четвъртък, 6 февруари 2014 г.

ЗАКОНИТЕ И "А -ОМЕГА-ПРОЕКТ"

Източник:"Не пипай тази книга"- Ян ван Хелсинг
От текстовете става ясно едно: съществува голям космически план, т.нар. План на творението — матрица или хелиографско копие, което в текстовете от Атлантида е наречено „А-Омега-проект“.
За него от оригиналните документи (променени само за да станат по-разбираеми) научаваме следното:
„В тези текстове ще намерите светлината на истината; предполага се, че имате духовната зрялост и притежавате силата на толерантността, чрез която любовта съществува във всички форми.
По волята на нашия пра-създател пра-знанието за законите на космоса и за законите, определящи всяко битие, ще бъде открито още веднъж, за да може човешката раса да осъзнае и разбере смисъла и целта на живота си на Земята.
Това се прави за благото на хората, за да могат отново да разберат, че същността им като дух, привързан в природната материална душа, нерушим според космическите закони, е с божествено начало.
Само когато осъзнаете, че самите вие сте творци на собствения си свят и обкръжение и че като голяма общност носите отговорност едни за други, ще имате шанс да живеете като индивидуални същности в света на нашия пра-създател, в светлината на истината, освободени от материята.
Всеки от нас носи в себе си едно и също силно «АЗ СЪМ-настояще». Всесилната божия сила, с която може да бъде постигнато всичко. Защото всеки може да създаде това, от което има нужда, със силата на мисълта си директно от космическия енергиен запас.
Предпоставка силата да бъде използвана, без това да навреди на божиите чеда, е да спазвате заповедите на нашия пра-създател, защото само тогава божествената, безграничната в пространството енергия може да бъде използвана без вреда за одухотворяване на материята.
От едно немислимо време вече съществува А-Омега-проектът, който нашият пра-създател предава от вселена във вселена, за да одухотвори материята в пространството.
Ние земляните също сме само част от великия план и със силата на мисълта си помагаме за свързване на енергията в пространството с материята, за да я превърнем в завършена цялост.

Това е смисълът на живота.“ (6, S. 16–17)

„А-Омега-проектът“ е живот според Закона за резонанса и следователно човек трябва да осъзнае, че той (притежавайки силата на мисълта) е творец и сам създава всички свои житейски ситуации, така както учи народната поговорка: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“
В тамплиерските текстове се обяснява, че Законът за резонанса не е произволен закон, а физически процес, който действа така, че всичко, което мислим, се реализира от нас самите, т.е. се материализира. И тук спадат — без никакви изключения — всички житейски ситуации, било то болести, нещастни случаи, големи успехи, комичното в обкръжението ни и т.н.
Целта е пълно господство на силата на мисълта. Тя трябва да бъде използвана единствено по начин, който е в услуга на Творението — в смисъла на любовта, която не оценява и не съди.
Тъй като всеки човек разбира какво създава със своите мисъл-форми, понасяйки всички (и позитивни, и негативни) въздействия със собственото си тяло, ние сме подложени на Закона за резонанса, за да се научим да се отнасяме по-осъзнато и с повече любов към нашите мисли — както самият Христос го е правил.
С несъзнателния си живот и действия човек сам си причинява страдание, което го учи да овладява силата на мисълта, за да осъзнае последствията от нея и действията си в редица прераждания. Страдайки, в крайна сметка всеки разбира, че след като притежава най-силната творческа сила, трябва да има достоен „живот на Създател“ и „подобно на Бога битие“.
Ако осъзнаем, че всеки човек на тази планета (или на някоя друга) притежава същата творческа сила, че един ден ще постигне същата цел (защото и той е подвластен на идентични закономерности) и ще претърпи сходен процес на съзряване — ще разберем, че смисълът на любовта не е да го съдим или оценяваме.
Ето защо всеки може да спаси само себе си. Никой не може да промени „света“. Ако променим нас самите, ще променим „света“, имам предвид като колектив. Всеки може — за добро или за зло — да направи нещо лично за себе си и ще отговаря пред себе си и пред нашия Създател за него.
Всеки сам трябва да извърви пътя на хаоса (гр. бездуховно безредие). Ние създаваме обстоятелствата около нас (както и хаоса), и единствено ние можем отново да върнем всичко на мястото му — чрез познание, самопреодоляване и действие.
Кое винаги ни отклонява от пътя?
Илюзиите и завистта. Можем да се оправдаваме, че те са дело на противника на човешкия род „Луцифер“ (или както там го наричат), но именно той е подправката в живота. Ако не съществуваше подстрекател, който да ни показва тъмната страна в нас и да се взира в нашия мрак като Носител-на-светлина, да ни осветява и да ни накара да осъзнаем кое още е в безпорядък и какво още не е дозавършено, никога нямаше да познаваме нашите слаби места.
Следователно крайната цел е всемирната любов — любовта към самите нас и света. Аз първо трябва да осъзная слабите си страни, а след това съм призван да работя в себе си, да съзрея и порасна дотолкова, че новото изкушение вече да не е от значение за мен.





Няма коментари:

Публикуване на коментар