ЗА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

Вярата без наука куца и науката без вяра също се казваше някъде в този смисъл. Така че нека не пренебрегваме мъдростите на един учен и Божи човек - Елифас Леви. Цитати из уроците му в науката за живота.
"В Бог е живота:Животът се проявава чрез движението. Движението не се прекъсва благодарение н аравновесието на силите. Хармонията произтича от аналогията н апротивоположностите...
Метафизиката предсставя законите и действията, аналогични както в умствен, така и в нравствен аспект от една страна неотменната истина, а от друга-фантазиите и метчите. От една страна доброто, което е истина, а от друга злото, което представлява грешката и благодарение на техния сбълсък се разкриват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се образува от доброта и справедливост. От гледна точка на добротата, добродетелтта е снихоздителна-строга. Тя е добра - зцащотго е справедлива, а е справедлива - закото е добра, ето защо тя е прекрасна....
Следователно-Бог... В Него са добротата и справедливостта, съставляващи идеала за красота. В Него винаги е победоносното движение и великото спокойствие"/противоположности както доброта и справедливост, милост и строгост/.
"...Това е изображение на великия закон на поляризацията и равновесието, пораждащо хармонията, благодарение на аналогията на противоположностите"
Противоположностите държат везната изправена, балансирана. Така човек може да живее цяла вечност с Бог, в хармония.Но когато везните се наклонят, тази хармония и вечност се нарушават. Човек се отдалечава от Създателя Си. Още се казва, че "равновесието на полюсите на живота било нарушено" от първият Адам, или с други думи са се наклонили везните, посоката се е сменила. За да се възстанови баланса на везните, или за да се възстанови посоката е било нужно да се завърти кормилото в обратна посока т.е. с други думи казано от Е. Леви - "мярата на любовта и молосърдието по такъв начин била изменена в мяра на строгостта" т.е. по този начин се възстановява нормалното равновесие на полюсите на живота, възстановява се вечният живот и хармонията чрез възстановяване на равновесието на полюсите
Целият ни свят е изграден от противоположности/дуалност/ - добро и зло, любов и омраза, красиво и грозно, топло и студено и т.н. Не е нужно да унищожаваме противоположностите, защото така трябва да унищожим целият свят създаден от Бога, а да намерим равновесието между тях- хармонията, вечния живот. Да намерим доброто в злото, Бог в себе си и себе си в Бог и т.н.


Какво е грях и какво правда? Две противоположности като живота и смъртта в безкрая, светлината и тъмнината, любовта и омразата. Грях е липсата на любов и светлина. В греха има страх. Любовта стопява страха. А писаното за скрижалите ще е подобно на писаното в Сефер Йецира-пълнота и хармония.... Томове събрани в редове. И Господ открива тайните си, говори на сърцето ти - милост, любов, топлина, радост те изпълва, издига. Свободна воля и робство. Труден въпрос. Свободна воля ни е дадена, за да се заробим доброволно, а робството, за да станем свободни. Всичко е относително като движението и покоя и времето, което не разбирам като място, специално място, на етажи. То тогава времето е илюзия. Място, миг, като запечатан стоп-кадър от филмова лента и склад за кадри. То е различно, отделно за всеки, но сме запечатани чрез него, за да не става бъркотия във вселената. Съществува и още една илюзия този свят-отражение в огледало. Минало, настояще и бъдеще - вечност. Да, без бъдеще няма минало и без минало няма бъдеще. Животът е настоящето от миналото и в бъдещето.

Човек извън време и пространство, в света, годината и в човека - на три места. Спокойно можем да отмахнем годината със зодиите. Остава света и човека. Той ще се мести от точка в точка, в света, ще се движи с различна скорст. Може с крака, кола, самолет - от точка в точка в света. Но и точките на света не са толкова важни. По-важно е промяната която предизвиква движението в човека спрямо Бог. Всяко движение е с цел приближване към Твореца или отдалечаване. Затова хората сменят честотите на радиоапаратите си, за да се почувстват в друг свят, също и каналите на телевизорите си, за да познаят други светове, летят в космоса. Всичко е с цел познаниена действителността поради самите нас. А някои намират нови светове в книгите, компютрите и т.н. Пространството се оказва същата илюзия като времето, но и двете са с цел познание и усъвършенствуване. И след като времето не ни интересува, нито пространството. Остава единствено човека и движението към Твореца или в обратна посока.
Остават желанията в човека - егоистични/отдалечаващи от Твореца/ и Неговата същност и алтруистични/приближаващи към Твореца/.

Извън времето и пространството остава само движението, което съответно ни приближава или отдалечава от Твореца. До тук стигнах, но има и още. Според Айнщайн "движението е относително", както и покоят според моите разбирания. Той казва, че "всички видове ускорения причиняват изкривяване в пространството" и времето. Всяко различно съзнание, различна честота на съзнание е свързана с различна духовна реалност - пространство-време, различно измерение. Казва "Колкото човек е по-далеч от центъра-толкова по-бързо се движи т.е. времето тече по-бвно. Не е задължително скоростта да зависи от близостта с центъра, нали всяко правило си има изключения.

СИМВОЛИ И ЧОВЕК, ПРОИЗХОД, ЗНАЧЕНИЕ

ЕДИНСТВО МЕЖДУ ЧОВЕК И РУНИ И ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА И БУКВИТЕ!

Ето и приложението ми  за това как руните се свързват с човека и откъде разбрах за тяхното съществуване, от човека! Разгледайте  изображенията и оставям на вас от тук нататък сами да си правите изводите. Ако наблюдавате човека може да получите безкрайно много символи и букви/както и аз ги получих/, които вече съществуват като руни и азбуки и в Цветето на живота!

Умишлено слагах точка за мястото на главата, за да се ориентирате по-лесно в положението на тялото. Където съм писала "две ръце събрани встрани" - пред, пред последното на първия ред изображение - може да се получи и от една свита ръка.

Разбирате ли, че ние сме едни живи ходещи руни? Изписваме ги с движенията си, дори в спящо    
положение.
Тези факти не предизвикват ли много въпроси във вас?

Както може да забележите руните могат да се пишат надясно и наляво, нагоре и надолу/например ръце разперени нагоре или надолу/. И поради тази причина четох, че не било хубаво да се носят в портмоне, защото така се местят и символът, който изобразявал също се променял.

Руните по принцип се смятат за тайна и ги свързват с магически сили и съм срещала християни, които се боят от тези така наречени магически и тайни символи.

Няма тайни и няма магии в Руните или има, но не повече отколкото в нас самите, както се разбира!

Споменава се, че Бог Один ги е открил, дали му се от небето за човечество по свръхестествен начин. 

Руните са част от живота и от човека! Ако се боим от руните все едно да се боим от човека и от живота. Можем да ги срещнем в Орфеизма и розетката също.

Както разбрах от писаното в  статията за Руните и изображенията приложени в нея - те произлизат от Цветето на живота и още в частност от Дървото на живота! Трите успоредни вертикални линии и пресечените им представляват Дървото на живота, получава се от Цветето на живота.  

Цветето на Живота

Плодът на Живота, две завъртания

За който не е чувал нищо за Цветето на живота, може да погледне мои рисунки от 2013
Цветето на Живота - Рисунки

Можете да обърнете внимание, че много от известните математически фигури като тетраедъри, хексагон и т.н. произлизат или се съдържат в тази рисунка. Разгледайте и Дървото на живота. От  Цветето произлизат букви  и руни, които всъщност произлизат и от човека, защото аз от там ги получих.
Тази фигура/на Цветето на живота/ е заснета от пирамиди в Египет, навярно и в други места по света присъства.
От нея Леонардо е черпил знания за великите си открития, както и сами можете да се убедитете . Има и написана книга от Друнвало Мелхиседек - Древната тайна за Цветето на живота/1 и 2/. Който се интересува повече, може да ги прочете. Накратко споменавам някои неща в статията си за Цветето на живота, но те са в друг аспект - лого символите и Цветето на живота.

Понеже съм нарисувала доста рисунки от Цветето на живота/ дала съм връзката по-горе/, като го използвам за основа на манадалите си и Дървото на живот, веднага ми направи впечатление Дървото на живота в статията за руните.  Това, което е видял Бог Один и откъдето е извлекъл всички руни. Да, те се съдържат в Дървото на живота, както и в Цветето на живота, както и в самият човек! Ще кажете как? Ами много просто - вдигнете си двете ръце нагоре успоредно и ще се получи руната, която прилича на английското главно F. С различни движения се получават и останалите руни. Аз ги нарисувах като наблюдавах себе си .

Разбирате  ли колко е свързан светът на символите с живота, с реалността?  Символите изобразяват живота! Руните се получават 

от Дървото на живота, а то от Цветето на живота и понеже става въпрос за живот - можем да ги получим и от различни движения на тялото.

Руните са използвани после в различни азбуки. И важното е, че всеки символ, буква си има значение и сила, представлява някаква енергия. Навярно подобно и ние излъчваме определена енергия, когато с движенията си формираме определени букви, руни  или когато изричаме букви и думи с устата си..

Може би по този начин е основана и йога-упражненията и медитация! А Будите са отдавали голямо значение и на пръстите на ръцете. Но с тях навярно ще се занимавам по-нататък.

Отделно мога да ви спомена, че символът на Богът на траките, изобразен по един от начините е онази руна, за която ви казах, че може да се получи само от човек с четири ръце. Което може само да ни говори за този символ, изобразява Бог, който е имал четири ръце! Подобни единствено съм виждала в изображения за индийските богове. 

Та символите, колкото и да ви изглеждат далечни и несвързани, от различни книги и вярвания - те имат едно общо начало и това е Живота - Цветето на живота и живият човек!
Символите изобразяват живота на човека!

Eто и още малко слънчеви символи/наричам ги така защото кръгът и лъчите ги свързвам само със Слънце/:

Предполагам, че се свързват с календара, както и кръста, с осемте годишни празници, дни и подобни. Последният символ е по-скоро руна, защото човек може да го изпише като постави двете си ръце върху главата си. За слънчевите символи ако нещо някой повече знае, моля, нека даде връзка или информация, изображения! Защото аз не намерих подобни на друго място в нета.

Исках да изразя най-популярната йога поза с изображения на триъгълници. Вижте какво се получи

Тази поза се свързва с пирамида като изображение и затова първоначално си мислех, че ще успея да я изобразя с три триъгълника, но триъгълниците са всъщност четири. Това е предимството на изображенията! Изясняват нещата! И пирамидата се получи пресечена.

Ето още някои символи, които се получават по същият начин както руните, но само от ръцете

Тези символи по принцип могат да се изобразявят нагоре/триъгълник/ и надолу с върха/с ръцете/. При положение, че ги приемаме символите само като символи/триъгълник/, а не като символ изписан от живота тоест тялото и в частност ръцете -ще пропуснем доста подробности. Може да забележите, че триъгълниците биват по-къси и по-дълги.
Също така се забелязва, че символът W съм го изписала два пъти. Единият е по-разширен, а другият е по-събран. Но тук посоката на пръстите е съвсем различна. В горното W - дланите сочат навън, а в долното навътре/събират се в средата/. Посоката на енергия в живота е от значение, вярвам и че при символите е така. Също може да забележите, че символът приличащ на буквата "Т" не е много широк, защото в случая ръцете са свити в лактите. Може да се изпише същият  символ с разперени ръце. В единият случай пръстите на ръцете сочат навътре, а в другият навън.
За получените триъгълници се забелязва още, че може да бъдат изписани над главата/ от точката на рисунката се ориентирайте/, може и под главата с връх надолу. Откъдето следва, че се използват еднакви символи но с различно значение вложено в  тях. Ако забелязвате някои от символите наподобяват математическите знаци  - равно, стрелка, по-голямо, по-малко.

Пропуснах да спомена и за първият и вторият символ - ръцете са прилепени, пръстите сочат в различна посока на едната и другата ръка. На едната ръка пръстите сочат наляво, а на другата прилепена за нея - надясно.
Защото подобен символ се получава и когато свием само ръцете в лактите /от раменете/ с пръсти сочещи нагоре.
Изписването е същото, но символите са различни, местоположението също е различно спрямо тялото.
И във втория случай не може да се изпише символът като П, а само като обърнато такова.

Тези руни ги наричам ъглови, защото се получават от свивката на ръцете или краката.
Забелязва се, че ъглите могат да бъдат остри, прави и тъпи. По същия начин може да си представим лява и дясна руна, изписана с ръце, крака или с дясна ръка и ляв крак например.
Ориентировъчно съм сложила точка за глава. Има три символа, които се получават от двама човека,  напомнят за шевици и бродерии.

Ако ви кажа, че във всичко виждам руни, няма да вярвате. Ето една снимка на йога, вижте руната, която виждам:

Това е символът на Анкх. Днес го видях. Тази статия много дълго я дописвах, но смятам с този символ да я приключа. Затова погледнете и други изображения, които намерих в нета за Анкх, защото ще ги коментирам.

По принцип символът на Анкх е известен като символ на безсмъртието, но никога не съм разбирала повече. Сега имам и разбирането, с тази руна, получих и разбирането за нея.
Затова не ме интересува какво е писано вече на тази тема, просто ще споделя това, което е вътре в мен. Наричам го руна, защото както всички цифри и букви и руни могат да се изпишат в дървото на живота и да се извлекат от дървото на живота, така и този символ.
Получава се като си сложим ръцете на тила, както виждате. В случая съм го нарисувала със събрани крака един до друг. Кръгът е човешката глава, триъгълника са ръцете, поставени на тила, а чертата на долу е човешкото тяло със събрани крака. Може и да се рисува с разперени ръцете, може  и краката да са разперени. Но сега за пръв път виждам това положение на човешкото тяло като символа на Анкх. Затова Анкх, положително не е кръст. Безсмъртието, съгласна съм с това определение и ще разберете защо. Безсмъртието го свързват с цифрата осем, а кръста с четири. Има общо, но не е едно и също, както и двете цифри не са едно и също, общото е че са кратни на две. Чували сте навярно и за осмият ден, на обрязването, в Библията е споменато. Много изображения разгледах на Анкх, но смятам че тези четири почти отговарят на горното, което видях и направих. Първото е изобразено с крила, смятам че поставените на тила ръце имат общо с крилата. Второто е направено с два раздела в кръга. Аз бих нарисувала вътре в кръга двете полукълба на мозъка, защото кръгът изобразява човешката глава. На третото изображение се вижда една змия, но много по-точно би било да се изобразят двете змии с крилата, което е известно изображение и затова не съм го пейстнала. Четвъртото изображение символизира шестте чакри. Могат да се нарисуват точно там и това изображение отговаря на човешкото тяло. А Самият кръг горе, главата е седмата чакра. Разтварянето на седмата чакра се свързва с безсмъртието, рисуват я още като разтворен лотос. От всичко до тук, следва че Анкх изобразява човек с разтворена седма чакра - символ на безсмъртието. Много простичко изображение и много съдържащо в себе си. Човека се сравнява с микрокосмоса, откъдето следва, че Анкх представлява един микрокосмос и по принцип човек е вечен, дори и да преминава от живот в смърт и от смърт в живот. От тук следва, че Анкх си е точно символът на безсмъртието, цифра осем  я изобразяват с Инфинити като изображение. Анкх е разтворена седма чакра в човека. Това е което разбрах от този символ. Дали с разперени ръце или с крила, все това изобразява, но аз лично предпочитам този символ нарисуван с крила или с триъгълник, както го видях, защото крилата значат Полет.

Тези руни  ги намерих в рисунките си, малко са в неугледен вид, но реших да ги пейстна защото някои от тях липсват в по-горните изображения.

Още за произхода, значението и символите можете да прочетете във връзките, които съм подбрала по-долу! На първо място слагам връзките за символи произхождащи от древните българи, траките.
По символите може да съдите за много неща, както и за неизчерпаемите познания които са имали нашите прадеди! А символът на Бог Тангра говори само за древност! И този символ може да се свърже с някои писания.

РУНИ - ЗНАЧЕНИЕ

БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР И СЛЪНЧЕВИ СИМВОЛИ, КАРТИ СИМВОЛИ

НЕБЕСНАТА КОСТЕНУРКА - ЗНАК НА ТАНГ-РА

СИМВОЛЪТ НА ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК - АСТРОЛОГИЧНО ПОСЛАНИЕ

РОЗЕТА

СИМВОЛИКА ОТ БАЛКХАРА

СИМВОЛИТЕ, ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ

СИМВОЛИТЕ, ПРОИЗХОД ИЗНАЧЕНИЕ 2

СИМВОЛИТЕ, ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ 3

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ СИМВОЛИ

ВЕЛИКДЕНСКИТЕ СИМВОЛИ ПО СВЕТА, ПРОИЗХОД, ТРАДИЦИЯ

КЛЮЧЪТ НА СОЛОМОН

РЕЙКИ СИМВОЛИ

ДВАДЕСЕТТЕ СВЕЩЕННИ СЛЪНЧЕВИ СИМВОЛИ НА МАИТЕ

СИНЯТА КНИГА И СИМВОЛИ

МАСОНСКА СИМВОЛИКА В ЕДИН ДОЛАР

ЗА СИМВОЛЪТ ИН и ЯН

СИМВОЛИЗМЪТ НА ЦВЕТЯТА

ПОСЛАНИЯТА НА ВОДАТА

из"ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА" и връзки

ПРИЗИВ ЗА МОЛИТВА, ЗА БЪЛГАРИЯ И КАК ДА СЕ МОЛИМ!

Имам основателни причина да публикувам тази статия с примерна молитва и ПРИЗИВ ЗА МОЛИТВА, ЗА БЪЛГАРИЯ!
Много е важно да се стигне до единство в молитва и затова ще отделя време за разяснения. Ще се опитам с малко думи да кажа най-важните неща за една успешна молитва. Когато нямаме знание можем да се молим със свободни думи извиращи от сърцето ни и тази молитва действа, но не винаги е достатъчна. Най-бързо действащите и отговорени молитви са тези с Божието слово, които идват от Бог. Затова се стремя в молитвите си да използвам библейски стихове.
Моля се с тях, защото е казано още че Словото Му не се връща празно, но извършва това за което е изпратено, както дъждът пои Земята.
Исая 55
11 Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в онова, за което го изпращам.



Когато използваме свободни думи, те все пак не са Божиите истинни думи и в много случаи могат да са противоречиви. А когато говорим противоречиви думи или не знаем какво точно искаме, Бог няма как да ни отговори. Той отговаря на конкретни молитви изказани с вяра, когато знаем какво искаме! Така и ние знаем, че  сме получили точно каквото сме искали. Стиховете не ги подбирам случайно или по-скоро те се дават от Светия Дух в сърцето, усещат се със сърцето кой е точния стих за определена молитва или точните думи. Можем да си искаме точния стих с вяра в молитва и го получаваме. Въпрос на духовно трениране е, но след време ще имате пълната увереност за стиховете също така и за подробностите - за вас ли лично са или за някой друг, за време.
Писаното във Филипяни 4 за молитвата имаше голямо значение в живота ми.
Филипяни 4
4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.
5 Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.
6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.


Условието:Не се безпокойте за нищо, но изказвайте прошенията си на Бог с благодарение
Обещанието: Божията мир ... ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа
Божиите обещания не са като човешките обещания! Обещал ли е нещо, Той е силен да го изпълни и да изпълни писаното в Словото Си. Затова използвайки Словото в молитва, ние ускоряваме действието! И по този начин се изпълнява друго писание, че Всичко е от Него чрез Него и за Него! Молитвата идва от Словото тоест от Него, връщаме я , отправя ме я към Бог и се връща обратно за Негова слава, за потвърждение на Словото, което е писано!


Бог е верен да изпълни Словото Си и обещанията си! И няма друго Слово по-силно от Божието слово! То просто си действа!
Еремия 23
29 Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?

Затова Благодаря на Бог за Словото Му! Всичко е от Него за Него и чрез Него, както е писано!

Словото е, което обръща живота ни! Думите изказани с вяра! Казано е в Яков, че езика обръща колелото на живота ни!
За който вярва, промяната може да настъпи по-бързо. За който не вярва, да се моли с точните молитви докато те се свържат с вяра в сърцето му и възпроизведат реалност, докато чука строши скалата.
Няма по-силно Слово от Божието Слово! Чрез него се строшава скала!


Бог си има грижата както за всеки човек, за всяко врабче и косъм, така и за всяка държава!

Моля се с тези стихове, защото е казано още че Словото Му не се връща празно, но извършва това за което е изпратено/. В тези някои стихове се споменава думата врагове, но нека на всички да е ясно, че ние не воюваме срещу плът, а срещу духовни сили в небесни места.
Също така в Пс.68 се споменава както за врагове, така и името на Йехова, но всъщност Бог е един и в СЗ и в НЗ. Даниил също се моли на Йехова, дарбите и пророчествата му са от Него дадени! Исус  го споменава цитара в НЗ /Матей 24, което значи е съгласен с тези думи и пророчества и Бог/.
Споменавам го за тези, които се опитват да делят Бог в СЗ и НЗ, че бил различен. Бог е Един! Ако ви притеснява името в Пс 68 може да го заменяте с Христос!


МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Възлагам всичките си грижи за страната ни/и хората в тази страна, а и за тези които са я напуснали/ на Бог според писаното
1Петрово 5
7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

В Пс.138 се казва
8 Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

Благодаря на Бог, че върши това, което е потребно за българите и България и за милостта Му!




Благодаря на Бог и за Пс. 68, че се изпълнява това Слово в живота ни! Съгласявам се с Божието слово в името на Исус! Амин!
Пс 68
1 За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него./може и с целия Псалм да се молите всеки ден/
Словото е, което обръща живота ни! Думите изказани с вяра! Казано е в Яков, че езика обръща колелото на живота ни!/Вижте повече в статията "Думите и живот" с примерна молитва за обръщане на живота/.
За който вярва, промяната може да настъпи по-бързо. За който не вярва, да се моли с точните молитви докато те се свържат с вяра в сърцето му и възпроизведат реалност, докато чука строши скалата.
Няма по-силно Слово от Божието Слово! Чрез него се строшава скалата!


П.П. Разбирате че се старая да пиша тук доста синтезирано и може да не се разбира,  да не е достатъчно ясно. Който има въпроси и желае може да ми пише или да пусне съобщение!


Киприянови молитви, срещу магии

ВСЕГДАШНАТА ЖЕРТВА ОПИСАНА В ДАНИИЛ ХРИСТОС ЛИ Е!

ДУМИ И ЖИВОТ - Как да променим живота си?




Много се говори за Всегдашната жертва, но какво представлява тя за вас? В земен план и в небесен такъв?
Ако може да подкрепите с някакви цитати разбиранията си и изводите, ще е още по-добре.
Небесният храм - какво разбирате от писанията за него? 


Да, сещам се за обичайният отговор - Всегдашната жертва била Христос! Когато чувате тези думи, сигналната лампичка във вас не се ли задейства?
Вижте още какво пише в Даниил 11
Даниил 11
31 И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.
32 И ще изврати с ласкателства ония, които беззаконствуват против завета; но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи.

Ще премахнат всегдашната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение!
 
Може ли да се отмахне жертвата на Исус/питам тези които смятат, че всегдашнта жертва е Исус/?
Ако очаквате от мен да вярвам на заучени, насадени и втълпени подобни мисли, просто бъркате!
Сега прегледах писаното в Даниил. Ето и цитата, който опровергава вярата, че Христос е всегдашната жертва! И тази насадена вяра звучи много абсурдно! Сами вижте!
Даниил 8

11 Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа.
12 И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва, поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си, и успя.


Множеството е предадено заедно с всегдашната жертва/ако тя е Христос/ в ръцете на малкият рог или Антихрист?!?
Звучи ли ви правдоподобно? Никак даже! По-правдоподобно ли ви звучи - Царя на Царете и Господ на Господарите, който се е възнесъл и седнал отдясно на Отца - предаден в ръцете на Антихрист и сменен с мерзост???
Това е насадената от години вяра за християните! Разбирате ли? Трябва да усещате със сърцето си, ако не разбирате! 
 Още едно противоречие на което се натъкваме 
Христос не се принася в храм, не се жертва в храм, както всегдашната жертва се принася в храм винаги, ежедневно! Извън града е принесен в жертва Христос, писано е в НЗ, Евреите13:11

Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.
12 Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта.

 Мисля, че го споменах и в друга своя статия. Това мислене ни е втълпявано с годините, но не е правилно и сами се убедихте, надявам се!
В Даниил се говори за жертва, която се пренася винаги в храма! И тази жертва ще бъде сменена с мерзост, когато звярът седне в този храм! Който има уши ще чуе и на който му е дадено ще разбере.  В Даниил се говори за всегдашна жертва която се принася от човека за Бог, посоката е от човек към Бог. Христос като пренесена жертва е от Бог за човек!
Нека всеки остане със своите си убеждения, до които е достигнал. На който не му е дадено да разбере, нека не се насилва!
Независимо каква е вярата ви за всегдашната жертва, кажете ми, според дадения закон на Моисей коя е точно тази всегдашна жертва? 
Погледнах набързо какво пише за жертвите на библейската  търсачката. Ако ви е направило впечатление никъде другаде, освен в Даниил, не се споменава това понятие "всегдашна жертва".
Затова се разрових в библейската търсачка. Ето какво ми направи впечатление:
Жертвите биват няколко вида изброени /това което видях набързо/ за грях, жертва чрез огън, примирителна жертва, благодарствена жертва, жертва за обрек, вино в жертва, благоуханна жертва.
Още се споменават всеизгаряния, хлебен принос/навярно има и други приноси/, възлияния
Левит 23
37 Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу,всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,

Единствено свързах всегдашната жертва с хлебния принос.

Числа 4
16 И Елеазар, син на свещеника Аарона, ще има надзор над маслото за осветлението, благоуханния темян, постоянния хлебен принос и мирото за помазване, - надзор над цялата скиния и над всичките неща, които са в нея, - над светилището и принадлежностите му.
 

Този цитат ми направи впечатлени поради думата постоянен, която може да се свърже с всегдашна жертва. Още за хлебния принос се казва, че не трябва да липсва сол и се принася сутрин и вечер.
Левит2
3 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.
Отделно се говори за вечен завет със сол
Числа18
9 Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

И понеже още се говори за вечен завет го свързах с писаното в НЗ
Марк9
49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

Хлебният принос можем да го свържем и с Христос, хляба и виното, а също така и думите "Аз съм Хлябът"
Йоан6
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

Нека не забравяме и едно основно правило, когато говорим за жертви!
1Царе15
2 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.

Та на какви мисли ви навеждат тези цитати?
Май съм на прав път, защото още се говори за утринен хлебен принос, което значи, че има и вечерен такъв, което се свързва с 2300 денонощия/както някои превеждат вечер-сутрини/. Тези денонощия, сутрини и вечери значи са свързани с хлебния принос. /Даниил 8/
Тези денонощия се равняват на 1150 дни през които се принася всегдашна жертва/сутрин и вечер/. Те са по-малко то трите години и половина или от 1260 дни.  Но от кога точно трябва да се отброяват, отначалото на 1260 дни или след това, не знам засега.


Писаното за 2300 денонощия го свързвам още с въвеждането на  вечната правда от Даниил 9:24
В Даниил 8:14 се казва, че до 2300 денонощия светилището ще се очисти, което е равносилно на въвеждане на вечна правда за мен. Все още не мога да свържа цифрите - седемдесетте седмици с 2300, но ...

Числа 28:8/говори за утринния хлебен принос/
 4 Царе16:15/говори за вечерния глебен принос/


В сегашно време на какво е символ този хлебен принос, а на небето какво ще представлява?

Неемия 10
33 за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

Езекиил 46
14 И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; това да бъде хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба.

 Накратко да обобщя за всегдашните жертви в закона се споменава хлебен принос, две едногодишни агнета/жертва чрез огън, Числа 28:3/, вечния огън и солта. Сол, огън, хляб и агнета - можем да свържем с всегдашната жертва принасяна в храма. А дали може, да го кажем  така-вечен огън със сол, хлебен принос със сол? 


Това са цитатите, които ми направиха впечатления и най-вече последният! Какво мислите по тези въпроси?

ДВЕТЕ СЪЩНОСТИ НА ЧОВЕКА - ВЕЧНА И ВРЕМЕННА

От как свят светува две природи в нас се борят, коя да надделее, вечната борба на Духа и плътта "родения по плът , гони родения по Дух", за да се изяви свободната човешка воля. Описана е една библейска история, която много добре обрисува двете човешки природи в символизма на слугинята и на свободната жена и съответно плодовете от тях - синът на слугинята и синът на свободната. Родения по плът човек се роди от слугинята, а родения по Дух, се роди по обещание от законната жена. Слугинята и синът и не остават вечно в домът или това значи - временната природа не остава вечно и още е дописано, че човека изгони слугинята и синът й и в дома останаха само законните наследници -духът с вечната природа. Значи това рано или късно се случва с всеки в нас. Кой по-рано, кой по-късно изгонва слугинята и синът и и остава само вечната природа в човека да живее или както споменават писанията Христос се изобразява и расте в нас, докато се изобрази в цял ръст , каквото и да значи това. Той е символ на вечната, божествена природа в нас. Временната природа в човека непрестанно се страхува, критикува, притеснява се, че няма достатъчно време, притеснява се от много неща, живее в страх от смърт. Притесненията и страховете знаем до къде водят, до болест на отделната личност или на цяло общество, нация, държава. Временната природа в нас така или иначе е обречена на смърт и тя добре знае това, наричат я още и его. Вечната природа в нас си е вечна и тя не се безпокои от време, срокове и тем подобни временни неща. Там са мирът и любовта, и отговорите. Вечната природа в нас търси вечността и мира. Всеки сам решава коя от двете си природи да храни и възрастява дали тази на мира и любовта или тази на страха. Храненето на егото е загубена кауза, защото така или иначе егото е обречено, но чрез него познаваме вечната си природа. Егото винаги се чувства самотно и наранено, а вечната природа в нас усеща връзката на всичко живо, единството. Не знам точно как бихме могли да я наречем тази вечна природа в нас, може би вечен Дух чрез когото всички и всичко е сътворено и чрез който живеем.
Сетих се за още един пример от писанията за Христос и тълпата. Тълпата в писанията е също преобраз на временната природа в човека, а Христос на Божествената. Тълпата винаги реагира точно по този начин както в случката - променя своите чувства, желания и представи за секунди. Забелязали ли сте колко са преходни нашите временни чувства и желания. Та тълпата, преобраз на временната човешка природа единият ден искаше да прави Христос цар, защото той можеше да и помогне, да задоволи всичките и нужди. Да, временната природа търси сигурност, а нищо сигурно няма в свят, който се променя непрестанно, освен вечността. Или ние трябва да открием къде е нашата сигурност и тя не е в променливия свят, а във вечната непроменима същност на Христа. Христос отказа на тълпата с думите, че неговото царство не е на този свят. Той като истински Учител, знаеше, че истинската помощ за човека не е да го правиш зависим и да го учиш да чака помощ от теб или от други личности или от други неща в света, а истинската помощ за човека е отвътре да открие своята сила и потенциал, Божествените си заложби, вечната си същност и да ги прояви. Около Цветница са описани тези събития. На другия ден същата тази тълпа обяви Христос за разбойник и викаше "Разпни го" на палачите. Самият палач не смееше да го разпъне, Пилат. . Да, интересно е как се променя мнението на тълпата за ден. Това представлява колективната егоистична природа, която няма изразена своя индивидуалност. Имитира другите, чака от другите все някой нещо да направи, не разчита на себе си. Тази временна природа си променя мнението и чувства и емоции със секунди, защото не е установена, не е намерила баланса и мирът си. Същата тази временна природа може единият ден да те вижда като цар, а другият ден като най-големия престъпник, а ти си си все същият. Не случайно авторката на Хари Потър споделя, че докато била бедна и пишела книгата в едно кафе с количка и дете, никой не я забелязвал. Когато забогатяла всички започнали да гледат различно на нея. А тя казва, в мен нищо не се е променило - аз съм си все същата. Да, ние сме си все същите, независимо от ситуациите в които попадаме или от хората, които срещаме. Нашата истинска Божествена същност не се променя, тя си е все същата. Това което се променя в нас, това е временната ни обречена на преминаване във вечност природа. Интересно е, че временната природа няма изразена индивидуалност и се чувства самотна, не вижда единството на всички души, а вечната има изразена индивидуалност, но не се чувства самотна, защото вижда цялостта и единството на всичко живо.
Затова когато много се лутате като в лабиринт от въпроси, да знаете - това няма общо с вашата Божествена същност, а с човешкия ограничен ум. Не осъждам умът, защото той е част от цялото. Просто се опитвам да отделя Божествената същност от обречената временна същност, за да можем да ги познаваме по-добре и да знаем какво точно подхранваме в себе си и дали наистина е това, което искаме да подхранваме.
Човек е едно цяло от Дух, душа и тяло. Това са основните учения, макар че и до сега не съм наясно какво значи душа. Изчела съм сума ти страници по въпроса, просто казвам че вътре в себе си не съм наясно, нямам лична опитност по този въпрос.
Разбирането което имам в този момент за Духа - той е вечен, чрез него световете са създадени, чрез него дишаме и живеем, сътворил е всички видове материя и видима и невидима. Всяка материя произлиза от Духа.
И това е объркващо, че нашата плътска материя се противи на този същия Дух, от който е създадена. Желанията на Духа са през призмата на Вечността
За тялото се предполага, че всеки има знанията. Тялото желае да е нахранено, да е облечено ... така наречените плътски желания.
Желанията на душата понякога могат да се преплитат с Духа, понякога с тези на тялото. Това е разбирането, което имам в мен.
Душата живее като тълпа, докато не се осъзнае и прероди от Духа, тогава се превръща в Личност, която знае откъде идва и накъде отива, знае коя е. За пример отново Христос. Той казва:Аз знам откъде идвам и накъде отивам. ... Аз знам кой съм ... Това е много важно за една душа, да знае коя е, да намери себе си. Защото иначе ще е като сираче, което не знае родителите си и семейството си.
Основно се водим от душата. Това разбирам до момента. Но тя може да ни води според желанията на тялото и според желанията на Духа. Въпросът е да намерим баланса между тези желания и разбирания, които идват от временната и вечната природа.
Не случайно Христос споменава, че на двете най-големи заповеди се крепи целия закон и пророците.
Първата - Да възлюбиш Господа Своя Бог с цялата си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила
и втората подобна на нея, да възлюбиш ближния като себе си ... и въпросът ... кой е моят ближен ...
Хм, ключът го виждам в тези думи "като себе си". Не възлюбиш ли себе си, не познаваш ли първо себе си и не обичаш ли себе си в цялостта, няма как да възлюбиш нито ближния, нито Господ.
"Опознай родината, за да я обикнеш" казват. Същото е. Опознай себе си, за да се обикнеш. Наблюдавай и се опознавай. Защо нещо те ядосва, защото ти нарушава мира, защо си губим радостта, защо се притеснявам, защо се безпокоя?
От както почнах да се наблюдавам като страничен наблюдател, много неща почнах да разбирам за себе си и за света. Например, че най-много се притеснявам от липса на време, че няма да ми стигне времето и все бързам, даже когато няма причина да се притеснявам пак се притеснявам. Това е просто някаква програма, в която рушащите мисли и чувства, трябва да бъдат заменени с градивни.
Не случайно съм си записала молитвата "Имаме всичкото време на света". Не значи, че всички трябва да си повтарят точно тези думи, а просто да намерят точните думи, които действат за тях. На мен тези ми действат, защото си ги разбрах след някои преживявания. Те си дойдоха като откровения за мен и ми говорят много, знам че е така и имам пълна увереност и затова винаги ме поставят на правилното място и позиция, когато си ги припомням.
Да обичаме с цялата си душа, с всичкия си ум, с цялата си сила и сърце. Ще успеем, колкото повече се познаваме, толкова повече почваме да се обичаме, защото във всеки един от нас живее Божествено същество.
Душата се води от Духа и от тялото и от ума също и от сърцето. Умът е нож с две остриета, лош господар и добър слуга. И след ограничения човешки ум, стои Божественият безграничен разум. Хубаво е, човек да намери баланса също. Ние не можем да съхраним смъртната си същност и природа, но можем да се погрижим за развитието на Божествената природа в нас като следваме знаците. Много дълго смятах, че сме дошли да учим уроци на тази Земя. Божествената същност в нас знае всички уроци. По-скоро сме дошли, за да намерим пътя към дома, да разчитаме и следваме знаците, за да може да се прояви Божествената вечност в нас.
Затова е писано "Христос да расте, а аз да се смалявам". Това е, което можем да направим - да храним и възрастяваме Божествената природа в нас.

Първоначалното разбиране за тези две природи в нас дойде в мен след медитация от книгата на Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта. Медитацията е страхотна, просто действа.

Определено всеки вижда в другия, това което собствената му призма отразява, тоест през своите си очи. И в дъжда едни виждат най-прекрасното нещо, а други най- гадното. Всичко е относително в този свят. Затова си струва да се съсредоточим върху вечното и да наблюдаваме, и да изучаваме и да четем и разбираме знаците. Индианците нямат грешка в четенето и разбирането на знаци и са най-близко да природата, познават и знаците на природата.

КАК ДА СЕ ОТВОРЯТ ЧАКРИТЕ. ОБЯСНЕНО В ШОУ ЗА ДЕЦА

РАДВАЙТЕ СЕ ВСЯКОГА В ГОСПОДА; ПАК ЩЕ КАЖА: РАДВАЙТЕ СЕ - Филипяни 4

Тук смятам да разгледаме един лек текст  в сравнение с пророчествата, но също толкова полезен. Получих си откровение/разбиране/ преди доста време за Филипяни 4, което откровение Господ често ми припомня. 
"Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се"
Това са думите на апостол Павел, написани от затвора към Филипяните. Обикновен човек, който е в затвора трудно би могъл да се радва и да пише съвет към своите възлюбени и многожелани братя/2 стих/.
По-нормално е той да очаква насърчения. Но във вярата свободен и затворник са относителни понятия
1Коринтяни 7
 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.
От повторението на тези думи "Радвайте се", можем да разберем важността им! Всяко безпокойство, притеснение, съмнение идва и ограбва радостта ни, тоест всяко неверие с други думи казано.
Ето защо в един от следващите стихове се казва
6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
Съзирам Божията грижа за нас в тези думи "не се безпокойте за нищо"
Същото е казано и в притчата на Исус от

 Матей 6
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не
ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или:
Какво ще облечем?
32 Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се
нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичкот ова ще ви се
прибави.
34 Затова не се безпокойте за утре защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери./за да добавяме още чрез нашето безпокойство/
"но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;"
Това е следващата част от стих шести. 
Във всяко нещо, тоест във всяко безпокойство, притеснение, съмнение, неверие, всичко което - ограбва радостта ни, ние можем да застанем пред Господа в молитва и да изкажем прошенията си,  желанията си.
В 1Петрово 5 се казва

6 И тъй смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно

7 И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас
Преди да продължа не можем да не споменем  един основен принцип, който се забелязва  и във Филипяни и в 1Петрово - че за всяко изпълнение на Божие обещание си има условие!
От Петровото разбираме, че смирението пред Бога води до своевременно възвисяване. На друго място се казва, че смирението води до слава. Един вид смирението е условието за славата, а възглагането на нашите грижи е условието за Божията грижа!
Същото е, когато изказваме на Бог прошенията си с благодарение!
Тоест с други думи казано ето какво представлява тази молитва:"Господи това и това ме безпокои, това и това ми е нужно, искам ..." и накрая "Благодаря ти Господи, че чуваш молитвите ми и отговаряш". 
Да благодариш след прошенията си в молитва е един вид вяра, един вид ти си повярвал, че получаваш. Ако нямаш вярата, че Господ чува и отговаря, не можеш да благодариш и да получиш мир.
Вижте условието/шести стих и обещанието/седми стих/ във Филипяни
6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте 
прошенията си на Бога с благодарение
7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.
И нещо много важно - пазене на сърцата и мислите ни в Христа Исуса.Тук не може да не спомена повече за молитвата, която е част от условието за Божият мир  
Затова в Притчи 4 пише
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
Сърцето и мислите си сами не можем да опазим, но Божият мир може! Условието - да изказваме в молитва и молба на Бога прошенията си с благодарение.
За всичко ли можем да се молим и всичко ли можем да получим, възниква въпрос. НЕ!
Този отговор е за по-напредналите. Който няма други разбирания, достатъчни му са и тези, които има! Нека не се упреква и нека всеки си действа според разбиранията до които е достигнал, защото пише, че всичко което става от убеждение не е грях! Всеки може да се моли със свободна молитва от сърцето си, с вяра и любов, за да получи отговор!
А за по-напредналите във вярата, ще добавя повече.
Можем да се молим по Божията воля и получаваме съответно нея, ако сме изпълнили съответно условието за искането, за получаването на обещаното.
Но от друга страна трябва да знаем, че всичко което искаме извън Божията воля, не би могло да ни донесе добър плод, щастие и радост, защото Бог най-добре познава творението си. Получава се нещо подобно на дете, което много иска нещо, но когато го получи разбира, че не точно това е искало.
Римляни 11 завършва с тези думи
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.
Същото се отнася и за молитвата. Тя се спуска от Бог и чрез Бог, за да се върне като изпълнено обещание пак при Него.
Пример който всички знаем е примерът с Авраам за подобна молитва. Той няма деца и това е единственото му желание пред Бог, но това също е и Божието желание и обещание!  Накратко само - имаме Божие изговорено слово, обещание. Ние искаме според това обещание или Божие слово. Следващата стъпка е вярата, увереността, че получаваме това което сме искали. Едва когато тази увереност я има в сърцата ни, едва тогава можем да благодарим. Това значи, че всичко е измолено и получено в духовния, невидимия свят. Не го виждаме още в реалния, но знаем, че небето се е отворило с отговор за молитвата ни. От този момент до момента на виждането в материалния свят, единствено остава да благодарим. Ако продължаваме да се молим със същата молитва вече е признак на неверие и вместо да се приближаваме към отговора, ние се отдалечаваме чрез неверието, повторението на една и съща молитва. Усеща се в Духа, когато сме измолили нещо и когато не сме. Получаваме мир, увереност. Не мога да го обясня точно и накратко.
Последната фаза от условието за получавенето на Божият мир, който опазва сърцата и мислите ни е благодарението! Но надявам се, че ме разбрахте правилно. Не може да има благодарение без вяра или това благодарение без вяра/вътрешна увереност/ е по-скоро лицемерно. Имах една подобна опитност с молитва за работа преди години. Молех се и знаех, че в духовният, невидимият свят имам отговор. Но не знаех защо в този отговорът не идва. Всичко беше измолено един вид и какво още да се направи, за да видя резултатът ... не знаех. Отговорът дойде чрез една моя позната, вярваща. Тя ми каза, сега трябва да благодариш и с радост/стиховете от Филипяни/. Беше ми много трудно и притеснено. Как да благодаря и как да се радвам? Но нямах избор или с радост благодариш или не получаваш обещаното. Картинката която виждах в света беше по-невъзможна от благодарението и радостта, затова успях да благодаря с радост на Бог и с вярата, че ме чува и отговаря на молитвите ми. И така си получих работа-мечта. В смисъл добре заплатена. Иначе работа-мечта няма. А всеки отива да  работи за прехрана, не работи за слава.