сряда, 26 февруари 2014 г.

16,17,18,19 и 20 НОЕМВРИ

16-ти
СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Молитвата може да бъде хвалебно-благодарствен химн към Бога или тих доверчив разговор на човешката душа с Бога, може да бъде искане, прошение или само един сподавен вопъл на сърцето към висините на милостта и любовта. Може да бъде гласна или в пълно безмълвие, както казва поетът:"Душата ми се моли, дете, душата ми се моли." Искането, от своя страна, може да бъде искане за лични неща и искане за другите. Тук трябва да отнесем и още един вид на общуването ни с Бога - застъпническата молитва. В някои часове, минути или мигове от живота нещо незнайно, непонятно за много хора, внушава на сърцето да се моли за някого. Или другиму се внушава да се моли за нас. Или ние усещаме, че някъде някой има нужда от нашата молитва. Нямаме време да запитваме как и защо става всичко това, защото все по-настоятелно чуваме вътрешният ни глас да нашепва повелително:"Моли се, моли се!" И ние прегъваме колене. Постепенно в душата ни става леко и светло, докато дойде един миг, когато усещаме, че облаците са се разпръснали и до нас достига отзвукът на някаква победа - там някъде е станало " нещо", а моята молитва е била огнено трептение, могъща броня, която не е позволила да проникнат злите сили.
Един затворник, прекарал дни и нощи в килийния мрак, е освободен. Крачи по улицата, изпълнен с благодарност и към Бога, и към хората. Среща го една светла душа, приятелка от юношеските години, и му казва:"Знаеш ли колко често съм мислила за тебе? И както виждах безсилието си, започвах да се моля със сърцето си. Какво да правя, като само това можах да направя за теб." "Моя скъпа - възкликва освободеният развълнуван дълбоко-Ти си направила най-многото, което една човешката душа може да направи за друга. Аз усещах, виждах в мрака на килията искриците на твоята и на други такива молитви за мене. Тези искирици светеха около мене и ме пазеха...
Те подхранваха у мен вярата в живота и бяха моята надежда."Някой се моли за нас! - така пише един поет, стиховете на когото искам да предам:
Под небесата стене душата, боли.
Имам видение:там на колене някой молитва за мене реди.
Един човек скромен Бога днес моли за своите неволи.
Духът угнетен е в скърби, неволи...
Облаци сиви трепкат кат живи - слънце изгря.
Някой откри ме и моето име тихо мълвя.
Там из просторите Бог проговори, мен съживи.
Плачеха дните, като върбите свели лъчи-
днес са тополи в свода заболи горди стрели.
Радост в мен блика - Господ ме вика там отдалеч.
С радост потайна слушам незнайна бисерна реч.
Духът угнетен бе в скърби, неволи.
Но някой се моли за мен, някой се моли...

17-ти
ЖЕРТВАТА Е ЛЮБОВ

"Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото и да поискате от Отца Ми в Мое Име, ще ви се даде."

Един човек сънувал интересен сън. В малкия салон а храма бил събрани на молитва. И когато един от богомолците започнал да се моли, над него блеснало пламъче, а после малка бяла птичка кацнала върху главата му. Тя се опитала да лети, размахвала безпомощно криле, но напразно. След него друг се молел. И на неговата глава кацнала бяла птичка. Вярващият човек продължил да се моли. Птичката политнала леко и започнала да се върти около главата на молещия се, но нямала сили да се издигне по-високо. В това време се чул един глас, който идел някъде от дълбоко. Заредили се простички, но искрени топли слова. Птичката, която била върху главата му, трепнала, разперила криле и се стрелнала към небето. Сънуващият се събудил и си казал:"Толкова хора се молиха, а само една бяла птичка се понесе към небето..." "Искайте и ще ви се даде." Ние вярваме в тези чудни слова и искаме. В най-голямата си част молитвите на вярващите са прошения, искане. Ние искаме. И често упорито, настоятелно искаме. А защо понякога Бог като че не ни чува? Ето Давид с наболяла душа се провиква:"Боже мой, защо си ме оставил? Нито внимаваш на думите ми. Викам денем и нощем, но не отговаряш и нощем нямам отдих." "Боже, защо не отговаряш?" - питат хиляди души и днес.
Не идваме ли често при Бога натежали от всекидневието? То така дълбоко се е врязало в нашето съзнание, в душата и сърцето ни, така е пропило нашия живот, че дори и тогава, когато си мисли, че се молим, нашата мисъл не може напълно да се освободи от дребните грижи и съображения. Ще чуе ли Бог такава натежала от земност молитва, която няма сила де се издигне повече от главата ни? И бялата птичка не може да полети. Много често в молитвите се губим в излишна словоохотливост. Молим Бога за лични, нам угодни неща и то точно така, както ние разбираме. Понякога не даваме ли ултиматум на Бога - Господи, направи това, и това, и това... Нерядко нашата молитва е горда молитва, суетна молитва. Ще чуе ли Бог такова моление? Ето защо бялата птичка само кръжи около главите ни, без да има сили да се издигне нагоре.
Един писател посетил свой болен приятел. Разговаряли. Изведнъж единият от тях усеща, че трябва да се молят "Моли се ти, мой измъчен приятелю" -подканил дошлият. Този още млад човек, който не си спомнял дори от колко време е прикован на леглото, започнал да се моли. Излял молитвата си пред Бога така, че по-късно посетителят споделя:"Страх ме беше да протегна ръка, да не би да се допра до Бога." Молитва? Да! Но която разтваря небето. Ние искаме и само искаме, ала има и нещо друго: "Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас ..." Това ние често забравяме. А само искаме. Така не може. Универсален закон е, че щом желаем да постигнем нещо в живота, трябва да положим усилия за него. Преди да прегънем колене и протегнем ръце да поискаме, забравяме, че в пламъците не себежертвено горене трябва да изгорят нашите дребни сметки и лични амбиции, нашите съображения, нашият егоизъм. Духът трябва да ни обгори, да ни прочисти, да извиси нашата мисъл, да я освободи от земността ни, за да може нашето молитвено общуване с Бог да бъде пълно. Или това съвсем ясно значи, че преди да поискаме нещо от Бога, трябва да дадем, да сме готови да пожертвуваме в името на Бога. Това е и значението на думите на Христос: "Ако пребъдвате в Мене..."

18-ти
МОЛИТВА, НО И ДАВАНЕ, ЖЕРТВА

Две майки са сами в храма. Едната богата, другата-скромна бедна жена. И двете са дошли да се молят за своите болни деца. Знатната дама вижда почти изсъхналото тяло на детето, което майката е притиснала до себе си и с него е коленичила. Вижда една мъждукаща светлина в детските очи и забравила своята мъка, забравила пламналото в огън тяло на своя син там на мекото, чисто, богато легло, се моли: "Господи, помогни на това бедно дете, влей сили и здраве в това безжизнено тяло, покажи милост към тази измъчена майка." И едва тогава добавя тихо:"Помогни и на моя син..." Бедната майка, свита там в ъгъла, простичко реди: "Господи, тази майка е забравила високото си положение, дошла е да сложи мъката на сърцето си пред Тебе. Чуй молитвата на това майчино сърце... И ако е волята Ти и моето дете да оздравее, положи целителната Си десница върху неговата глава. Но не моята, Твоята воля да бъде." Молитвата на две майки! Но преди дае отправено това искане в техните сърца е изгоряло всичко лично, себично. Чуждата мъка е сложена пред Бога с любов преди личната мъка Искане, да! Но и вътрешно горене, и пребъдване. И друго момченце гори в пристъпите на тежко заболяване. До малкото креватче - казва Елисавета Багряна - майката трети ден не мигнала се моли и бавно гълта солените сълзи. "Едничкият й син... Само нишка го дели от края." През първия ден майката иска от Бога. Само иска: "Господи, върни живота на детето ми." Няма отговор на тази молитва. През втория ден, без да снема очи от агонизиращото дете, изплаква: "Господи, вземи живота ми и дай го нему!" Жертвеност... Вземи, и то какво - най-скъпото за човека, живота му. Майката дава живота си. А защо все още небето не отговаря? На третия ден, прозряла, майката изрича: "Господи, вземи го. Да бъде волята Ти!" Тук вече говори и послушанието, и жертвеността, и всеотнайността. "Вземи го..." И авторката заключва:Тогава стана чудо. Детето раздвижило загорелите си устни и тихичко промълви:"Хлебец, мамо..."

19-ти
МОЛИТВА, НО И ПОСВЕЩЕНЕ

В малкия английски град Бърнемут - разказва писателката Беатриче Плъмб - има една черквица, наречена "черквица на изцелението", която се посещава изключително от стари хора, повдигнали се след дълго боледуване. Образът на Христос-Целителя с прострени ръце отгоре сякаш благославя всеки, който повдигне очи. След Богослужението, писателката остава в храма. "Чух стъпки -пише тя.-Една мъжка фигура застана под изображението на Христос и аз видях как благоговейно коленичи и вдигна своите ръце към лекаря на лекарите, като че чакаше да получи в тях нещо свише. В лицето на молещия се, който мислеше, че е сам в храма, аз познах известният хирург Х., син на скромен пастор. Дали в това молитвено съзерцание той не посвещаваше на всесилния и благ Целител тези две свои ръце, които тъй често с хирургически нож проявяваха Божествената воля? Само няколко дни по-късно - обяснява авторката - в пресата на цяла Англия се писа за него и за една изключително сложна операция, която той направи сполучливо. Беатриче заключава: "Онези здрави хирургически ръце, които той в тихо приношение поднасяше на Христос, за да вложи в тях Своята Божествена целителна сила, бяха употребени за Негова слава!"
Молитва, искане, но и пребъдване, но и посвещение...
Един баща върви по прашния друм. Дълго се е молил Бог да им дари рожба.
И макар в напреднали години, небето отговаря. Ражда им се син. И сега този син-снажен, хубавец, крачи до своя баща и пита:"Всичко сме взели, тате, за жертвоприношението, а къде е жертвата?" "Бог ще промисли..." - отговаря старият баща с вяра. Как да каже на сина си, че тази жертва трябва да бъде сам той, синът. И крачи този баща, следван от сина, нагоре,нагоре, за да достигнат до определеното за жертвоприношението място и да видят в храстите животното, което ще бъде изгорено вместо сина. Но този баща рече в сърцето си:"Вземи го, Господи. Ако това е Твоята воля-да бъде!" Ала волята на Бога бе да провери силата на вярата, послушанието и жертвоготовността на този баща ... А самият Син на Бога в часовете на Своето велико страдание не речи ли:"Не Моята воля да бъде, Отче Мой, Твоята. Ето ме.." И тръгна по пътя на Голгота, за да просияят зад кръста - вечният символ на саможертвата - зарите на възкресението.

"Ти знаеш ли, че подът на моята стая е покрит с килим от молитви?" -споделя млада дама с приятелката си. "Как е възможно това?"
"Възможно е, мила, възможно е... Сега вече разбирам, че моите молитви дълго време са стигали до тавана, удряли са се и са падали върху пода. И добавя тихо: Защото аз исках... Но само исках от Бога-настоявах, не разбирах, че жертвеният огън в човешката душа е силата, която разтваря крилете на нашата молитва, за да полети във висините и, че именно жертвата е любов.

20-ти
ПРОЩЕНИЕТО Е ЛЮБОВ

Какво биха представлявали човешките общества ако хората не познаваха прощението? Това би бил свят на овълчени хора, а не на човеци, синове и дъщери на Бога. Колко съществен е този проблем в нашата вяра и колко жизнено е прилагането му във всекидневния живот, личи от начина, по който нашият учител Исус Христос го изявява. Тук няма притча. Има ясни, открити и категорични слова:"Прощавайте и простени ще бъдете." "Колко пъти да прощаваме?" - пита Симон-Петър. Не трябва ли да има някаква мярка, за да не се превърне прощението в слабост? Отговорът е -докогато и ние молим Бога да прости нашите дългове. А длъжници на Бога ще бъдем всякога, понеже непрестанно пристъпваме Неговата воля. Щом бъдем длъжници пред Бог, длъжни сме всякога да прощаваме. Когато учениците помолиха Исус да ги научи да се молят, в молитва, която им остави, има словата:"Прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници."
Хилядолетия изминаха оттогава. Скромното учение на Назарееца е било опитано от борещото се човечество и се е оказало вярно. Нещо повече, доказано е, че да се прости грешката на другия е по-велико, отколкото човек сам да бъде безгрешен. И че не може да има безпогрешност без прощение от цяло сърце. Има музика, която разтърсва душата издъно, завладява съзнанието, покорява за дълго сърцето. Чуйте някои от симфониите на Бетховен, ораториите на Хендел, чуйте някоя от слънчевите мелодии на Моцарт или от песните на Шуберт и ще се уверите. Такава музика е извор на вдъхновение и подвиг, полъх, който омайва наболелите човешки души. Но има и една друга музика, кояо не е написана върху нотни листове, но когато прозвучи в нечия душа, разлива Божествен мир, светлина, чиста радост. Има музика написана от ръката на Бога върху самото човешко сърце, която слива Божественото и човешкото у човека в небесна симфония. Това е "Симфонията на прощението".

Няма коментари:

Публикуване на коментар