За Христос се казва, че е началото и краят, Алфа и Омега
Евреи 6
20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
Евреи 7
1 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка - тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
3 - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.
И какво значи това, че Авраам отдели десятък на Мелхиседек за вас?
Какво учи езотериката по тези въпроси?
Направи ми впечатление, че за Христос се говори че е началото и краят, има начало и край, което е различно от вечност.
Откровение 22
13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.
Евреи 6
20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
Вечността е свързана с Мелхиседек, който няма начало и край. Още се свързва с осмицата, а тя със закона за обрязването, който се извършвал в осмият ден и който закон по приоритет е поставен пред закона за съботата. Понеже може да се нарушава събота и да се върши работа като обрязване. В НЗ се говори за обрязване на сърцето, а съботата е представена като влизане във вечната Божия почивка.
Това е едната насока за размисъл.
Другата е относно десятъка, който Авраам дава на Мелхиседек.
По принцип вечността няма начало и няма край, нещо като кръг може би. А спиралата/има начало и край/ . Не знам дали този пример е подходящ, но за него се сетих в момента.
А от друга страна и Христос се свърза с вечността, защото чрез Него световете били създадени и защото получава чин Мелхиседеков/вечен първосвещеник/. И така въпросът си остава. Началото и края предимно се свързват с Битието, с проявеното, което излиза от непроявеното/Невидимия Бог/, за да се върне един ден пак обратно, тоест да се превърне в непроявено/един вид това е Божият покой, когато проявеното се върне в непроявеното, за да се прояви отново.
Тези обяснения ги четох в Сефер Иецира, че всичко излиза от Бог и се връща пак при Него. В Библията също е описано подобно нещо.
Представям си всичко което излиза са на първо място буквите, думите и това са тухлите, които съграждат. Когато излизат те образуват пространство. А движението в пространството се свързва с време.
Тези неща са споменати и в Библията, но за който разсъждава и може да свързва, да нарежда нещата по местата им.
Ето цитата от Ефесяни 1
10 за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно,
Когато се изпълнят времената, ще се събере всичко в Христа, и небесното и земното.
Тоест вече се губи пространството, защото се събира в едно небесното и земното, в Христос.
Губи се и времето, защото се говори за изпълване на времената, за края на времената един вид или с други думи казано, когато времената свършат/се изпълнят/ - ще се събере всичко в Христа.
Всичко се събира в едно, в Христос и времето и пространството.
Получих си някои отговори, като отговарях на друго място. Ще ги споделя и тях, неща които не съм ги виждала и разбирала от малкото писано за Мелхиседек в Библията, но всъщност, когато човек тръгне по нишката, кълбото се развива.
Исус след възкресението си прие чин Мелхиседеков?
Та какво общо ще има този Бог с човешки племена, освен като Бог? Затова не случайно се споменава, че е без начало на дни и безкрай. Единствено Бог няма начало и край! И то всички проявени богове, като Христос имат начало и край.
Не знам как, но явно Мелхиседек се свързва с друг вид Богове, без начало и край. Не разбирам с умът си, как тогава може да се прояви и Невидимият да стане видим, но за мен това се говори с тези един, два реда писано в Библията.
Десятък даваш на Бог и в закона явно са описани подробностите, преди имах още едно разбиране за десятъка. Десятъка трябвало да се внася в Божието лоно или Божията утроба един вид.
Небесният храм представлява това, а земният е само сянка на небесният!
Мелхиседек е служител на небесният храм, не на сенковият и съответно на Бог!
А Аарон е бил служител на земният храм, тоест на сенковият!
Авраам е разбирал всичко това и ясно е виждал в духовният свят, щом е видял Невидимият Бог или Мелхиседек, служител на небесният храм.
Разликата в този десятък ще е нещо в порядъка, както разликата между кръвта на принесени животни и кръвта на Христос!
Разликата в застъпничеството ще е същата, каквато е разликата между застъпничеството между първосвещениците от земен храм и първосвещениците от небесен храм/в лицето на Христос например, който стана първосвещеник по Мелхиседековия син/. Споменато е в Евреи.
И още може да направите едно сравнение.
Христос, който беше първороден от мъртвите, Словото, което стана плът, Който е началото и края, в който е съвършенството и пълнотата, който има духа без мяра, който умря и възкръсна, за да приеме този чин, чин Мелхиседеков!
Това не ли ви говори нещо? Христос, Божият Син, едва след възкресението приема чин Мелхиседеков.
А този Мелхиседек си е съществувал от преди това и от преди това е свещенодействал по този чин.
Това трябва да ви говори нещо!
