ДУМИ И ЖИВОТ - Как да променим живота си?

Замисля ли сме се, какво е значението на нашите изговорени думи?
Някои казват, че можем да си говорим каквото си искаме и това няма значение.
Но така ли е наистина?
Какво казва Библията по този въпрос ?
Пр.18:21
Смърт и живот има в силата на езика.
Матей 12:37
Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш
Притчи 21:23
Който въздържа устата си и езика си опазва душата си от смущения
Яков 1:26
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, 
Яков 3:6
И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части
Още се казва, че който не греши в говорене е съвършен мъж.


Нашите думи имат сила, те изграждат нашия живот!
С нашите думи можем да градим и да рушим, да благославяме и да кълнем.
Казва се, че смърт и живот има в силата на езика!
Както Божиите думи имаха творческа сила, така и нашите думи имат.
Чрез Божието Слово бяха създадени световете! Бог каза ... и стана..

Пак се връщам на въпроса си: Ние като вярващи замисляли сме се?
Разбираме ли какво значат изговорените думи -от нас, от другите? 
Смърт и Живот носят, градят живота ни и бъдещето ни. Думите изговорени от сърцето, с вяра - променят живота ни! В последно време тази библейска истина беше доказана от науката. Доказаха, че ДНК-то се променя от човешките мисли. Мислите и думите влияят на човешкото ДНК! Това вече е научен факт!

ДНК СЕ ПРОМЕНЯ ОТ ДУМИ

Вярно, че това Библията и християните го знаят от векове, но ... хубаво е когато и науката и вярата са едно мнение. Това значи ИСТИНАТА се потвърждава и от науката.
Не случайно Христос ни е учил да благославяме храната също. Защото спомнете си до какво откритие още стигна науката? До откритието, че молекулата на водата се променя от думите.
Думи на благодарност - пиеш добра за тялото ти вода, с думи на злъч, пиеш вредна за тялото вода. Още много може да се разсъждава в тази посока. Например за колко секунди една добра дума променя водата? И ако има двама човека с противоположни мисли, водата от чии мисли ще се повлияе? Защо споменавам за водата, ще каже някои? Ами защото и тя е свързана с човека и с живота на човека и с думите също. Водата се съдържа около 80 процента в човешкото тяло, също така и във всяка храна, която приемаме, дори в хлябът има вода. Значи всичко около нас се влияе от думите! Думите ни имат творческа сила, имат силата да творят!ЖИВОТА! Но единствено думите казани с вяра и от сърцето действат.
Яков ни учи още 1:19
Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи...
езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни,

 а сам той се запалва от пъкъла.

ЖИВЕЕМ ТОВА, КОЕТО ГОВОРИМ С ВЯРА!
И как можем да променим живота си? -Като променим думите си!

Яков дава много добър съвет, да бъдем бързи на слушане, бавни на говорене и бавни да се гневим.

Чрез думите даваме място да влязат в живота ни благословенията или проклятията.
Вярно промяната не винаги се случва като по чудо, понякога са нужни месец, два, но Божието Слово не се връща празно, извършва това за което е изпратено.
Кормилото на един голям кораб е малко, но обръща целият голям кораб. Това се случва и с езика. Той е един вид кормилото на нашият кораб. Примерът е описан в Яков.
Също наша е отговорността за думите които говорим на децата си, на близките си. Да, промяната не се случва веднага ако няма вяра в човека. Ако имаме вяра казва Христос, ще кажете на тази планина вдигни се и подмести се и тя ще се премести. И все пак ако всеки ден от живота си тренираме, да говорим правилните думи за всяка ситуация, ще видим промяната. Капката как променяла скалата? Бавно, капка по капка с постоянство. Така и ние трябва да сме постоянни в говорене на правилните думи от сърце, с вяра и те ще променят живота ни.


ПРИМЕР ЗА ПРАКТИКУВАНЕ
Изповядайте обратното на страховете си с благодарност и вяра към Бог, поне един месец, всеки ден, сутрин, обед, вечер и няма как да не се обърне животът ви! Не изключвам и изключенията от правилото, не изключвам, че и някой ще говори и вярва десет пъти повече в страховете си, вместо в желанията си. Така ще храни страховете си и те ще растат повече. Когато храним желанията си, те растат и дават плод. Не изключвам, че и някой може да няма достатъчно време за да чака бавна промяна, че му е нужно чудо например. Но за който има време ...
Вместо да изговаряме негативната си вяра "Няма да успея" -  да казваме "Благодаря ти Господи, че успявам, че ми даваш сили да успявам, че се грижиш за мен, за семейството ми..." и така за всичко, което ни притеснява и всеки ден в продължение на месец!
Винаги когато се сещах, че нямам работа казвах:"Благодаря ти Господи за работата, която си ми приготвил"
При мен даде резултат! Надявам се и при вас да има резултати!

МАЙКАТА ЗЕМЯ

Казват ми - ние сме едно цяло, земята и всичко що е на нея. Как едно цяло? И какво всъщност е земята? Знам че сме родени тук, живеем на нея,  дишаме, храним се от нея и все пак не разбирам... Какво толкова - земя, пръст. Tя да не е нещо живо, че да я боли или да страда, или да плаче? Как се превземат някои хора - земята била жива ...  Планетите се раждали,  пораствали, остарявали и умирали - също като хора. И все пак те са само някакви си камъни,  Как ще живеят? И така докато един ден нашата майка Земя ми проговори. . . Да, точно като жив човек, проговори ми на сърцето, в мислите и умът ми. "Какво ви сторих, че така ми отвърщате?" - ни пита тя. "Не давах ли дъждът Аз остарявам вече и ако не ми помогнете, ще погинем заедно. Убивате ли мене,  убивате себе си. Тя била млада и хубава, и здрава. Как обичала живота повече от всичко и радвали й се планети други стари, умиращи, немощни.  Родила майката Земя - деца. Гледала ги с много любов и топлина. Дарявала им всичко от себе си.  Грижила се за всяко едно дете с много любов и очаквала съответно да получи любов като отговор.  Естествен закон - каквото даваш, това да получаваш, каквото сееш,  да жънеш, но уви... Деца благодарни, рядко се раждат. Не, тя не чакала  благодарност. Тя искала само децата й да са щастливи в нея, като в уютен и пълен дом. Колко ли неща е видяла в своя некратък живот, само тя си знае. Колко мъчения, кървища, войни ...Не давах ли ви на времето си и сняг, и слънце и пролетен вятър? Не храних ли ви изобилно от плодните градини? Не раждах ли всякакви видове семена и животи за ваша радост?  Какво ви сторих, че толкоз мъчите ме? Какво ви сторих, че толкоз мъки трябваше да понасям и още и още? Птиците ми умират в небесата от човешка ръка, рибите в моретата и животните в горите. Вие сами - деца мои се избивате по между си. Какво да сторя, че да обърна сърцата ви? Как, за нищо ли не ви боли? Дори за самите вас? Себе си убивате.  Какво ще ядете и какво ще пиете, ако не се погрижете за собствения си дом, къде ще отидите да живеете, ако аз умра? Дечица, скъпи, обичам ви всичките! И вие които ме тровите, и тези които ме убивате с взривове и възпламенявате вече остаряващото ми тяло. Обичам ви! Как не разбирате, че без мен сте обречени? Защо не искате да се погрижите за старата си майка - Земя? Само една ваша дума пълна с обич и мир от сърцето, на място и аз ще оздравея. Как искам да ви видя пораснали и успели. Достгнали върховете на живота, не на смъртта. Как искам да ви видя променени с живитуптящи сърца, а не с камъни в гърдите си. ПРевърнахте оазисите ми в пустиня. Ще се намери ли поне едно дете сред безброй, което да превърне пустините ми в оазиси? Дете, което може да забрави за себе си и да се погрижи за майка си? Колко от вас, скъпите ми деца, ще се погрижат за мен? Все още вярвам във вас деца! Вярвам, че разумът на сърцето ще надделее над самоунищожаващия егоизъм и че животът ще победи смъртта... Радвайте се на този живот, деца мои! Той е толкова кратък, а вие така не му обръщате внимание и времето ви отлита в дребни грижи-важни за вас..."

ЗА ВЪТРЕШНИЯТ ЧОВЕК

Кой е този вътрешен човек, който според писаното всеки ден се подновявал?

2 Коринтяни 4:18Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, паквътрешният всеки ден се подновява.Ефесяни 3:16да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез НеговияДух във вътрешния човек,От тези библейски стихове разбираме,че вътрешният ни човек всеки ден се подновява и утвърждава чрез Божият дух.

Вътрешният човек го свързвам с божествената искра в нас, която може да осветицялото ни тяло. В Библията се споменава като око.Матей 6:23но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!Лука 11:35Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

На друго място се споменава като светило2 Петрово 1:19светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

Когато зорницата изгрее в сърцата ни, цялото ни тяло се осветява, прояснява ни се като ден, започваме да виждаме ясно. Искрата или неразцъфналото цвете разцъфва.

От Матей 6:6 също научаваме за вътрешния човек и молитвата, че вътрешният човекизраства в молитвата. Тогава Бог му дава наяве, изявява скритото от вътрешния човек наяве, в този свят. Светлината вече не е скрита и почва да огрява, защото светлината не може да се скрие.

Борбата между вътрешният и външният човек можем да я сравним с тази между духа и плътта и може биот тук можем да свържем вътрешният човек с духа, а външният с плътта. Те непрестанно се противят един на друг.Вътрешният човек иска да те води по Божествените пътеки и да изявява Божествения Дух, а външният по пътеките на плътта и да я изявява. Единият се грижи както синът за повереното му наследство от бащата,;а другият се държи като слуга в дома, не го интересува какво ще стане с имотите на господаря.От писаното в 1Кор.15:45 си правя извода, че първият човек е жива душа, а последният чрезХристос се превръща в Животворящ дух.Тоест Божественият дух израства в него и взема надмощие над душата, душата се покорява на този Дух и по този начин човек се превръща в Дух, душата му става едно с Духа или нещо подобно. Тоест вярвам, че човек е дух, душа и тяло.Преди Петдесятница, Духът също е бил на Земята, но доколкото разбирам оттогава насам може да се проявява с пълна мяра, докато преди това мярата му е била ограничена и Бог не е можел да го дава на всеки искренно вярващ, а според определени там закони на единици.Важното е човек чрез вътрешният човек да разбира и следва общия поток на движение на Вселената или с други думи Божията воля! 

Иначе никой не би могъл да устои, движейки се в обратна посока, срещу течението на Вселената!Разбрах още, че вътрешният човек е Божията същност в нас, вечната същност, Вечнатабожествена същност, която не се притеснява от утрешният ден, не се безпокои от бурите вморето и от пекът на Слънцето, от виковете насреща. Тази Божествена същност в нас просто знае както бъдещото, така и миналото и настоящето. Нея временните неща, които идват иотминават не я впечатляват. Тя е вечна и се интересува от вечността. А другата ни същност- плътската - тя се интересува от всичко временно  и преходно. Тази същност е наречена още его. Тя се бои от промените, тя се бои от смъртта. Тя създава толкова много проблеми и битки. В нея няма мир. Но от друга страна, колкото и да я слушаме, тя е обречена на смърт.Затова човек трябва да потърси истинската си същност в себе си и да се води от нея,от вътрешния човек. А този вътрешен човек, както разбираме от Библейските стихове можеда ни освети като Зорницата, но може и да настане мрак в нас, ако не му дадем възможностда се прояви. Тоест егото с неговите непрекъснати променливи величини на страх и заблуда,лъжа не е нашата истинска същност. Ние не може непрестанно да се променяме и да казваме,че сме ние, но и не може да разберем кои сме преди да познаем истинската си същност,вътрешният човек или Бог в нас.В Библията се казваше, че този, който знае откъде идва и накъде отива неговото свидетелствое истинно, тоест може да му се вярва. Единствено човек, който е познал Бог в себе си можеда знае откъде идва и накъде отива, защото Бог/вътрешният човек/ знае всичко и минало и бъдеще. 

x

ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Според теорията на Айнщайн всичко в този свят е относително, което значи

променливо. Променя се с времето, мястото/пространство/, спрямо човека.

Ражда се, развива се, остарява ...

Единствено вечността можем да свържем с Бог, чиято същност не се променя,

 понеже тя не се ражда, не умира и не би трябвало да е относителна величина,

 не е с начало и край, но от друга страна в нея се съдържа времето което е с

начало и край, което включва в себе си миналото, настоящето и бъдещето.

Доброто и злото като относителни величини се променят с време, пространство,

 материя, спрямо човека.

Конкретни примери има много. Един човек издържа на повече студ, друг на

 повече топлина, трети под

вода. За едни медът е добра храна, защото го зарежда с енергия. За другине,

 защто им носи алергии, болест.

Всички тези примери и многото други неизброени от живота ясно говорят за

 относителността на добро и

зло/един яде три яйца и му прилошава, друг изяжда четирдесет и пита за още,

 спомнете си за рекордите

 на Гинес/. С други думи казано доброто и злото са относителни понятия,

 променливи понятия. Не са вечни и не са абсолютни величини, константи,

като числото пи например. Те са променливи както човека и както всичко в

този относителен свят се променя.

Доброо и злото обикновено ги свързваме с греха и правдата с Божият закон.

Но какво всъщност Божият закон определя като добро?

Всичко, което ни носи живот тоест енергия Божият закон го определя като

добро и всичко което ни отнема енергията, живота, силата Божият закон го

определя като зло. Откъдето следва, че при едни променени нетленни тела

 на човека описани в 1Кор. 15 в Библията ще има различен закон и различни

 разбирания за добро и зло.

Змията хапе и отровата й е смъртоносна, но апостол Павел не бил засегнат от

 отровата на змията, която го ухапала и затуй тамошното население взело да

 го боготвори, оприличило го на Бог.

След като отровата не му е действала отровно, то тя не е зло за апостола,

 което също говори за относителността на добро и зло.

Нашият относителен свят преминава във вечността.

По същия начин и доброто и злото ще преминат във вечността. Те не могат

да бъдат постоянна величина

 за всички времена. Затова съществуват Стар завет описващ доброто и злото.

 Съществува и Нов завет описващ доброто и злото. А също така в Откровение

 се говори за вечен завет, навярно за вечни хора.

Откъдето разбираме, че с развитието на човека и понятията за добро и зло се

 развиват и усъвършенствуват.

Най-много злини в този свят пораждат чувството на собственост и отдалечеността

 на човека от Бога.

Затова и НЗ е обобщен в две заповеди

Първата и най-голяма и втората подобна на нея цитирани в Матей 22

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата

си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. 
Тази статия съм я написала, за да не съдим различните от нас според променливите представи, закони и принципи за добро и зло, да не се съдим за празници, месеци, новолуния, ядене, които са само сянка която преминава.

СВОБОДНАТА ВОЛЯ И ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

Лично което разбирам за предопределението и свободния избор, е чепредопределенето включва в себе си възможните избори за смърт и живот.За Ниневия Бог дава двата възможни избори - покаяние и живот,непокаяно сърце и смърт.Изреченото предопределение или пророчествата, вече изречени от вернипророци като Исая, Даниил, Неемия, Йоан, не можем с нищо да променим,нито да се молим против тях, против предопре-делението.Спомням си библейския пример за близнацитеРимляни 9:11макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо доброили зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но наонзи, който призовава,От стиховете в Еремия се разбира, че човек се ражда с характера си ипредопределението си, с гените си. Бог знае съдбата на човека още от утробата,от неоформеното му вещество, от началото знае краят както се казва на друго място.Еремия 1:5Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш изутробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.Исая 46:10Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналитеоще неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичкощо Ми е угодно.Много неща не зависят от нас в този живот, както някои стари хора казват"писалка".Но има и други които зависят от нас.На тях ми се иска да се спрем, за тях да говорим. Какво зависи от нас в този живот?От писаното в Библията разбирам, че от нас зависи да разработим застоялатаси земя /Осия/, от нас зависи да разработим талантите си/в Новият завет/ или с други думи казано да развиемгените си. Тоест всеки може да направи толкова, колкото му е дадено. Който има семейство е отговорен за семейството си и т.н.На всеки се търси отговорност за това, което му е дадено, но не и за това което няма. Защото по-скоро ние сме склонни да се оплакваме за това, което нямаме, вместо да действаме според това което имаме. Точно за това, което ни е дадено ще ни търсят отговорност, а за това което нямаме, няма да ни търсят!
 Преди доста време вярвах в свободната воля, но това ми мнение се промени.Лично съм стигнала до извода, че човешката свободна воля е свободна само до там да ускорява или забавя предопределението във времето и нищо повече, но не до безкрайност и това е предопределено, доколко,Тя се съдържа и е част от предопределението тоест, предопределението включва човешките възможни За мен изборите и свободната воля се припокриват.Нека разгледаме от какво зависят човешките А след това, човек вършел волята на Отец, както "Ако може нека ме отмине тази чаша, но не Моята Човешката воля по сила може ли да противостои Но ... случаят с маите говори обратното. Те са но не са могли да го променят. Не са могли нищо3 А когато дойде онзи, Духът на истината,14 Той Мене ще прослави, защото от Моето>15 Всичко, що има Отец, е Мое:затова казах,Духът, както и Исус не вършат нищо от себе си.Духът, както и Исус не вършат нищо от себе си.якововият Цар.Нека ги приведат, и нека ни явят какво има д астане. Обяснете предишното, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем Известете какво има да стане изпосле, За да Помнете предишните неща от древността, Защотои няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните избори и пътищата на развитие. А изборите не са много, обикновено са между истина и лъжа, смърт и живот.Някой беше казал, че за да има избор са нужни поне три варианта.избори/свободната воля/ - от познанието до което човек е стигнал. А то от какво зависи? От мястото на раждане, семейството, от училището, от гените/които Бог е дал на човека - да разбира и проумява или да не разбира/.... В някои мнения се споменаваше, че човек докато бил с егоистично съзнание нямал свободна воля.казва Исус "Дойдох не моята, а Твоята воля да върша"а Твоята воля да бъде".на Божията? Стана ясно, че изборът зависи от знанието до което сме достигнали. Тоест колкото повече знаем, толкова повече правилни избори трябвада вземаме и толкова повече щастие и живот да ни носят.имали много повече познания от нас и бъдещето са предсказвали ... да променят със свободната си воля. Защо? Някои хора си мислят, че Духът е напълно свободен и човек приел Божият Дух също. От една страна е така, но от друга виждаме поставените граници и те са -Божията воля. Ето какво се казва в библейският стих Йоан 16 ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе това ще говори, и ще ви извести за идните неща ще взема и ще ви известява. че от Моето като взема, ще ви известява Те вършат и говорят Божията воля. Духът известява за идните неща/ако се променят от човешката воля как ли ще гизнае и ако Бог е говорил, как ли ще се промени казаното .../ Духът върши всичко за Божия слава. От Божието взема и известява. Божиите пророчества не се променят/изговорените Божии думи/ и никоя човешка воля не е в състояние. За мен бъдещето не е само възможни варианти /както някои си мислят/, а следствия от причини. Тези следствия и причини са описани в законите. Затова Законът за равновесието/за вземането и даването/ е толкова важен, да се познава и използва най-вече! Излиза, че човешката воля е много ограничена, в рамките на предопределението. Лично съм стигнала до извода, че човешката свободна воля е свободна само до там да ускорява или забавя предопределението във времето и нищо повече,  може и да греша. Засега това е убеждението ми. Вижте какво пише в Исая 41 и 46 Представете делото си, казва Господ. Приведете силните си доказателства казвакажете какво е било,сетнината му. Или известете ни бъдещето,познаем, че сте богове/Исая 41:21-23/ Аз съм Бог, и няма друг, Аз съм Бог,времена нестаналите още неща, И казвам:Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно /Исая 46:9-10/Ще ми бъдат интересни вашите мнения най-вече в тази насока - какво зависи от нас, какво можем да променим и доколко?

Ето и друг поглед за свободната воля и предопределение:
СВОБОДАТА НА ИЗБОРА И СВОБОДАТА НА ТВОРЕНИЕ

СТРАХ ОТ ГРЕШКИ - НЕНУЖЕН

Не мога да не цитирам един велик ум, който се е изказал по този въпрос:

"Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново.
Повечето хора не се опитват да правят нещо ново поради страх да не сбъркат. Но не бива да се боят от това. Често пъти човек, претърпял поражение, се научава по-добре как да побеждава, отколкото онзи, при когото успехът идва веднага."

Айнщайн

Трябва ли да се чувстваме виновни за грешките си, да страдаме, да се 
страхуваме от тях или да ги приемаме като част от пътя/училището на 
тази земя/?
Преди се стремях да не греша и грешките ме плашеха, но слава Богу 
вече не е точно така. 
Няма нито един безгрешен на тази Земя.
То и боговете в човешки образи грешали, та какво остава за нас хората?
Разбрах, че грешките Бог ги е допуснал, тоест те са си Божия 
воля щом ги е допуснал.
От друга страна например е ясно че ученик от осми клас не е желателно 
да прави грешки от първи клас. Житейските грешки бавят, губят предоставеното
 ни време, задържат ни на едно ниво, в един клас. Но от друга страна не 
греши онзи, който никога нищо не е направил и не е предприел в живота си.
 Когато започнеш да строиш къща, може и да сгрешиш в някои подробности, 
може и да рушиш и отново да градиш, но един ден непременно ще имаш покрив 
на главата си и дом за семейството си. Онзи който от страх да не сгреши, 
нищо не предприема и той всъщност е в грешка изпаднал, защото така талантите
 му дадени от Бог си остават неразвити, заровени в земята. А колко велики открития
 са станали благодарени на грешки? Спомняте ли си многото примери за учени, които са направили великите си открития благодарение на случайна грешка?
Грешките са част от пътя, в училището наречено живот. Затова не трябва човек да се страхува от тях и страхът от грешки да му пречи на развитието, а на против, да гледа напред и нагоре. И малките деца се спъват и падат понякога, но не се отказват да вървят, защото са сбъркали и са се спънали, стават и продължават.

МАСКИ - въпроси и размисли

Носим маски всякакви според случая, ситуацията и човека, за пред
родители,
учители, съпруг/а, шефа, приятеля, подчинения, купувача, продавача.
Представяме се в някаква си там в различна светлина волно или неволно,
с цел или без цел.
За да привлечем някоя жертва с лъжите си за парада и цирка или за да
 избегнем да бъдем жертва
на чужда маска. Някои ги носят за удоволствие, други по принуда. ;
И така минава
живота ни от сутрин до вечер в смяна на маски и фалш. Носим ги за да
придобием богатства,
за да направим кариера или за да се предпазим от нараняване. И кога ще
бъдем себе си? Кога ще живеем своя си живот, истински, без театър?
 Как ще узнаем целта на съществуването си и как ще
го осъществим, специалното и неповторимото в нас?
Как бихме могли да изявим скритото съкровище в себе си непрекъснато
 имитирайки някой друг или подражавайки, преструвайки се, сменяйки
 маски безчет? А те натежават,остаряват, заробват, погубват.
Идва момент, искаш да ги захвърлиш всички и да живееш освободен от
тяхното бреме, да разпериш криле и да литнеш свободен като птичка,
независим от хорските лъжи и преструвки, манипулации.
 Независим от чуждото мнение или само до толкова зависим доколкото
е нужно, доколкото може то да ни бъде ориентир в пътя , което мнение
е твърде променливо в този субективен и относителен свят.
Питам се можем ли да бъдем себе си в днешния свят на наука, маски и грим?
 Можем ли без страх, от това какво би последвало, да изявяваме истинската си
Божествена неповторима същност? Може ли да следваме вътрешният
си тих гласец на истината, заглушаван от многото суета?
Можем ли да оставим лъжите си заровени в пръстта и
да постигнем нещото, за което сме се родили на този свят? Животът не е само
 училище. След училището би трябвало да следва практиката, да се прояви
Божественото вечно начало в нас, което е общо от една страна и различно от друга,
което начало поставя всяка частица на мястото й и тя става уникална, блесва като
 диамант. Когато всяка частица е на мястото си в часовниковия механизъм, той се
задвижва и извършва работата си. Всъщност по-точно е сравнението с оркестър.
Защото в часовниковия механизъм не може една частица да работи, а друга да почива.
В оркестъра може и там се забелязват фалшивите тонове.
 Eденицата от цялото може да бъде щастлива единствено,
когато е намерила мястото си в цялото. А това място можем да го намерим единство
когато бъдем себе си и когато изявяваме себе си на света.