сряда, 26 февруари 2014 г.

21, 22, 23, 24 и 25 НОЕМВРИ

21-ви
КАКВО ЗНАЧИ ДА ПРОСТИШ

ДА простиш това означава да имаш смелостта да се хвърлиш в бездната и да излезеш оттам невредим. Да простиш, това означава да преломиш гордостта си, да победиш самолюбието си. Да простиш, това означава да спечелиш едно сърце. Този, който е простил, не е загубил брата си. Да прощаваш, значи да обичаш! Само безкористната любов стопява злото. Големият поет Тенисън пише в своите поеми:"Любовта взе арфата на живота и раздвижи всичките й струни. При докосване на нейните магически пръсти, струната на егоизма се скъсва." Да прощаваш, това значи да съзиждаш мостове между сърца. Затова един мислител мъдро забелязва:"Който не умее де прощава, разрушава моста, по който сам ще трябва да мине, понеже всеки човек се нуждае от прощение." Да знаеш да прощаваш е изкуство, което не се изучава в никоя философска школа, в никаква академия Това се придобива само в тайнствената лаборатория на сърцето.

22-ри

Казано е: Прощавайте. А какво става обикновено в човешката душа? След най-незначителната дума, която ни е засегнала, започваме да съдим. Към себе си сме снизходителни и всякога търсим оправдание за постъпките си. Това е тъй лесно, защото обичаме себе си и никак не ни е приятно да се чувствуваме обвиняеми. Виждаме провинението на другия в уголемен ръст, защото сме прибавили към него и нашите сродни прояви, та провинението на другия израства пред нас. Често се възмущаваме, когато друг върши нещо, а сами вършим същото. Не е ли истина, че лъжата ни е противна, а християните по света понякога се надпреварват в хитрости и лукавства? Неискреност. Как я ненавиждаме. А често зад едно изкривяване на устните ни, което някои наричат усмивка, скриваме толкова неща... Ето това е нашият човешки съд! Но не се задоволяваме само да отсъдим и да забравим лошата дума. Ние помним... И в безсънни нощи преповтаряме, преповтаряме случката до отмаляване.

Когато някой изрече "злопаметен човек", ние потръпваме, защото много добре знаем какво значи това. И разсъждаваме: Малък е този човек, затова е злопаметен. Злопаметството е ръжда, която разяжда сърцето. Злопаметството има една наслада - реванш. "Око за око, зъб за зъб."
Може ли такъв човек да каже:"Отче, проси ми греховете- когато не може да довърши мисълта си - както и аз прощавам на моите длъжници?" Бог няма да чуе тези думи, нито молитвата на злопаметния, защото Божественото прощение не може да се вмести в едно сърце, което пропъжда всяка прошка. И все пак злопаметният човек не е рядко явление. Има и люде, които горделиво отминават оскърбленията и не търсят удволетворение на засегнатото самолюбие. Защо? Защото са се удовлетворили с презрителната си надменност. Това прощение ли е? Оскръблението може да бъде отминато с горделива презрителност и дори забравено, но такъв човек се отдалечава, загубва приятеля си, издига стена между него и себе си. А да простиш не значи да издигаш прегради помежду себе си и хората! Кога по-добре провинилият се би разбрал грешката си: когато срещне нашето братско великодушие или нашата ожесточена непримримост? Непримиримостта е опасна бариера по пътя на човека към Бога, към израстването му.

23-ти
ПРИЧИНИ ЗА НЕПРОСТИТЕЛНИЯ ДУХ У ХРИСТИЯНИТЕ

Кои са причините за този непростителен дух дори между хора, които си мислят, че следват Христос? Няма любов в сърцата ни! Ако имахме любов, бихме ли се спирали на грешките на другия тъй сатрателно? Стане ли ни длъжник някой, ако имахме повече любов, бихме били към него снизходителни и великодушни. И това снизхождение не е горда надменност, която от високо поглежда на оскърблението, за да покаже пред другите - виждате ли, не ме засяга! Това снизхождение е любов. А любовта разбира, и извисява, и прощава. Голямата душа не се смущава от малките хора. Тя ги покорява с обич и пак е голяма. Нашията небесен учител не е ли най-яркият пример за това? Там, на Голгота, палачите вършеха своята работа, а Той се молеше за тях:"Господи, прости им ..." Прощението е заключителната дума на снизхождението и велкодушието. Това е заличаване дълга на нашя брат, а "заличен дълг" е дълг, който не помним. Отношението ни е отново такова, както преди да е дошло оскърблението и смутило сърцето ни. Заличен дълг! Това значи да излезем отново на чист простор, под ясно слънчево небе, в тихите кътчета на душевното спкойствие.

24-ти
КАК ЩЕ СЕ ДОСТИГНЕ ДО ПОБЕДА

Колко мъчително състояние на човешката душа е яростната борба между себелюбието и мъдростта. Мъдрост-това е любовта, която имаме, повеленията на вярата ни. Те ни подканват към опрощение:да направим първата стъпка, да потърсим прощение за стореното. Как да се дойде до победата? Словото на Бога всечовешкият опит ни учат:Потрудете се да проникнете по-дълбоко в себе си, за да се опознаете чрез обективна преценка на действията си. Има един, когото сте длъжни да съдите най-строго - вас самия. Който повече се вглежда в себе си, по-малко се занимава с другите. Не разпилявайте енергията си в безплодни действия, мисли и чувства, а чрез себепознание намерете сили да надвието себе си!
И когато тези сили не достигнат, разтворете се широко за светлите и топли лъчи на всепобеждаващата Божествена обич, приемайте от нея и ...давайте на другите. Най-непримиримият озлобен човек не може да устои пред една протегната с любов ръка. Само така щесе разрушат стените, които сте издигнали около душата си, само така ще победите себе си! Оттук, след като сме надвили себе си, когато съзнаем, че и ние сме люде, провинени пред Бога и човеците, тогава навлизаме в пределите на снизхожданието на разбирането, на страданието, на прощението. И думите "Прости", "Простено да ти е.." излизат от устата ни с лекота и радост. А простим ли, облекчаваме сърцето си от тежко и досадно бреме. Простим ли, ще разберем, че душата ни се нуждае от чист въздух, светлина и свобода и че тази нужда е закон на нейният растеж.

Има музика, която никой смъртен не е могъл да запише върху нотни листове. Това е музика, написана от ръката на Бога върху самото човешко сърце. И когато прозвучи, слива Божественото и човешкото у човека в хармония, в неделимо единство. Това е симфонията на прощението. В нея звучат в пълнота гамите на любовта, защото прощението - това е любов. както и да разбират хората, едно никой не може да не признае, че любовта е мощен двигател на човешкия живот, че първият белег, чрез който човеците могат да потвърдят неоспоримото, че живеят вярата си в Бога, е любовта, която носят в себе си, защото сам Бог е любов! И така, какво значи да обичаш? Вечната книга на Бога ни дава отговор. Търпението е любов. Милосърдието е любов. Добрата дума е любов. Жертават и страданието са любов. Прощението е любов.

25-ти
НА НЕБЕСНИТЕ ВЕЗНИ

Четем ли глава пета от книгата на пророк Даниил, ще достигнем мястото, където ес говори за ръката, пишеща върху стената когато цар Валтасар пирува - "Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове." В същия час се появяват пръстите на ръка, които пишат на мазилката на стената на царския дворец. Никой не може да разчете написаното. Тогава съобощават на царя за пророк Даниил. "Човекът, в когото е Духът на светите богове...". Той е въведен при царя. Предлагат му дарове. Пророкът не ги приема, но казва на Валтасар:"Все пак аз ще прочета на царя написаното и ще явя значението му. Ти, царю, не си смирил сърцето си, ако и да знаеш всичко това, а си се надигнал против небесния Господ. Ти славославиш дървените и каменни, сребърни и златни богове, които нито виждат, нито чуват, нито разбират, а Бога, в чиято ръка е дишането ти и в чиято власт са всичките твои пътища, не си възлюбил, възвеличил... Затова за Него е била изпратена ръката и това писание се написа. И ето писанието:М''не, М''не, Т''кел у Фарсин. И ето значението му М''не значи - Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил. Т''кел-претеглен си на капоните /везните/ и си се оказал недостатъчен." И в последния стих от петата глава на пророк Даниил е записано:"Същата нощ царят на халдейците Валтасар беше убит." И какво остана? Остана написаното предупреждение, отправено някога към цар Валтасар, а чрез него до всяка душа, която е повярвала в Бога и която още повярва в Него во веки веков.
А какво ли ще отсъди Бог за нас - за мен, за теб, до когото са достигнали тези редове - ако още тази нощ сложи нашия живот на вяра върху "Небесните везни"? След години на вяра в Христос и Евангелието, от един истински Христов последовател се иска - да даде плод в своя живот на вяра. Не е ли казано още:"По плодовните им ще ги познаете." И ако тази нощ Бог пожелае да ни претегли на "Небесните везни" -Словото Си, какво ли ще напишат "някои пръсти" за нас? И ако тази отсъда бъде:"Претеглен си и си се оказал нелостатъчен" - има ли вярващият човек някакво извинение за своята недостатъчност? Бог е промислил за всичко, което може да ни помогне, та семенцето на вярата ни, което е посято в нашите души, да израстне и да даде плод. Неизмерима е милостта на небето към нас! Всевечният Творчески Дух е промислил, подготвил е условия /среда/ за всичко, което е необходио за душата, живяла в сенките на греха, да бъде докосната от Неговата светлина. Тогава тази душа ще отправи погледа си вече не към "външния свят", а към себе си, да види себе си в нищетата на тялото, да потърси среща с Бог, за да се роди в Дух и истина. После да премине духовнто си детство и младост под закрилата на Божествения Дух и в истинско посвещение, да постигне до онази святост, без която никой не може да види лицето на Бога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар