вторник, 21 януари 2014 г.

21, 22, 23, 24, 25-ти ОКТОМВРИ

21-ви
Истинските Христови свидетели днес трябва да кажем на тези, които ни "одумват", за Исус, за действието на Неговото присъствие в човешките души. Но също трябва да им покажем с личния пример на нашия живот, че словата ни са станали живо дело. Да им покажем, че най-познатият външен белег на сърцето, отразило Божествената светлина, преди всичко е едно слънчево лице. Те трябва да видят как това слънчево лице излъчва виделина сред начумереността, злобно свитите устни, сред пропитите от тъга, неудовлетвореност и болка човешки лица, които виждаме и срещаме. Тези, които ни винят в недостатъчна жизненост, трябва да видят, че ние не само имае свой мир в душите си и сме утвърдили своята личност, но и че сме годни да вдъхнем сила на много наши събратя, защото знаем, че хората, които срещаме, имат нужда от блага, добра дума, от топъл поглед, от насърчение и утеха. Щом ние живеем разтворени за Христовия Дух, можем да имаме благородно влияние към онези, които срещаме всеки ден. Едно малко момче видяло онова, което излъчва лицето на Адронирам Джъдсан и занемяло от удивление. Момчето станало известният писател и вестител на Евнагелието Хенри Тръбмал. При среща, по-късно, той споделя с вече стария Джъдсан. "Вашето лице, светлината на Вашите очи - това бе първият знак за моето пробуждане. А по-късно, спомена за това лице осветено от вътрешна виделина, Вашите очи, топлите Ви слова бяха попътните знаци по моя път." Това са истинските слънчеви души, възприели Христовата светлина, позволили Бог да се докосне до ума им, за да го освети, до сърцето - за да го обнови, до тялото - за да го направи храм. Това са те, човеците -виделина, обгряваните души, чрез които тук на земята сияе невидимата красота.
Само така Христовите последователи по земята ще оправдаем своето съществуване, ще имаме място във времето, в което живеем - ако бъдем благословени души, възприели от Хрисотвата светлина и дали на други светлина, приели от Божествената любов и дали другиму любов, приели мъдрост небесна и сами омъдрени, дали и на другите от нея, получили Божествена сила, сами ,крепнали, прелели и на други души от Божествената мощ, та този свят да се превърне в място, където да се живее не в мъка, несигурност, в болести и грижи, а в светлина, радост и мир. Само така ще докажем, че не сме музейни люде, че не сме останки от отживели времето си религиозни вярвания, а живи наследници на неоценимото наследство от светиите - люде, които са били през всяко време "спасителнен елемент", "уравновесяваща сила в цивилизацията". Ние имаме свещен дълг - да покажем на света "човека-сол", "човека-виделина". Нека не се заблуждаваме, а разберем с ум, с душа и сърце, че ще бъдем човеци "сол" и "виделина" само когато живеем изпълнени от Божественото присъствие. Тогава нашият живот ще бъде живо свидетелство за вечно живия Бог. Ето такъв жив свидетел Бог иска да бъде всеки един от нас днес, приели живота си като служение, в служба на Бога чрез служба на човека-брат в любов. И когато чрез жива, действена вяра и живот, потопен в Божественото присъствие, Христовите свидетели изпълняват своята мисия/достойно да изявим Този, за Когото свидетелствуваме/, хората от нашето съвремие няма да ни посрещнат и изпращат с насмешка, със снизхождение, неразбиране и подценяване, а ще ни уважават, ще ни търсят - както търсят слънчевата грейка, и ще ни ценят, както е ценен всеки честен, добър, доблестен и дръзновен работник за повече правда и чистота, за повече светилна и радост, за мирен живот и блага воля между човеците! С такова значение, с живата ни действена вяра, с живот в Божественото присъствие ние ще крачим напред и нагоре с бодра и радостна стъпка изпълнили своя дълг и пред Бога, и пред човеците.

МОГАТ ЛИ НАУЧНИТЕ ЗНАНИЯ ДА РАЗКОЛЕБАЯТ ВЯРАТА
22-ри

Науката е една от проявите на човешкия дух. Тя изследва действителността. Всяка наука изучава част от тази действителност и така подпомага човешкото същестуване, прави живота по-богат, по-удобен. Тя задоволява потребностите на ума и много от ежедневните практически нужди на живота. Науката разширява нашите познания, но тя може да ни говори компетентно и с авторитет само когато третира въпроси от нейните специални области: химия, физика, геология, естествознание, астрономия и други. Но Бог, който не може научно да се наблюдава, изучава или разработва със средствата и методите на съвременната наука, не е бил и не може да бъде изучаван. Той не може да бъде предмет на никоя наука. С името на науката може да се спекулира, от творческа, силата й може да се превърне в разрушителна. Да се руши е лесно. Колко правдиви са думите:"Погледнете назад в историята и ще видите, че най-много поразии в света са сторили учени, но зли духове." Защото, знанието в ръцете на благородните хора е благословение, а науката на злите е проклятие за човечеството. Едно трябва да е ясно, че не всяка наука означава културен напредък, че истинската наука не отрича Бога и че вярата на човека може да съжителствува в душата му редом с откриване на научни истини. Науката не доказва, че няма Бог. Естествените закони не са достатъчни, за да бъде разрешена "мировата загадка". Законите на природата обясняват много неща, но не и това - кой е създал тези закони и кой притежава такава сила, че да може да предписва закони от значение за целия духовен и материален свят.

23-ти
На въпроса дали научните знания могат да разколебаят вярата ни много ясно отговаря известният унгарски учен Йодеф Ботвьош:"Съвсем ми е непонятно твърдението, че вярата на човека/към Бога и Христос/ се разколебавала от напредъка на естествените науки. Да не би този свят да е станал по-малко голям откак открихме цели мирови системи? Или нашият живот е станал по-малко удивителен откак мироскопът показва, че извън досега познатите живи същества има безброй живи създания? Или... може би чудният порядък на всемира и още по-чудните контрасти в нашето човешко сърце, са станали по-разбираеми, откакто малко по-добре узнахме отделни закони на природата и ни стана малко по-ясна зависимостта на малките и големите неща в света. Ние намираме все повече основания да се удивляваме, но не намираме нищо, което би могло да обясни произхода на тези неща, освен Бог." Професор Тихомир Тот добавя:"Хората често си представят науката като богиня, седнала на трон в недостижими височини, на която всеки служи с неумолима истина. Но такава абстрактно съществуваща наука, тронът на която е над облаците - няма! Има само учени, които не са абстрактни същества, а хора, принадлежащи на една или друга група на човечеството, близък им е техният начин на мислене, живеят с нейните идеи и стремежи. Вярно е, че науката няма нито родина, нито религия, както гласи надписът на един зоологически институт във Франция, но вярно е и това, което казва Пастьор, че учените имат и религия и отечество." Някои хора мислят, че вярата им е станала колеблива поради придобитите познания. "Ти се съмняваш не поради това, че си сатнал по-мъдър. Ти се съмняваш, защото мъдростта ти още не е узряла" - казва Рюкерт. "Ако вярата ти в Бога е разколебана, дължи се на това, че в твоята вяра нещо не е наред и ти трябва още по-усърдно да искаш да позанеш Бога." - пише Толстой. Не става дума да се вярва сляпо, без дълбоко основание. Апостол Павел силно набляга на това, че преклонението ни пред Бога трябва да е разумно. Човекът днес стои гордо пред гигантския технически прогрес. Тези открития безспорно свидетелствуват за голямата победа на научния и технически прогрес. Но по-щастливо ли е съвременното творчество отколкото преди? Една пословица твърди:"Науката има четири очи." Добре. Но и четири очи без светлина не могат да виждат. А такава светлина иде от Евангелието. Ето защо истината е, че науката и вярата в Христос - тези две прояви на човешкия дух, не са врагове, а сътрудници. Хората на науката ще се ровят в необятната действителност, ще я разработват, изследват, изясняват и оползотворяват, ще откриват научни истини, а вярващите хора ще виждат в тези истини всемогъщия Дух на Вечния, Който е творил и твори във вселената. Вярата ни в Евангелието ще осмисля откритията на науката и човешкия живот, за да го направи по-разумен, по-нравствен, по-чист и красив.

24-ти
Колко често днес ще чуем:Как мога да вярвам в нещо, което не виждам? "Главната причина на нашето съмнение е безпределното ни доверие в неограничената сила и непогрешимостта на нашия разум" - изтъква Ботвьош. А проф. Тот пише:"Никога така силно не бях почувствувал истината на тази мисъл на Ботьош, както когато един работник, считайки себе си за твърде учен, изрече думите:"И аз не вярвам в отвъдното, в цялата християнска вяра, в Бога, защото вярвам само това, което виждам!" Изрече това и гордо метна назад глава. Добрият човек беше твърдо убеден, че е казал една мъдрост, която едва ли не е в състояние да раздруса света." Колкото човек е по-голям дух, толкова по-скромно признава, че около нас има толкова неща, които не виждаме, не възприемаме с нашите така ограничени сетива,но които въпреки това съществуват. Големият естественик Райнке казва:"Началото на философията още у Сократ бе съзнанието, че нищо не знаем, обаче краят на философията е познанието, че трябва да вярваме. Това е неизбежният жребий на човешката мъдрост." Още през шестнадесетото столетие Хуго Троциус -известне учен юрист, казал:"Без вяра пропада историята, естествените науки, медицината, дори отношенията между родители и деца." И какво би останало от цялата наша съвременна наука, ако учените хора нямат вяра, ако не вярват в това, което се трудят да открият?". Лиши знанието от вярата и ще се срине. Ако в науката толкова много трябва да се вярва, защо да се учудваме, че и в Евангелието трябва да вярваме? Дори в така наречениете "точни науки" като математиката и физиката има много основни неща, които не могат да се докажат, а истинността им трябва просто да се приеме, да се повярва. Цялото е по-голямо от всяка негова част. Това е една от основните аксиоми на математиката. Но същата тази математика не може да докаже това чрез желязната си логика. Трябва да се приеме, да се повярва, защото не може да се направи нито стъпка напред, ако не се приеме тази аксиома. Най-трудният въпрос на химията е: Какво е материя? За да отговорят, учените достигат до онези малки частици на материята,които се наричат атоми. Но какво е атомът:виждаме ли го, чуваме ли го? Как ще ни отговорят физиците, когато ги запитаме какво трябва да разбираме под понятието "сила"? Що е магнетизъм, електричество? Но ние знаем, че всичко това съществува. Нашите сетиви... Колко ограничена е тяхната дейност! Можем ли чрез ухото си да възприемем хилядата октави, както твърди физиката? Ясно е, че възприемаме само единадесет. Да вярваме ли, че има хиляда октави, макар да не можем да ги чуем? Нашето око... Нима то е в състояние да види трептенията на всички цветове от спекътра? Когато етерът направи до триста шестдесет и пет билиона трептенията до седемстотин петдесет и осем билиона в секунда, чувствуваме го с очите си като цвят. А какво е над 758 билиона трептения? Нищо ли? Не е възможно. Сигурно има трептения, но не са за нашето око. Да не вярваме ли тогава на тези твърдения на физиката? Япония се състои от четири големи острови и стотици малки. Знаем ли всичко това? Видели ли сме? Ние го вярваме, защото така твърдят хора, които са били в Япония. Ние, хората, вярваме на достоверните източници. А защо да не е така при нашата вяра? Ние вярваме в Евангелието за всичко, което е там, поръчителствува един Свидетел, думата на Когото е самата истина - Исус Христос. Колкото човек е по-израснал, толкова по-малко се учудва, че има тайни, има неща, които не виждаме, не чуваме, не възприемаме с нашите сетива, но които въпреки това не можем да отречем, защото те съществуват. И най-голямата от тези тайни е Бог.

25-ти
КАК ДА ВЯРВАМ В ТОЗИ БОГ, КОГОТО НЕ РАЗБИРАМ

"Вие -вярващите хора, казвате:Бог е Дух. Той е невидим, но е навсякъде. Твърдите, че Го чувствувате, чувате Неговия глас в себе си. Молите се, общувате с Него. Казвате, че Бог е любов, доброта, а този нещастен свят тъне в страдания и зло. Не разбирам! Не мога да вярвам в някакъв Бог, Когото не разбирам." Вярно е, че у нас, хората, е вродено това "отиване до край", този вечен въпрос -какво е това, онова? Душата ни жадува за по-пълно познание, за цялата истина. По същата причина ние искаме да проумеем Божественото естество. Ако човек не е в състояние да открие само със своя ум силата и дълбочината на майчинството, душата на силно любещия или човекът, който мрази, ако такива често повтарящи се явления в живота не могат да се проумеят, как да се разберат само с ума много от истините на Евангелието, най-голямата от които е същността на Бога? Такива истини се откриват само с преживявания. Как да изразим с думи какво е Той? Ако човекът живее с цялата си душа със земното , неговата душа прилича на долина, притисната, мрачна и студена.Разтовари ли се от делничността, освободи ли се от изключителната зависимост на земята, привикне ли да живее повече с идеята за Бога, пред очите му се развиделява, облъхва го топъл лъх и той става годен за проникване по-дълбоко в истините на благата вест. Небесният Пратеник ни даде за Бога само една единствена дума "Отец"-Баща.
"Татко наш, Който си на небесата..." - започва молитвата, на която Той научи учениците Си. Бог е любов. Това е една от изявите Му. Бог е истина. Бог е мъдрост. Бог е път към един живот в чистота, в доброта, в свобода и мир. Бог е святост. И все пак Той е една тайна за човешкия ум. Бог е толкова необхватен, че Неговото величие смазва слабия ни човешки разум. Библията казва и още нещо - че Той живее в едно отворено за светлината и любовта сърце.
"Макар разумът човешки да е пребродил навсякъде да търси истината, никъде не я е намарил освен в Евангелието." - заявява Кант. Ако ние не разбираме тайната на житното зърно, тайната на човека - какво е той, ако навред около нас се натъкваме на тайни, които въпреки съвременния ръст на науката не можем да разберем, то как ще преодолеем тайната над тайните? Колко са правдиви думите на Мирандолски:"Философията дири истината, богословието я намира, а вярата в Евангелието я притежава."

Няма коментари:

Публикуване на коментар