светлината.
Ето я публикацията, който се интересува повече може да прочете:
Запознай се с твоя енергиен дубликат
Давам цитат, това което ни интересува:
"При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.
....
Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори" на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас."
Интересното е, че ние приемаме светлината само като движеща се, а всъщност в случая се проявява и по друг начин.
Какво знаем от физиката за Светлината?
Източник Уикпедия
"Светлината е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър, приблизително от 400 до 750 nm.[1] Понякога към понятието светлина се включват и инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.[2][3]"
Сега забележете, че тук липсва нещо много важно. Светлината е електромагнитно излъчване, но откъде или от кой? Някой или нещо излъчва електромагнитни вълни и благодарение на това излъчване, се получава Светлината. Източникът е скрит, не е споменат от науката. Следва да го търсим. Не знам дали е умишлено е скрито това.
Учените приемат, че светлината е електромагнитно излъчване, но как никой не се е запитал откъде и кой е ИЗТОЧНИКА на това електромагнитно излъчване?
Това не мога да разбера, после учените обвиняват вярващите, че приемали нещата на доверие, а те правят същото се оказва.
Как до сега никой не се е сетил да пита за този източник, това ми е по-интересно? Според вас кой е източника на Светлината? Бог? Природата? Визш разум? Сила? Духа?
И да продължим:
"Основни характеристики на светлината от гледна точка на възприемане от човешкото око са: яркост (свързана с интензитета на електричното поле), цвят (свързан с дължината на вълната или честотата) и поляризация (при нормални обстоятелства човешкото око не може да я регистрира).
Според съвременната физика светлината има корпускулярно-вълнов характер, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна — наблюдават се явленията дифракция и интерференция. Според квантовата механика фотоните нямат маса, което следва непосредствено от теорията на относителността."
Как фотоните нямат маса? Това звучи направо...
Масата им се равнявала на нула, нямали маса на покой. Значи все пак имат някаква маса, но под познатите стойности физични. Така може.
И продължавам цитата
"1 Източници на светлина
- Естествени- Слънце-естествена светлина, Луна-отразена светлина, светулки, планктон, някои видове гъби-чрез биолуминесценсия, огън, пожар.
-Изкуствени-свещи, факли, електричество
2 Свойства и характеристики
- Скорост на светлината - във вакум, приблизително 300 000 м, "
Сега тук има нещо, което се сетих, за неутриното. Учени установяват, че неутриното се движи по-бързо от скоростта на светлината, което се е смятало за невъзможно.
Знаете ли защо се смята за невъзможно? Не вярвам някой да ви го обясни, затова ще го направя.
Защото ако всичко е създадено от светлината, няма как да има частица от светлината, която да се движи различно от светлината.
До този извод и знание няма как да се стигне, без да се използва знанието от Библията, че всичко е създадено от Светлината.
И тогава как да си обясним, че неутриното се движи по-бързо от светлината? Не е частица от светлината, което на практика е невъзможно, е от тъмнината ли? От друга Вселена, но всички Вселени са създадени от Светлина ... Или Светлината променя скоростта си? Не виждам други възможности - или светлината променя скоростта си или неутриното не е от светлината. Тогава откъде ще е? Ще трябва да погледна какво пише по тези въпроси. ЦЕРН отричат, че неутриното се движи по-бързо от светлината.
http://it.dir.bg/news.php?id=10777873
И добре са направили.
- Електромагнитен спектър (цветове) шест цвята.
От Уикпедия:Видимият спектър е част от електромагнитния спектър. Той няма ясно изразени и очертани граници — приема се, че човешкото око е чувствително към дължини на вълната от 400 до 750 nm, но някои хора са способни да възприемат малко по-широк диапазон — от 380 до 780 nm. Пресметнато в честота, това отговаря на интервала от 400 до 750 терахерца. Привикналото към светлината око обикновено е най-чувствително на вълни с дължина около 555 nm, т.е. в зелената област на видимия спектър.
_____________________________________________________________________
ЦВЯТ ДЪЛЖ. НА ВЪЛН. ЧЕСТОТА ЕНЕРГИЯ НА ЕДИН ФОТОН
_____________________________________________________________________
Виолетов 380-420 789.5-714.5 3.26-2.955
_____________________________________________________________________
Син 420-490 714.5-612.5 2.95-2.535
_____________________________________________________________________
Зелен 490-575 612.5-522.5 2.53-2.165
_____________________________________________________________________
Жълт 575-585 522.5-513.5 2.16-2.125
_____________________________________________________________________
Оранжев 585-650 513.5-462.5 2.12-1.915
_____________________________________________________________________
Червен 650-750 462.5-400.5 1.91-1.915
_____________________________________________________________________
Спектърът е много интересно явление. Но понеже в тази таблица няма данни за бялата светлина и за черната. Аз взех да разсъждавам. Освен едната граница в началото или в края да е честотата на бялата светлина, а другата крайна граница - 750 н.м. да е дължината на вълната на черната светлина.
Тогава излиза, че спектъра е редно да го рисуваме във кръг, защото всеки цвят ще просветлява към центъра и ще изтъмнява към периферията. тоест например червенията спектър ще е по-тъмно червен към 750 дължина на вълната и по-светъл към 650 дължина на вълната. Около сто нюанса се получава червен цвят според дължина на вълната единица. А според дължина на вълната фотон? ...
Цветовете имат много нюанси. Ето как изглежда правилно направена картина на спектъра. Така се приливат от едно в друго и странично и надлъжно, навързват се и цифрово и чертежно така да се каже:
Който се е занимавал с дизайн знае какво е това СМУК и RGB цвят, но вижте сами
Източникът за рисунките е Google, изображения. Мога да ги направя и сама, изображенията но засега ще си спестя време и ще ползвам готовите за безкористни цели с цел достигане на знание и познание.
Физиците търсят универсален
закон. Светлината е нещо универсално и вечно, но и трудно се изучава предполагам, затова пък винаги всичко писано и свързано с нея ме е впечатлявало, а то като си помисля няма нещо което да не е свързано с нея.
Светлината е енергия, която произлиза от Духа. Защото от Духа
произхождат всички видове материя(видима и невидима), а времето е паметта, запечатва нещата в пространството,
Щом светлината е енергия, а енергията е материя? Следва, че всяка енергия е вид материя или се поражда от вид материя, създадена от светлината? Затова Духът е наречен Субстанция от която са създадени всички видове материи и видими и невидими.
А Духът е сила, тоест всяка материя притежава сила с която променя пространството и времето. Можем да си припомним писаното от Айнщайн за пространството и обектите, които променят пространството в зависимост от силата на гравитацията.
Отвъд светлината, какво има? Някой ще каже тъмнината. Да, и това е така, защото тъмнината е била първоначално съществуваща според писаното
в Битие, била е налична. Светлината е сътворена и все пак светлината е различна честота, както се вижда на тъмнината, тоест и двете са едно и също
, да кажем енергия с различна честота. А отвъд тях? Творецът на Светлина? Който е съществувал с тъмнината. Духът също не е сътворен. Може би Духът е сътворил
светлината от тъмнината?
Можем да обобщим най-важното, до което се стига, когато човек разсъждава и прави взаимовръзки.
Понеже всичко е сътворено от Светлината, то всички частици се движат със скоростта на светлината, затова не може да има частици, които се движат различно от
скоростта на светлината. Но е възможно светлината да променя скоростта си също, а може и да има светлина в покой, нямам представа какво значи, но това се разбира
от статията за ДНК. Второто важно нещо беше, че никой учен не се пита след като светлината е електромагнитно излъчване откъде идва това излъчване, кой е източникът му?
Все едно да изучаваме топлината и светлината на Слънцето, без да знаем за Слънцето. Нещо подобно се получава. То не, че като го виждаме много знаем за него, но все пак знаем, че от него идват светлина и топлина, които поддържат живота на планетата.
Но като погледнем живота на планетата не може и без пчелите. Изчезват те, изчезват растенията, изчезваме ние. Тоест всичко е взаимосвързано.
Във физиката се знае, че нищо не се губи, а само се видоизменя. По тази логика, правим аналогия и стигаме до извода, че и човек не може да се загуби, само да се
видоизмени. От където следва, че преминаването от смърт в живот и обратно е само промяна, не е загуба. От тук също следва, че човек е вечен. И от тук също следва, че
независимо къде продължава животът му, човек продължава съществуването си в битие или небитие със знанията които е научил и от където е спрял, от там започва.
Това значи самоубийството не е спасение за човека, защото ще се продължи на друго място. Това само може да го лиши от някои преживявания, тоест уроци. Да, никой не
обича училищата или почти никой не обича да се учи, но ... обучението е непрестанен процес.
Като свържем вяра и наука, можем да стигнем до още изводи и в едната, и в другата посока, и все ще са верни, защото сме стъпили на две основи, които са истина.
Например знаем за светлината, че бива естествена и изкуствена. От това знание следва също, че нашата Вселена може да бъде илюзия, както се казва, мая, а според ап.Павел- отражение в огледало, което е все същото.
Отражение в огледало е най-точното описание, отражение на действителния образ в огледало. Това отражение може да се нарече също и холограма, защото холограмата също е отражение на истински образ.
Защо е възможно? Всички тези неща се получават от изкуствена светлина. Защото изкуствената светлина е отражение на истинската светлина. Значи е възможно, щом всичко е сътворено от Светлина, да има образи-сътворения-отражения, а и сенки.
Не знам дали го разбирате, но от научните изводи по аналогия се стига до изводите за живота и вярата, както и обратното важи.
Значи човек, който познава науката, може да познава и вярата и духовността, защото всичко е свързано, както сами виждате. И обратното важи, човек който познава вярата и духовността, може да познае науката пак поради същата причина.
Затова много често правят аналогия на злото с тъмнината и на доброто със светлината. Както има ден идва нощ, редуват се, цикли, календари, времена. Почивка и работа, работа и почивка. А какво ли значи според физиката - влизане във вечна почивка, за която ап. Павел говори? По тази същата аналогия следва, че планетите също като хората се раждат, развиват и умират. А дали възкръсват, защото според християнството Христос е възкръснал. И какво ли значи планета да възкръсне?
И още малко за спектъра. Седемте цвята ги свързват както с дъгата, музикалната стълбица, така и със седемте чакри в човека, енергийни зони. Свързани са с определени вибрации, честоти, дължина на вълната и определена енергия на фотони. Според духовните закони казват, че ако човек е на определена честота или вибрация, може да получи всичко от тази честота. Например ако си в честота на червения цвят, можеш да получиш всичко от тази част на спектъра с тази сила и енергия. Ако си настроил радиото си на определена вълна, хващаш и слушаш точно тази вълна и получаваш от нея съответно. В живота е по същия начин. На която честота, човек се е включил, получава всичко от тази честота и не може да получи от друга, дори и да иска, преди да се включи на други честоти, вибрации, вълни. Не случайно бялата светлина е в центъра, а черната по периферията. Бялата светлина можем да я сравним с Божията любов. Когато сме на тази честота, можем да имаме всички останали цветове, да имаме всичко, защото от бялата светлина се получават всички останали цветове. Затова и в домът в който влиза Любовта, според притчата, влиза и всичко останало и богатство и мъдрост ... и всичко което човек си пожелае. Затова се казва също, че Божията Любов е най-голямата сила на Вселената. По тази логика, бялата светлина е най-голямата сила.
1 Източници на светлина
1.1 Естествени
1.2 Изкуствени
2 Свойства и характеристики
2.1 Скорост на светлината
2.2 Електромагнитен спектър (цветове)
2.3 Пречупване и отражение
2.4 Поляризация
2.5 Енергетичен поток и енергетичен интензитет
3 Физични теории
3.1 Корпускулярна теория
3.2 Вълнова теория
3.3 Електромагнитна теория
3.4 Специалната теория на относителността
3.5 Втори прочит на корпускулярната история
3.6 Квантовата теория
3.7 Корпускулярно-вълнов дуализъм
3.8 Квантова електродинамика
4 Символизъм на светлината в изкуството и религията
5 Светлината и здравето
6 Външни препратки
7 Източници
Всичко се роди в мен от една прочетена статия. Там се казваше, че тъмнината трябва да стане светлина или поне аз това разбрах, че ние трябва тъмнината да превърнем в светлина. И една много добра моя позната с която споделих, ме поправи. Тя ми каза, че тъмнината не се превръща в светлина. И е така и според писаното в Библията също. Светлината е създадена и свети в тъмнината, а "тъмнината я не схвана" - според апостол Йоан. Значи когато натиснем копчето(източникът) и лампата се запалва, възпроизвежда светлина, става светло. Тя още ми каза, че Космосът е тъмнина, тоест пространството, а светлината е енергия, която се запалва. И чак тогава разбрах, като го свързах с физиката казаното.Първоначално си мислех, че говорим за едно и също, но не. Различни неща са и за различни принципи става въпрос. Това е някакъв закон от Вселенските закони, който действа за светлината и тъмнината.. Едни неща се създават на база на други неща, едни неща се променят, обръщат, а трети са вечно съществуващи, не се създават. Злото може да се обърне в добро, а доброто в зло. И навярно по тази аналогия съм направила аналогия със светлината, защото много често свързват злото с тъмнината и тъмните мисли, а доброто със светлината и светлите мисли. Светлината и тъмнината не се обръщат едно в друго. Когато присъства едното, другото липсва. Всъщност и когато присъства доброто, злото също липсва, но добро и зло са много относителни понятия.
Понеже учените се страхуват да ползват писаното в Библията, а вярващите да взаимстват от писаното от науката. Аз ще го направя, защото умът е неограничен.
Какво ни казва Библията за Светлината?
В Битие 1:3, Бог казва: Да бъде светлина. И стана светлина.
А Друнвало обяснява в книгата си, че Светлината и Тъмнината са едно и също, но с различни честоти и ние съответно ги възприемаме като светлина и тъмнина.
Йоан 1:5 пояснява, че Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не схвана.
Йоан 1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците
Животът бе Светлина! Разбираме от писаното или Светлината е Живот.
За Христос четем, че всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало-
Йоан 1:3
Йоан 1:9-Христос е наречен Истинската Светлина.
От писаното, че всичко чрез Него стана, следва, че всичко останало е сътворено от Светлината и нищо не е станало без Светлината.
Науката потвърждава този извод. От статията за ДНК-то, която възпроизвежда Светлината. Това е първото нещо, което ДНК-то възпроизвежда, за да се съхрани - Светлината.
Ето я публикацията, който се интересува повече може да прочете:
Запознай се с твоя енергиен дубликат
Давам цитат, това което ни интересува:
"При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.
....
Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори" на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас."
Интересното е, че ние приемаме светлината само като движеща се, а всъщност в случая се проявява и по друг начин.
Какво знаем от физиката за Светлината?
Източник Уикпедия
"Светлината е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър, приблизително от 400 до 750 nm.[1] Понякога към понятието светлина се включват и инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.[2][3]"
Сега забележете, че тук липсва нещо много важно. Светлината е електромагнитно излъчване, но откъде или от кой? Някой или нещо излъчва електромагнитни вълни и благодарение на това излъчване, се получава Светлината. Източникът е скрит, не е споменат от науката. Следва да го търсим. Не знам дали е умишлено е скрито това.
Учените приемат, че светлината е електромагнитно излъчване, но как никой не се е запитал откъде и кой е ИЗТОЧНИКА на това електромагнитно излъчване?
Това не мога да разбера, после учените обвиняват вярващите, че приемали нещата на доверие, а те правят същото се оказва.
Как до сега никой не се е сетил да пита за този източник, това ми е по-интересно? Според вас кой е източника на Светлината? Бог? Природата? Визш разум? Сила? Духа?
И да продължим:
"Основни характеристики на светлината от гледна точка на възприемане от човешкото око са: яркост (свързана с интензитета на електричното поле), цвят (свързан с дължината на вълната или честотата) и поляризация (при нормални обстоятелства човешкото око не може да я регистрира).
Според съвременната физика светлината има корпускулярно-вълнов характер, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна — наблюдават се явленията дифракция и интерференция. Според квантовата механика фотоните нямат маса, което следва непосредствено от теорията на относителността."
Как фотоните нямат маса? Това звучи направо...
Масата им се равнявала на нула, нямали маса на покой. Значи все пак имат някаква маса, но под познатите стойности физични. Така може.
И продължавам цитата
"1 Източници на светлина
- Естествени- Слънце-естествена светлина, Луна-отразена светлина, светулки, планктон, някои видове гъби-чрез биолуминесценсия, огън, пожар.
-Изкуствени-свещи, факли, електричество
2 Свойства и характеристики
- Скорост на светлината - във вакум, приблизително 300 000 м, "
Сега тук има нещо, което се сетих, за неутриното. Учени установяват, че неутриното се движи по-бързо от скоростта на светлината, което се е смятало за невъзможно.
Знаете ли защо се смята за невъзможно? Не вярвам някой да ви го обясни, затова ще го направя.
Защото ако всичко е създадено от светлината, няма как да има частица от светлината, която да се движи различно от светлината.
До този извод и знание няма как да се стигне, без да се използва знанието от Библията, че всичко е създадено от Светлината.
И тогава как да си обясним, че неутриното се движи по-бързо от светлината? Не е частица от светлината, което на практика е невъзможно, е от тъмнината ли? От друга Вселена, но всички Вселени са създадени от Светлина ... Или Светлината променя скоростта си? Не виждам други възможности - или светлината променя скоростта си или неутриното не е от светлината. Тогава откъде ще е? Ще трябва да погледна какво пише по тези въпроси. ЦЕРН отричат, че неутриното се движи по-бързо от светлината.
http://it.dir.bg/news.php?id=10777873
И добре са направили.
- Електромагнитен спектър (цветове) шест цвята.
От Уикпедия:Видимият спектър е част от електромагнитния спектър. Той няма ясно изразени и очертани граници — приема се, че човешкото око е чувствително към дължини на вълната от 400 до 750 nm, но някои хора са способни да възприемат малко по-широк диапазон — от 380 до 780 nm. Пресметнато в честота, това отговаря на интервала от 400 до 750 терахерца. Привикналото към светлината око обикновено е най-чувствително на вълни с дължина около 555 nm, т.е. в зелената област на видимия спектър.
_____________________________________________________________________
ЦВЯТ ДЪЛЖ. НА ВЪЛН. ЧЕСТОТА ЕНЕРГИЯ НА ЕДИН ФОТОН
_____________________________________________________________________
Виолетов 380-420 789.5-714.5 3.26-2.955
_____________________________________________________________________
Син 420-490 714.5-612.5 2.95-2.535
_____________________________________________________________________
Зелен 490-575 612.5-522.5 2.53-2.165
_____________________________________________________________________
Жълт 575-585 522.5-513.5 2.16-2.125
_____________________________________________________________________
Оранжев 585-650 513.5-462.5 2.12-1.915
_____________________________________________________________________
Червен 650-750 462.5-400.5 1.91-1.915
_____________________________________________________________________
Спектърът е много интересно явление. Но понеже в тази таблица няма данни за бялата светлина и за черната. Аз взех да разсъждавам. Освен едната граница в началото или в края да е честотата на бялата светлина, а другата крайна граница - 750 н.м. да е дължината на вълната на черната светлина.
Тогава излиза, че спектъра е редно да го рисуваме във кръг, защото всеки цвят ще просветлява към центъра и ще изтъмнява към периферията. тоест например червенията спектър ще е по-тъмно червен към 750 дължина на вълната и по-светъл към 650 дължина на вълната. Около сто нюанса се получава червен цвят според дължина на вълната единица. А според дължина на вълната фотон? ...
Цветовете имат много нюанси. Ето как изглежда правилно направена картина на спектъра. Така се приливат от едно в друго и странично и надлъжно, навързват се и цифрово и чертежно така да се каже:
Който се е занимавал с дизайн знае какво е това СМУК и RGB цвят, но вижте сами
Източникът за рисунките е Google, изображения. Мога да ги направя и сама, изображенията но засега ще си спестя време и ще ползвам готовите за безкористни цели с цел достигане на знание и познание.
закон. Светлината е нещо универсално и вечно, но и трудно се изучава предполагам, затова пък винаги всичко писано и свързано с нея ме е впечатлявало, а то като си помисля няма нещо което да не е свързано с нея.
Светлината е енергия, която произлиза от Духа. Защото от Духа
произхождат всички видове материя(видима и невидима), а времето е паметта, запечатва нещата в пространството,
Щом светлината е енергия, а енергията е материя? Следва, че всяка енергия е вид материя или се поражда от вид материя, създадена от светлината? Затова Духът е наречен Субстанция от която са създадени всички видове материи и видими и невидими.
А Духът е сила, тоест всяка материя притежава сила с която променя пространството и времето. Можем да си припомним писаното от Айнщайн за пространството и обектите, които променят пространството в зависимост от силата на гравитацията.
Отвъд светлината, какво има? Някой ще каже тъмнината. Да, и това е така, защото тъмнината е била първоначално съществуваща според писаното
в Битие, била е налична. Светлината е сътворена и все пак светлината е различна честота, както се вижда на тъмнината, тоест и двете са едно и също
, да кажем енергия с различна честота. А отвъд тях? Творецът на Светлина? Който е съществувал с тъмнината. Духът също не е сътворен. Може би Духът е сътворил
светлината от тъмнината?
Можем да обобщим най-важното, до което се стига, когато човек разсъждава и прави взаимовръзки.
Понеже всичко е сътворено от Светлината, то всички частици се движат със скоростта на светлината, затова не може да има частици, които се движат различно от
скоростта на светлината. Но е възможно светлината да променя скоростта си също, а може и да има светлина в покой, нямам представа какво значи, но това се разбира
от статията за ДНК. Второто важно нещо беше, че никой учен не се пита след като светлината е електромагнитно излъчване откъде идва това излъчване, кой е източникът му?
Все едно да изучаваме топлината и светлината на Слънцето, без да знаем за Слънцето. Нещо подобно се получава. То не, че като го виждаме много знаем за него, но все пак знаем, че от него идват светлина и топлина, които поддържат живота на планетата.
Но като погледнем живота на планетата не може и без пчелите. Изчезват те, изчезват растенията, изчезваме ние. Тоест всичко е взаимосвързано.
Във физиката се знае, че нищо не се губи, а само се видоизменя. По тази логика, правим аналогия и стигаме до извода, че и човек не може да се загуби, само да се
видоизмени. От където следва, че преминаването от смърт в живот и обратно е само промяна, не е загуба. От тук също следва, че човек е вечен. И от тук също следва, че
независимо къде продължава животът му, човек продължава съществуването си в битие или небитие със знанията които е научил и от където е спрял, от там започва.
Това значи самоубийството не е спасение за човека, защото ще се продължи на друго място. Това само може да го лиши от някои преживявания, тоест уроци. Да, никой не
обича училищата или почти никой не обича да се учи, но ... обучението е непрестанен процес.
Като свържем вяра и наука, можем да стигнем до още изводи и в едната, и в другата посока, и все ще са верни, защото сме стъпили на две основи, които са истина.
Например знаем за светлината, че бива естествена и изкуствена. От това знание следва също, че нашата Вселена може да бъде илюзия, както се казва, мая, а според ап.Павел- отражение в огледало, което е все същото.
Отражение в огледало е най-точното описание, отражение на действителния образ в огледало. Това отражение може да се нарече също и холограма, защото холограмата също е отражение на истински образ.
Защо е възможно? Всички тези неща се получават от изкуствена светлина. Защото изкуствената светлина е отражение на истинската светлина. Значи е възможно, щом всичко е сътворено от Светлина, да има образи-сътворения-отражения, а и сенки.
Не знам дали го разбирате, но от научните изводи по аналогия се стига до изводите за живота и вярата, както и обратното важи.
Значи човек, който познава науката, може да познава и вярата и духовността, защото всичко е свързано, както сами виждате. И обратното важи, човек който познава вярата и духовността, може да познае науката пак поради същата причина.
Затова много често правят аналогия на злото с тъмнината и на доброто със светлината. Както има ден идва нощ, редуват се, цикли, календари, времена. Почивка и работа, работа и почивка. А какво ли значи според физиката - влизане във вечна почивка, за която ап. Павел говори? По тази същата аналогия следва, че планетите също като хората се раждат, развиват и умират. А дали възкръсват, защото според християнството Христос е възкръснал. И какво ли значи планета да възкръсне?
И още малко за спектъра. Седемте цвята ги свързват както с дъгата, музикалната стълбица, така и със седемте чакри в човека, енергийни зони. Свързани са с определени вибрации, честоти, дължина на вълната и определена енергия на фотони. Според духовните закони казват, че ако човек е на определена честота или вибрация, може да получи всичко от тази честота. Например ако си в честота на червения цвят, можеш да получиш всичко от тази част на спектъра с тази сила и енергия. Ако си настроил радиото си на определена вълна, хващаш и слушаш точно тази вълна и получаваш от нея съответно. В живота е по същия начин. На която честота, човек се е включил, получава всичко от тази честота и не може да получи от друга, дори и да иска, преди да се включи на други честоти, вибрации, вълни. Не случайно бялата светлина е в центъра, а черната по периферията. Бялата светлина можем да я сравним с Божията любов. Когато сме на тази честота, можем да имаме всички останали цветове, да имаме всичко, защото от бялата светлина се получават всички останали цветове. Затова и в домът в който влиза Любовта, според притчата, влиза и всичко останало и богатство и мъдрост ... и всичко което човек си пожелае. Затова се казва също, че Божията Любов е най-голямата сила на Вселената. По тази логика, бялата светлина е най-голямата сила.
вторник, 21 януари 2014 г.
26, 27, 28, 29, 30, 31 ОКТОМВРИ
26-ти
Христос, евангелието... Та това вече е изживяло времето си! Едва ли минава ден да не чуем тези слова. Да се отрича всичко старо като отживяло, е типичен признак на непросветеност. Да отричаме ли, че летоброенето ни е от Вавилон, числата, с които си служим, са от арабите, нашето класическо образование от гърците и от Рим, а цялата европейска култура е рожба на християнството? Ако нашата съвременна цивилизация и култура е плод на едно многохилядно минало, защо точно по въпросите за светогледа на човека чрез Евангелието да не устояваме древно изпитаните закони?
Така е устроена човешката душевност, че хората всякога са търсили да се опрат на нещо. И са се прекланяли пред разни божества, които сами са създавали. Един философ отбелязва:"Срутят ли се олтарите на едно божество, върху развалините им хората са издигали престолите на други земни божества." Христос е еднакво жив вчера, днес и ще живее! Неговата блага вест за обнова на човешките общества чрез любов, чрез служба на доброто, чистото, красивото, не е остаряла. Не може и да е вече обезценена, защото основните предпоставки, върху които е изградена - любов, красота, чистота, нравствено усъвършенствуване на човешката личност - са непреходни ценности. Евангелието не е отживяло времето си! Истините му са непреходни, вечни. А вечното си остава вечно. Христовата блага вест за обнова на човешките общества по пътя на всепобеждаващата любов е била, е и ще пребъде! Евангелието съдържа в себе си Божествената мъдрост, която го прави винаги настояще и никога минало, винаги ново и навременно и никога отживяло. То ще бъде вярно и актуално докато съществува човекът и неговата цивилизация.
27-ми
Библията, прогрес, прогресивност - това са несъвместими понятия! Тъй отсъждат не малко хора. За да бъде разбрано и преценено обективно, аналитично и сериозно нашето верую, необходимо е да се поставят много въпроси:Не е ли истина, че цялата днешна култура се дължи на дейността на християнските организации през вековете? Кой занесе светлината на културата сред езическите народи? Кой научи народите да обработват земята с топла грижа и любов? Кой прочисти толкова недостъпни вековни лесове? Кой пръв започна да пресушава блатата? Кой създаде първите болници, библиотеки, общежития за възрастни хора и деца? Това бяха мисионерите, манастирите, служителите на християнските организации. Кой издържаше училищата в продължание на векове? Кой се е грижил през тези столетия за науката? Кому трябва да благодари днешната култура, че великите творения на гръцките и римски класици са стигнали до нас? Историята отговаря - на средновековните монаси, които неуморно са преписвали тези страници. Всяка култура предполага усъвършенствуване, прогрес. Думата "прогрес" в истинския и най-дълбок смисъл значи движение, стремеж, непрестанно усъвършенствуване. А какво пише в Евангелието - че съсредоточението на живота не е в материята, а в духа. Онзи, който е последвал Христос и върви по Неговите стъпки, се стреми към израстване. Сам Христос казва:"Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният Ви Отец." И това съвършенство е стремежът у човека да вгради в себе си образа на Бога, на Богочовека чрез свободно усилие на моята воля. Такъв е крайният предел и крайната цел на един живот, в който са проникнали лъчите на евангелската вест. А за постигане на тази благородна цел е необходимо не пасивност, не инертност, а усилия, напрежение. Родоначалникът на нашата вяра Христос не проповядва неподвижност, задремване в блаженството на задоволството, пасивност на духа, дейна бдителност. Бдете! - казва Той - Бъдете готови! Дръжте светилниците си запалени! Тези слова и още толкова други постоянно се повтарят в Евангелието. Когато Исус Христос говори за Себе Си "Аз съм пътят...", Той не ни посочва път назад, а напред. И не само напред, а и нагоре. Новият Завет не е само нов, но и "добър завет". Ясно е, че в свободното движение "напред" или по-точно "нагоре" се движи Христовата еволюция - към усъвършенствуване. Това е Христовият прогрес:пълен, цялостен, хармоничен живот. Без Христовия прогрес няма християнство.
Един руски учен пише: "В думите на Евангелието ние трябва да прочетем бодър призив към истински осмислена култура, която създава вечни ценности, издържащи всяка преоценка." Онзи, който се труди да живее истините, прокламирани от Исус Христос, не може да не бъде прогресивен. Защото да се стремиш към съвършенството, посочено от Богочовека, което значи да догонваш Неговия образ и пример на живот, трябва борба и то такава борба:преди всичко с ниското, нечистото у себе си. Това значи движение напред и нагоре, това значи активност. А там, където има растеж, движение, борба - има прогрес! Никой не може да отрече, че днес са необходими машини, радио, телескопи, микроскопи, космически ракети, т.е. цивилизация. Не по-малко са потребни библиотеки, училища, изкуства, но трябва да има чисти, високи и светли идеали, т.е. духовна култура.
28-ми
Колко чудно е устроен този необятен свят! Кой го движи? Кой твори законите му? - изричат много хора, отправили поглед към звездното небе в ясна лятна нощ или във ведър ден спрели поглед върху ухаещите цветя в градинската лека. Защо става това? Защо? Защо? Защо? Десетки, стотици "защо" изричат човешките устни. И тези "защо" не извеждат днешният модерен многознаещ човек до идеята за един Бог, сътворил всичко видимо и невидимо. Великанът на славянството Толстой отбелязва:"Дойде ли ти на ум, че твоите понятия за Бога са неправилни, не мисли, че твоето неверие идва от твърденията, че няма Бог. Ако дивакът престане да вярва в своите дървени идоли, това не значи друго, освен че Бог не е издялан от дърво." Телескопът, който ни открива неизмеримостта на далечните светове, микроскопът, който ни дава възможност да проникнем в царството на безкрайно малкото - два могъщи фактора в съвременната наука, ни поставят капиталния въпрос:Кой е господарят? Кой твори закони? Кой ръководи? Кой движи всичко и във видимия и невидимия свят? Защо става това? Защо? Думичката "защо", която толкова често се появява на устните и на малкото дете, това вечно"защо" върху човешките устни е величав символ на дълбоката жажда на човека за знание, на горещия копнеж, който изпълва човешката душа. Ние анализираме, изследваме, проникваме и вървим все по-напред, от една причина към друга, докато стигнем до последната причина на всичко, което наричаме Бог. Тази вечна тревога не ни оставя никъде да спрем. "Всяка крачка в областта на естествознанието само умножава числото на онези, крайната причина на които не познаваме -пише Отвош.-А хармонията, която след всяка стъпка все по-дълбоко ни покорява, ни кара да сведем смирено глави - за да мине над нас диханието на Твореца-Бог."
Сред многото въпроси, сред неизброимите наши "защо", стои едно тайнствено светилище, един от основните въпроси за същността на битието:"Какво е животът?" Людете от векове са се трудили да открият тази тайна. Но човешкият разум тук остава безсилен. И днес тайната на живота е непроницаема. Дали човешкият дух ще я разреши? Или тази тайна е така близо до Бога, че винаги ще бъде забранено на човешкото око да проникне в нейните дълбини? Не знаем. Но нашите сърца пулсират ден и нощ, независимо от това дали мислим или не за това. Животът тече без да е в някаква зависимост от факта дали ние, хората, искаме или не искаме да разбулим неговата тайна. Американският мислител Емерсон казва:"Това, което виждам от Бога, ми е достатъчно, за да повярвам в онова, което не виждам..." Неверието не е нещо ново, нито е рожба на последните научно-технически открития. То е старо като света. Известният учен - химик Паскал, дълбоко предан на Христос, е казал:"Гледай да се убедиш във вечните истини не с помощта на цели грамади от доказателства на разума, а като намаляваш, като овладяваш страстите си." Кеплер, един от най-ярките представители на науката астрономия, като въведение към сериозен научен труд е написал псалом:"Небесата проповядват словата на Бога", а книгата му "За хармонията на световете" завършва с молитвата:"Господи, Творецо мой, благодаря Ти..."
И така, можем ли да бъдем Христови днес? Отговорът идва от самия живот - може. И в епохата на атома, на космическите полети, кибернетиката и присаждането на сърца са необходими здрави, силни /духовно/, чисти и светли люде, които да преливат в сърцето на човечеството светлината на своето сърце, уханието на своя цъфнал живот, люде-пламъчета от големия пламък на живота, в чиито души е проговорил вечно живия Христос.
29-ти
В своя живот на вяра Христовият ученик не може да не стигне до един въпрос от по-интимно, по-лично естество:Защо понякога сме силни и летим високо, а друг път се виждаме смъкнати в дълбоки низини? Не е малък броят на християните, които отбягват питането "защо" в своя живот на вяра. Опитват се да минават някак встрани, страхуват се от него. А неоспорима истина е, че честата употреба на питането"защо" говори ясно, че човекът мисли за това, което е около него, за това което е "над него" -невидимите светове на живота извън нас, мисли за това, което става в самия него. В паметта ми дълбоко е заседнало живото свидетелство на една озарена душа, наша съвременничка "Никой не ме принуди, никой не ме проагитира, никой човек не ме насочи - започва тя просто разказа за своя живот. - Имах дълбок вътрешен копнеж към светлото, доброто, красивото и един ден горещо помолих небето да ме срещне с Исус. Бог чу моята молба. От тогава аз тръгнах по "тясната" и стръмна пътека след Него с радост и любов". Но същата тази жена откровено и честно споделя: "Ако сме искрени ще трябва да признаем, че не е леко да се върви след Христос. Пътеката, по която ни води Той, е нагорен друм. Понякога този път е каменист, препятствие след препятствие се редуват, стръмнини трябва да се преодоляват, но ти знаеш ,че крачиш по пътя към вечността, към високите върхове на чистите и светли радости на духа. Чувствуваш, че Христовият Дух те подкрепя и води все нагоре и пътят става лек и бремето ти леко." Тази възторжена душа добавя:"Труден и славен е този път на изкачването. Ти крачиш нагоре и все нагоре, а ветровете те брулят, шибат те стихии, под теб остават бездните на живота, над тебе е безконечността, а ти вървиш към високата цел. Едно особено чувство те изпълва, тиха радост се настанява в душата ти, че си жив, че живееш, че твоят живот има виск смисъл - да бъде живот-служение на Бога чрез служба на човека-брат в любов. И с какво може да се сравни тази несекваща радост в душата, която иде от съзнанието, че си удостоен с великата привилегия да бъдеш съработник на Бога за успеха на великото Му дело на земята, че твоят живот е живо свидетелство за Христос?"
Когато чуем или прочетем такива свидетелства, като сме наистина Христови, не може да не се запитаме:Жив свидетел ли съм аз на тази земя? Една душа е дотолкова жива в Хиристос, доколкото изявява в живота на вяра Божественото в себе си. Жив във вярата е този, който приема и дава. Приема от Божествената любов и раздава любов. Приема от Божествената сила чрез молитвено общение и я притворява в живи дела. Приема от небесната светлина и сам е виделина. Такива вярващи хора живеят истински. Това са живите човеци по света, окрилените души, годни за полет към високите върхове на духа. Те пишат светлите страници на човечеството. Над такива души смъртта няма власт нито на земята, нито във вечността.
30-ти
"Но това са души от "високите полети" на Духа - може би ще възразят някои християни. - Повече от нас живеем в по-ниските сфери на вярата". Добре. Да слезем в тези, така наричани от някои вярващи /за тяхно лично успокоение, разбира се/по-високи сфери на вярата, т.е. да надникнем в живота на християни, които искрено и предано се трудят да живеят вярата си. Ето една просветена в духовните истини жена, със солидно образование и години на вяра, дори с явни претенции за евангелски живот. Тази християнка повече от десет години редовно издържа материално самотна болна старица без пенсия, без близки. Отделя всеки месец от заплатата си известна сума, слага я в плик и го пъха под вратата на възрастната жена. Друг път оставя до тази стара врата на още по-стара къща чанта с продукти, а за големите празници - специално празничен дар. Но старата жена заболява тежко. Непознатата ангажира болногледачка, като я моли да не събщава кой я изпраща. Не след дълго самотницата отминава от този свят. Разходите по погребението поема пак непознатата. После до гроба е пак тя... Независимо как бихме назовали тази постъпка, тя си остава високо човешка и благородна. Затова пък трудно би могло да се разбере друга постъпка на същата жена. Тя се опитва без никакво угризение или морална задръжка, да застане между най-близката си приятелка и човека, който я обича, за да го спечели за себе си, като използува случая, когато тя се бори на легло с тежка болест.
Ето друг дълбоко вярващ, образец за другите като служител и човек. Същият е оскърбен тежко от свой колега, в когото е проговорила завистта. Минава време. Оскърбеният прави усилие да забрави случилото се, да разбере, дори да прости. Но онзи проявява и към другия своята нетолерантност и всичко трябва да бъде донесено до другарски съд. Заседанието е определено. Един от членовете на този съд е оскърбеният вярващ човек. И така става, че именно той трябва да каже решителната дума. Всички очакват, че той ще използува случая и ще унищожи провинения. Но ето, че той говори с разбиране, с братска доброта. Провиненият не е уволнен. Не е посред зима без работа. Семейството му няма да изкупува грешките му. Заседанието е свършено. Всички излизат. Последен напуска залата вярващият. Но там долу до вратата го чака другият. Двамата едри и здрави мъже си протягат ръка и без думи се разбират. Провиненият изрича тихо... "Ти ме спаси... А като зная аз как постъпих с теб..."
И колко добре би било, ако повече не знаехме за този човек! Но същият, срещнал се с Исус в своя жизнен път и постъпил така по Христовому към своя неприятел, има сърдечна дружба с една жена, чиято любов преминава през много тревоги, борби и мъка. И същият този човек постъпва към жената, която /според неговите думи/ цени, уважава, обича-като подлец. Изоставя е нагло, демонстрира пред очите й връзката си с друга и така стъпква в краката си честта и, достойнството и на жена и човек, чиято вина беше, че го е обичала и му е вярвала.
Ето трети случай. Вярващ човек, пирмер и в дома си, и в църквата Животът му е истинско себераздаване. Работи усърдно за Бога. Но този човек помни... помни оскърблението на един свой приятел от младостта и брат по вяра. Помни всички подробности. Дванадесет години не бяха помрачили този зловещ спомен. Семействата им се черкуват в същата църква. И този усърден работник за Христос, когато срещне някой от това семейство, потреперва. Всичко се събужда в него с нова сила. За забрава, за прощение - никаква мисъл дори! Как ли ще стигне този наш брат до покаяние в своята вяра? Как ще каже "Господи, прости ми", когато не може да изрече "... както и аз прощавам"?
Четвърти случай. Работник в Божието дело. Говори пламенно, учи другите как да живеят с любов в Божествен мир. А самият той не може да понася ничия друга светлина, освен своята. Рядко пропуска друг да благовествува, но ако това все пак се случи и видите лицето му... Това лице жълтее, зеленее, сивее или пламва в огън, щом усети, че другият го превъзхожда. И се питате дали това е същият човек? Никой друг не бива да бъде повече от него, да каже нещо по-хубаво от неговите слова, да послужи Богу с любов и дръзновение! Това е човек, забравил думите на апостол Павел, че дарбите са различни, но Духът е същият. И че на всекиго се върши от Духа чрез отделни човеци, не следва ли логическият извод, че този, който прави зло, в същност злобствува не срещу човека-проводник, а срещу самия Дух Божи, Който се изявява чрез него? Та нали всеки чоек трябва да даде най-достойното? Случва се между християните-работници и нещо друго. Благовествувал си, изпълнен с Божествената сила и дръзновение. Духът е раздвижил най-дълбокото в душите. А после? После ти казват такива слова, че ги усещаш като отрова, впръскана в кръвта ти. Или като удар, нанесен върху най-съкровеното в тебе, който е в сила да разклати така основите на товето служение, че да не знаеш какво да мислиш за себе си и за службата си. Добре, че Сам Бог отговаря на този, който нанася удар, за да смути, разколебае или нарани дълбоко една предана в служението си на Бога душа. И колко е тежка Неговата дума!
31-ви
Защо понякога сме силни и летим високо, а друг път се виждаме смъкнати в дълбоки низини? Защо понякога достигаме до високи духовни прозрения, а друг път нямаме сила да се преборим с елементарни слабости? Защо в живота ни на вяра има дни на светлина, на ясно небе, има прояви на любов и близост, на доброта и жертвеност, а друг път ни удрят стихиите на тъмните сили и ние извършваме деяния, които не могат да бъдат съгласувани с нашите претенции за Христоподобен живот? Достатъчно ли е само по-голяма духовна просветеност, за да живеем като Христови? Достатъчно ли е само дълбоко и искрено желание, за да живеем както ни учи Христос?
Отговорът на тези въпроси ще намирам в Евангелието, в словата на Исус Христос. Според Неговите думи, човекът е син на два свята: земния и небесния. Човекът е тяло и безсмъртен дух. Проявите на тялото са прояви на низките сфери на живота. Проявите на духа е животът на човека във високите духовни области. Земната ни природа тегли "надолу". Духът/най-дълбокото в човешката душа/ извежда човека високо "горе". И когато в човешката душа не живее образът на Христос, човекът се лута. И ту проблесне в живота му някоя светла проява, ту по-нисшето го смъква в усойна бездна и той става проводник на злото. Когато в душата ни живее от всичко, което е Бог, човекът крачи по нагорния друм към вечността. По този път и проявите на "земното" ще дойдат, ще ни атакуват силите на злото, но Христовият Дух ще прогонва мъглявините, ще се отдръпват мрачините в мислите ни, ще се стопяват изблиците на гняв, на безотговорно говорене, на непочтителност към нашите близки и ... непристойните думи няма да бъдат изречени, отрицателната мисъл не ще се превърне в недостойно дело. Доколкото живее Духът на Христос у нас, дотолкова ще Го изявяваме в живота си - в мисли, чувства и дела. Щом образът на Исус е неясен, недостатъчно жив у нас, как ще го изявим пред човеците в благородни полезни мисли, в красиви и добри чувства и досотйни дела? Живее ли в душата ни Христовия Дух - няма страх, няма съмнение, няма люшкане/днес да бъда добър, а утре хората да се питат дали наистина съм същият човек/. За да не останат нашите размисли само една добра и полезна теория, не бива да забравяме: Христовата любов и светлина трябва да бъде у нас като непрекъсваема светла струя, а не като светлината на морския фар, която се сменя с тъмнината. Тогава мислите, чувствата и действията ни ще бъдат дела на синове и дъщери на Бога, а нашите духовни домове /църквите ни/ ще станат истински светилници, разсадници на Божествената и всечовешката любов, огнища, където ще гори несекващо пламъкът на Светия Дух. Но за всичко това трябва чисто и свято Богопосвещение!
Христос, евангелието... Та това вече е изживяло времето си! Едва ли минава ден да не чуем тези слова. Да се отрича всичко старо като отживяло, е типичен признак на непросветеност. Да отричаме ли, че летоброенето ни е от Вавилон, числата, с които си служим, са от арабите, нашето класическо образование от гърците и от Рим, а цялата европейска култура е рожба на християнството? Ако нашата съвременна цивилизация и култура е плод на едно многохилядно минало, защо точно по въпросите за светогледа на човека чрез Евангелието да не устояваме древно изпитаните закони?
Така е устроена човешката душевност, че хората всякога са търсили да се опрат на нещо. И са се прекланяли пред разни божества, които сами са създавали. Един философ отбелязва:"Срутят ли се олтарите на едно божество, върху развалините им хората са издигали престолите на други земни божества." Христос е еднакво жив вчера, днес и ще живее! Неговата блага вест за обнова на човешките общества чрез любов, чрез служба на доброто, чистото, красивото, не е остаряла. Не може и да е вече обезценена, защото основните предпоставки, върху които е изградена - любов, красота, чистота, нравствено усъвършенствуване на човешката личност - са непреходни ценности. Евангелието не е отживяло времето си! Истините му са непреходни, вечни. А вечното си остава вечно. Христовата блага вест за обнова на човешките общества по пътя на всепобеждаващата любов е била, е и ще пребъде! Евангелието съдържа в себе си Божествената мъдрост, която го прави винаги настояще и никога минало, винаги ново и навременно и никога отживяло. То ще бъде вярно и актуално докато съществува човекът и неговата цивилизация.
27-ми
Библията, прогрес, прогресивност - това са несъвместими понятия! Тъй отсъждат не малко хора. За да бъде разбрано и преценено обективно, аналитично и сериозно нашето верую, необходимо е да се поставят много въпроси:Не е ли истина, че цялата днешна култура се дължи на дейността на християнските организации през вековете? Кой занесе светлината на културата сред езическите народи? Кой научи народите да обработват земята с топла грижа и любов? Кой прочисти толкова недостъпни вековни лесове? Кой пръв започна да пресушава блатата? Кой създаде първите болници, библиотеки, общежития за възрастни хора и деца? Това бяха мисионерите, манастирите, служителите на християнските организации. Кой издържаше училищата в продължание на векове? Кой се е грижил през тези столетия за науката? Кому трябва да благодари днешната култура, че великите творения на гръцките и римски класици са стигнали до нас? Историята отговаря - на средновековните монаси, които неуморно са преписвали тези страници. Всяка култура предполага усъвършенствуване, прогрес. Думата "прогрес" в истинския и най-дълбок смисъл значи движение, стремеж, непрестанно усъвършенствуване. А какво пише в Евангелието - че съсредоточението на живота не е в материята, а в духа. Онзи, който е последвал Христос и върви по Неговите стъпки, се стреми към израстване. Сам Христос казва:"Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният Ви Отец." И това съвършенство е стремежът у човека да вгради в себе си образа на Бога, на Богочовека чрез свободно усилие на моята воля. Такъв е крайният предел и крайната цел на един живот, в който са проникнали лъчите на евангелската вест. А за постигане на тази благородна цел е необходимо не пасивност, не инертност, а усилия, напрежение. Родоначалникът на нашата вяра Христос не проповядва неподвижност, задремване в блаженството на задоволството, пасивност на духа, дейна бдителност. Бдете! - казва Той - Бъдете готови! Дръжте светилниците си запалени! Тези слова и още толкова други постоянно се повтарят в Евангелието. Когато Исус Христос говори за Себе Си "Аз съм пътят...", Той не ни посочва път назад, а напред. И не само напред, а и нагоре. Новият Завет не е само нов, но и "добър завет". Ясно е, че в свободното движение "напред" или по-точно "нагоре" се движи Христовата еволюция - към усъвършенствуване. Това е Христовият прогрес:пълен, цялостен, хармоничен живот. Без Христовия прогрес няма християнство.
Един руски учен пише: "В думите на Евангелието ние трябва да прочетем бодър призив към истински осмислена култура, която създава вечни ценности, издържащи всяка преоценка." Онзи, който се труди да живее истините, прокламирани от Исус Христос, не може да не бъде прогресивен. Защото да се стремиш към съвършенството, посочено от Богочовека, което значи да догонваш Неговия образ и пример на живот, трябва борба и то такава борба:преди всичко с ниското, нечистото у себе си. Това значи движение напред и нагоре, това значи активност. А там, където има растеж, движение, борба - има прогрес! Никой не може да отрече, че днес са необходими машини, радио, телескопи, микроскопи, космически ракети, т.е. цивилизация. Не по-малко са потребни библиотеки, училища, изкуства, но трябва да има чисти, високи и светли идеали, т.е. духовна култура.
28-ми
Колко чудно е устроен този необятен свят! Кой го движи? Кой твори законите му? - изричат много хора, отправили поглед към звездното небе в ясна лятна нощ или във ведър ден спрели поглед върху ухаещите цветя в градинската лека. Защо става това? Защо? Защо? Защо? Десетки, стотици "защо" изричат човешките устни. И тези "защо" не извеждат днешният модерен многознаещ човек до идеята за един Бог, сътворил всичко видимо и невидимо. Великанът на славянството Толстой отбелязва:"Дойде ли ти на ум, че твоите понятия за Бога са неправилни, не мисли, че твоето неверие идва от твърденията, че няма Бог. Ако дивакът престане да вярва в своите дървени идоли, това не значи друго, освен че Бог не е издялан от дърво." Телескопът, който ни открива неизмеримостта на далечните светове, микроскопът, който ни дава възможност да проникнем в царството на безкрайно малкото - два могъщи фактора в съвременната наука, ни поставят капиталния въпрос:Кой е господарят? Кой твори закони? Кой ръководи? Кой движи всичко и във видимия и невидимия свят? Защо става това? Защо? Думичката "защо", която толкова често се появява на устните и на малкото дете, това вечно"защо" върху човешките устни е величав символ на дълбоката жажда на човека за знание, на горещия копнеж, който изпълва човешката душа. Ние анализираме, изследваме, проникваме и вървим все по-напред, от една причина към друга, докато стигнем до последната причина на всичко, което наричаме Бог. Тази вечна тревога не ни оставя никъде да спрем. "Всяка крачка в областта на естествознанието само умножава числото на онези, крайната причина на които не познаваме -пише Отвош.-А хармонията, която след всяка стъпка все по-дълбоко ни покорява, ни кара да сведем смирено глави - за да мине над нас диханието на Твореца-Бог."
Сред многото въпроси, сред неизброимите наши "защо", стои едно тайнствено светилище, един от основните въпроси за същността на битието:"Какво е животът?" Людете от векове са се трудили да открият тази тайна. Но човешкият разум тук остава безсилен. И днес тайната на живота е непроницаема. Дали човешкият дух ще я разреши? Или тази тайна е така близо до Бога, че винаги ще бъде забранено на човешкото око да проникне в нейните дълбини? Не знаем. Но нашите сърца пулсират ден и нощ, независимо от това дали мислим или не за това. Животът тече без да е в някаква зависимост от факта дали ние, хората, искаме или не искаме да разбулим неговата тайна. Американският мислител Емерсон казва:"Това, което виждам от Бога, ми е достатъчно, за да повярвам в онова, което не виждам..." Неверието не е нещо ново, нито е рожба на последните научно-технически открития. То е старо като света. Известният учен - химик Паскал, дълбоко предан на Христос, е казал:"Гледай да се убедиш във вечните истини не с помощта на цели грамади от доказателства на разума, а като намаляваш, като овладяваш страстите си." Кеплер, един от най-ярките представители на науката астрономия, като въведение към сериозен научен труд е написал псалом:"Небесата проповядват словата на Бога", а книгата му "За хармонията на световете" завършва с молитвата:"Господи, Творецо мой, благодаря Ти..."
И така, можем ли да бъдем Христови днес? Отговорът идва от самия живот - може. И в епохата на атома, на космическите полети, кибернетиката и присаждането на сърца са необходими здрави, силни /духовно/, чисти и светли люде, които да преливат в сърцето на човечеството светлината на своето сърце, уханието на своя цъфнал живот, люде-пламъчета от големия пламък на живота, в чиито души е проговорил вечно живия Христос.
29-ти
В своя живот на вяра Христовият ученик не може да не стигне до един въпрос от по-интимно, по-лично естество:Защо понякога сме силни и летим високо, а друг път се виждаме смъкнати в дълбоки низини? Не е малък броят на християните, които отбягват питането "защо" в своя живот на вяра. Опитват се да минават някак встрани, страхуват се от него. А неоспорима истина е, че честата употреба на питането"защо" говори ясно, че човекът мисли за това, което е около него, за това което е "над него" -невидимите светове на живота извън нас, мисли за това, което става в самия него. В паметта ми дълбоко е заседнало живото свидетелство на една озарена душа, наша съвременничка "Никой не ме принуди, никой не ме проагитира, никой човек не ме насочи - започва тя просто разказа за своя живот. - Имах дълбок вътрешен копнеж към светлото, доброто, красивото и един ден горещо помолих небето да ме срещне с Исус. Бог чу моята молба. От тогава аз тръгнах по "тясната" и стръмна пътека след Него с радост и любов". Но същата тази жена откровено и честно споделя: "Ако сме искрени ще трябва да признаем, че не е леко да се върви след Христос. Пътеката, по която ни води Той, е нагорен друм. Понякога този път е каменист, препятствие след препятствие се редуват, стръмнини трябва да се преодоляват, но ти знаеш ,че крачиш по пътя към вечността, към високите върхове на чистите и светли радости на духа. Чувствуваш, че Христовият Дух те подкрепя и води все нагоре и пътят става лек и бремето ти леко." Тази възторжена душа добавя:"Труден и славен е този път на изкачването. Ти крачиш нагоре и все нагоре, а ветровете те брулят, шибат те стихии, под теб остават бездните на живота, над тебе е безконечността, а ти вървиш към високата цел. Едно особено чувство те изпълва, тиха радост се настанява в душата ти, че си жив, че живееш, че твоят живот има виск смисъл - да бъде живот-служение на Бога чрез служба на човека-брат в любов. И с какво може да се сравни тази несекваща радост в душата, която иде от съзнанието, че си удостоен с великата привилегия да бъдеш съработник на Бога за успеха на великото Му дело на земята, че твоят живот е живо свидетелство за Христос?"
Когато чуем или прочетем такива свидетелства, като сме наистина Христови, не може да не се запитаме:Жив свидетел ли съм аз на тази земя? Една душа е дотолкова жива в Хиристос, доколкото изявява в живота на вяра Божественото в себе си. Жив във вярата е този, който приема и дава. Приема от Божествената любов и раздава любов. Приема от Божествената сила чрез молитвено общение и я притворява в живи дела. Приема от небесната светлина и сам е виделина. Такива вярващи хора живеят истински. Това са живите човеци по света, окрилените души, годни за полет към високите върхове на духа. Те пишат светлите страници на човечеството. Над такива души смъртта няма власт нито на земята, нито във вечността.
30-ти
"Но това са души от "високите полети" на Духа - може би ще възразят някои християни. - Повече от нас живеем в по-ниските сфери на вярата". Добре. Да слезем в тези, така наричани от някои вярващи /за тяхно лично успокоение, разбира се/по-високи сфери на вярата, т.е. да надникнем в живота на християни, които искрено и предано се трудят да живеят вярата си. Ето една просветена в духовните истини жена, със солидно образование и години на вяра, дори с явни претенции за евангелски живот. Тази християнка повече от десет години редовно издържа материално самотна болна старица без пенсия, без близки. Отделя всеки месец от заплатата си известна сума, слага я в плик и го пъха под вратата на възрастната жена. Друг път оставя до тази стара врата на още по-стара къща чанта с продукти, а за големите празници - специално празничен дар. Но старата жена заболява тежко. Непознатата ангажира болногледачка, като я моли да не събщава кой я изпраща. Не след дълго самотницата отминава от този свят. Разходите по погребението поема пак непознатата. После до гроба е пак тя... Независимо как бихме назовали тази постъпка, тя си остава високо човешка и благородна. Затова пък трудно би могло да се разбере друга постъпка на същата жена. Тя се опитва без никакво угризение или морална задръжка, да застане между най-близката си приятелка и човека, който я обича, за да го спечели за себе си, като използува случая, когато тя се бори на легло с тежка болест.
Ето друг дълбоко вярващ, образец за другите като служител и човек. Същият е оскърбен тежко от свой колега, в когото е проговорила завистта. Минава време. Оскърбеният прави усилие да забрави случилото се, да разбере, дори да прости. Но онзи проявява и към другия своята нетолерантност и всичко трябва да бъде донесено до другарски съд. Заседанието е определено. Един от членовете на този съд е оскърбеният вярващ човек. И така става, че именно той трябва да каже решителната дума. Всички очакват, че той ще използува случая и ще унищожи провинения. Но ето, че той говори с разбиране, с братска доброта. Провиненият не е уволнен. Не е посред зима без работа. Семейството му няма да изкупува грешките му. Заседанието е свършено. Всички излизат. Последен напуска залата вярващият. Но там долу до вратата го чака другият. Двамата едри и здрави мъже си протягат ръка и без думи се разбират. Провиненият изрича тихо... "Ти ме спаси... А като зная аз как постъпих с теб..."
И колко добре би било, ако повече не знаехме за този човек! Но същият, срещнал се с Исус в своя жизнен път и постъпил така по Христовому към своя неприятел, има сърдечна дружба с една жена, чиято любов преминава през много тревоги, борби и мъка. И същият този човек постъпва към жената, която /според неговите думи/ цени, уважава, обича-като подлец. Изоставя е нагло, демонстрира пред очите й връзката си с друга и така стъпква в краката си честта и, достойнството и на жена и човек, чиято вина беше, че го е обичала и му е вярвала.
Ето трети случай. Вярващ човек, пирмер и в дома си, и в църквата Животът му е истинско себераздаване. Работи усърдно за Бога. Но този човек помни... помни оскърблението на един свой приятел от младостта и брат по вяра. Помни всички подробности. Дванадесет години не бяха помрачили този зловещ спомен. Семействата им се черкуват в същата църква. И този усърден работник за Христос, когато срещне някой от това семейство, потреперва. Всичко се събужда в него с нова сила. За забрава, за прощение - никаква мисъл дори! Как ли ще стигне този наш брат до покаяние в своята вяра? Как ще каже "Господи, прости ми", когато не може да изрече "... както и аз прощавам"?
Четвърти случай. Работник в Божието дело. Говори пламенно, учи другите как да живеят с любов в Божествен мир. А самият той не може да понася ничия друга светлина, освен своята. Рядко пропуска друг да благовествува, но ако това все пак се случи и видите лицето му... Това лице жълтее, зеленее, сивее или пламва в огън, щом усети, че другият го превъзхожда. И се питате дали това е същият човек? Никой друг не бива да бъде повече от него, да каже нещо по-хубаво от неговите слова, да послужи Богу с любов и дръзновение! Това е човек, забравил думите на апостол Павел, че дарбите са различни, но Духът е същият. И че на всекиго се върши от Духа чрез отделни човеци, не следва ли логическият извод, че този, който прави зло, в същност злобствува не срещу човека-проводник, а срещу самия Дух Божи, Който се изявява чрез него? Та нали всеки чоек трябва да даде най-достойното? Случва се между християните-работници и нещо друго. Благовествувал си, изпълнен с Божествената сила и дръзновение. Духът е раздвижил най-дълбокото в душите. А после? После ти казват такива слова, че ги усещаш като отрова, впръскана в кръвта ти. Или като удар, нанесен върху най-съкровеното в тебе, който е в сила да разклати така основите на товето служение, че да не знаеш какво да мислиш за себе си и за службата си. Добре, че Сам Бог отговаря на този, който нанася удар, за да смути, разколебае или нарани дълбоко една предана в служението си на Бога душа. И колко е тежка Неговата дума!
31-ви
Защо понякога сме силни и летим високо, а друг път се виждаме смъкнати в дълбоки низини? Защо понякога достигаме до високи духовни прозрения, а друг път нямаме сила да се преборим с елементарни слабости? Защо в живота ни на вяра има дни на светлина, на ясно небе, има прояви на любов и близост, на доброта и жертвеност, а друг път ни удрят стихиите на тъмните сили и ние извършваме деяния, които не могат да бъдат съгласувани с нашите претенции за Христоподобен живот? Достатъчно ли е само по-голяма духовна просветеност, за да живеем като Христови? Достатъчно ли е само дълбоко и искрено желание, за да живеем както ни учи Христос?
Отговорът на тези въпроси ще намирам в Евангелието, в словата на Исус Христос. Според Неговите думи, човекът е син на два свята: земния и небесния. Човекът е тяло и безсмъртен дух. Проявите на тялото са прояви на низките сфери на живота. Проявите на духа е животът на човека във високите духовни области. Земната ни природа тегли "надолу". Духът/най-дълбокото в човешката душа/ извежда човека високо "горе". И когато в човешката душа не живее образът на Христос, човекът се лута. И ту проблесне в живота му някоя светла проява, ту по-нисшето го смъква в усойна бездна и той става проводник на злото. Когато в душата ни живее от всичко, което е Бог, човекът крачи по нагорния друм към вечността. По този път и проявите на "земното" ще дойдат, ще ни атакуват силите на злото, но Христовият Дух ще прогонва мъглявините, ще се отдръпват мрачините в мислите ни, ще се стопяват изблиците на гняв, на безотговорно говорене, на непочтителност към нашите близки и ... непристойните думи няма да бъдат изречени, отрицателната мисъл не ще се превърне в недостойно дело. Доколкото живее Духът на Христос у нас, дотолкова ще Го изявяваме в живота си - в мисли, чувства и дела. Щом образът на Исус е неясен, недостатъчно жив у нас, как ще го изявим пред човеците в благородни полезни мисли, в красиви и добри чувства и досотйни дела? Живее ли в душата ни Христовия Дух - няма страх, няма съмнение, няма люшкане/днес да бъда добър, а утре хората да се питат дали наистина съм същият човек/. За да не останат нашите размисли само една добра и полезна теория, не бива да забравяме: Христовата любов и светлина трябва да бъде у нас като непрекъсваема светла струя, а не като светлината на морския фар, която се сменя с тъмнината. Тогава мислите, чувствата и действията ни ще бъдат дела на синове и дъщери на Бога, а нашите духовни домове /църквите ни/ ще станат истински светилници, разсадници на Божествената и всечовешката любов, огнища, където ще гори несекващо пламъкът на Светия Дух. Но за всичко това трябва чисто и свято Богопосвещение!
21, 22, 23, 24, 25-ти ОКТОМВРИ
21-ви
Истинските Христови свидетели днес трябва да кажем на тези, които ни "одумват", за Исус, за действието на Неговото присъствие в човешките души. Но също трябва да им покажем с личния пример на нашия живот, че словата ни са станали живо дело. Да им покажем, че най-познатият външен белег на сърцето, отразило Божествената светлина, преди всичко е едно слънчево лице. Те трябва да видят как това слънчево лице излъчва виделина сред начумереността, злобно свитите устни, сред пропитите от тъга, неудовлетвореност и болка човешки лица, които виждаме и срещаме. Тези, които ни винят в недостатъчна жизненост, трябва да видят, че ние не само имае свой мир в душите си и сме утвърдили своята личност, но и че сме годни да вдъхнем сила на много наши събратя, защото знаем, че хората, които срещаме, имат нужда от блага, добра дума, от топъл поглед, от насърчение и утеха. Щом ние живеем разтворени за Христовия Дух, можем да имаме благородно влияние към онези, които срещаме всеки ден. Едно малко момче видяло онова, което излъчва лицето на Адронирам Джъдсан и занемяло от удивление. Момчето станало известният писател и вестител на Евнагелието Хенри Тръбмал. При среща, по-късно, той споделя с вече стария Джъдсан. "Вашето лице, светлината на Вашите очи - това бе първият знак за моето пробуждане. А по-късно, спомена за това лице осветено от вътрешна виделина, Вашите очи, топлите Ви слова бяха попътните знаци по моя път." Това са истинските слънчеви души, възприели Христовата светлина, позволили Бог да се докосне до ума им, за да го освети, до сърцето - за да го обнови, до тялото - за да го направи храм. Това са те, човеците -виделина, обгряваните души, чрез които тук на земята сияе невидимата красота.
Само така Христовите последователи по земята ще оправдаем своето съществуване, ще имаме място във времето, в което живеем - ако бъдем благословени души, възприели от Хрисотвата светлина и дали на други светлина, приели от Божествената любов и дали другиму любов, приели мъдрост небесна и сами омъдрени, дали и на другите от нея, получили Божествена сила, сами ,крепнали, прелели и на други души от Божествената мощ, та този свят да се превърне в място, където да се живее не в мъка, несигурност, в болести и грижи, а в светлина, радост и мир. Само така ще докажем, че не сме музейни люде, че не сме останки от отживели времето си религиозни вярвания, а живи наследници на неоценимото наследство от светиите - люде, които са били през всяко време "спасителнен елемент", "уравновесяваща сила в цивилизацията". Ние имаме свещен дълг - да покажем на света "човека-сол", "човека-виделина". Нека не се заблуждаваме, а разберем с ум, с душа и сърце, че ще бъдем човеци "сол" и "виделина" само когато живеем изпълнени от Божественото присъствие. Тогава нашият живот ще бъде живо свидетелство за вечно живия Бог. Ето такъв жив свидетел Бог иска да бъде всеки един от нас днес, приели живота си като служение, в служба на Бога чрез служба на човека-брат в любов. И когато чрез жива, действена вяра и живот, потопен в Божественото присъствие, Христовите свидетели изпълняват своята мисия/достойно да изявим Този, за Когото свидетелствуваме/, хората от нашето съвремие няма да ни посрещнат и изпращат с насмешка, със снизхождение, неразбиране и подценяване, а ще ни уважават, ще ни търсят - както търсят слънчевата грейка, и ще ни ценят, както е ценен всеки честен, добър, доблестен и дръзновен работник за повече правда и чистота, за повече светилна и радост, за мирен живот и блага воля между човеците! С такова значение, с живата ни действена вяра, с живот в Божественото присъствие ние ще крачим напред и нагоре с бодра и радостна стъпка изпълнили своя дълг и пред Бога, и пред човеците.
МОГАТ ЛИ НАУЧНИТЕ ЗНАНИЯ ДА РАЗКОЛЕБАЯТ ВЯРАТА
22-ри
Науката е една от проявите на човешкия дух. Тя изследва действителността. Всяка наука изучава част от тази действителност и така подпомага човешкото същестуване, прави живота по-богат, по-удобен. Тя задоволява потребностите на ума и много от ежедневните практически нужди на живота. Науката разширява нашите познания, но тя може да ни говори компетентно и с авторитет само когато третира въпроси от нейните специални области: химия, физика, геология, естествознание, астрономия и други. Но Бог, който не може научно да се наблюдава, изучава или разработва със средствата и методите на съвременната наука, не е бил и не може да бъде изучаван. Той не може да бъде предмет на никоя наука. С името на науката може да се спекулира, от творческа, силата й може да се превърне в разрушителна. Да се руши е лесно. Колко правдиви са думите:"Погледнете назад в историята и ще видите, че най-много поразии в света са сторили учени, но зли духове." Защото, знанието в ръцете на благородните хора е благословение, а науката на злите е проклятие за човечеството. Едно трябва да е ясно, че не всяка наука означава културен напредък, че истинската наука не отрича Бога и че вярата на човека може да съжителствува в душата му редом с откриване на научни истини. Науката не доказва, че няма Бог. Естествените закони не са достатъчни, за да бъде разрешена "мировата загадка". Законите на природата обясняват много неща, но не и това - кой е създал тези закони и кой притежава такава сила, че да може да предписва закони от значение за целия духовен и материален свят.
23-ти
На въпроса дали научните знания могат да разколебаят вярата ни много ясно отговаря известният унгарски учен Йодеф Ботвьош:"Съвсем ми е непонятно твърдението, че вярата на човека/към Бога и Христос/ се разколебавала от напредъка на естествените науки. Да не би този свят да е станал по-малко голям откак открихме цели мирови системи? Или нашият живот е станал по-малко удивителен откак мироскопът показва, че извън досега познатите живи същества има безброй живи създания? Или... може би чудният порядък на всемира и още по-чудните контрасти в нашето човешко сърце, са станали по-разбираеми, откакто малко по-добре узнахме отделни закони на природата и ни стана малко по-ясна зависимостта на малките и големите неща в света. Ние намираме все повече основания да се удивляваме, но не намираме нищо, което би могло да обясни произхода на тези неща, освен Бог." Професор Тихомир Тот добавя:"Хората често си представят науката като богиня, седнала на трон в недостижими височини, на която всеки служи с неумолима истина. Но такава абстрактно съществуваща наука, тронът на която е над облаците - няма! Има само учени, които не са абстрактни същества, а хора, принадлежащи на една или друга група на човечеството, близък им е техният начин на мислене, живеят с нейните идеи и стремежи. Вярно е, че науката няма нито родина, нито религия, както гласи надписът на един зоологически институт във Франция, но вярно е и това, което казва Пастьор, че учените имат и религия и отечество." Някои хора мислят, че вярата им е станала колеблива поради придобитите познания. "Ти се съмняваш не поради това, че си сатнал по-мъдър. Ти се съмняваш, защото мъдростта ти още не е узряла" - казва Рюкерт. "Ако вярата ти в Бога е разколебана, дължи се на това, че в твоята вяра нещо не е наред и ти трябва още по-усърдно да искаш да позанеш Бога." - пише Толстой. Не става дума да се вярва сляпо, без дълбоко основание. Апостол Павел силно набляга на това, че преклонението ни пред Бога трябва да е разумно. Човекът днес стои гордо пред гигантския технически прогрес. Тези открития безспорно свидетелствуват за голямата победа на научния и технически прогрес. Но по-щастливо ли е съвременното творчество отколкото преди? Една пословица твърди:"Науката има четири очи." Добре. Но и четири очи без светлина не могат да виждат. А такава светлина иде от Евангелието. Ето защо истината е, че науката и вярата в Христос - тези две прояви на човешкия дух, не са врагове, а сътрудници. Хората на науката ще се ровят в необятната действителност, ще я разработват, изследват, изясняват и оползотворяват, ще откриват научни истини, а вярващите хора ще виждат в тези истини всемогъщия Дух на Вечния, Който е творил и твори във вселената. Вярата ни в Евангелието ще осмисля откритията на науката и човешкия живот, за да го направи по-разумен, по-нравствен, по-чист и красив.
24-ти
Колко често днес ще чуем:Как мога да вярвам в нещо, което не виждам? "Главната причина на нашето съмнение е безпределното ни доверие в неограничената сила и непогрешимостта на нашия разум" - изтъква Ботвьош. А проф. Тот пише:"Никога така силно не бях почувствувал истината на тази мисъл на Ботьош, както когато един работник, считайки себе си за твърде учен, изрече думите:"И аз не вярвам в отвъдното, в цялата християнска вяра, в Бога, защото вярвам само това, което виждам!" Изрече това и гордо метна назад глава. Добрият човек беше твърдо убеден, че е казал една мъдрост, която едва ли не е в състояние да раздруса света." Колкото човек е по-голям дух, толкова по-скромно признава, че около нас има толкова неща, които не виждаме, не възприемаме с нашите така ограничени сетива,но които въпреки това съществуват. Големият естественик Райнке казва:"Началото на философията още у Сократ бе съзнанието, че нищо не знаем, обаче краят на философията е познанието, че трябва да вярваме. Това е неизбежният жребий на човешката мъдрост." Още през шестнадесетото столетие Хуго Троциус -известне учен юрист, казал:"Без вяра пропада историята, естествените науки, медицината, дори отношенията между родители и деца." И какво би останало от цялата наша съвременна наука, ако учените хора нямат вяра, ако не вярват в това, което се трудят да открият?". Лиши знанието от вярата и ще се срине. Ако в науката толкова много трябва да се вярва, защо да се учудваме, че и в Евангелието трябва да вярваме? Дори в така наречениете "точни науки" като математиката и физиката има много основни неща, които не могат да се докажат, а истинността им трябва просто да се приеме, да се повярва. Цялото е по-голямо от всяка негова част. Това е една от основните аксиоми на математиката. Но същата тази математика не може да докаже това чрез желязната си логика. Трябва да се приеме, да се повярва, защото не може да се направи нито стъпка напред, ако не се приеме тази аксиома. Най-трудният въпрос на химията е: Какво е материя? За да отговорят, учените достигат до онези малки частици на материята,които се наричат атоми. Но какво е атомът:виждаме ли го, чуваме ли го? Как ще ни отговорят физиците, когато ги запитаме какво трябва да разбираме под понятието "сила"? Що е магнетизъм, електричество? Но ние знаем, че всичко това съществува. Нашите сетиви... Колко ограничена е тяхната дейност! Можем ли чрез ухото си да възприемем хилядата октави, както твърди физиката? Ясно е, че възприемаме само единадесет. Да вярваме ли, че има хиляда октави, макар да не можем да ги чуем? Нашето око... Нима то е в състояние да види трептенията на всички цветове от спекътра? Когато етерът направи до триста шестдесет и пет билиона трептенията до седемстотин петдесет и осем билиона в секунда, чувствуваме го с очите си като цвят. А какво е над 758 билиона трептения? Нищо ли? Не е възможно. Сигурно има трептения, но не са за нашето око. Да не вярваме ли тогава на тези твърдения на физиката? Япония се състои от четири големи острови и стотици малки. Знаем ли всичко това? Видели ли сме? Ние го вярваме, защото така твърдят хора, които са били в Япония. Ние, хората, вярваме на достоверните източници. А защо да не е така при нашата вяра? Ние вярваме в Евангелието за всичко, което е там, поръчителствува един Свидетел, думата на Когото е самата истина - Исус Христос. Колкото човек е по-израснал, толкова по-малко се учудва, че има тайни, има неща, които не виждаме, не чуваме, не възприемаме с нашите сетива, но които въпреки това не можем да отречем, защото те съществуват. И най-голямата от тези тайни е Бог.
25-ти
КАК ДА ВЯРВАМ В ТОЗИ БОГ, КОГОТО НЕ РАЗБИРАМ
"Вие -вярващите хора, казвате:Бог е Дух. Той е невидим, но е навсякъде. Твърдите, че Го чувствувате, чувате Неговия глас в себе си. Молите се, общувате с Него. Казвате, че Бог е любов, доброта, а този нещастен свят тъне в страдания и зло. Не разбирам! Не мога да вярвам в някакъв Бог, Когото не разбирам." Вярно е, че у нас, хората, е вродено това "отиване до край", този вечен въпрос -какво е това, онова? Душата ни жадува за по-пълно познание, за цялата истина. По същата причина ние искаме да проумеем Божественото естество. Ако човек не е в състояние да открие само със своя ум силата и дълбочината на майчинството, душата на силно любещия или човекът, който мрази, ако такива често повтарящи се явления в живота не могат да се проумеят, как да се разберат само с ума много от истините на Евангелието, най-голямата от които е същността на Бога? Такива истини се откриват само с преживявания. Как да изразим с думи какво е Той? Ако човекът живее с цялата си душа със земното , неговата душа прилича на долина, притисната, мрачна и студена.Разтовари ли се от делничността, освободи ли се от изключителната зависимост на земята, привикне ли да живее повече с идеята за Бога, пред очите му се развиделява, облъхва го топъл лъх и той става годен за проникване по-дълбоко в истините на благата вест. Небесният Пратеник ни даде за Бога само една единствена дума "Отец"-Баща.
"Татко наш, Който си на небесата..." - започва молитвата, на която Той научи учениците Си. Бог е любов. Това е една от изявите Му. Бог е истина. Бог е мъдрост. Бог е път към един живот в чистота, в доброта, в свобода и мир. Бог е святост. И все пак Той е една тайна за човешкия ум. Бог е толкова необхватен, че Неговото величие смазва слабия ни човешки разум. Библията казва и още нещо - че Той живее в едно отворено за светлината и любовта сърце.
"Макар разумът човешки да е пребродил навсякъде да търси истината, никъде не я е намарил освен в Евангелието." - заявява Кант. Ако ние не разбираме тайната на житното зърно, тайната на човека - какво е той, ако навред около нас се натъкваме на тайни, които въпреки съвременния ръст на науката не можем да разберем, то как ще преодолеем тайната над тайните? Колко са правдиви думите на Мирандолски:"Философията дири истината, богословието я намира, а вярата в Евангелието я притежава."
Истинските Христови свидетели днес трябва да кажем на тези, които ни "одумват", за Исус, за действието на Неговото присъствие в човешките души. Но също трябва да им покажем с личния пример на нашия живот, че словата ни са станали живо дело. Да им покажем, че най-познатият външен белег на сърцето, отразило Божествената светлина, преди всичко е едно слънчево лице. Те трябва да видят как това слънчево лице излъчва виделина сред начумереността, злобно свитите устни, сред пропитите от тъга, неудовлетвореност и болка човешки лица, които виждаме и срещаме. Тези, които ни винят в недостатъчна жизненост, трябва да видят, че ние не само имае свой мир в душите си и сме утвърдили своята личност, но и че сме годни да вдъхнем сила на много наши събратя, защото знаем, че хората, които срещаме, имат нужда от блага, добра дума, от топъл поглед, от насърчение и утеха. Щом ние живеем разтворени за Христовия Дух, можем да имаме благородно влияние към онези, които срещаме всеки ден. Едно малко момче видяло онова, което излъчва лицето на Адронирам Джъдсан и занемяло от удивление. Момчето станало известният писател и вестител на Евнагелието Хенри Тръбмал. При среща, по-късно, той споделя с вече стария Джъдсан. "Вашето лице, светлината на Вашите очи - това бе първият знак за моето пробуждане. А по-късно, спомена за това лице осветено от вътрешна виделина, Вашите очи, топлите Ви слова бяха попътните знаци по моя път." Това са истинските слънчеви души, възприели Христовата светлина, позволили Бог да се докосне до ума им, за да го освети, до сърцето - за да го обнови, до тялото - за да го направи храм. Това са те, човеците -виделина, обгряваните души, чрез които тук на земята сияе невидимата красота.
Само така Христовите последователи по земята ще оправдаем своето съществуване, ще имаме място във времето, в което живеем - ако бъдем благословени души, възприели от Хрисотвата светлина и дали на други светлина, приели от Божествената любов и дали другиму любов, приели мъдрост небесна и сами омъдрени, дали и на другите от нея, получили Божествена сила, сами ,крепнали, прелели и на други души от Божествената мощ, та този свят да се превърне в място, където да се живее не в мъка, несигурност, в болести и грижи, а в светлина, радост и мир. Само така ще докажем, че не сме музейни люде, че не сме останки от отживели времето си религиозни вярвания, а живи наследници на неоценимото наследство от светиите - люде, които са били през всяко време "спасителнен елемент", "уравновесяваща сила в цивилизацията". Ние имаме свещен дълг - да покажем на света "човека-сол", "човека-виделина". Нека не се заблуждаваме, а разберем с ум, с душа и сърце, че ще бъдем човеци "сол" и "виделина" само когато живеем изпълнени от Божественото присъствие. Тогава нашият живот ще бъде живо свидетелство за вечно живия Бог. Ето такъв жив свидетел Бог иска да бъде всеки един от нас днес, приели живота си като служение, в служба на Бога чрез служба на човека-брат в любов. И когато чрез жива, действена вяра и живот, потопен в Божественото присъствие, Христовите свидетели изпълняват своята мисия/достойно да изявим Този, за Когото свидетелствуваме/, хората от нашето съвремие няма да ни посрещнат и изпращат с насмешка, със снизхождение, неразбиране и подценяване, а ще ни уважават, ще ни търсят - както търсят слънчевата грейка, и ще ни ценят, както е ценен всеки честен, добър, доблестен и дръзновен работник за повече правда и чистота, за повече светилна и радост, за мирен живот и блага воля между човеците! С такова значение, с живата ни действена вяра, с живот в Божественото присъствие ние ще крачим напред и нагоре с бодра и радостна стъпка изпълнили своя дълг и пред Бога, и пред човеците.
МОГАТ ЛИ НАУЧНИТЕ ЗНАНИЯ ДА РАЗКОЛЕБАЯТ ВЯРАТА
22-ри
Науката е една от проявите на човешкия дух. Тя изследва действителността. Всяка наука изучава част от тази действителност и така подпомага човешкото същестуване, прави живота по-богат, по-удобен. Тя задоволява потребностите на ума и много от ежедневните практически нужди на живота. Науката разширява нашите познания, но тя може да ни говори компетентно и с авторитет само когато третира въпроси от нейните специални области: химия, физика, геология, естествознание, астрономия и други. Но Бог, който не може научно да се наблюдава, изучава или разработва със средствата и методите на съвременната наука, не е бил и не може да бъде изучаван. Той не може да бъде предмет на никоя наука. С името на науката може да се спекулира, от творческа, силата й може да се превърне в разрушителна. Да се руши е лесно. Колко правдиви са думите:"Погледнете назад в историята и ще видите, че най-много поразии в света са сторили учени, но зли духове." Защото, знанието в ръцете на благородните хора е благословение, а науката на злите е проклятие за човечеството. Едно трябва да е ясно, че не всяка наука означава културен напредък, че истинската наука не отрича Бога и че вярата на човека може да съжителствува в душата му редом с откриване на научни истини. Науката не доказва, че няма Бог. Естествените закони не са достатъчни, за да бъде разрешена "мировата загадка". Законите на природата обясняват много неща, но не и това - кой е създал тези закони и кой притежава такава сила, че да може да предписва закони от значение за целия духовен и материален свят.
23-ти
На въпроса дали научните знания могат да разколебаят вярата ни много ясно отговаря известният унгарски учен Йодеф Ботвьош:"Съвсем ми е непонятно твърдението, че вярата на човека/към Бога и Христос/ се разколебавала от напредъка на естествените науки. Да не би този свят да е станал по-малко голям откак открихме цели мирови системи? Или нашият живот е станал по-малко удивителен откак мироскопът показва, че извън досега познатите живи същества има безброй живи създания? Или... може би чудният порядък на всемира и още по-чудните контрасти в нашето човешко сърце, са станали по-разбираеми, откакто малко по-добре узнахме отделни закони на природата и ни стана малко по-ясна зависимостта на малките и големите неща в света. Ние намираме все повече основания да се удивляваме, но не намираме нищо, което би могло да обясни произхода на тези неща, освен Бог." Професор Тихомир Тот добавя:"Хората често си представят науката като богиня, седнала на трон в недостижими височини, на която всеки служи с неумолима истина. Но такава абстрактно съществуваща наука, тронът на която е над облаците - няма! Има само учени, които не са абстрактни същества, а хора, принадлежащи на една или друга група на човечеството, близък им е техният начин на мислене, живеят с нейните идеи и стремежи. Вярно е, че науката няма нито родина, нито религия, както гласи надписът на един зоологически институт във Франция, но вярно е и това, което казва Пастьор, че учените имат и религия и отечество." Някои хора мислят, че вярата им е станала колеблива поради придобитите познания. "Ти се съмняваш не поради това, че си сатнал по-мъдър. Ти се съмняваш, защото мъдростта ти още не е узряла" - казва Рюкерт. "Ако вярата ти в Бога е разколебана, дължи се на това, че в твоята вяра нещо не е наред и ти трябва още по-усърдно да искаш да позанеш Бога." - пише Толстой. Не става дума да се вярва сляпо, без дълбоко основание. Апостол Павел силно набляга на това, че преклонението ни пред Бога трябва да е разумно. Човекът днес стои гордо пред гигантския технически прогрес. Тези открития безспорно свидетелствуват за голямата победа на научния и технически прогрес. Но по-щастливо ли е съвременното творчество отколкото преди? Една пословица твърди:"Науката има четири очи." Добре. Но и четири очи без светлина не могат да виждат. А такава светлина иде от Евангелието. Ето защо истината е, че науката и вярата в Христос - тези две прояви на човешкия дух, не са врагове, а сътрудници. Хората на науката ще се ровят в необятната действителност, ще я разработват, изследват, изясняват и оползотворяват, ще откриват научни истини, а вярващите хора ще виждат в тези истини всемогъщия Дух на Вечния, Който е творил и твори във вселената. Вярата ни в Евангелието ще осмисля откритията на науката и човешкия живот, за да го направи по-разумен, по-нравствен, по-чист и красив.
24-ти
Колко често днес ще чуем:Как мога да вярвам в нещо, което не виждам? "Главната причина на нашето съмнение е безпределното ни доверие в неограничената сила и непогрешимостта на нашия разум" - изтъква Ботвьош. А проф. Тот пише:"Никога така силно не бях почувствувал истината на тази мисъл на Ботьош, както когато един работник, считайки себе си за твърде учен, изрече думите:"И аз не вярвам в отвъдното, в цялата християнска вяра, в Бога, защото вярвам само това, което виждам!" Изрече това и гордо метна назад глава. Добрият човек беше твърдо убеден, че е казал една мъдрост, която едва ли не е в състояние да раздруса света." Колкото човек е по-голям дух, толкова по-скромно признава, че около нас има толкова неща, които не виждаме, не възприемаме с нашите така ограничени сетива,но които въпреки това съществуват. Големият естественик Райнке казва:"Началото на философията още у Сократ бе съзнанието, че нищо не знаем, обаче краят на философията е познанието, че трябва да вярваме. Това е неизбежният жребий на човешката мъдрост." Още през шестнадесетото столетие Хуго Троциус -известне учен юрист, казал:"Без вяра пропада историята, естествените науки, медицината, дори отношенията между родители и деца." И какво би останало от цялата наша съвременна наука, ако учените хора нямат вяра, ако не вярват в това, което се трудят да открият?". Лиши знанието от вярата и ще се срине. Ако в науката толкова много трябва да се вярва, защо да се учудваме, че и в Евангелието трябва да вярваме? Дори в така наречениете "точни науки" като математиката и физиката има много основни неща, които не могат да се докажат, а истинността им трябва просто да се приеме, да се повярва. Цялото е по-голямо от всяка негова част. Това е една от основните аксиоми на математиката. Но същата тази математика не може да докаже това чрез желязната си логика. Трябва да се приеме, да се повярва, защото не може да се направи нито стъпка напред, ако не се приеме тази аксиома. Най-трудният въпрос на химията е: Какво е материя? За да отговорят, учените достигат до онези малки частици на материята,които се наричат атоми. Но какво е атомът:виждаме ли го, чуваме ли го? Как ще ни отговорят физиците, когато ги запитаме какво трябва да разбираме под понятието "сила"? Що е магнетизъм, електричество? Но ние знаем, че всичко това съществува. Нашите сетиви... Колко ограничена е тяхната дейност! Можем ли чрез ухото си да възприемем хилядата октави, както твърди физиката? Ясно е, че възприемаме само единадесет. Да вярваме ли, че има хиляда октави, макар да не можем да ги чуем? Нашето око... Нима то е в състояние да види трептенията на всички цветове от спекътра? Когато етерът направи до триста шестдесет и пет билиона трептенията до седемстотин петдесет и осем билиона в секунда, чувствуваме го с очите си като цвят. А какво е над 758 билиона трептения? Нищо ли? Не е възможно. Сигурно има трептения, но не са за нашето око. Да не вярваме ли тогава на тези твърдения на физиката? Япония се състои от четири големи острови и стотици малки. Знаем ли всичко това? Видели ли сме? Ние го вярваме, защото така твърдят хора, които са били в Япония. Ние, хората, вярваме на достоверните източници. А защо да не е така при нашата вяра? Ние вярваме в Евангелието за всичко, което е там, поръчителствува един Свидетел, думата на Когото е самата истина - Исус Христос. Колкото човек е по-израснал, толкова по-малко се учудва, че има тайни, има неща, които не виждаме, не чуваме, не възприемаме с нашите сетива, но които въпреки това не можем да отречем, защото те съществуват. И най-голямата от тези тайни е Бог.
25-ти
КАК ДА ВЯРВАМ В ТОЗИ БОГ, КОГОТО НЕ РАЗБИРАМ
"Вие -вярващите хора, казвате:Бог е Дух. Той е невидим, но е навсякъде. Твърдите, че Го чувствувате, чувате Неговия глас в себе си. Молите се, общувате с Него. Казвате, че Бог е любов, доброта, а този нещастен свят тъне в страдания и зло. Не разбирам! Не мога да вярвам в някакъв Бог, Когото не разбирам." Вярно е, че у нас, хората, е вродено това "отиване до край", този вечен въпрос -какво е това, онова? Душата ни жадува за по-пълно познание, за цялата истина. По същата причина ние искаме да проумеем Божественото естество. Ако човек не е в състояние да открие само със своя ум силата и дълбочината на майчинството, душата на силно любещия или човекът, който мрази, ако такива често повтарящи се явления в живота не могат да се проумеят, как да се разберат само с ума много от истините на Евангелието, най-голямата от които е същността на Бога? Такива истини се откриват само с преживявания. Как да изразим с думи какво е Той? Ако човекът живее с цялата си душа със земното , неговата душа прилича на долина, притисната, мрачна и студена.Разтовари ли се от делничността, освободи ли се от изключителната зависимост на земята, привикне ли да живее повече с идеята за Бога, пред очите му се развиделява, облъхва го топъл лъх и той става годен за проникване по-дълбоко в истините на благата вест. Небесният Пратеник ни даде за Бога само една единствена дума "Отец"-Баща.
"Татко наш, Който си на небесата..." - започва молитвата, на която Той научи учениците Си. Бог е любов. Това е една от изявите Му. Бог е истина. Бог е мъдрост. Бог е път към един живот в чистота, в доброта, в свобода и мир. Бог е святост. И все пак Той е една тайна за човешкия ум. Бог е толкова необхватен, че Неговото величие смазва слабия ни човешки разум. Библията казва и още нещо - че Той живее в едно отворено за светлината и любовта сърце.
"Макар разумът човешки да е пребродил навсякъде да търси истината, никъде не я е намарил освен в Евангелието." - заявява Кант. Ако ние не разбираме тайната на житното зърно, тайната на човека - какво е той, ако навред около нас се натъкваме на тайни, които въпреки съвременния ръст на науката не можем да разберем, то как ще преодолеем тайната над тайните? Колко са правдиви думите на Мирандолски:"Философията дири истината, богословието я намира, а вярата в Евангелието я притежава."
16, 17, 18, 19, 20-ти ОКТОМВРИ
16-ти
Как обикновеният вярващ човек трябва да изразява във всекидневния си живот кротостта, като плод на Духа? Словото на Бога отговаря:Да бъдем кротки към онези, които са направили някакво "опущение", защото и ние можем да извършим същото, но не трябва да отговаряме на тези, които ни питат за надеждата, която имаме. "със страх и кротост"/1Посл. Петър 3:15/, а да свидетелствуваме дръзновено, че от Духа на Христос иде силата на нашето свидетелство. Ние трябва да приемаме с кротост всаденото в нас Слово /Яков 1 глава/. Лично отговорни сме да станем "добра почва" за истината, защото поради духовна гордост Словото на Бога понякога не намира място в сърцата, за да ги освети. Много вярващи мислят, че всичко им е добре познато или някак не приемат стила или личността на някой духовен работник. При всички тези случаи върховна необходимост е смиряване на ума - кротост. Защото е казано още, че в Божието царство, което ще дойде, първите ще станат последни, а последните първи. Ала най-хубавото обещание, дадено на кротките, е :"Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си."/Матея 11:29/ Нерядко и тези слова на Спасителя и Небесния Учител се разбират непълно или неправилно. Преди всичко трябва да бъдем наясно, че "покоят", който се обещава, е духовен. Тази почивка-покой е за неспокойните и загрижените, чието своеволие и гордост ги правят арена на дълбоки умствени и сърдечни смущения. У тях има дълбоко заседанала дисхармония с Бога, макар често и самите те да не я осъзнават ясно. Кротостта е небесен успокоител. Мирът на душата е неизмеримо благословение. Той е върховно небесно обезщетение за кротките.
И така, кротостта, като плод на Духа, е скъпа пред Бога, но има голяма цена и за нас. "Да бъдеш кротък, това значи да си в пълно пребъдване с духа на Бога. Това е много повече от физическо изцеление или духовни дарби - заключва известният богослов Доналд Джи. - Кротостта, това е доброволно приемане на по-висшата воля - Божествената, която ни поставя в хармония с всемира според Божествения план. Именно в това нашият Божествен учител Исус Христос беше върховно кротък и смирен по сърце." Затуй животът на тези, които са се разтворили за Неговия Дух и Го изявяват чрез плода на Духа в посвещение и святост, вече са получили своето небесно гражданство още от живота на земята. Те са разбрали добре думите на Исус:"Аз избрах вас и ви отделих да излезете в света и дадете плод." И те са посели. Духът е възрастил посятото от тях с любов, дълготърпение и милост, благословил ги е за техния искрен труд в себеобуздание, благост, вярност и кротост. И Духът на Бога се възрадва зедно с техния дух за "жетвата на радост".
ИМА ЛИ МЯСТО ЗА ХРИСТОВИЯТ ПОСЛЕДОВАТЕЛ ДНЕС
17-ти
"Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призовава от тъмнината на своята светлина:Възлюблени,умолявам ви като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътските страсти, които воюват против душата, да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват ... да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /Из 1 посл. на Петър2/
Времето, в което живеем, е бурно, динамично време - епоха на огромно материално строителство, техника и ярки прояви на човешкия интелект в многобройните му изяви. Има ли право Христовият последовател днес да се затваря в себе си, да се изолира от повика на времето за един интензивен, динамичен живот? Има ли право да не влага своя труд за изграждането на по-добра материална база на нашия живот като знаем, че ние, последователите на Христос, сме наистина "граждани на небето", но сме и жители на земята. Какво говори Словото на Бог чрез апостол Петър:"Но вие живейте благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват/говорят за вас/, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." "Живейте разумно и трезво -съветва също апостол Павел - според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат." Христовите апостоли са говорили така на хората от онова време, но думите на Словото на Бога имат еднаква валидност за през всички векове. Те са еднакво валидни и за вас днес.
Апостол Петър на два пъти споменава думата "одумват". А в какво ни одумват? В какво обвиняват съвременните Христови последователи? "Одумват" ни, обвиняват ни за нашия "неблагоприличен", недостатъчно разумен и трезвен подход към Христос. Присмиват ни се като виждат как изявяваме в живота си нашата вяра, намират, че сме изостанали, че сме се вкостенили в догми, обреди, че се откъсваме от духа на времето, хванали сме се за едно лично "спасение", което цял живот отработваме. Нямаме никакво право да си затваряме очите пред това, за което ни одумват. Виждайки как ние показваме вярата си в Христос, някои намират, че нямаме място в днешното динамично време. Или в най-добрия случай ни считат като живи музейни експонати и снизходително очакват нашето доизживяване. Имат ли право хората днес да ни "одумват" така?
18-ти
Ученията в живота на човечеството се раждат, за да помогнат на човека животът му да бъде по-лек, по-мирен, по-добър. Но едно учение, колкото и добро да е то, колкото благородни и полезни да са целите и задачите му, си остава само "учение", ако хората, които приемат да го следват, не живеят според неговите изисквания. Човекът, поради плътското му естество, което се стреми да господствува над неговата душевност, се поддава трудно на превъзпитание. Ние трудно се отказваме от онова, което е по-леко, по-приятно и мъчно успяваме да контролираме мислите, чувствата, действията си. Така може да се обясни фактът, защо и най-добрите учения са били изкривявани, изкористявани, към онова, което се нрави на човека. Затова и много от ученията през хилядолетията са били само "хубави, добри учиния", а хората са си оставали и зли, и алчни, и жестоки, и двулични, и завистливи и още какво ли не, та и до наши дни. Строили са някога древните люде и Вавилонската кула, и висящи градини с водоскоци, богати дворци и красиви храмове, статуи, пирамиди. Рисували са прекрасни картини. Звездобройци са изследвали просторите. Но всичко грациозно и красиво се е превръщало в развалини, когато се е надигнало "животниското" у човека. Хората са се качвали на конете си, изваждали са мечове и ... е започвала страховита сеч. Проливани са реки от кръв, разпалвали са се димящи огньове, препъвали са се в още неизстиналите трупове, за да продължат "победния" щурм под звуците на барабани тръби. А после, когато са изтрезнявали от безумието си, същите тези човеци са оплаквали развалините и около себе си, и в себе си. Това е животът на "гордия" естествен човек, човекът, който е издигнал себе си над всичко, дори и над своя Създател. Това ни говори историята.
Такава беше картината на света преди мъдреците от Изток да съзрат на небето една необикновено звезда - звезда по-бляскава и по-различна от другите. Звезда, трептяща като огнено око. Звезда-вестител на великата милост на небето към едно човечество, което се валя в собствената си кръв, макар и да строи богати дворци и крепостни стени, блестящи храмове, гробници, висящи мостове. Бог изпрати Своя Единороден Син като Богочовек, за да припомни на забравилия се в гордостта си човек, че не животинското начало, а Божественият Дух у него е истинското му естество. Исус дойде, за да пробуди Божественото у човека, да оживотвори неговия дух, умъртвен чрез греха, да свърже отново връзката между Бог и човека. Небето изпроводи Божествения Пратеник, за да ни покаже чрез примера на Своя живот как трябва да живеем, за да имаме мир в себе си чрез мир с другите в любов. Светлината дойде в света, но хората не я приеха, "защото делата им бяха зли." Гониха, хулиха, отричаха Исус! Обвиниха Го в богохулство, съдиха Го и осъдиха на смърт, разпънаха Го на Голготския кръст между двама злодеи. Небесният Пратеник трябваше да изпълни всичко пророкувано за Него в Писанията, стих след стих... И всичко се изпълни! Чуват се ясно думите Му:"Свърши се..." И остават да стърчат на хълма Голгота три кръста с три разпънати тела, под едно буреносно небе, в един притъмнял пролетен ден. "Една уредена сметка - мислят мнозина - една свършена история..."
19-ти
А дали всичко, което стана на Голгота, беше "една свършена история"? Първо небето проговори. В Евангелието от Матея 27 глава е записано:"И ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу, земята се разтърси, скалите се разпукаха, гробовете се отвориха.." В същата глава по-надолу четем:"А стотникът и онези, които видяха всичко, що стана, думаха:"Наистина Той беше Син на Бога!" Това беше първото потвърждение от отрицателите за Богосиновността на Исус след Неговата смърт на кръста. А после?... - грубият дървен кръст, върху който човешката злоба, безсилие и дързост разпънаха Богочовека, се открои по небосклона на човечеството като най-ярък знак на любовта, зад който сияят зарите на Възкресението.
Исус бе умъртвен. Тялото на Богочовека бе погребано. Но ликуването на враговете бе смутено от една необикновено, странна вест, която се понася из града:"Исус е жив! Той възкръсна на третия ден, както Сам бе казал на учениците Си преди Великото Си страдание." И ето, че не друг, а Сам Той -пише апостол Павел на коринтяните - се яви на Петър, след това на единадесетте, после се яви неведнъж на повече от петстотин братя, после се яви на Яков, след това на всички апостоли." Той, Исус, беше до бреговете на Тивериадското езеро, където Петър, Тома, Натанаил, Яков и Йоан се бяха отправили да ловят риба и не бяха уловили нищо. А когато няколко седмици по-късно Божественият Пратеник се откъсва от учениците Си и понеже Сам Той бе светлина, се разтопи в светлината, Той не си отива окончателно. "Присъствието на Възкръсналия трае още - пише Франсоа Мориак, от Френската академия.- Неговото възкресение не е прекъснало присъствието Му между човеците. Няколко месеца след като учениците Го видяха да изчезва във висините, Той ослепи с блясъка Си по пътя за Дамаск, Своя упорит гонител Савел и му каза:"Савле, Савле защо Ме гониш? Не ти е лесно да риташ срещу остен..." И след тази огнена среща Савел, гонителят Христов, стана Павел...Оттогава -продължава френският академик -оттогава този Бог е в съдбата на всеки човек. И във властта на човека е да Го приеме и възлюби да Го отрече.
Потвърдена от историята истина е, че милиони и милиони последваха Христос и тръгнаха по "тясната пътека" нагоре след Него. Ето близо две хилядолетия вече живеем в така наречения "християнски свят". Милиони люде на земята се назовават с Неговото име - християни. Но истина е и това, че днес хората от двадесетия век се питат: Нали живеем в уж християнски свят? Словата на Исуса са достигнали вече до всички континтенти, а защо хората не живеят в мир? Защо не живеем по законите на любовта, а неправдата, злобата и ненавистта, притворството и лъжата, грубата сметка и себичността, пожеланията на плътта са ръководни фактори в този уж християнски свят? Тези и още колко подобни огнени въпроси се носят днес по земята! Какво ще отговорят християните на тези справедливи въпроси? Какво ще отговорят реформираните християнски църкви по света - рожби на великото дело на духовното възраждане? Та нима в самите тези църкви днес няма чисти и светли души, които се питат:"Между нас ли е Духът на Христос? Къде е Духът на Евнагелието Му? Къде е духът на духовното ренесансово пробуждане? Напразно ли горяха кладите през хилядолетния средновековен мрак? Напразно ли работиха брадвите на гилотините? Мечовете? Зъбестите колела? Напразно ли висяха труповете по дърветата? Напразно ли беше кървавата Вартоломеева сеч? Бог говори и днес! Той и днес пита:Къде е Духът на Христос- в църквите ли? В обществата по света, изградени в Негово име? В нашите домове ли е Христовия Дух? Или в душите ни? В отношенията един към друг? Къде е огънят ви? Той, Всевечният жив Бог, пита християните по земята и чака отговор. Чака ответ от църквите, от работниците Си, от всеки, който е дръзнал да се назовава с Неговото име. Бог чака отговор от теб, от мен... Бог пита всеки един от нас:"Какво стори с наследството, което получи?"
А истината е, че църквата "Христова" по земята днес не поддържа вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. Има църкви, където като влезеш, виждаш посещаемост, хората се моялт, четат Словото на Бога, събират се на групи по домовете и се молят, имат дух, дарби... Всичко в църковния живот външно изглежда добре, а вътрешно са настръхнали едни към други, критикуват се, злословят, оскърбяват се, разцепват членството на църквата, после прогонват и пастира си, когото уж ценят и обичат. Къде е Духът на Христос в такива уж успяващи църкви? Тъжна, скръбна истина е, че реформираните, наричани "евангелски" църкви се разпадат в разделението си, губят силата си, гонят и гасят Духа на Христос. Нима евнгелските християни живеят по законите на любовта? Не живеем по законите на Бога! Ние сме разединени във вътрешни вражди по догматични въпроси, отричаме се едни от други, задушавани от религиозен фанатизъм - само в нашата църква се проповядва истинското слово, само ние сме на прав път, само при нас има спасение! И какъв е резултатът? "Христови" църкви без Христов Дух! Това е победа на онзи, който започна тъмното си дело още в небето и днес го продължава по земята победоносно.
20-ти
Живеем във време на гигантски материален прогрес. Мобилизирани са огромни сили, енергия, труд, воля за преуспяване. Нека бъдем безпристрастни и трезви. В тази грандиозна борба всяка обществена група, всеки народ, всяко верую, всеки човек трябва да намери мястото си, ако не желае морето на живота да го изхвърли на брега като ненужна морска пяна. И нека не говорим вече за "християни само в празничните дни, християни само в нужда, християни, които извикват към небето, само за да изхвърлят мътилката в душите си, да не говорим за християните по амбиция или корист, християни, които сами не разбират, че не са християни. Нека говорим за Христовите последователи по тази земя, в чиито души е проговорил сам Христос - призовал ги е, те са чули гласа Му и са Го последвали по тясната стръмна пътека нагоре и Го следват по Неговите стъпки. И понеже хората от света не ни разделят на "християни" и "христови", те одумват, обвиняват всички, че не живеем по законите на Бога, че не даваме нищо ценно и полезно за живота. А това ли е истината за един истински Христов ученик днес? Не! Тогава? Какво трябва да направим, за да видят хората от нашето съвремие, че не сме живи музейни експонати, че не сме някакви жертвени фигурки в този свят, а сме живи човеци, че имаме свой дял, свой принос, труд, свое място в живота на човечеството, сред своя народ и родина? Словото на Бога учи ясно как трябва да живее един истински Христов последовател, истински Христов свидетел.
1. Преди всичко трябва да кажем нещо за Исус на тези, които ни обвиняват в изостаналост и безполезност. Кой е Този, в Когото вярваме, Какъв е Той, какво донесе на човека и живота. Хората от нашето съвремие трябва да знаят неоспоримата истина, че през всички епохи след Христос са живели честни, верни, искрени, правдиви, добри и полезни хора, изградили живота си върху здравите Евангелски принципи, човеци, живели по онази висше конституция, дадена ни от Небесния Пратеник, Богочовекът Христос, чиито закони са:Закони на светлината, чистотата, на красотата и любовта, добротата, правдата и мира - мир в човека, за да има мир между човеците Един много известен държавник нарича тези хора "спасителният елемент през вековете, уравновесяващата сила в цивилизацията, хора най-добри и в управлението, и в обществената дейност, и у дома, и навсякъде." И когато от пепелищата на опожарения живот през хилядолетията е било необходимо да се твори отново красота и братство, тогава са отправяли поглед, изпълнен с надежда, именно към тези дълбоко духовни човеци.
2. Ние трябва да попитаме тези, които ни "одумват"- как са се изградили тези силни характери, от които е имало такава нужда човечеството - хора, отразили светлината на живота? Евангелието на Христос, основано на хилядолетен опит, заявява смело, че е създало човеци -"сол" на земята и "виделина" на света. И всеки, който вниква във все по-голяма дълбина и разбере вечните спасителни истини, които изяви Христос, и ги изпълнява -става нов човек. Защото Христовият Дух е Този, Който прави да зарастват по-бързо раните в душата. Неговият Дух превръща колебанието в сила. Той прави да се носят по-леко тежестите на живота и очите по-малко да сълзят.
Как обикновеният вярващ човек трябва да изразява във всекидневния си живот кротостта, като плод на Духа? Словото на Бога отговаря:Да бъдем кротки към онези, които са направили някакво "опущение", защото и ние можем да извършим същото, но не трябва да отговаряме на тези, които ни питат за надеждата, която имаме. "със страх и кротост"/1Посл. Петър 3:15/, а да свидетелствуваме дръзновено, че от Духа на Христос иде силата на нашето свидетелство. Ние трябва да приемаме с кротост всаденото в нас Слово /Яков 1 глава/. Лично отговорни сме да станем "добра почва" за истината, защото поради духовна гордост Словото на Бога понякога не намира място в сърцата, за да ги освети. Много вярващи мислят, че всичко им е добре познато или някак не приемат стила или личността на някой духовен работник. При всички тези случаи върховна необходимост е смиряване на ума - кротост. Защото е казано още, че в Божието царство, което ще дойде, първите ще станат последни, а последните първи. Ала най-хубавото обещание, дадено на кротките, е :"Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си."/Матея 11:29/ Нерядко и тези слова на Спасителя и Небесния Учител се разбират непълно или неправилно. Преди всичко трябва да бъдем наясно, че "покоят", който се обещава, е духовен. Тази почивка-покой е за неспокойните и загрижените, чието своеволие и гордост ги правят арена на дълбоки умствени и сърдечни смущения. У тях има дълбоко заседанала дисхармония с Бога, макар често и самите те да не я осъзнават ясно. Кротостта е небесен успокоител. Мирът на душата е неизмеримо благословение. Той е върховно небесно обезщетение за кротките.
И така, кротостта, като плод на Духа, е скъпа пред Бога, но има голяма цена и за нас. "Да бъдеш кротък, това значи да си в пълно пребъдване с духа на Бога. Това е много повече от физическо изцеление или духовни дарби - заключва известният богослов Доналд Джи. - Кротостта, това е доброволно приемане на по-висшата воля - Божествената, която ни поставя в хармония с всемира според Божествения план. Именно в това нашият Божествен учител Исус Христос беше върховно кротък и смирен по сърце." Затуй животът на тези, които са се разтворили за Неговия Дух и Го изявяват чрез плода на Духа в посвещение и святост, вече са получили своето небесно гражданство още от живота на земята. Те са разбрали добре думите на Исус:"Аз избрах вас и ви отделих да излезете в света и дадете плод." И те са посели. Духът е възрастил посятото от тях с любов, дълготърпение и милост, благословил ги е за техния искрен труд в себеобуздание, благост, вярност и кротост. И Духът на Бога се възрадва зедно с техния дух за "жетвата на радост".
ИМА ЛИ МЯСТО ЗА ХРИСТОВИЯТ ПОСЛЕДОВАТЕЛ ДНЕС
17-ти
"Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призовава от тъмнината на своята светлина:Възлюблени,умолявам ви като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътските страсти, които воюват против душата, да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват ... да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /Из 1 посл. на Петър2/
Времето, в което живеем, е бурно, динамично време - епоха на огромно материално строителство, техника и ярки прояви на човешкия интелект в многобройните му изяви. Има ли право Христовият последовател днес да се затваря в себе си, да се изолира от повика на времето за един интензивен, динамичен живот? Има ли право да не влага своя труд за изграждането на по-добра материална база на нашия живот като знаем, че ние, последователите на Христос, сме наистина "граждани на небето", но сме и жители на земята. Какво говори Словото на Бог чрез апостол Петър:"Но вие живейте благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват/говорят за вас/, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." "Живейте разумно и трезво -съветва също апостол Павел - според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат." Христовите апостоли са говорили така на хората от онова време, но думите на Словото на Бога имат еднаква валидност за през всички векове. Те са еднакво валидни и за вас днес.
Апостол Петър на два пъти споменава думата "одумват". А в какво ни одумват? В какво обвиняват съвременните Христови последователи? "Одумват" ни, обвиняват ни за нашия "неблагоприличен", недостатъчно разумен и трезвен подход към Христос. Присмиват ни се като виждат как изявяваме в живота си нашата вяра, намират, че сме изостанали, че сме се вкостенили в догми, обреди, че се откъсваме от духа на времето, хванали сме се за едно лично "спасение", което цял живот отработваме. Нямаме никакво право да си затваряме очите пред това, за което ни одумват. Виждайки как ние показваме вярата си в Христос, някои намират, че нямаме място в днешното динамично време. Или в най-добрия случай ни считат като живи музейни експонати и снизходително очакват нашето доизживяване. Имат ли право хората днес да ни "одумват" така?
18-ти
Ученията в живота на човечеството се раждат, за да помогнат на човека животът му да бъде по-лек, по-мирен, по-добър. Но едно учение, колкото и добро да е то, колкото благородни и полезни да са целите и задачите му, си остава само "учение", ако хората, които приемат да го следват, не живеят според неговите изисквания. Човекът, поради плътското му естество, което се стреми да господствува над неговата душевност, се поддава трудно на превъзпитание. Ние трудно се отказваме от онова, което е по-леко, по-приятно и мъчно успяваме да контролираме мислите, чувствата, действията си. Така може да се обясни фактът, защо и най-добрите учения са били изкривявани, изкористявани, към онова, което се нрави на човека. Затова и много от ученията през хилядолетията са били само "хубави, добри учиния", а хората са си оставали и зли, и алчни, и жестоки, и двулични, и завистливи и още какво ли не, та и до наши дни. Строили са някога древните люде и Вавилонската кула, и висящи градини с водоскоци, богати дворци и красиви храмове, статуи, пирамиди. Рисували са прекрасни картини. Звездобройци са изследвали просторите. Но всичко грациозно и красиво се е превръщало в развалини, когато се е надигнало "животниското" у човека. Хората са се качвали на конете си, изваждали са мечове и ... е започвала страховита сеч. Проливани са реки от кръв, разпалвали са се димящи огньове, препъвали са се в още неизстиналите трупове, за да продължат "победния" щурм под звуците на барабани тръби. А после, когато са изтрезнявали от безумието си, същите тези човеци са оплаквали развалините и около себе си, и в себе си. Това е животът на "гордия" естествен човек, човекът, който е издигнал себе си над всичко, дори и над своя Създател. Това ни говори историята.
Такава беше картината на света преди мъдреците от Изток да съзрат на небето една необикновено звезда - звезда по-бляскава и по-различна от другите. Звезда, трептяща като огнено око. Звезда-вестител на великата милост на небето към едно човечество, което се валя в собствената си кръв, макар и да строи богати дворци и крепостни стени, блестящи храмове, гробници, висящи мостове. Бог изпрати Своя Единороден Син като Богочовек, за да припомни на забравилия се в гордостта си човек, че не животинското начало, а Божественият Дух у него е истинското му естество. Исус дойде, за да пробуди Божественото у човека, да оживотвори неговия дух, умъртвен чрез греха, да свърже отново връзката между Бог и човека. Небето изпроводи Божествения Пратеник, за да ни покаже чрез примера на Своя живот как трябва да живеем, за да имаме мир в себе си чрез мир с другите в любов. Светлината дойде в света, но хората не я приеха, "защото делата им бяха зли." Гониха, хулиха, отричаха Исус! Обвиниха Го в богохулство, съдиха Го и осъдиха на смърт, разпънаха Го на Голготския кръст между двама злодеи. Небесният Пратеник трябваше да изпълни всичко пророкувано за Него в Писанията, стих след стих... И всичко се изпълни! Чуват се ясно думите Му:"Свърши се..." И остават да стърчат на хълма Голгота три кръста с три разпънати тела, под едно буреносно небе, в един притъмнял пролетен ден. "Една уредена сметка - мислят мнозина - една свършена история..."
19-ти
А дали всичко, което стана на Голгота, беше "една свършена история"? Първо небето проговори. В Евангелието от Матея 27 глава е записано:"И ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу, земята се разтърси, скалите се разпукаха, гробовете се отвориха.." В същата глава по-надолу четем:"А стотникът и онези, които видяха всичко, що стана, думаха:"Наистина Той беше Син на Бога!" Това беше първото потвърждение от отрицателите за Богосиновността на Исус след Неговата смърт на кръста. А после?... - грубият дървен кръст, върху който човешката злоба, безсилие и дързост разпънаха Богочовека, се открои по небосклона на човечеството като най-ярък знак на любовта, зад който сияят зарите на Възкресението.
Исус бе умъртвен. Тялото на Богочовека бе погребано. Но ликуването на враговете бе смутено от една необикновено, странна вест, която се понася из града:"Исус е жив! Той възкръсна на третия ден, както Сам бе казал на учениците Си преди Великото Си страдание." И ето, че не друг, а Сам Той -пише апостол Павел на коринтяните - се яви на Петър, след това на единадесетте, после се яви неведнъж на повече от петстотин братя, после се яви на Яков, след това на всички апостоли." Той, Исус, беше до бреговете на Тивериадското езеро, където Петър, Тома, Натанаил, Яков и Йоан се бяха отправили да ловят риба и не бяха уловили нищо. А когато няколко седмици по-късно Божественият Пратеник се откъсва от учениците Си и понеже Сам Той бе светлина, се разтопи в светлината, Той не си отива окончателно. "Присъствието на Възкръсналия трае още - пише Франсоа Мориак, от Френската академия.- Неговото възкресение не е прекъснало присъствието Му между човеците. Няколко месеца след като учениците Го видяха да изчезва във висините, Той ослепи с блясъка Си по пътя за Дамаск, Своя упорит гонител Савел и му каза:"Савле, Савле защо Ме гониш? Не ти е лесно да риташ срещу остен..." И след тази огнена среща Савел, гонителят Христов, стана Павел...Оттогава -продължава френският академик -оттогава този Бог е в съдбата на всеки човек. И във властта на човека е да Го приеме и възлюби да Го отрече.
Потвърдена от историята истина е, че милиони и милиони последваха Христос и тръгнаха по "тясната пътека" нагоре след Него. Ето близо две хилядолетия вече живеем в така наречения "християнски свят". Милиони люде на земята се назовават с Неговото име - християни. Но истина е и това, че днес хората от двадесетия век се питат: Нали живеем в уж християнски свят? Словата на Исуса са достигнали вече до всички континтенти, а защо хората не живеят в мир? Защо не живеем по законите на любовта, а неправдата, злобата и ненавистта, притворството и лъжата, грубата сметка и себичността, пожеланията на плътта са ръководни фактори в този уж християнски свят? Тези и още колко подобни огнени въпроси се носят днес по земята! Какво ще отговорят християните на тези справедливи въпроси? Какво ще отговорят реформираните християнски църкви по света - рожби на великото дело на духовното възраждане? Та нима в самите тези църкви днес няма чисти и светли души, които се питат:"Между нас ли е Духът на Христос? Къде е Духът на Евнагелието Му? Къде е духът на духовното ренесансово пробуждане? Напразно ли горяха кладите през хилядолетния средновековен мрак? Напразно ли работиха брадвите на гилотините? Мечовете? Зъбестите колела? Напразно ли висяха труповете по дърветата? Напразно ли беше кървавата Вартоломеева сеч? Бог говори и днес! Той и днес пита:Къде е Духът на Христос- в църквите ли? В обществата по света, изградени в Негово име? В нашите домове ли е Христовия Дух? Или в душите ни? В отношенията един към друг? Къде е огънят ви? Той, Всевечният жив Бог, пита християните по земята и чака отговор. Чака ответ от църквите, от работниците Си, от всеки, който е дръзнал да се назовава с Неговото име. Бог чака отговор от теб, от мен... Бог пита всеки един от нас:"Какво стори с наследството, което получи?"
А истината е, че църквата "Христова" по земята днес не поддържа вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. Има църкви, където като влезеш, виждаш посещаемост, хората се моялт, четат Словото на Бога, събират се на групи по домовете и се молят, имат дух, дарби... Всичко в църковния живот външно изглежда добре, а вътрешно са настръхнали едни към други, критикуват се, злословят, оскърбяват се, разцепват членството на църквата, после прогонват и пастира си, когото уж ценят и обичат. Къде е Духът на Христос в такива уж успяващи църкви? Тъжна, скръбна истина е, че реформираните, наричани "евангелски" църкви се разпадат в разделението си, губят силата си, гонят и гасят Духа на Христос. Нима евнгелските християни живеят по законите на любовта? Не живеем по законите на Бога! Ние сме разединени във вътрешни вражди по догматични въпроси, отричаме се едни от други, задушавани от религиозен фанатизъм - само в нашата църква се проповядва истинското слово, само ние сме на прав път, само при нас има спасение! И какъв е резултатът? "Христови" църкви без Христов Дух! Това е победа на онзи, който започна тъмното си дело още в небето и днес го продължава по земята победоносно.
20-ти
Живеем във време на гигантски материален прогрес. Мобилизирани са огромни сили, енергия, труд, воля за преуспяване. Нека бъдем безпристрастни и трезви. В тази грандиозна борба всяка обществена група, всеки народ, всяко верую, всеки човек трябва да намери мястото си, ако не желае морето на живота да го изхвърли на брега като ненужна морска пяна. И нека не говорим вече за "християни само в празничните дни, християни само в нужда, християни, които извикват към небето, само за да изхвърлят мътилката в душите си, да не говорим за християните по амбиция или корист, християни, които сами не разбират, че не са християни. Нека говорим за Христовите последователи по тази земя, в чиито души е проговорил сам Христос - призовал ги е, те са чули гласа Му и са Го последвали по тясната стръмна пътека нагоре и Го следват по Неговите стъпки. И понеже хората от света не ни разделят на "християни" и "христови", те одумват, обвиняват всички, че не живеем по законите на Бога, че не даваме нищо ценно и полезно за живота. А това ли е истината за един истински Христов ученик днес? Не! Тогава? Какво трябва да направим, за да видят хората от нашето съвремие, че не сме живи музейни експонати, че не сме някакви жертвени фигурки в този свят, а сме живи човеци, че имаме свой дял, свой принос, труд, свое място в живота на човечеството, сред своя народ и родина? Словото на Бога учи ясно как трябва да живее един истински Христов последовател, истински Христов свидетел.
1. Преди всичко трябва да кажем нещо за Исус на тези, които ни обвиняват в изостаналост и безполезност. Кой е Този, в Когото вярваме, Какъв е Той, какво донесе на човека и живота. Хората от нашето съвремие трябва да знаят неоспоримата истина, че през всички епохи след Христос са живели честни, верни, искрени, правдиви, добри и полезни хора, изградили живота си върху здравите Евангелски принципи, човеци, живели по онази висше конституция, дадена ни от Небесния Пратеник, Богочовекът Христос, чиито закони са:Закони на светлината, чистотата, на красотата и любовта, добротата, правдата и мира - мир в човека, за да има мир между човеците Един много известен държавник нарича тези хора "спасителният елемент през вековете, уравновесяващата сила в цивилизацията, хора най-добри и в управлението, и в обществената дейност, и у дома, и навсякъде." И когато от пепелищата на опожарения живот през хилядолетията е било необходимо да се твори отново красота и братство, тогава са отправяли поглед, изпълнен с надежда, именно към тези дълбоко духовни човеци.
2. Ние трябва да попитаме тези, които ни "одумват"- как са се изградили тези силни характери, от които е имало такава нужда човечеството - хора, отразили светлината на живота? Евангелието на Христос, основано на хилядолетен опит, заявява смело, че е създало човеци -"сол" на земята и "виделина" на света. И всеки, който вниква във все по-голяма дълбина и разбере вечните спасителни истини, които изяви Христос, и ги изпълнява -става нов човек. Защото Христовият Дух е Този, Който прави да зарастват по-бързо раните в душата. Неговият Дух превръща колебанието в сила. Той прави да се носят по-леко тежестите на живота и очите по-малко да сълзят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)